Политическа декларация на „Зелено движение“ относно срещата на върха за климата (COP 30 – Белем, Бразилия)

Европа трябва отново да бъде лидер, защото климатичната криза не е приключила — тя се задълбочава.
Десет години след Парижкото споразумение светът е изправен пред тревожната
истина: климатичната криза не само не е овладяна – тя се ускорява.
2024 г. беше годината с най-високото увеличение на концентрацията на CO₂, откакто се водят измервания. Глобалните температури вече надхвърлиха 1,5 °C спрямо прединдустриалната епоха.
Вместо политическа амбиция и лидерство – виждаме отстъпление.
Вместо общи решения – надига се вълна от разделение и популизъм.
Вместо ясна воля – страх от неудобната истина и подчинение на корпоративни интереси.
Съединените щати се оттеглиха от Парижкото споразумение. В Европа някои правителства позволяват краткосрочната икономическа сметка да подмени дългосрочната отговорност към бъдещето.
Но ние, Зелените хора и представителите на партиите от Зеления политически спектър, няма да приемем нова вълна на бездействие. COP 30 трябва да бъде конференцията на реалното действие, а не поредната среща за компромиси, поради което настояваме за:
1. Европа трябва да бъде климатичен лидер:
Ако Европейският съюз не застане начело на глобалното климатично действие, вакуумът ще бъде запълнен от сили, които не споделят нашите демократични и екологични ценности.
Европа трябва да възстанови лидерството, изгубено след продължаващите опити за отслабването на Зелената сделка и компромисите, които превърнаха целта за – 90 % намаление на емисиите до 2040 г. в половин мярка, размивана чрез „въглеродни кредити“ и „гъвкавости“.
Всеки пропуснат ден струва човешки животи и икономически загуби и продължаваща икономическа зависимост от вносни фосилни горива.
„Зелено движение“ се присъединява към призива на Европейските зелени партии:
- да се прекрати зависимостта от изкопаеми горива и да се поеме ангажимент за тяхното пълно премахване до 2050 г.;
- да се утрои капацитетът на възобновяемите енергийни източници и да се удвои енергийната ефективност до 2030 г.;
- да се въведе задължителен механизъм за отчетност на национално определените приноси (NDCs), гарантиращ реално изпълнение, а не само политически цели.
2. Справедлив преход и нова финансова солидарност:
Климатичното финансиране е тестът за доверие в глобалната общност. Новата колективна цел, обсъждана в Белем, трябва да осигури минимум 300 млрд. долара годишно до 2035 г. за развиващите се страни и път към 1,3 трилиона долара годишно от всички източници.
Но не само количеството, а достъпът, прозрачността и справедливото разпределение ще определят дали COP 30 ще бъде конференцията на действието или поредното пропиляно обещание.
Европа трябва да поведе тази промяна — да реформира финансовите институции,
да прекрати субсидиите за изкопаеми горива и да превърне зеления преход в социално справедлив процес, който създава работни места, а не губи такива.
3. Адаптация и опазване на природата – инвестиции в бъдещето:
Според анализа на WRI [1]всеки 1 долар, вложен в мерки за адаптация, спестява 10 долара под формата на разходвани средства за по-малки щети, по-висока устойчивост и нови работни места.
Инвестициите в адаптация са икономическа необходимост, не екологичен лукс.
Новият бразилски механизъм Tropical Forest Forever Facility (TFFF) показва, че природата може да се финансира устойчиво, когато държави и частен сектор действат заедно.
ЕС и България трябва да подкрепят подобни модели и да въведат национални схеми за възнаграждение на горските поглътители и природосъобразни решения в земеползването и градската среда.
4. Българската роля – от периферия към лидерство:
България не може да бъде пасивен наблюдател в ЕС.
Като държава с въглищни региони и растящи климатични рискове – суши, горски пожари, наводнения, замърсен въздух и уязвими общности – нашата отговорност е двойна:
да бъдем част от европейската промяна и да докажем, че справедливият преход може да бъде успешен, когато има политическа воля.
„Зелено движение“ призовава българското правителство:
- да застане и подкрепи силна и единна позиция на ЕС на COP 30;
- да отстоява прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива;
- да ускори внедряването на геотермална, слънчева и вятърна енергия;
- да инвестира в адаптация, градска устойчивост и зелени технологии;
- да включи граждански организации и научни експерти в изработването и прилагането на националните климатични политики.
5. Нашият призив към Европа:
Европа трябва отново да бъде силна — не в празните приказки, а в действията.
Да не позволи вакуумът, създаден от отсъствието на САЩ, да бъде запълнен от политически режими, които не вярват нито в демокрацията, нито в науката.
Да покаже, че климатичната справедливост и икономическата независимост са двете страни на едно и също бъдеще.
Да върне смелостта и амбицията на Зелената сделка и гласа на гражданите, които вярват, че политиката може да служи на живота, а не на краткосрочната изгода.
Климатичната криза не е приключила. Тя се задълбочава.
Всеки ден без действие е ден, в който губим живот, сигурност и надежда.
Затова призоваваме:
В Белем не говорете за бъдещето — действайте за него.
Историята няма да ни съди по това какво сме обещали, а по това, какво сме направили, когато планетата имаше нужда от нас.
ПП „Зелено движение“
[1] https://www.wri.org/research/climate-adaptation-investment-case?utm_source



