Основи на политиките на “Зелено движение”

 1. Опазване на околната среда

Обществото на една страна и нейното стабилно икономическо и социално развитие се базират на човешкото благо и на ресурсите, които го осигуряват. Ето защо е необходимо опазване и разумно ползване на природното богатство на планетата.

Богатата и запазена природа на България е от голямо значение за природния баланс на целия европейски континент.

За съхранението на това национално богатство „Зелено движение“ предприема активни действия по въвеждане на екологично образование, съдействие за развитието и прилагането на екотехнологии, подкрепа за местните власти и общности в техните инициативи за устойчиво развитие, насочване и стимулиране на научните и инженерни общности за налагане на екологично-съобразни технически подходи и решения.

2. Устойчиво развитие

В „Зелено движение“ разбираме устойчивото развитие като пълноценен социално-икономически модел, който осигурява благоденствие на днешните поколения и гарантира поне толкова обезпечен достъп до ресурси на бъдещите поколения.

Същевременно съзнаваме, че това състояние не може да се постигне само на местно или национално ниво – то налага сътрудничество и координация в европейски и световен мащаб.

„Зелено движение“ работи за създаването на работеща национална стратегия за устойчиво развитие, която да хармонизира националната политика в областта на икономиката, обществените отношения и околната среда със световно приетите изисквания за такова развитие.

1.3. Развитие на демокрацията

Антитоталитаризъм

„Зелено движение“ не приема каквито и да било форми на тоталитаризъм, категорично осъждаме комунистическия режим и ще работим за развитието на съвременно демократично общество.

Утвърждаване на парламентаризма

„Зелено движение“ работи за качествено ново значение на Народното събрание като основна институция на демокрацията – чрез увеличаване прозрачността на работата му и участие на гражданите в инициирането и обсъждането на законопроекти. Ние оценяваме като евтин популизъм тенденцията за формиране на партии около отделни лидери, медийни звезди или бизнесмени без конкретна политическа идеология и управленска програма. Обявяваме се за завръщане на партиите с ясна идеология в политиката. „Зелено движение“ ще работи за утвърждаване на политическите партии като инструмент за формиране и изразяване на волята на гражданите. От „Зелено движение“ настояваме за ясно определени критерии при прозрачно държавно финансиране на предизборните кампании и разпределяне на средствата.

Контрол върху службите за сигурност и секретните служби

„Зелено движение“ ще работи за постигане на регламентиран и постоянен парламентарен контрол върху службите за сигурност и секретните служби, разширяване и улесняване на достъпа до обществена информация.

Памет за тоталитарното минало

В „Зелено движение“ настояваме за пълно отваряне на тоталитарните архиви и досиета на специалните служби отпреди 1989 г., както и осигуряване на тяхната публичност.

Гражданско образование в училище

„Зелено движение“ ще работим за засилване ролята на програмите за възпитаване на младото поколение в ценностите и принципите на демокрацията и гражданското общество.

Основни екологични права

„Зелено движение“ работим за признаване на статут на основни човешки права:

• право на чист въздух
• право на чиста вода
• право на чиста околна среда

В „Зелено движение“ защитаваме правото на иск за защита от нарушения на екологичното законодателство за всеки гражданин срещу нарушителя и срещу противоправно бездействащите държавни институции, както и правото и практическо упражняване на регресен иск на държавата срещу всеки неин служител, причинил вредите, които са довели до отговорност на държавата. Ще инициираме създаването на съответното законодателство, което регламентира тези права.

Достъп до информация

В „Зелено движение“ считаме, че достъпът до обществена информация следва да бъде бърз, максимално улеснен и широкообхватен. Предлагаме либерална законодателна основа, осигуряваща прозрачно управление, своевременно публикуване в Интернет на всички документи от обществен интерес и за изграждане на култура на администрацията при предоставяне на информация и работа с граждани.

Разширяване на пряката демокрация

„Зелено движение“ работим за повече възможности за участие на гражданите при предварителното обсъждане на важни управленски решения, законопроекти, програми за развитие и др. Това участие следва да се реализира чрез референдуми, допитвания и обществени обсъждания. Необходимо е въвеждането на право на гражданите за законодателна инициатива.

Промяна на конституцията

Време е за нов обществен договор, адекватен на времето на завършил преход и членство в Европейския съюз. Това означава промяна на посткомунистическата Конституция, действаща в момента.

Роля на държавата

„Зелено движение“ считаме, че императивите на пазарната икономика и либерализма могат да бъдат съвместими с определени форми на държавно регулиране, което е необходимо за компенсиране на областите, където принципите на пазара не действат, за включване на външните разходи и за осигуряване на по-справедливо разпределение на обществените услуги. „Зелено движение“ смятаме, че провежданата през прехода политика на ненамеса в икономическия живот е адекватна само за началния етап на възстановяване на пазарната икономика в България и по-нататъшното икономическо развитие е невъзможно без държавата да поеме своите отговорности за създаване на благоприятен бизнес-климат чрез подобряване на образованието, здравеопазването, социалната защита, съдебната система, законодателната и изпълнителната власт. Ние сме за държава, гарантираща правата и свободите на гражданите, поставена под техния демократичен контрол, включително и с широко използване на инструментите на пряката демокрация. На тази основа ще настояваме за изработване и приемане на нова Конституция на България.

Антидискриминация

„Зелено движение“ сме за недопускане на всяка дискриминация, основана на етнически произход, вероизповедание, пол, възраст, здравен статус, сексуална ориентация и за активно участие на държавата в осигуряването на равни права за реализиране на индивида.

Правосъдие и правоприлагане

Основна задача при изграждането на правовата държава е противодействието на корупционните практики и повишаването на ефективността на правораздавателните органи, както и привеждане на действащото национално законодателство в работещ за обществото вид.

За тази цел ние ще съдействаме при:

• противодействието на корупционните практики в рамките на самата изпълнителна власт чрез създаване на механизми за прозрачност и отчетност;

• повишаване на ефективността на правораздавателните органи чрез създаване на инструменти за информиране на обществеността за резултатите от тяхната дейност и санкционирането на закононарушителите;

• привеждане на действащото национално законодателство в работещ за обществото вид – чрез анализ на причините за неприлагане на законодателството и практика и предложения за промени в тях.

  Защита от доминиране на корпоративни интереси

  Позицията на „Зелено движение“ е, че е необходимо въвеждане на стриктно анти-монополно законодателство със засилена защита на обществения интерес.

  Вероизповедания

  „Зелено движение“ сме за зачитане на правото на всеки сам да избира и изповядва своето вероизповедание, основано на общочовешките ценности или на правото на атеизъм. Поддържаме недопускане на натрапване на което и да е вероизповедание и запазване на светския характер на образованието.

  Полицията в служба на гражданите

  „Зелено движение“ сме на мнение, че е необходимо категорично налагане на презумпцията, че основната дейност на полицията е защитата на гражданите от насилие и посегателства. Обявяваме се за нулева толерантност към полицейското насилие и превишаване на правата на полицията спрямо граждани.

  Добро управление

  Нашата цел е чрез тотална промяна в начините на управление на страната да се постигне добро управление в услуга на гражданите на България.

  „Зелено движение“ разглеждаме реализацията на доброто управление в следните няколко основни насоки:

  Повишаване качеството на администрацията

  Основен принцип на политиката на „Зелено движение“ е финансово стимулиране за можещите и развиващите се професионално служители и нулева толерантност към недобросъвестните и некомпетентните.

  Открита и прозрачна администрация

  „Зелено движение“ се обявяваме за пълна прозрачност във всички действия на администрацията и изкореняване на наследената традиция информация на граждани да се предоставя само след разрешение от началниците. „Зелено движение“ смятаме, че всички стопански субекти, които желаят да получат обществени средства или достъп до обществен ресурс, следва да приемат принципа на откритостта и съответно всяка информация, съобразена със Закона за личните данни, да бъде безусловно достъпна. Практиките за обслужване на „едно гише“ трябва да се превърнат от демонстрационни в действащи за цялата територия на страната. Наборът административни услуги, достъпни през интернет, трябва да се увеличава, а тяхното качество и капацитетът на обслужващите административни звена значително да се подобрят. Да се регламентира принципът на „Мълчаливото съгласие“ в работата на институциите на всички нива.

  Публично-частни партньорства

  „Зелено движение“ сме на позицията, че част от функциите по предоставяне на обществени услуги в съвременните държави могат да бъдат осъществявани много по-качествено, ефективно и легитимно от граждански структури. Ние подкрепяме разтоварването на държавната администрация от провеждане на редица политики и възлагането им на браншови организации, профсъюзи и неправителствени организации при пълна прозрачност на избора на последните и непрекъснат граждански контрол върху тях.

  Изготвянето и осъществяването на всички концесионни и инвестиционни проекти трябва да става при максимална обществена информираност и отчитане на икономическите, социални и екологични ползи и загуби. На етапа на проектиране и договаряне трябва да се дефинират ясно обществените ползи от проекта за целия му период, а също и работещи механизми и критерии за контрол; да се провеждат действителни обществени допитвания за проектните алтернативи и дейности.

  Обжалване на незаконните действия на администрацията

  „Зелено движение“ смятаме, че общественият интерес може най-добре да бъде защитен чрез въвеждането на „популярен иск“, т.е. право на всеки гражданин да може да атакува съдебно всяко решение на публичните органи, като ископодателят следва да доказва само, че е засегнат обществен интерес, а не че той или тя е лично заинтересован.

  За целта ние ще работим за:

  • приемане на нов Закон за нормативните актове;

  • нова организация на работата на Министерски съвет, според която при вземане на решения да има баланс между икономическите, социалните и екологичните институции;

  • нова система на съгласуване на проектите за закони и други нормативни актове;

  • ликвидиране на практиката да се създават „мега-министерства“ или еклектични структури;

  • създаване на държавни агенции с изпълнителни функции и ликвидиране на дублиращи структури в различните министерства;

  • увеличаване прозрачността при подготовката на законодателни текстове и участие на обществеността на най-ранен етап от подготовката чрез обществени обсъждания на възможните конфликти;

  • изборност на регионалните структури на управление (областни управители);

  • създаване на консултативни органи за развитие на плановите региони;

  • лустрация в прокуратурата, съдебната система и следствието;

  • въвеждане на действаща система за постоянен взаимен контрол между отделните власти – законодателна, съдебна и изпълнителна;

  • промяна на статута на националните радио и телевизия от държавни към обществени и контролирани от обществен съвет;

  • промяна на Закона за държавния бюджет с фиксирана времева рамка и публикуването му 30 дни преди внасянето му в парламента; административна реформа с намаляване броя на общините и по-ясно дефиниране на възможностите за самоуправление на отделните населени места:

  • възлагане на управленските функции на изпълнителни агенции.

