15 МИР Плевен

Албена Симеонова е еколог и биофермер. Завършила е СУ „Св. Кл. Охридски” в специалност „Биология и Химия”. Има следдипломна квалификация по  „Управление на околната среда” към Софийски университет и по агроекология към UC Berkeley.

Председател на Българска асоциация на  биопроизводителите, както и на Фондация за околна среда и земеделие – една от най-старите неправителствени организации в страната.

В стопанството и́ в с. Любеново, Никопол, се отглеждат по биологичен начин винени лозя и зърнени култури.

Организирала и участвала в множество екологични кампании на регионално, национално и международно равнище. През 1996 г. получава награда Goldman Environmental Prize за изключителни екологични постижения в Европа – най-престижната екологична награда в света, а през 1997 г. – наградата на ООН за екология. През 2016 година ѝ е присъдена годишната награда за биоземеделие  – Лауреат „Био ФАКТОР”, за значителен принос в развитието на биологичното земеделие в Европейския съюз и в България.

Албена  Симеонова се обявява твърдо против построяването на АЕЦ Белене от самото зараждане на идеята и устойчиво поддържа своите възгледи и участва в множество протести срещу проекта. Води кампанията „БелеНЕ”. Запазването на екологичното равновесие и здравето на хората в Белене е неин приоритет. Подема широка кампания срещу опитите за вкарване на  ГМО продукти в България и българското земеделие, за да не се вреди на пчелите.

Народен представител в 45-то и 46-то Народно събрание, избрана от листата на коалиция Демократична България. Била е член на постоянните парламентарни комисии по Земеделие, храни и гори и по Транспорт и съобщения.

Албена Симеонова е основен гарант на общоевропейската гражданска инициатива – Save bees and farmers. Целта е забраната на пестицидите, които имат пагубно влияние върху българското земеделие. Съавтор е на предложението за легализиране на преработката на индустриален коноп в България – това е един шанс за ново развитие в българската икономика.

Дейността й по време на 45-то и 46-то НС се свързва с организиране на кръгла маса на браншовите организации в земеделието от приоритетните сектори на тема „Планът за възстановяване и устойчивост  в аграрния сектор“.

Осигурява допълнителни 70 милиона лева за подпомагане производителите на плодове и зеленчуци, пчеларите, лозарите и животновъдите и 15 милиона лева за справяне с щетите от градушките и засегнатите от Ковид кризата.

Предлага отделна мярка за възстановяване и поддръжка на полезащитните пояси, засаждане с медоносна растителност.

Отнася задълбочаващата се водна криза в региона на вниманието на „Български ВиК Холдинг“ и МРРБ. Инициира диалог между местната власт, държавата и частните лица, които имат отношение към проблема.

Постигна промяна на статута на растителните остатъци от лавандула – вместо като отпадък, те вече се разглеждат като суровина за наторяване на нивите, каквато е практиката в редица европейски страни.

Фокусът на работата й още е защита на българската природа, съживяване на селските райони, екологично чиста енергетика и щадящо природата земеделие.