Какво точно означават 250 киловата при един електромобил? Колко автомобила в България реално ще бъдат засегнати? И логично ли е кола с мощност 249 kW да не плаща акциз, а при 250 kW той изведнъж да достига 10 000 евро?
Това са част от въпросите, които „Зелено движение“ поставя в своето становище по предложените промени в Закона за акцизите и данъчните складове входирано до ресорните институциите и комисии в Народното събрание.
Законопроектът предвижда от 1 януари 2027 г. новите леки автомобили с мощност 250 kW и повече да плащат акциз от минимум 10 000 евро, а употребяваните – минимум 5 000 евро. С увеличаването на мощността расте и размерът на акциза. Самият праг от 250 kW обаче не е единственият проблем.
При електромобилите съществуват различни официални показатели за мощността – например максимална нетна и максимална 30-минутна мощност. Законопроектът не казва коя от тях ще се използва в България. Така един и същ автомобил може да попадне под или над прага в зависимост от избраната стойност.
Затова „Зелено движение“ предлага автомобилите с нулеви преки въглеродни емисии да бъдат изключени от този акциз или, ако останат в режима, законът изрично да посочи как се определя тяхната мощност.
Поставяме и по-широкия въпрос за посоката на транспортната политика. България току-що приключи важна реформа за насърчаване на електрическата мобилност по Националния план за възстановяване и устойчивост, а Европейският съюз последователно насърчава преминаването към транспорт с нулеви емисии. Новото данъчно облагане трябва да бъде оценено и спрямо тези цели.
Искаме от Министерството на финансите да покаже и числата зад предложението: колко нови и употребявани автомобили ще бъдат засегнати, колко от тях са електрически, хибридни или с двигател с вътрешно горене и какви приходи се очакват от новия акциз.
Важно е и друго – по текста на законопроекта вече регистрираните в България автомобили няма да бъдат облагани със задна дата. Специален режим е предвиден за автомобили, които към 1 януари 2027 г. вече са внесени в страната, но все още не са регистрирани.
Становището на „Зелено движение“ е изпратено до Министерството на финансите, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, заместник министър-председателя Атанас Пеканов, ресорните комисии в Народното събрание, Националното сдружение на общините в Република България, Представителството на Европейската комисия и Бюрото на Европейския парламент в България.
Цялото становище може да прочетете ТУК.