България и Европейския съюз

Във външнополитически аспект най-значимото предизвикателство пред България е утвърждаване на страната ни като активен, стабилен и отговорен член на Европейския съюз. Европейският съюз е общност от хора, споделящи ценности като мир, сътрудничество и устойчиво развитие, и „Зелено движение“ работи за това той да бъде водеща световна сила в борбата с климатичните промени, ядрената заплаха и бедността. В този контекст ние подкрепяме развитието и укрепването на институциите на Европейския съюз, така че той да се превърне в демократична федерация на равнопоставени държави, въз основа на стратегическите документи на ЕС – Лисабонската и Гьотеборгската стратегии. Превръщането на ЕС във водеща икономическа сила в света е възможно само при приоритетното опазване на всички компоненти на околната среда, чрез широкото прилагане на високите технологии, доброто образование и върховите научнотехнически открития.

„Зелено движение“ подкрепяме разпространението на модела и ценностите на ЕС като световен пример за демокрация, стабилност и просперитет.

Страните в нашия регион

„Зелено движение“ работим за запазване и развитие на ролята на България като стабилизиращ фактор на Балканите чрез политика на толерантност и подпомагане на страните от региона до покриването на критериите за членство в ЕС. Същевременно „Зелено движение“ настоява в хода на подготовката за еврочленство от тези страни да се изисква стриктно спазване на екологичните норми и практики на ЕС.

Заедно с това работим за запазване на естествените природни връзки – екологични коридори между съседни държави за съхраняване на биоразнообразието и стабилността на околната среда.

Готови сме да предоставим опита на природозащитните организации от България, за да се избегнат злополучните практики с екологични катастрофи, причинени от лошо стопанисване на природните ресурси в обществения и частния сектор, на което е жертва страната ни през годините на интеграция в ЕС.

Глобални тенденции

„Зелено движение“ не сме безучастни към другите актуални въпроси на международната политика. Загрижени сме от наличието на значими количества ядрени оръжия и други оръжия за масово унищожение. Масовата индустриализация през XX в. е израз на стремежа на всички хора по Земята да живеят по-добре, да получават по-високи доходи, да живеят при по-добри условия на живот. Този стремеж е естествен, но когато не се отчита влиянието на индустриализацията върху околната среда, той е пагубен. Затова промените в климата и влошаването в качествата на околната среда са едни от най-големите заплахи за човешката цивилизация и няма друг въпрос, бил той икономически или политически, с по-голямо глобално значение във външната политика. С оглед на това считаме, че е необходимо да се обединят усилията на всички държави и да се постигнат нови споразумения, които да заместят неработещия Протокол от Киото. Съпротивата на някои водещи световни сили превръща тази задача в огромно предизвикателство, още повече, че подмяната на технологиите в световен мащаб в ключови отрасли като автомобилостроене, енергетика и металургия ще коства много средства и ще предизвика огромно социално напрежение. Само партия с подчертано екологично мислене като „Зелено движение“ би могла да бъде твърда и последователна в осъществяването на този най-важен приоритет за България.

В процеса на своята работа „Зелено движение“ е отворена за сътрудничество със сродните партии и с други демократични политически организации.

Укрепване на ООН

„Зелено движение“ подкрепяме утвърждаването на ООН като основен инструмент за гарантиране на демокрацията в процеса на глобализация. Същевременно „Зелено движение“ е за подобряване на ефективността на работа на тази организация чрез намаляване на бюрокрацията и оптимизиране на процедурите.

Глобална отговорност

„Зелено движение“ споделяме разбирането, че много от проблемите на съвременния свят могат и трябва да бъдат решавани на глобално ниво. Сред тях са опазването на природата, борбата с промените в климата, запазването на мира, ликвидирането на трафика на хора и наркотици, борбата с някои болести и т.н. В същото време ние виждаме проблемите, свързани с работата на ООН и неговите агенции, както и на международните финансови институции (МВФ, Световната банка, СТО и др.). Като отчитаме цялата сложност на съвременната глобална архитектура, в „Зелено движение“ се обявяваме за:

• реформа на Световната търговска организация в посока на отстояване на принципите на устойчивото развитие;

• преоценка дейността на международните финансови институции (МВФ, Световната банка, Европейската инвестиционна банка, ЕБВР и др.) и реформирането им в агенции за подкрепа на устойчивото развитие.

Обща политика в областта ОКОЛНА СРЕДА

Въведение

Разбирането, че природният капитал – въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем, и всички други ресурси под и над земната повърхност, от които зависи не само начинът ни на живот, но и самият ни живот (в голяма степен крайна величина), е в основата на нашата концепция за устойчиво развитие на българската икономика. А тя е единственият начин да повишим за поколения напред благосъстоянието на българските граждани и да запазим тяхното здраве в по-чиста и съхранена природна и градска среда. Определянето на нуждите от инвестиции в екологосъобразни технологии и устойчиви базирани на природата решения и осигуряването на подходящо финансиране ще бъдат от ключово значение за постигането на целите, свързани с преодоляване на предизвикателствата от световните кризи на замърсяване и загуба на биологично разнообразие и с климатичните промени, както и за ускорено реализиране на реформи за създаването на нов модел на устойчив растеж.

Визия

Европейският зелен пакт, е стратегията на ЕС за постигане на целта му за неутралност по отношение на климата до 2050 г., а законодателният пакет „Подготвени за цел 55“ е пътят към климатично неутрален и устойчив ЕС, превръщайки амбицията на ЕС в реалност.

Това ще доведе и до спиране загубата на биоразнообразие чрез възстановяване на увредените екосистеми и връщане на природата в цяла Европа — от земеделските земи и моретата до горите и градската среда.

Това е безпрецедентна възможност за България. Зеленият пакт отваря пространство за привличане на публични и частни инвестиции, за трансфер на технологии и експертиза, както и за законодателни промени, които могат да доведат до трансформация в посока високоефективна нулевовъглеродна икономика и решения, базирани на природата, преодолявайки в същото време и проблеми като замърсяването на средата и рециклирането на отпадъци, справянето с чистотата на атмосферния въздух и редица други.

Да се възползваме максимално от възможностите, предлагани от Зеления пакт, Механизма за справедлив преход и Механизма за възстановяване на Европа, за да развием модерна, ресурсно и енергийно ефективна, високотехнологична и конкурентоспособна икономика, в която икономическият растеж не е обвързан с растеж на емисиите на парникови газове. Така ще създадем висока добавена стойност, качествени работни места и нови възможности за развитие, като същевременно ще гарантираме основното човешко право на безопасна, чиста и здравословна околна среда. Политиките по опазването на  околната среда са възможност и за провеждане на дълбоки структурни реформи, оптимизиране на междуинституционалната координация, диверсификация на веригите за доставка, интегриране на принципите на кръговата биобазирана икономика във всички икономически сектори и ускорено развитие на икономически изостаналите райони.

Европейският зелен пакт ще допринесе за подобряване на благосъстоянието и здравето на гражданите и идните поколения в България, като осигури:

• чист въздух, чиста вода, здрави почви и биологично разнообразие;
• санирани енергийно ефективни сгради;
• здравословна храна на достъпни цени;
• повече обществен транспорт;
• по-чиста енергия и авангардни иновации в областта на чистите технологии;
• по-трайни продукти, които могат да бъдат ремонтирани, рециклирани и повторно използвани;
• ориентирани към бъдещето работни места и обучение за придобиване на уменията, необходими за зеления преход.

Опазването на природата и осигуряването на здравословна околна среда е основен приоритет на „Зелено движение“. Въпреки големия брой закони и разпоредби и относителното им хармонизиране с международното законодателство, съществуват редица пропуски, които обезсилват тяхното действие. Това в съчетание с липсата на политическа воля и действащи институции за контрол, както и повсеместната корупция, води до безнаказано унищожаване на природата, влошаване и унищожаване на околната среда и безвъзвратна загуба на уникални природни ландшафти и ресурси, които няма да съществуват за бъдещите поколения.

Като споделяме основните принципи и ценности на партиите от зеленото семейство по света в контекста на Целите за устойчиво развитие и Европейският зелен пакт, ние работим за:

• Подобряване и налагане на законодателство, което гарантира цялостен подход за защита на природата и околната среда от негативните човешки дейности и гарантирайки здравословна околна среда и некомпрометирани ресурси за бъдещите поколения.
• Премахване на субсидиите за дейности, разрушаващи природата, включително неустойчиво горско стопанство, неустойчив туризъм, експлоатация на изкопаеми горива, строеж на язовири, минни дейности, генно инженерство, паша в националните паркове и земеделски монокултури. Въвеждане на данъчни и кредитни облекчения и пренасочване на субсидиите към природосъобразни дейности: сертифицирано горско стопанство и биологично земеделие, алтернативен туризъм, енергийна ефективност и природосъобразни източници на енергия.
• Пълна реформа на Министерство на околната среда и водите и превръщането му в институция, която реално защитава природата чрез конкурси на всеки служител със строги изисквания за тематично образование според ресорната дирекция, регламентирани критерии за ежегодна оценка на изпълнението за всеки служител, специализирани обучения за експертните длъжности и приемане на актуализиран Устройствен правилник на МОСВ в тази насока.
• Повишаване на капацитета на МОСВ, РИОСВ, ИАОС, басейнови дирекции и паркови дирекции чрез увеличаване на броя и квалификацията на служителите в тях, подобряване на материално-техническата база и създаване на атрактивни условия за работа в институциите. Създаване на организация и осигуряване на капацитет за непрекъснато осъществяване на контролните функции на тези институции (24/7, 365 дни);
• Въвеждане на независими процедури по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), Екологична оценка (ЕО) и Оценка за съвместимостта (ОС), при която инвеститорът не плаща директно на експертите, които оценяват неговия проект. Увеличаване на гражданското участие в експертните съвети по ОВОС.
• Подобряване на синхронизацията на законодателството за околната среда с други свързани нормативни актове.
• Преглед и осъвременяване на санкциите и глобите за нарушаване на екологичното законодателство, за да се гарантира, че имат превантивен ефект;
• Включване целите за опазване на природата във всички секторни политики: икономика, енергетика, финанси, селско и горско стопанство, транспорт и др.
• Интегриране в секторните стратегии на индикатори за мерки по адаптация и смекчаване на последствията от климатичните промени и вменяване на вицепремиера по климатични политики на координационни контролни функции спрямо секторните министерства по отношение на тези индикатори
• Изграждане на капацитет и интегриране на целите за опазване на природата и преодоляване на предизвикателствата от климатичните промени във всички регионални и местни институции, и техните политики и практики, наблягайки на постигане целите за устойчиво развитие.
• Увеличаване на гражданския и обществен контрол върху дейността и вземането на решения от институциите.

