Екстремното време и заплахата от пожари – България и Европа на ръба наклиматична криза

До този момент лятото на 2025 г. в Европа и България дава ясен сигнал, че екстремното горещо време вече не е прогноза за бъдещето, а новата реалност. Горските пожари, които опустошават континента тази година, са симптом на по-дълбока и системна криза – взаимодействието между климатичните промени, деградацията на природните ресурси и недостатъчната готовност на държавите и обществата за адаптация.

По данни на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) към 13 август 2025 г. в ЕС са изгорели 439 568 ха гори – над два пъти повече за същия период на 2024 г. (188 643 ха) и значително над средната годишна стойност от 218 416 ха през последните 2 десетилетия.

Това не са просто статистически рекорди. Зад тях стоят унищожени екосистеми, загубени местообитания, човешки драми и отделени в атмосферата над 14 млн. тона CO₂ емисии, които ще останат в климатичния баланс десетилетия напред.

Регистрираните до момента 1628 пожара с площ над 30 ха (с 539 повече от 2024 г.) показват тенденция към по-чести и по-интензивни инциденти, провокирани от комбинацията от суша, горещини и човешка дейност.

Почти цяла България попада трайно в тъмночервената зона с много екстремно време. Прогнозите за следващите дни са тревожни – екстремни до много екстремни нива на пожарен риск за цялата територия на страната, а най сухият месец септември, предстои.

Намалелите валежи и високите температури превръщат горите в леснозапалима маса. В тези условия една искра – независимо дали от електропровод, недогасен огън или умишлен палеж – може да доведе до бедствие, което да се разпространи извън капацитета на институциите за бърза реакция.

Каква е по-широката картина, а именно, каква е цената на екстремното време, което вече е ежедневие:
Ако разгледаме данните за последните 30 години (1993–2022), изготвени в оценката на Climate Risk Index за 2025 г., ще видим колко мащабно е въздействието на климатичните аномалии на глобално ниво:

Жертви:
– Бури (264 000 души),
– Горещи вълни (225 600 д.),
– Наводнения (205 000 д.),
– Суша (25 026 д.),
– Пожари (363 д.).

Икономически щети:
– Бури – $2,3 трилиона;
– Наводнения – $1,3 трилиона;
– Суша – $273 млрд.;
– Пожари – $163 млрд.

Засегнато население:
– Наводнения – 2,91 млрд. души;
– Суша – 1,87 млрд. д.;
– Бури – 970 млн. д.;

Горните данни разкриват тревожната истина – екстремното време не е изключение, а системен риск, който засяга едновременно здравето, икономиката, инфраструктурата и сигурността на почти всички държави и техните общества.

Защо тези данни и факти са важни? Защото в ЕС, възможността за участие в изработването и прилагането на решенията е основополагащ принцип за сформирането на политики и разходването на публични средства.

Апелът ни е, че климатичната криза не чака – тя вече променя начина, по който живеем, работим и планираме бъдещето. Времето за реакция след бедствието трябва да се трансформира във време за подготовка преди него.

За България това означава:
– Изграждане на система за постоянен мониторинг и бързо предупреждение за климатичните рискове;
– Засилване на капацитета горските служби за справяне с пожарите;
– Интегриране на климатичните рискове в националното и местното планиране;
– Образование и информираност на обществото за превенция от климатичните рискове.

„Зелено движение“ ще продължи да настоява за политики, които поставят климатичната устойчивост в центъра на националната сигурност и даване на силен европейски фокус върху тази тема в контекст на нуждата от повече сигурност и разходи за отбрана.

„Зелено движение“ информира, че Европейската комисия отвори процедура за представяне на мнения и събиране на доказателства до 4 септември 2025 г. за създаване на нова интегрирана рамка за управление на климатичния риск. Този процес ще бъде последван от 12-седмична открита обществена консултация в края на есента и ще определи посоката на бъдещата европейска политика в областта на адаптацията към климатичните промени.

Това е шанс за българските институции, научната общност, бизнеса и гражданите да настояват за конкретни мерки, които да отговарят на нашите регионални специфики и уязвимости, като държава, която е силно засегната от климатичните промени.

Зелено движение призовава всички засегнати да изложат своите позиции и до нас, които ние ще обобщим и изпратим на ЕК до 4-ти септември.