Skip to content

По темата за шистовия газ

„ВАС разреши да дупчат житницата на България“

„Започват да пробиват Добруджа за шистов газ“ 

„Сбогом житница на България“  

С тези бомбастични заглавия в печатни и електронни издания осъмна България на 6 юли, като внушенията бяха, че МОСВ не е направило нищо, за да спре това несправедливо решение. Само че, истината не е такава, не е дори и приблизително такава. Най-гласовити в  разпространението на фалшивата новина, разбира се, бяха родните русофили.

Каква е истината?

Не са верни твърденията, че съдът е разрешил добив на шистов газ по технологията фракинг в Добруджа. С решението си от 5 юли 2022 г. ВАС задължава РИОСВ- Варна да направи нова оценка на въздействието върху околната среда на проекта на „Русгеоком БГ“ за конвенционален добив на природен газ. Проучванията и добива на природен газ по метода фракинг са забранени у нас с решение на Народното събрание от 2012 г.

Никъде в Европа не се прилага фракинг и не се добива шистов газ. В голяма част от страните в Европа това е официално забранено, както в България.

Проучвания и добив на газ са възможни и сега, но не трябва да включват фракинг, защото именно този метод е забранен.

Няма нови методи за добив на шистов газ, които да изключват фракинг.

При фракинга или така нареченото хидравлично разбиване, в земните недра под високо налягане се вкарват милиони литри вода, смесена с кварцов пясък и различни химикали. После, чрез напречни сондажи се разкъсват шистовите пластове и се освобождава съдържащият се в тях природен газ. А химикалите си остават под земята.  

Независимо дали с 1% химикали като част от сместа, или с 0,1%, нужни са огромни количества вода за фракинг, която бива замърсена най-вече от съдържащите се в шистовите скали тежки метали, радиоактивни елементи и др.

Всички си спомняме документалния филм от САЩ, където близо до находище на шистов газ от чешмите на местни  жители течеше вода, която се пали.   

Според редица изследвания на екологични организации и научни институти, добива по този метод предизвиква заразяване на почвата и подпочвените води,  вследствие на използваните  химикали.  Нещо повече, според учените вследствие на метода фракинг, са зачестили и земетресенията, поради разместване на земните пластове на местата, където се добива или се проучва съдържанието на почвата за наличието на шистов газ .

Протестите срещу добива на шистов газ в Европа тръгнаха от 2010 г, а от 2011 година много страни в Европа като Франция, Германия, Нидерландия, която забрани добива през 2015 г. забраниха със закон добива на шистов газ по метода фракннг. След голямата еуфория и направените сондажи  в Полша и Румъния, се оказа, че икономическите резултати са под очакванията, а впоследствие новите опити за сондажи удариха на камък заради организиралите се за отпор еколози. В Норвегия и Швеция пък въобще не се и стигна до сондажи, защото изначално техните правителства решиха, че икономическите изгоди ще са в пъти по-малки от  екологичните последици.

В България, с решение на НС от началото на 2012 година има мораториум върху добива на газ и нефт по метода хидравлично разбиване. Това стана след организиране на масови протести в България от ПП Зелено движение, чието име тогава бе „Зелените“.  В основата на тези протести бяха Борислав Сандов и Албена Симеонова.

Какво мислят по темата сега, в разгара на енергийната криза от ПП „Зелено движение“?

Албена Симеонова – „Зелено движение“, водач на листата на ДБ от МИР Добрич:

„Ние сме предвидими и последователни,  още преди да стана кандидат за народен представител от този район, аз съм подкрепяла гражданите на Добруджа и всички тези хора, които са се изправили срещу добива на шистов газ по метода фракинг. Становището на „Зелено движение“ още от 2011 г. е в синхрон  със становището на Европейската Зелена Партия, част от която сме и ние. Нашето становище е, че докато не се появят безопасни методи, щадящи околната среда, ние ще бъдем против добива на шистов газ в България, още по-малко в Добруджа. Искам ясно да подчертая обаче, че ние не сме против добива на конвенционален газ, но дотам.

Освен това, дори да си представим, че Народното събрание отмени забраната, добив на шистов газ технологично може да има чак след 4-5 години, докогато трябва да сме осигурили диверсификация и да сме намалили потреблението на газ значително, включително чрез разработването на алтернативи като геотермалната енергия.

И в заключение, не съм съгласна в името на неясни икономически изгоди да унищожим земята. Бог е създал земята за съвсем други неща – за земеделие и туризъм. Само така ще върнем хората обратно, това е  печелившата формула за Добруджа – земеделие и туризъм.“