Биоразнообразие, защитени територии, Натура 2000

Биоразнообразието и ръстът на икономиката вървят ръка за ръка. Повече от половината от световния БВП зависи от биологично разнообразие и екосистемните услуги, и обратното – загубата на биоразнообразие и екосистеми ще доведе до загуби също в трилиони лева, цели индустрии ще бъдат нарушени и животът на милиони хора ще бъде засегнат. Безспорни са ползите, които природата предоставя на хората и индустриите чрез екосистемни процеси като опрашване на реколтата, защита от наводнения, намаляване на пожарите, снабдяване с прясна вода, производство на дървен материал, съхранение на въглерод, морски риболов, ландшафт и природни екосистеми с туристическа стойност и ползи за психичното здраве и т.н.

Здравите екосистеми са от изключително значение за човешкия живот. Но темповете на изчезване на биологичните видове са от 100 до 1000 пъти по-високи сега, отколкото във времето преди да се появи човекът. Само 20% от горите на Земята са в „добро здраве“, сравнително незасегнати от разрушителни човешки дейности. Голяма част от реките са замърсени или унищожени от инженерни съоръжения. Голяма част от морското крайбрежие е презастроено с индустриална и туристическа инфраструктура. Инвазията на неместни видове растения, животни и болести расте бързо. България е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. Тук се срещат почти всички основни типове природни местообитания в Европа.

Драстичното унищожаване на местообитания и изчезването на биологични видове в България, особено през последните 20 години, се дължи основно на недобросъвестни икономически дейности, както и на подкрепящото бездействие на държавата. Тези дейности, насочени единствено към бърза печалба, допълнително задълбочават проблемите, свързани с промяната в климата, глобалното неравенство и унищожаването на местните култури и поминъци. МОСВ не може да бъде бюрократична пречка, без да следи за опазването на околната среда.

Над 34% от територията на страната са предложени за защитени зони в НАТУРА 2000, а само 5% са съществуващите защитени територии. Досегашните правителства не желаят да опазват и управляват ефективно тези територии и позволяват тяхното безогледно разрушаване.

„Зелено движение“ работи за реализиране на политиките на ЕС за опазване и възстановяване на природата и изцяло се асоциира с целите, ангажиментите и мерките, заложени в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.

Приоритети за политическо действие:

• Създаване и налагане на политики и практики, с които да опазим и възстановим местните растения, животни и естествените им местообитания до добро природозащитно състояние.
• Създаване и приемане на закон за защита на ландшафта и осигуряване на обществен и запазващ характера им достъп, отчитащ високата им стойност като туристически ресурс и общонационално наследство – национални паркове, морски бряг и други.
• Ефективно премахване на бракониерството чрез създаване на добре платена и независима система от инспектори и актуализация на санкциите, глобите и обезщетенията. Включване на местните общности в приходите от екосистемни услуги, лов и риболов и в опазването на природата.
• Създаване на система за ефективност при строителния контрол, със специално внимание в защитените територии и зони и Черноморското крайбрежие.
• Създаване на Изпълнителна агенция за защита на природата, с отговорности за управление на националните паркове и защитените територии държавна собственост извън горските територии, координационна функция за управлението на защитените зони и мониторингова функция на състоянието на биологичното разнообразие и защитените територии и зони.
• Увеличаване площта на защитените територии до достигане на най-малко 15 % от площта на България до 2030 г., като 10% от тях са строго защитени територии, в т.ч. създаване на нови национални и природни паркове в Западна Стара планина, Родопите, Дунавска равнина и Черноморието.
• Актуализиране на плановете за управление на националните и природните паркове въз основа на актуални научни данни за състоянието на биологичното разнообразие и ландшафта им с цел спиране и превенция на загубата на природни ресурси.
• Създаване на нови защитени морски територии и зони в Черно море до 1/3 от площта на териториалното море, от които поне 10% морски резервати
• Възстановяване на най-малко 5000 хектара влажни зони до 2030 г.
• Възстановяване на най-малко 500 км реки до 2030 г. чрез премахване на изкуствени структури.
• Ефективни режими за опазване на биоразнообразието и ландшафта в заповедите за обявяване и плановете за управление на защитените територии и зоните от “Натура 2000” и работещи органи за управление с контролни функции.
• Въвеждане на икономически стимули и дългосрочни програми за увеличаване на доходите и ползите за местните хора от защитените територии и зони.
• Включване на местното население в управлението на защитените територии и зони.
• Разработване и стартиране на национална програма за изкупуване на частни дюни, степи, влажни зони, гори и други важни местообитания.
• Въвеждане на регламент за недопускане на изграждане на инфраструктура, включително инфраструктура за енергия от ВЕИ, в терени с идентифицирани важни местообитания.
• Разработване и реализиране на неотложни мерки за борба с инвазивните чужди видове. Създаване на механизми за финансиране на необходимите действия.
• Запазване на естествената дива растителност в земеделските територии (пасища, ливади, синори, единични и групи дървета и др.). Приоритетна защита на постоянно затревените площи, като екосистеми със специфично биоразнообразие, ресурси от лечебни растения и ефективни естествени системи за усвояване и съхраняване на въглероден диоксид.
• Създаване на строга система за защита на видове изискана от директивата за природните местообитания и видове. Осигуряване на законова защита за уязвими и застрашени видове, с акцент върху дивите опрашители.
• Създаване на фонд „Защитени територии и Натура 2000“ на базата на такси от ползвания и екосистемни услуги, който да подкрепя управлението на Натура 2000, защитените територии и опазване на застрашени видове.
• Запазване и увеличаване на публичната собственост в зона А на черноморското крайбрежие чрез целенасочено изкупуване и създаване на Национален парк „Българско Черноморие“ върху държавните имоти и морската акватория.
• Спиране на застрояването на морския бряг чрез актуализиране на картите на ценни крайбрежни местообитания като приоритетни горски обитания, степи и дюни, ефективно териториално планиране на черноморските общини, строг контрол на имотите с изтекъл срок на смяна на предназначението с цел “урбанизация” и регистрирането им след този срок отново като горски и земеделски територии, въвеждане на съществен данък за сгради, които не са влезли в експлоатация.
• Всички защитени зони и защитени територии, получаващи бюджетно финансиране, да бъдат сертифицирани за добро управление по стандарта „Зелен списък“ на Международния съюз за защита на природата.
• Въвеждане на системи за адаптивно управление и оценка за ефективността на управлението.
• Създаване на научна платформа от академични и научни институции, граждани и природозащитни неправителствени организации за организиране и провеждане на реален постоянен научен мониторинг с ежегодни теренни проучвания за състоянието на биоразнообразието в България.
• Разработването на политики се основава на научните данни за биоразнообразието в България, които се осигуряват от научни институции в специализираните природни науки.
• Повишаване на обществената култура и ангажираност по отношение на социалното, екологичното и икономическото значение на биоразнообразието и екосистемите и услугите, предоставяни от тях.
• Въвеждане на законова забрана за концесионни дейности в защитените и горските територии.

Хуманно отношение към животните

В 21 век развитието на човешките общества се оценява и по тяхната грижа за безсловесните спътници на човека – домашните, селскостопанските и дивите животни. В българското общество има високо ниво на емпатия и грижа за животните за разлика от липсващата политика в държавните и местни власти в тази област.

Ние залагаме нова политика за хуманно отношение на животните, съдържаща:

• Създаване на специализирана дирекция към Дирекция Национална полиция с цел превенция и разследване на престъпленията срещу околната среда и нехуманното отношение към животните и въвеждане на ясно разпределение на отговорностите на институциите и правила и процедури за действия и наказания в тази сфера.
• Подобряване на законодателството и правоприлагането при противодействие на престъпленията срещу околната среда, биоразнообразието и животните. Изработване на ясни процедури за взаимодействие между отговорните държавни органи, анализ на съществуващите предизвикателства и изработване на конкретни планове за действие за справяне с тях.
• Развъждането и търговията с животни да се осъществяват само от регистрирани развъдници, които да подлежат на строги изисквания и контрол. Възможност за идентификация и проследяване на всяко домашно и селскостопанско животно. Забрана за продажба на кучета и котки на пазари за животни, в интернет сайтове и зоомагазини.
• Ревизиране и оптимизиране работата на БАБХ по отношение на хуманното отношение към животните и програмите за овладяване на популацията на безстопанствените животни, като за целта се създаде консултативен съвет с широко участие на експерти от научните среди и НПО. Мерките да бъдат насочени към премахване на причините за проблема, а не към следствията.
• Закриване на зоопарковете, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на животните и на европейското законодателство за научни и консервационни центрове; създаване на спасителни центрове за пострадали от човешка дейност диви животни.
• Забрана за отглеждане на животни с цел производство на ценни кожи и за нуждите на козметичната индустрия.

Гори

Горите на България покриват над 1/3 от територията на страната. Те осигуряват редица екосистемни услуги, като чист въздух и чиста питейна вода за хората. Дават дом за флората и фауната в страната. Допринасят за естествения кръговрат на веществата. Пазят почвеното ни богатство и са естествена защита от ерозия и наводнения.

Освен дървен материал за редица индустрии и биомаса за отопление на населението, горите са източник на редица хранителни и лечебни продукти – плодове, гъби, билки. Те са и любимо място за отдих на много хора.

Горите на България са предимно държавни – около 75% от всички горски територии. Те са публично благо с незаменимо обществено значение. За българските гори се грижат по-малко от 8 000 души.

За опустошаваните от бракониери територии данни няма – налице са данни за конфискувани стари лади, моторни триони, каручки и неизвестни количества дървен материал. Знаем за заведени съдебни процедури, но не и за ефективни наказания (т.е. такива, които да предотвратяват рецидивите на горско унищожение). Категорични сме, че повечето от тези проблеми се коренят в значителните несъвършенства на Закона за горите.

