Във връзка с представения проект за държавен бюджет за 2026 г. и приемането му на първо четене от 52-то Народно събрание, Зелено движение изразява следното становище: проектът на бюджет не адресира адекватно следните въпроси как България да финансира публичните си системи, социалната сигурност, образованието, здравеопазването, отбраната и местните услуги, в условията на инфлационен натиск, демографски проблеми и необходимост от модернизация. Вместо осигуряване на системен принос от рентните доходи, пазарните монополи и свръхпечалбите, проектът прехвърля значителна част от тежестта върху трудовите доходи на работещи и служители, малкия бизнес, самоосигуряващите се, домакинствата с ниски и средни доходи и коректните данъкоплатци.
Подобен подход не е нито социален, нито десен, нито реформаторски. Той е фискално удобен за властта, но обществено несправедлив. Държавата отново посяга първо към тези, които най-лесно могат да бъдат обложени и контролирани — работещите, малките търговци, самоосигуряващите се и средната класа, вместо към онези, които натрупаха огромни активи, пазарни позиции и извънредни печалби, благодарение на близост до властта, обществени поръчки, регулаторни привилегии, концесии, спекулативни ренти и изкривена конкуренция.
Особено проблематично е увеличението на осигурителната тежест. То засяга пряко цената на труда и ще бъде понесено от работодатели, работещи и самоосигуряващи се лица. В условията на инфлация, високи жилищни разходи, поскъпване на основни стоки и услуги и хронично ниско доверие в публичните институции, подобна мярка изглежда като наказание за хората, които работят и декларират доходите си. Тя не решава структурните проблеми на пенсионната система, а ги отлага чрез допълнително облагане на труда.
Подкрепяме увеличението на данъка върху дивидентите от 5% на 10% като стъпка към по-справедливо облагане на доходите от капитал. Тази мярка обаче е крайно недостатъчна, ако остане изолирана. България продължава да има данъчна система, която третира непропорционално благоприятно високите доходи, натрупаното богатство и част от капиталовите доходи, докато облага тежко потреблението и трудовите доходи. Това е регресивен модел, който задълбочава неравенствата и подкопава доверието в държавата.
Настояваме проектът да бъде преработен така, че приходната част да се основава на принципа: по-голям принос от тези, които имат най-голяма способност да плащат и които са извлекли най-голяма полза от икономическия модел на последните години.
В тази връзка предлагаме:
1. Въвеждане на допълнително облагане на свръхпечалбите в сектори с извънредни печалби, рентни позиции, ограничена конкуренция или силна зависимост от публични ресурси и регулации — енергетика, горива, банки, концесионни дейности, хазарт, добивни отрасли и други сектори след конкретен анализ.
2. Данък или солидарна вноска върху свръхбогатството, насочена към най-високия сегмент на нетното имущество, с висок необлагаем праг, така че да не засяга обикновеното семейно жилище, малкия бизнес и спестяванията на средната класа.
3. По-високо облагане на луксозното имущество и активи — скъпи имоти, множество жилища с инвестиционен характер, луксозни автомобили, яхти и други активи, които не са свързани с производителна стопанска дейност.
4. Прогресивно облагане на най-високите лични доходи, при запазване на предвидимостта за ниските и средните доходи. Данъчната система не може да бъде справедлива, ако човек с минимална заплата и човек с изключително висок доход се третират по практически еднакъв начин.
5. Целенасочени мерки срещу агресивното данъчно планиране, източването чрез свързани лица и кухите корпоративни структури, вместо сегашното масово непропорционално административно натоварване на всички търговци и малки предприятия, независимо от техния оборот..
6. Оценка на ефекта от всички данъчни облекчения, преференции и специални режими, включително кои групи реално печелят от тях. Публичните средства, изгубени през данъчни вратички, често са скрит разход на бюджета.
7. Запазване и разширяване на подкрепата за деца, образование, здравеопазване, социални услуги и общини, но чрез справедлива приходна база, а не чрез натиск върху труда и потреблението.
8. Ясен антикорупционен бюджетен филтър — преглед на капиталовите разходи, обществените поръчки, трансферите и субсидиите с оглед ограничаване на клиентелизма и модела на привилегирован достъп до публичен ресурс.
9. Отпадане държавни гаранции в размер 1,5 милиарда евро за заем за блок 7 на АЕЦ Козлодуй.
Не може политически сили, които са получили обществено доверие с обещание за демонтаж на модела на зависимости, привилегии и задкулисно разпределяне на публични ресурси, да предлагат бюджет, който щади натрупаното богатство и свръхпечалбите, но натоварва хората, които живеят от труда си. Това е подмяна на мандата за промяна.
България има нужда от бюджет, който не тероризира бедните, работещите и средната класа, а търси справедлив принос от онези, които са концентрирали най-голям дял от богатството, печалбите и икономическото влияние. Истинската финансова стабилност не се постига чрез счетоводно прехвърляне на тежестта към по-слабите, а чрез справедливи правила, борба с корупцията, ефективни публични разходи и данъчна система, която не обслужва олигархични и клиентелистки интереси.
Поради изложеното настояваме проектът за държавен бюджет за 2026 г. да бъде преработен, като се намали натискът върху трудещите се работници и служители, малкия бизнес и домакинствата с ниски и средни доходи, а приходната политика се насочи към свръхбогатството, свръхпечалбите, рентните доходи, луксозното имущество и икономическите субекти, които извличат непропорционални ползи от настоящия модел.