Проектът Европейски съвет по сигурност (ЕСС) е опит Европейският съюз да преодолее структурния си дефицит в сферата на сигурността и отбраната, чрез създаване на малък, постоянен и оперативно способен формат за стратегически решения. Инициативата е лансирана от зеления евродепутат Сергей Лагодински. Тя цели да осигури бърза реакция при военни, хибридни и геополитически кризи, като се избегне парализата на единодушието между 27 държави-членки.
ЕСС не е европейска армия и не замества НАТО, а действа като „стратегически екип“, интегриран с ЕС, но отворен и към ключови партньори като Обединеното кралство, Норвегия, Канада и др. Проектът създава “различни скорости” в отбраната.
Защо се предлага сега
Идеята получи силен импулс след войната на Русия срещу Украйна, стратегическата непредсказуемост на САЩ и кризите около Черноморския регион и Гренландия. Европейските институции разполагат с финансиране и индустриален потенциал, но не и с механизъм за бърза политическа реакция и решения.
Разлика с предложенията на Макрон
Докато инициативите на френския президент често са насочени към стратегическа автономия и дългосрочна федерална визия, проектът на Лагодински е по-прагматичен. ЕСС се предлага като междуправителствен формат, без промяна на договорите за членство в ЕС и с възможност за участие на държави извън ЕС, като Великобритания, Норвегия, Канада и др.
Рискове за малки държави
Малките държави като България са поставени пред избор: пасивна маргинализация или активна стратегическа специализация. Основният риск е маргинализация – решенията могат да се вземат без директно участие на по-малки страни. Съществува опасност приоритетите да бъдат диктувани от големите военни и икономически играчи. Въпреки това моделът предвижда ротационни места за по-малките държави и индиректно влияние чрез ЕС.
Възможности и ползи за България
България е ключова за черноморската сигурност. Ако инвестира повече в отбрана и способности, страната може да се превърне в незаменим регионален партньор. ЕСС може да ускори инвестициите в отбраната, отбранителната инфраструктура и интеграцията в общи отбранителни проекти.
Европа на две скорости ли е това
Фактически да. ЕСС формализира Европа на различни скорости в отбраната. Политическият аргумент е, че това вече е реалност, а отказът да се признае само поддържа парализата. Идеята е по-малка група да действа своевременно и решително, с делегирани права, без да изключва останалите да се присъединяват.
Реалистичен или утопичен е този проект
Юридически, проектът е реализуем чрез междуправителствени договори. Политически зависи от готовността на Германия, Франция, Италия, Испания и Полша да поемат лидерството. Най-голямата пречка не е правото, а недоверието между държавите членки за делегиране на права за вземане на общи решения по сигурността.
Какво означава ЕСС за българската администрация и за българското Министерство на отбраната
За българската администрация ЕСС означава необходимост от по-бърз стратегически цикъл и по-добра координация между Министерския съвет, МВнР, МО, службите за сигурност и Постоянното представителство в Брюксел. Решенията ще се вземат в по-тесен кръг и с по-кратки времеви хоризонти, което изисква предварително изработени национални стратегии и позиции. За Министерството на отбраната ЕСС предполага фокус върху способности, релевантни за Черноморския регион, военната мобилност, европески военни учения и участие в общи европейски отбранителни промишлени и военно-образователни проекти. Страни, които не могат да артикулират ясно какво предлагат като принос, рискуват да останат извън реалния център на решенията, да не бъдат около масата.
Заключение
ЕСС не е европейска армия, нито институционална революция, а инструмент за ускоряване на решенията. Той отразява прехода на ЕС от нормативна към геополитическа сила и опит Европа да поеме повече отговорност за собствената си сигурност.
Автор: Костадин Деянов
Костадин Деянов е координатор на Зелено движение по политиките за отбрана и сигурност и член на Дискусионната група на ЕЗП по същата тема.