Приоритети за политическо действие:

• Основната ни цел е спиране на незаконните и неустойчиви сечи. Ангажираме се да въведем 100% опазване и защита на наличните вековни първични гори в България и 20% увеличение на горите до 2050 г.
• Създаване на единна държавна агенция по горите на пряко подчинение на МС. Създаване на обществени бордове към трите ѝ нива на управление – локално, регионално и национално. Създаване на икономическа стабилност на горския сектор, чрез Държавен фонд Гори, в който да постъпват всички приходи от държавните гори. Включване на дейностите в горите, изпълнявани от външни изпълнители в обхвата на ЗОП, ЗДС и ЗОС. Изграждане на авиозвено за борба с горските пожари към агенцията. Закупуване на специализирани хеликоптери. Въвеждане на изисквания за почтеност, независимост и професионализъм в управлението на горите. Залагане на висок образователен ценз за горските служители и техните ръководители. Избор на ръководни кадри при пълна прозрачност, доказана почтеност и с ясна публична визия за развитието на горите и модернизацията на горското стопанство. Увеличаване на броя и заплащането на горските инспектори. Създаване на механизми за професионално обучение и развитие за горските служители.
• Справедливо държавно субсидиране на дейностите в горите и ефективно наказание за нарушителите и осъществяващите вредни икономически практики.
• Модернизиране на стопанисването и ползването на горите, въвеждане на електронни системи за мониторинг и оценка и обвързването им със системите за мониторинг и оценка на МОСВ и неговите агенции.
• Своевременно внедряване на нови технологии и световни добри практики в горското стопанство и свързаните производства.
• Ясен ред и съгласуваност на действията на държавните и местните институции, имащи отношение към опазването на околната среда, ползването на горските територии и налагането на ефективни наказания за нарушителите на правилата и законите.
• Прозрачност и отчетност в ползването на горите и горските продукти на национално, регионално и местно ниво.
• Насърчаване и подпомагане желанието за устойчиво управление у стопанските ползватели на горските ресурси, включително чрез приоритетно разпределение на публично финансиране за сертифицирани гори и други приоритетни форми на управление на горите.
• Горска сертификация на 100% от всички държавни и общински гори до 2030 г. и многофункционално устойчиво ползване на горските ресурси: дървесина, недървесни горски ресурси (гъби, плодове, билки, др.), осигуряване на водния ресурс, убежище за дивеч и редки животни.
• Промени на досега действащите лесоустройствени практики и привеждането им в съответствие с изискванията за опазване на горските местообитания, произтичащи от европейските Директиви за хабитатите и птиците и със съвременните виждания.
• Промяна на нормативните документи като първостепенните функции на горите да бъдат: средообразуваща, консервационна, рекреационна и противоерозионна функции, а второстепенна – тяхното стопанско значение за добив на дървесина.
• Преустановяване на стопанското ползване на стари първични гори (над 100 годишна възраст), гори в „затворени басейни“ и гори, които са ключови за опазването на застрашени видове.
• Адаптиране на практиките за устойчиво управление на горите съзобразно предизвикателствата от климатичните промени.
• Приоритетно изкупуване от държавата на гори частна собственост във вододайните зони.
• Поощряване на създаването на горски пояси във и около земеделските площи, техническата инфраструктура и населените места и гори сред урбанизираните територии. Определяне на такива пояси в съществуващите гори и забрана за сечи с икономическа насоченост.
• Промяна на Наказателно-процесуалния кодекс в посока по-строги и действащи наказания за бракониерство и незаконна сеч.
• Създаване на правна норма за ползване на дърва за огрев от държавните гори пряко от населението с цел прекратяване на порочните практики в определени общини, включително за купуване на гласове чрез осигуряване на дърва за огрев.
• Извършване на национална горска инвентаризация и регулярното ѝ актуализиране на всеки 10 години.
• Въвеждане на законови механизми за отчитане и стимулиране на общественополезното им управление чрез внедряване на екосистемните услуги и заплащането им от бизнеса и обществото в полза на горските стопани.
• Разширяване на програмата за изкупуване на малоразмерни горски имоти от държавата.
• Въвеждане на търговия на дървесина от държавните гори от постоянни складове, включително и за дървата за горене в големите агломерации, с цел намаляване на замърсяването на въздуха в тях.
• Разваляне на сделките за замяна (срамните „заменки“) на най-ценните ни гори от времето на Тройната коалиция.
• Промяна на законодателството с цел всички естествени гори да станат част от горските територии, за да се опазят онези 10% от горите, които все още са стопанисвани като земеделски земи.
• Включване на самозалесилите се гори в имоти със статут на земеделски територии в обхвата на горски територии.

Контролна дейност върху факторите на средата

Опазването на околната средата се основава на инструментите на превантивната дейност (ОВОС, екологична оценка, комплексни разрешителни и оценки за съвместимост с целите на Натура), на текущия контрол по време на изпълнение на човешките дейности и на последващия контрол и екологичната отговорност. Всички тези инструменти се основават на изисквания на европейските директиви и регламенти и практически не работят ефективно у нас. Институциите, които ги извършват – МОСВ, РИОСВ, ИАОС, басейнови дирекции, все още са с непопълнени щатове и недостатъчен персонал, а голяма част от наличния е деквалифициран. Огромна част от управляващите кадри се сменят на политическа основа и са без подходящо образование. За някои основни замърсители на въздуха и водите липсва система за измерване, а някои от лабораториите, закупени с европейски средства, не работят. Основни принципи като „замърсителят плаща” не се прилагат в България, а по основните процедури на превантивния контрол има наказателни процедури, заведени в ЕК и пред съда на ЕС.

Приоритети за политическо действие:

• Служебно обвързване на всяко административнонаказателно производство с процедурата по екологична отговорност чрез промяна на ЗООС и ЗОПОЕЩ, създавайки система за прилагане на принципа „замърсителят плаща“.
• Създаване на механизъм за задължително обвързване на превантивния, текущия и последващ контрол, защото няма полза от решенията по ОВОС и екологична оценка, ако липсва контрол по прилагането им.
• Включване в превантивния и текущ контрол на местните власти, академичните институции, включително студенти, НПО и всички желаещи граждани чрез развитие на инструменти за упълномощаване.
• Промяна на законодателство с цел залагане на процедури на регионално и национални ниво (законодателство, общи устройствени планове, областни горскостопански планове, планове за управление на речните басейни и т.н.), което ще намали времето и ресурсите, които гражданите и бизнесът отделят за започване на техните инициативи и дейности. Ще премахнем ненужните процедури от системата на МОСВ.
• Развиване на законодателството с цел въвеждане на норми в урбанизирана и в неурбанизирана среда, както и системи за мониторинг и контрол върху неприятните миризми, шума, светлинното и електромагнитното замърсяване.
• За намаляване на противопоставянето и бавните съдебни процедури ще създадем пост на екологичен омбудсман, избиран от гражданите на регионално ниво и грижещ се за защита на техните права пред институциите.
• Развиване на законодателството, свързано с превантивния контрол, на основата на решенията на Съда на ЕС, включително въвеждане на изискване за подлагане на процедури на „приятелските“ решения на МОСВ от миналото за скрито освобождаване на корупционни проекти от задължителните процедури.
• Създаване на реална възможност за участие на гражданите в процедурите по превантивен контрол чрез системи за електронно информиране и участие.
• Увеличаване на възможностите за контрол по спазване на комплексните разрешителни и спирането на онези предприятия, които трайно ги нарушават.
• Реформа на Изпълнителна агенция по околна среда и РИОСВ с цел оптимизиране на разходите и подобряване на дейността им.
• Увеличаване на заплащането в системата за контрол на МОСВ с цел избягване на корупционни зависимости.
• Изграждане на капацитет в държавните и регионални администрации за интегриране и познаване на екологичното законодателство и интегриране на принципа за извършване на превантивен контрол и екологична оценки на най-ранен етап при изготвянето на всички стратегически документи, планове, програми ОУП, ПУП и инвестиционни намерения.

Води

Водата е най-важният компонент за живота. Ресурсите от чиста вода постоянно намаляват поради неправилно управление и недалновидни човешки дейности като замърсяване и неефективно използване в промишлеността, бита и земеделието, обезлесяване и залесяване с неподходящи видове, пресушаване на влажните зони и други. Интензивното разрастване на населените места, конвенционалната енергетика и земеделие става за сметка на нуждите от вода за функциониране на естествените водни екосистеми. Ползването на водите за промишлени и енергийни нужди взема превес над питейните нужди и напояването. Особено негативно е въздействието от интензивното строителство по Черноморието, където масовото разрастване на курортите не е съобразено с наличните ресурси от питейна вода и средства за пречистване на отпадните води. Пълзящото застрояване все по-високо в планините за задоволяване на тесни икономически интереси отнема и влошава качеството на питейната вода в разположените в подножието селища. Примерът с отдаване на концесии на ВиК дружествата в София и в други градове от страната, показва, че този подход не работи и колосалните водни загуби във ВиК мрежата не могат да се преодолеят, съответно стотици населени места са без вода или получават вода с много лошо качество.

Приоритети за политическо действие:

• Стриктно прилагане на европейското водно и природозащитното законодателство, свързано с водите и актуализация на националното законодателство с цел гарантиране приоритетно задоволяване на питейните и другите екологични нужди.
• Изграждане на автоматизирана система за мониторинг на водните ресурси и тяхното използване.
• Преоценка на ползването водните ресурси и обекти в защитените територии и ценните планински екосистеми.
• Въвеждане на общо управление на водните ресурси и водните обекти държавна собственост.
• Отразяване на актуалните граници на водните обекти в кадастралните карти.
• Преодоляване на разхищението и строг контрол върху ползването на водния ресурс.
• Завършване на учредяването на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около всички водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и минерални води. Актуализация на Наредбата за СОЗ.
• При замърсяване на водите прилагане на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети при спазване на принципа “замърсителят плаща”.
• Въвеждане на система от адекватни стимули и санкции за предотвратяване замърсяването и разхищаването на водата.
• Въвеждане на системи от регионалните ВиК за непрекъснат мониторинг и отчет потреблението на вода. Премахване на порочните практики за преобладаващо разхищение на питейната вода чрез въвеждане на нови технологии и иновации.
• Въвеждане на ефективни и базирани на природата решения и системи за напояване в земеделието.
• Модернизиране на изградените и неподдържани напоителни системи, в зависимост от земеделските и водните нужди на регионите.
• Постигане на добро екологично състояние на водните обекти до 2027 г. в съответствие с Рамковата директива за водите и българското законодателство.
• Осигуряване на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води за всички населените места над 2000 еквивалент жители, и въвеждане на природосъобразно ВиК в населените места под 2000 еквивалент жители и всички промишлени обекти до 2030 г. и въвеждане на устойчиви екосъобразни практики като изкуствени влажни зони за малки населени места.
• Прекратяване на дълбоководното заустване на непречистени отпадъчни води в Черно море и осигуряване на пречиствателни съоръжения за морските курорти и други туристически комплекси.
• Осигуряване на достатъчно питейна вода и програми за пестеливо ползване на водите в бита и подновяване на водопреносните системи.
• Въвеждане на екологична такса при ползването на води (особено от индустрията), която да осигурява средства за опазване на горите във вододайните зони.
• Осигуряване на нормативна база за обективна оценка на наличните водни ресурси при инвестиционни проекти и недопускане на реализирането им в случай на негативна оценка.
• Преоценка на подхода за отдаване на концесии на водоснабдителните услуги като единствено решение.
• Опазване на биоразнообразието на водните екосистеми в партньорство с гражданските организации и бизнеса.
• Преглед и където е необходимо ревизия на разрешителните за изграждането и експлоатацията на минивецове на реките с оглед гарантиране достигането на добро екологично състояние на речните екосистеми най-късно до 2027 г. в съответствие с Рамковата директива за водите (РДВ) на ЕС.
• Опазването и защитата на екосистемата на Черно море чрез създаване на зони за мултифункционално използване и морско пространствено планиране и целеви проекти за защитените територии.
• Създаване на система от защитени реки и защитена морска акватория.
• Възстановяване на влажни зони и на биологичното разнообразие в реки, езера, торфища и блата.
• Определяне и създаване на ретензионни площи за предпазване на населени места от наводнения.
• Възстановяване на 500 километра речни течения чрез премахване на неизползвана инфраструктура.
• Спиране на сечта на крайречните гори и изземването на баластра под формата на „почистване на реки“.
• Устойчиво управление на водите на р. Дунав съвместно със сръбските и румънски власти в контекста на адаптация към климатичните промени и прекратяване на остарелите несъстоятелни концепции на проекти за удълбаване на реката и изграждане на язовири за производство на ел.енергия. Подкрепа за продължаващото развитие на плиткогазеща корабна флотилия на държавите от региона, което да подпомогне развитието на местния корабен флот.

Въздух

Въздухът е основна част от най-чувствителната компонента на природната среда – атмосферата. Замърсяването на въздуха е сред основните фактори за общественото здраве, който пряко касае заболеваемостта, намалената продължителност на живота и трудоспособността на хората. В България качеството на атмосферния въздух е силно влошено: не само, че не постигаме препоръките на Световната здравна организация, но не спазваме и по-ниските критерии на националното и европейско законодателство. Над 60% от градското население в България живее при нива на замърсяване над допустимите норми.

Основните проблеми са свързани със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ), в някои от големите градове – и със замърсяване с азотен диоксид, а в района около Маришкия басейн и в частност – град Гълъбово и със сериозно замърсяване със серен диоксид. Поради тези причини и срещу страната ни са стартирали няколко наказателни процедури от Европейската комисия, за които ЕС осъди вече България.

Основните негативни фактори, влияещи върху качеството на въздуха, са отоплението с твърди горива, нерегламентираното изгаряне на отпадъци, транспорта, замърсяванията от промишлеността, енергетиката и урбанизацията. „Зелено движение“ работим за намаляване въздействието на вредните фактори и увеличаване на ефекта от положителните.

Като първа стъпка следва да се подобри системата за мониторинг на въздуха в България: за да се събира пълна информация за състоянието на качеството на въздуха. Тази информация трябва да е публично достъпна и своевременно оповестявана.

„Зелено движение“ работим за засилване ефективността на контрола, приравняване на санкциите за замърсяване с европейските и налагане на механизми за предотвратяване при спазване на принципа „замърсителят плаща“.

Приоритети за политическо действие:

• Повишаване на информираността на гражданите за качеството на въздуха, причините за замърсяването и произтичащите вредни ефекти.
• Засилване на мониторинга за качество на въздуха в градските и промишлени райони чрез създаване на нови пунктове за мониторинг на въздуха с автоматични измервателни станции, подобряване на местоположението и техническата изправност на съществуващите, увеличаване на мобилните станции за мониторинг и въвеждане на по-нискобюджетни методи за измерване на качеството на въздуха в допълнение към високотехнологичните за постигане на ефективно национално наблюдение.
• Засилен контрол върху индустриалните източници на замърсяване и актуализиране на санкциите. Подобряване на капацитета за установяване и идентифициране на промишлено замърсяване от страна на контролните органи, както и повишаване засилване на контрола върху собствения мониторинг на предприятията.
• Реализиране на програми за максимално ограничаване на отоплението с дърва и въглища чрез стимулиране на използването на топлофикации и ВЕИ в отоплението (особено геотермална и слънчева), както и високоефективни термопомпи в съчетание с мерки за енергийна ефективност на сградите.
• Реализиране на ефективни политики за повишаване на качеството на твърдите горива за отопление и извеждане на неефективните уреди за отопление в случаите, когато преминаването на друга форма на отопление е невъзможно чрез комбинация от стимулиращи и рестриктивни мерки, включително и чрез въвеждане зони с ниски емисии на вредни вещества. Работещ контрол по спазване на нормите и осигуряване на качество на дървесината за битово отопление, така че да бъдат работещи механизмите по контрол и санкции.
• Намаляване зависимостта от използване на автомобили. Основни акценти: подобряване на публичния транспорт в и извън населените места, подобряване на инфраструктурата за ходене пеша и каране на велосипеди. Превръщане на населените места в приятни, приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене.
• Данъчна политика, чрез въвеждане на принципа “замърсителят плаща” насърчаваща притежаването и използването на моторните превозни средства с ниски и нулеви емисии.
• Ефективно измерване на замърсяването от автомобилите при ГТП.
• Динамичен мониторинг на изгорелите газове на автомобилите и ефективно санкциониране на замърсителите.
• Цялостна електрификация на градския транспорт, насърчаване на използването му, както и развитие на алтернативни форми на придвижване в градската мобилност.
• Мерки за ограничаване на използването на автомобили в градове с наднормено замърсяване – и въвеждане на нискоемисионни зони и допълнителни данъци.
• Подкрепа за изграждане в национален мащаб на мрежа от зарядни станции за електромобили.
• Широко залесяване в градска среда и увеличаване на уличното озеленяване.
• Създаване на нормативна основа срещу неприятни миризми от промишлеността и енергетиката и нейното прилагане чрез активно включване на обществеността.
• Популяризиране и насърчаване (в т.ч. с финансови стимули) на зелени практики: залесителни мероприятия, възобновяеми енергийни източници, екологичен транспорт и др.
• Увеличаване на гражданското участие при контрола на замърсителите на атмосферата в България.
• Засилване правомощията и разширяване на отговорностите на местната власт да прилага мерки за подобряване качеството на въздуха, включително и по отношение на индустриалните източници на замърсяване.
• Сътрудничество и координация със съседни страни по отношение на качеството на атмосферния въздух и трансграничните замърсители.

Устойчиво управление на отпадъците и кръгова икономика

Намаляването на външните зависимости и натиска върху околната среда трябва да се търси и с намаляване на употребата и повторно използване и рециклиране на материалите – основните стълбове на кръговата икономика. Делът на депонираните битови отпадъци в България остава много висок – 62%, което е около 2,5 пъти повече от средната за ЕС стойност – 23,5%. Делът на рециклираните битови отпадъци от 31,5% също изостава от средната за ЕС стойност 47,4%. Нормата на вторично използване на материалите в българската икономика възлиза на едва 2,6%, като и този показател е значително под средната стойност за ЕС, достигаща 12,8%. Постигането на приетите от Европейския парламент амбициозни цели – до 2035 г. рециклираните отпадъци да достигнат 65%, а депонираните – 10%, остава сериозно предизвикателство, което изисква значителни инвестиции и усилия от всички участници.

За да бъде устойчива, индустрията трябва да отговаря на няколко основни критерия. Тя трябва да залага главно на възобновяеми и биобазирани суровини и тяхното повторно използване, а към невъзобновяемите да подхожда разумно и пестеливо, за да могат и следващите поколения да разполагат със същите ресурси и възможности, както това, населяващо планетата днес. Индустрията трябва да налага и постоянно да осъвременява стандартите за ефективност, енергоемкост, ресурсоемкост и качество, със стремеж към постоянно намаляване на въздействието върху околната среда и постигането на нулеви вредни емисии и емисии от парникови газове. Отпадъците от производството и консумацията на продукцията трябва да са в максимална степен повторно използвани, след това рециклируеми и не на последно място биоразградими.

Производства с невъзможен за рециклиране отпадък или такъв, който не е биоразградим, а продуктът не е жизненоважен и без алтернатива, отговаряща на тези условия, трябва да бъдат преустановени. Изхвърлянето на такива отпадъци на сметищата води до отпадъчен материал, който многократно ще надживее всеки един от нас, а бавното му разграждане води до вредни отлагания в почвите и водите с негативно влияние върху живите организми. Всички индустриални производства се нуждаят от добра организация в справянето с отпадъците си, която да не позволява разхищаване на оползотворими ресурси. За България е необходимо налагането на мащабни кампании и проекти за повторно оползотворяване, рециклиране и преминаването от пожелателно анонимно към задължително индивидуално разделно събиране на отпадъците на домакинствата и бизнеса, базирано на принципа “замърсителят плаща”.

При индустриалните и домакинските отпадъци е необходимо държавната политика да даде стабилна основа на частната инициатива, която да се грижи за управлението на отпадъците на пазарен принцип и в истински конкурентна среда.

Третирането на опасни отпадъци е друга област, в която също предстои много работа в България. Липсва действаща политика и по отношение на органичните отпадъци (биомасата), които трябва да бъдат преработвани в компост (органична тор) и биогорива, а не оставяни на сметището, където заровени сред тонове други отпадъци гният без кислород и водят до отделянето на метан, който е многократно по-силен парников газ от въглеродния диоксид. За тази преработка е необходимо органичните отпадъци от домакинствата, селското стопанство и леката промишленост да се събират в максимално чист вид, отделно от други рециклируеми материали и от опасни отпадъци и да бъдат депонирани в специални предприятия за преработката им.

Приоритети за политическо действие:

• Изграждане на модерна система за сметосъбиране и устойчиво управление на отпадъците (вкл. приемане на стратегия Нулеви отпадъци), съобразена с принципите на кръговата икономика и възприетата в ЕС йерархия за управление на отпадъците.
• Безкомпромисна борба с нерегламентираното изхвърляне и незаконно депониране на отпадъци.
• Стимулиране на компаниите, пряко ангажирани с разработване и прилагане на технологии за чисти ресурси и съхраняване на енергия, както и на тези, използващи рециклирани продукти като суровини и поощряване на публично-частното партньорство в тази насока.
• Стимулиране на компании от всички индустрии, с фокус върху малките и средните предприятия, за включване в кръговата и био-базирана икономика и извършване на промени на всички възможни нива във веригите им за създаване на стойност за намаляване на екологичния им отпечатък чрез:

○        Подобряване на енергийната и ресурсната им ефективност и увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници.;

○        Заместване на първичните суровини с вторични рециклирани и последващото им заместване с био базирани ресурси.;

○        Въвеждане на оценка на жизнения цикъл на продуктите и интелигентен/кръгов екодизайн;

○        участие в различни форми на индустриална симбиоза – продуктите на едните са суровини за другите.

• Стимулиране на сертифицирането по системи за управление на околната среда.
• Въвеждане на критерии за екологосъобразни обществени поръчки.
• Пълно реформиране на съществуващата система за разделно събиране в градовете поради неефективната ѝ работа.
• Стимулиране на преминаването към кръгови и споделени модели на потребление – предотвратяване на образуването на отпадъци чрез разделно събиране, обратно изкупуване, ремонт и повторната употреба, споделена употреба и ползване на услуги, вместо притежаване на продукти и подпомагане на общините в създаване на центрове за рециклиране и повторна употреба.
• Създаване на широко отворена към бизнеса ГИС-базирана национално информационна система за отпадъци.
• Развитие на научната и развойната дейност в областта на екодизайна и чистите технологии и тясното им обвързване с икономиката.
• Разработване на план за разделно събиране на биоотпадъците от домакинствата и оказване на експертна подкрепа за общините при прилагането му.
• Своевременно въвеждане на система за разделно събиране и повторна употреба на отпадъци от текстил, финансирана от бизнеса, който предлага нови текстилни стоки на българския пазар.
• Въвеждане на депозитна система за някои видове масови опаковки.
• Засилване на контрола върху работата на организациите, оползотворяващи отпадъци от опаковки и значително увеличаване на броя на точките с цветни контейнери в населените места и превръщането на системата за разделно събиране в удобна за потребителите система.
• Стимулиране на повторната употреба чрез залагане на конкретни количествени цели на организациите за оползотворяване на опаковки, ел.уреди, батерии, превозни средства, гуми и текстил.
• Въвеждане на нова система на сметосъбиране на базата на принципите:

○        Разделно събиране при източника и недопускане на смесването на потоците на рециклируемите с биоразградимите и другите отпадъци;

○        Премахване на анонимността – поетапно премахване на общите контейнери и преминаване към индивидуални съдове за смет или други индивидуализиращи домашните отпадъци методи;

○        Замърсителят плаща – ефективно въвеждане на принципа на определяне на такса „битови отпадъци“ за всяко домакинство и за всяко юридическо лице на базата на количеството реално образувани смесени  отпадъци. Изграждане на система за регистриране на количествата разделно събрани отпадъци и диференциране на такса смет – който изхвърля разделно, плаща по-малко;

○        Въвеждане и все по-широко използване на новите технологии за отчетност, контрол и комуникация, с цел разширяване възможностите за прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

• Поощряване на домакинствата за устойчивото потребление и намаляването на разхищението на ресурси, особено на храни, дрехи, обувки, както и на разделното събиране на отпадъци в домовете;
• Въвеждане на процедура по даряване без бюрократични спънки на хранителните отпадъци, които остават под форма на продукти с изтекъл срок от магазини, но могат да бъдат ползвани за храна на животни, на приюти за животни и спасителни центрове;
• Провеждане на ефективни информационни кампании за информиране на широката общественост за ползите от рециклирането, компостирането и повторната употреба;
• Подпомагане на образователната система на всички нива за създаването на кадри за кръгова и био-базирана икономика;
• Подлагане на задължителен ОВОС на всички инвестиционни предложения на изгаряне, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

Почви

От състоянието на почвата зависи изхранването на хората и развитието на земеделието. Освен от естествените климатични условия състоянието на почвите зависи пряко от начина на земеползване – сеитбообръщения, обработки на почвата и противоерозионни мероприятия, както и наличието на различни замърсители – тежки метали, петролни продукти, пестициди, минерални торове, строителни отпадъци и нерегламентирани сметища. Плодородният почвен слой се унищожава също така и в следствие на водна и почвена ерозия, несъобразено с условията строителство, добивни дейности и интензивно земеделие.

Около 80% от почвите в България са подходящи за развитие на биологично селскостопанско производство, докато интензивното земеделие през последните 50 години е довело до сериозни екологични щети – ерозия на почвата, разрушаване на ландшафта, прекомерно ползване и замърсяване на водите, загуба на биоразнообразие.

Развитието и прилагането на превантивните инструменти за опазване на околната среда и иновативни земеделски практики като консервационното земеделие е от съществено значение за опазване на почвите.

Приоритети за политическо действие:

• Актуализация на националната стратегия за опазване на почвите с даване на ясен фокус върху почвите като стратегически природен ресурс. Подобряване на координацията между ведомствата, имащи отношение по проблема, за реални мерки и контрол по прилагане на стратегията.
• Подобряване събирането на целеви данни за състоянието на почвите от ИАОС като в бъдеще то отчита промените на годишна база, както и докладва изпълнението на мерки за подобряване на състоянието 2 пъти годишно – преди и след вегетативния сезон.
• Актуализиране на националните стратегически документи с конкретни индикатори, отговарящи на европейските стандарти – включително, но не само, за: намаляване на ползването на торове и препарати за растителна защите в съответствие със Стратегията на ЕС “От фермата до трапезата”, изисквани площи полезащитни пояси, задължителни проценти спрямо земеделските площи за елементи на ландшафта, задържащи влага и осигуряващи паша на дивите опрашители, и др.
• Регулиране на торенето и създаване на механизъм за спазване на изискванията към водите за напояване.
• Съобразяване на земеползването с условията на засоленост.
• Извършване на пълна инвентаризация на замърсените места.
• Развиване на система за периодично набиране на информация за локални почвени замърсявания и възстановяване на вредите.
• Разработване на програми за проучване и ремедиация на почвите.
• Разработване на превантивни противоерозионни програми.
• Изискване за рекултивация на нарушените терени при концесии за добив на природни богатства.
• Строг контрол при използването на утайките от пречистване на отпадни води за нуждите на земеделието.
• Минимизиране замърсяването на почвите с нефтопродукти, ПАН (полиароматни въглеводороди) и ПСВ (полихлорирани бифенили) и задължително почистване на замърсените земи.
• Мобилизиране на институциите и експертите, въвлечени в анализа на почвите в страната, като Институт „Пушкаров“ и структурите на Селскостопанска академия, и създаване на национален почвен регистър и оценка на състоянието на почвите по места.
• Осъвременяване на картата на уязвимите към нитратно замърсяване зони с цел опазване на подземните води.
• Стимулиране на агротехнически мерки за дългосрочно опазване на почвеното плодородие, като азотно торене в екологосъобразни норми.
• Насърчаване на селекционните и семепроизводителни мерки с цел стимулиране на регионално адаптирани сортове, а не на монокултурно земеделие.
• Въвеждане на земеделски практики и техники, водещи до укрепването на почвообразувателните процеси, като консервационното земеделие (познато още и като безорно).
• Прилагане на мерки за възстановяване качеството на замърсени терени.
• Повишаване отговорностите на собствениците и ползвателите на земи и завишаване санкциите за замърсяване и увреждане на почвата.
• Въвеждане на мерки на макро и микро ниво за поощряване на практики за устойчиво използване на земеделски земи и опазване на биоразнообразието, включително за оставяне между обработваемите масиви на площи с дива растителност, прекратяване на паленето на стърнища и сухи треви и отмяна на наредби като тази за разчистване на пасищата.

Промени в климата

Приоритизиране на националните политики за преодоляване на предизвикателствата от антропогенните въздействия от изменението на климата, изискващи не само да се вземат предвид преките и физически последствия, засягащи живота в страната, но и индиректните глобални последствия, неизбежно възникващи от взаимодействието с други въздействия върху природата и хората по света.

Секторите с главна роля за промените в климата са енергетика, транспорт, индустрията и селското стопанство.

Приоритети за политическо действие:

• Работим за това изменението на климата да е на най-високо ниво в структурите на държавата и да присъства като фактор, влияещ върху стратегиите не само на ведомствата, свързани с околната среда, енергетиката, транспорта и земеделието, но и на институциите, разработващи политики в сферите на икономиката, външните работи, отбраната, образованието.
• Насърчаваме разработването на чисти и ефективни нулевовъглеродни технологии чрез пряка и непряка държавна подкрепа, за да придобият масовост и цената им да стане конкурентна.
• Работим за премахване на пречките пред промяната на поведението на потребителите и индустрията. Това е особено важна предпоставка за всяка политика в борбата с климатичните промени. Ключово за формиране на общественото поведение и подкрепата за действията на национално и международно ниво е разясняването и разпространяването на информация за естеството на климатичните изменения и последствията от тях. Наложително е разработване и въвеждане в училищата на образователни програми по темата.
• Работим за въвеждане на „въглероден данък“, чрез който да се изпълни принципът „Замърсителят плаща“.
• Въвеждане на въглероден данък и върху стоки които са с произход извън ЕС.
• В транспортния сектор нашата политика е към намаляване на зависимостта от моторизирания транспорт и на ненужното ползване на МПС. За това са необходими дългосрочни промени за премахване на досегашните остарели градоустройствени практики за зониране и квартална архитектура, които създават зависимост от моторизирания транспорт.
• Приоритизираме мерките насочени към намаляване ползването на енергия и въвеждане възобновяеми енергийни източници в домакинствата и сдруженията на потребители.
• Запазване на поста “вицепремиер по климатични политики” и разширяване на функциите му до контролни спрямо секторните министерства с цел интегриране на реални индикатори за адаптация и смекчаване на последствията от промените в климата чрез приоритетни мерки и осигурено финансиране за тях във всички държавни политики на национално и местно ниво.

Природни бедствия

Най-ясните изражения на промените в климата са зачестилите явления като суши и концентрирани валежи и предизвиканите от тях пожари и наводнения. През последните години България претърпя значителни човешки и материални загуби от наводненията и сушите. Бездействието и неправилните държавни решения и политики увеличиха негативния ефект от тези природни катаклизми, а разходите на годишна база са нарастнали многократно.

Хората неправилно се опитват да контролират реките, вместо да контролират ползването на земите в близост до тях. В България над 90% от реките в равнините и низините са променени от хидромелиоративни съоръжения, основно през последните 60 години. Заради оползотворяването на всяка педя земя коритата на реките са изправени и затворени от диги в тесни канали. Много жилищни и промишлени сгради са построени в заливните територии на реките. Въпреки всички технически съоръжения щетите от наводнения се увеличават, а ползите от „извоюваните“ от реката земи не могат да компенсират загубите от унищожаване на естествените крайречни екосистеми. Коригирането на реките понижава нивото на подземните води и осушава околните земеделски земи.

Приоритети за политическо действие:

• Разработване на комплексни мерки за борба с щетите от наводненията, съобразени с водещите световни и европейски практики.
• Въвеждане на природосъобразна система за ограничаване на щетите от наводнения с основен принцип: „Повече място за реките“.
• Възстановяване на връзката на реките с прилежащи заливни територии, които ще поемат „високите вълни“ при условия за наводнения, ще намаляват силата на водата и ще бъдат острови за биоразнообразието.
• Прекратяване на коригирането и стесняването на речните корита чрез бетонни стени. Разработване и стимулиране на екологосъобразни подходи за брегоукрепване чрез използване на естествени материали.
• Прекратяване обезлесяването на речните водосборни басейни. Това ще намали ерозията и поройните прииждания по склоновете.
• Спиране унищожаването на крайречни гори под претекста „прочистване на речните корита за увеличаване проводимостта“.
• Създаване на работещ модел за прогнозиране на наводненията и система за ранно предупреждаване на населението.
• Предприемане на спешни мерки за спиране загубата на вода поради стара или неподдържана инфраструктура.
• Прилагане на Националната стратегия за адаптация и мерките при суша.
• Въвеждане на добри практики по задържане на влага като засаждане на подходящи видове, съхраняване на вода от сезонни валежи, повторно използване на вода, възстановяване на напоителни канали и водоеми при идентифицирана нужда и други.
• Осигуряване на достатъчно инвестиции за ранно установяване на пожари.
• Изграждане на авиозвено за борба с горските пожари към агенцията по горите. Закупуване на специализирани хеликоптери.

Население, демографска криза, раждаемост

В свят, който е вече критично пренаселен, нашата страна губи население и се намира в остра демографска криза. В тази ситуация е необходима качествено нова социална политика, стимулираща раждаемостта. Страната ни се нуждае от деца, чиито потребности са задоволени, на които се гарантира качествено начално и средно образование и конкурентноспособно обучение в университети. В допълнение към това държавата трябва да създаде стимули – преференциална кредитна и данъчна политика – за задържане на младите хора в страната. Създаване на бизнес климат, осигуряващ възможности за професионална реализация и развитие. Неотменна част от този процес е и промяната на Закона за държавния служител в посока стимулиране на смяната на поколенията и постигането на качествено ново ниво на обслужване в държавния апарат.

„Зелено движение“ работим за превръщането на България в естествен притегателен център за българите, живеещи зад граница.

Приоритети за политическо действие:

• Създаване на обществена нагласа и качествено нова политика за насърчаване на раждаемостта.

• Създаване на кредитни и данъчни стимули за задържане на младите хора в страната.

• Приемане на нов Закон за държавния служител.

• Създаване на ясна стратегия и политика на Министерството на труда и социалната политика, която да обуславя преодоляването на демографската криза, с гарантирана приемственост при смяна на политическата власт.

• Укрепване на връзките с българските общности в чужбина.

• Увеличаване на възможностите за обучение и работа в страната на българите, живеещи в чужбина.

Гражданско общество

В „Зелено движение“ смятаме, че в България липсва действащо общество и в частност гражданско такова. Апатията по всякакви обществено значими въпроси е явен показател за това. Като причини за тази апатия ние виждаме:

• липсата на политическо представителство на мнозинството от гражданите на всяко политическо ниво, която дезинтересира отделния индивид от случващата се политика и бъдещото развитие на държавата (и резултира в ниска избирателна активност);

• пълното нежелание на т. нар. „политическа класа“ да информира и популяризира действащата реална политика и да създаде предпоставки за развитието на гражданското общество (представянето на несъществени събития за водещи новини, определящи обществения интерес, за сметка на важните решения и задължения, предопределящи бъдещето на страната).

„Зелено движение“ ще работим за налагането на принципно нова информационна политика от страна на управляващите и държавата, която да обуславя обществено участие при взимане на важни за страната решения и цялостна прозрачност на управлението. Такава политика би създала условия за възникване на гражданско общество.

Достъп до информация

„Зелено движение“ ще работим за промяната на Закона за достъп до информация в посока на регламентиране/гарантиране на пълен достъп до информация, строг контрол на спазването му и налагането на санкции при неспазването му.

Подкрепа за местни инициативи

За постигането на своите цели „Зелено движение“ ще работим активно сред местните общности за постигане на устойчиво местно развитие, отчитайки техните специфични интереси и културни особености. Политическата подкрепа и окуражаването на местните инициативи за развитие (включително инвестиционни) са главно необходимо условие за това и естествен елемент от инструментите за въздействие на европейските екологични и демократични движения.

Практиката на ЕС показва много добри примери за многостранно печеливши (win-win) местни стратегии, при които икономическа печалба се реализира не въпреки, а в съгласие със средносрочното устойчиво развитие, социалната справедливост и цялостната регионална конкурентоспособност. Еврочленството дава на нашата страна богат спектър от възможности за партньорство и за финансова подкрепа при постигането на целите на устойчивото развитие, фокусирани от будната инициатива на местните хора.

Своевременното популяризиране и практическото използване на тези възможности е едно необходимо условие България с нейното природно богатство да подобри по-чувствително както жизнения стандарт, така и качеството на живот на своите граждани. Така страната ни ще започне да се доближава до някои държави членки с много по-неблагоприятни природни условия, компенсирани успешно от тяхната забележителна местна социална интеграция и партньорство за устойчиво развитие. В „Зелено движение“ призоваваме за незабавно започване на отговорен обществен и политически дебат по този значим аспект на развитието на страната и имаме готовност активно да допринесем за провеждането му.

За реализация на подхода „отдолу-нагоре“ са необходими следните елементи:

• набелязани специфични проблемни приоритети за местно развитие, които да се адресират чрез местни инициативи;

• административни механизми и стимули за инициатори на подобни инициативи;

• подпомагаща социална среда, по-конкретно мрежи от подпомагащи информационни и консултативни центрове, поддържани от местната и централна власт, бизнеса, академичната общност и гражданското общество.

Практическото интегриране на тези елементи в България трябва да се предхожда от подготовката на съдържателни и приложими концепции, съобразени с действащото законодателство и социалния климат в България. „Зелено движение“ работи и си сътрудничи активно с изявени природозащитни организации в страната, местната власт, бизнеса, академичната общност и гражданското общество за запълването на тази празнина в полза на дългосрочните обществени интереси. При това максимално ще се обръща внимание на приложението на натрупания опит и добрите практики от подобни политики и инициативи в страните с висок ангажимент към устойчивото икономическо и социално развитие, и особено в държавите членки на ЕС.

Като следваща стъпка от своя интегриран подход „Зелено движение“ активно подкрепя широкото разпространяване на информация за добри практики, натрупан опит и конкретни възможности за местни и международни партньорски инициативи като част от своята цялостна информационна и комуникационна политика. Ще бъде поставен акцент върху подходи, щадящи околната среда. Хаотичната и фрагментарна информация ще бъдат систематизирана и обогатена. Тя трябва да бъде съобразена с интересите на специфични целеви групи, например местни власти, младежки мрежи и организации, локални мрежи за подкрепа на бизнеса и др.

В другата посока на този двустранен обществен диалог партията ще служи като посредник по въпроси от тази категория между местни инициативни групи, както и с отговорните органи на местната и централна власт. Целта на описаните дейности е информиране на обществеността и изграждане на отношение за активно и самостоятелно търсене на решения за бариерите пред местното развитие.

Инициативата за опазването на околната среда и за местното развитие в мнозинството държави членки на ЕС се проявява от ангажираните местни общности. Същевременно тя има политическо благоразположение и доказани механизми за осъществяване на подобни инициативи и вграждането им в местната и национална политика за развитие.

В България липсва интегриран управленски подход в тази посока, поради което общественото участие при взимането и изпълнението на управленски решения е ограничено. Препятстващ фактор са и широко разпространените неправомерни лобистки и корупционни практики в страната.

След изготвянето на своите детайлни предложения „Зелено движение“ ще подложим на политически дебат въпросите за въвеждане на подобни конкретни механизми и стимули в българското законодателство и практика. Ще се обърне внимание на правомощията и достъпната финансова подкрепа за местните власти и легитимирането на нови лица – участници в местното развитие, които да представляват членове на местните интереси със специфични цели, проблеми или отношение към предприемани политики.

Друг аспект на този въпрос е актуализиране на програмирането и осъществяването на регионалното развитие на страната (в частност взаимодействието на различните нива планови и стратегически документи за регионално развитие, а също разпределянето и упражняването на отговорностите за изпълнение и контрол на тези документи).

Приоритети за политическо действие:

• Разработване на политически концепции за широко въвеждане и стимулиране на интегрираните местни инициативи в България.

• Популяризиране на ползите от местните инициативи за развитие. Политически диалог за приемане на стимули за местните инициативи за развитие.

• Изготвяне на предложения за актуализиране на ЗРР, ЗУТ, ЗЧК и свързани с тях нормативни актове.

Строителство и жилищен фонд

Нашата страна има нужда от качествено, сигурно, трайно и естетически издържано строителство. В началото на 21 век сме на ръба на земетръсен цикъл, с остарял жилищен фонд и ново строителство, голяма част от което е със съмнително качество и устойчивост на земетресения, въпреки че на книга отговаря на всички стандарти. От друга страна вече построеното и това, което се строи, отговаря в минимална степен на стандартите за енергийна ефективност, природосъобразност и ефективно оползотворяване на пространството в града.

Приоритети за политическо действие:

• Приемане на нов Закон за устройство на територията.

• Закриване на МРРБ и създаване на Министерство на строителството и урбанизацията

• Въвеждане на установените в ЕС работещи закони и правилници, отнасящи се до различните видове строителство (в Гърция напр. са разрешени 800 кв.м разгърната застроена площ на 4000 кв.м в крайбрежните райони).

• Промяна на съществуващата система на строителен надзор и по-строги, реално действащи правила за лицензиране.

• Промяна на нормативните актове в посока постигане на реална прозрачност и достъп до информация с възможност за превантивна реакция.

• Превръщане на общественото обсъждане в действителен регулационен механизъм на гражданското общество.

• Премахване на незаконно построени сгради и рекултивация на терените за сметка на нарушителите.

Образование и наука

„Зелено движение“ залагаме като един от основните приоритети в нашата програма политиката за подобряване на качеството в системата на българското образование и наука. От първостепенна важност за България трябва да е реформирането и модернизирането на системата, както и на учебните и научни програми в посока на съответствие със съвременните световни тенденции.

В условията на глобализацията и нарушаващото се равновесие на екосистемите от огромно значение за оцеляването на човечеството и стабилизирането на връзката човек-общество-природа са качеството и иновациите в науката и повсеместното им внедряване.

Нереализирана функция на образованието в България е неговият принос към конкурентноспособността на националните предприятия и към процеса на научни и приложни иновации. Като член на ЕС нашата страна трябва да приложи специални усилия в тази насока, предвид заложените цели в Лисабонската стратегия и в Стратегическите насоки на Общността за постигане на растеж и заетост.

През последното десетилетие в България се наблюдава значително изоставане по отношение на качеството. Това се случва въпреки обявяваната политика с изявен приоритет към образованието и науката от последните правителства.

Със съзнание за важността на тази сфера за развитието на обществото и отделния индивид и съобразявайки се с обстановката в България, ние обособяваме следните принципи, които ще се стремим да наложим, за да подобрим статуквото.

Достъпност

Всеки български гражданин трябва да има равен достъп до образование, независимо от своя етнос, религия, пол и социален статус. Мрежата от училища на основното и средното образование трябва да са съобразени с демографските и урбанизационни характеристики на съответния регион. Достъпът до образование трябва да бъде ефикасно осигурен чрез подходящи решения и транспорт. Със същата цел много по-интензивно трябва да се използват и техническите възможности за дистанционно образование.

Приоритети за политическо действие:

• Създаване на национален фонд за кредитиране на студенти и млади учени.

• Задължително образование за всички български граждани до 16-годишна възраст.

• Разработване и осъществяване на локални транспортни решения за достъп до образование (училищни автобуси).

• Разработване на национална програма за действие за повсеместно въвеждане на възможности за дистанционно компютърно обучение.

Прозрачност

Ситуацията в българското образование и наука трябва да се представя пред обществото. Изразходваните средства, постиженията и проблемите в сферата трябва да се дискутират публично и ежегодно. Информация за количествените показатели трябва да бъде достъпна по Закона за достъп до обществена информация. Нужно е реално участие на настоятелствата и обществените съвети в управлението на учебните заведения.

Приоритети за политическо действие:

Изготвяне на национален поименен регистър на обучаваните и обучаващите.

• Задължителен вътрешен регистър за всички учебни институции.

• Задължителен външен одит на всеки 2 години за всички висши училища.

• Контрол върху системата за оценяване на учащите чрез средства за наблюдение и постигане на прозрачност и обективност.

• Изграждане на ефективна система за контрол на качеството на обучението във висшите училища и повишаване на студентското участие в нея.

• Установяване на по-тясно сътрудничество с Европейската мрежа за осигуряване качеството на обучение.

• Повишаване на ефективността на системата за акредитиране и следакредитационен контрол при висшите училища.

Значимост

Образованието и науката са основни за всяка една държава. В последните десетилетия в световен план се говори все повече за икономика на знанието и за важността от развитие на тази сфера. Факт е, че някои от най-силните държавни икономики разчитат единствено на потенциала на научното познание. „Зелено движение“ работи за приобщаването на България към тези държави.

Приоритети за политическо действие:

• Подобряване на материално-техническата база.

• Увеличаване на извънкласните занимания и проекти.

• Увеличаване на процента от Брутния вътрешен продукт за наука и образование.

• Оформяне на студентски селища (‘кампуси’) и обособяването им като публична държавна собственост.

• Запазване и разширяване на полето при преференции за учащи, определяне на преференции за преподаватели.

• Създаване на система за адекватно и конкурентноспособно заплащане на учителите, която да привлича млади и подготвени специалисти.

• Приравняване на дела за образование от държавния бюджет със средностатистическия такъв в Европейския съюз при равни темпове за срок от три години.

• Създаване на данъчни предпоставки за включване на бизнеса в целевото финансиране на учебните заведения.

• Изготвяне и навлизане на стратегия за развитие на висшето образование, съобразена с Лисабонската стратегия и Болонския процес, на базата на която да бъдат извършени реформи в Закона за висшето образование.

• С оглед на рязкото намаляване и застаряване на преподавателите и учените да се изработи дългосрочна стратегия за кадровия ресурс, която да обвързва заплатата на преподавателите в началните, основни и средни училища с резултатите от на периодичната им атестация.

• По-тясно обвързване на мрежата от учебни заведения и центрове за професионално обучение с нуждите на пазара на труда.

Конкурентноспособност

България като част от Европейския съюз се намира в силна конкурента среда. Този естествен принцип влияе положително върху развитието, тъй като се оказва сериозен стимул за напредък и иновации. За да бъде България конкурентноспособна в тази среда, за образованието и науката са нужни множество лостове от страна на институциите и създаване на конкурентен пазар на знанието и науката.

Приоритети за политическо действие:

• Незабавно премахване на порочната и корупционна практика на обучение с повече от един учебник за един учебен курс и замяната й с адекватна конкурсна система със засилен обществен контрол.

• Официален рейтинг на средните и висши училища, на базата на набор от качествени и количествени показатели.

• Цялостно внедряване на европейската система за трансфер на кредити.

• Изработване на ясни и достъпни критерии за кариерно израстване на учителите в средното образование.

• Широко прилагане на съревнованията и олимпиадите в образованието и науката и адекватно премиране на заслужилите с морални и материални награди.

• Обособяване на фонд за проектна дейност, за който да кандидатстват смесени колективи от учени, преподаватели и студенти/ученици.

Ефективност

Основна цел на научната и образователната структура е създаването на образовани и квалифицирани граждани, които да вложат уменията си в системата на националното стопанство. Ефективността се постига, когато системата на образование създава вътрешна конкурентност, условия за социално развитие, реализация и оформяне на гражданска позиция на учащите, реноме на международно ниво и преки и устойчиви връзки с пазара на труда.

„Зелено движение“ работим за практическата насоченост на научните програми и обвързването им с конкретни управленски политики.

Приоритети за политическо действие:

• Приемственост между отделните нива на обучение.

• Засилване ролята на центровете за кариерно развитие и общите проекти на образованието и науката с бизнеса и неправителствените организации.

• Незабавно въвеждане на екологично образование с обособяване на задължителни и свободноизбираеми дисциплини за ползването на природните ресурси, екологията и устойчивото развитие.

• Насърчаване на работодателите чрез мерки и данъчни стимули за осигуряване на стажове и практики за ученици и студенти, както и за квалификация на работниците и служителите.

• Създаване на фонд за конкурсно финансиране на работещи взаимодействия по проекти за изследвания и иновации между образователните и изследователски центрове и представители на бизнеса.

• Внедряване на нови и ефективни средства и методи на преподаване.

• Обвързване на добрите резултати от учебната дейност с морални и материални стимули, които да повишат икономическия и социалния статус на българските преподаватели.

Здравеопазване

Финансирането на здравната система в България се осъществява основно от публични източници при нисък процент на здравната вноска и липса на гаранции за пълна събираемост. Участието на доброволните здравноосигурителни фондове е силно ограничено – около 1% от финансирането на здравната система поради отсъствие на пазарни условия за разгръщане на дейността им.

Здравеопазването в България все още не е приоритизирано в държавното управление и спешно се нуждае от широк политически и граждански консенсус, за да бъде признато за национален приоритет. То е основополагащо за икономическото и социалното развитие на страната ни и тази област на човешкото съществуване се нуждае от големи и дългосрочни инвестиции. След програмите за структурни реформи идва ред на инициативите, свързани с развитието на човешките ресурси.

Някои от основните негативни текущи характеристики на българската система за здравеопазване са: забавяне на процеса на вземане на решения; неправилен подход при диагностиката на заболяванията; нарастваща нужда от капиталови инвестиции; неефективно използване на системите, което води до ниски постъпления.

Приоритети за политическо действие:

• Напълно нова система за здравно осигуряване.

• Изработване на ясен и логичен алгоритъм за финансиране на заведенията на националната система за здравеопазване на базата на ефективно работеща, финансово обоснована методика на база средна продължителност на престоя (пребиваването, пролежаването) на болните в болниците, както и на оборот на леглата.

• Намиране на успешен и ефективно работещ баланс между търсене и предлагане на вътреболнични и извънболнични услуги.

• Опазване и повишаване качествата на компонентите на околната среда като основа за добро здраве.

• Въвеждане на система с приоритет на превантивните дейности и профилактиката.

• Повишаване качеството на оказваните здравни услуги, включително и подобряване на отношението към пациента.

• Определяне и прилагане на доказани пазарни механизми при разпределянето и управлението на ресурсите в здравеопазването за постигане на високо качество и ефикасност на медицинската помощ.

• Увеличаване на финансирането на здравната система от бюджета, но при условия на ефективен и прозрачен обществен контрол на разходите.

Земеделие

За дългосрочното устойчиво развитие на земеделието в България смятаме като особено важни развитието на традиционните и създаването на алтернативни биологични производства. Този процес изисква модерни и функционални технологии в земеделските стопанства и създаване на интегриран подход за обвързване на производството с преработвателната промишленост и изкупвателните организации. Уедряването (комасацията) на обработваемите земи може да продължи с оглед на по-ефективното им управление, но този процес да бъде съобразен с въздействието, което би оказал върху околната среда и биологичното разнообразие. Същевременно „Зелено движение“ сме за развитие на биологично земеделие, насърчавано и чрез държавна субсидия и специализирано обучение.

За особено важно намираме подобряването на условията и инфраструктурата за производството и реализацията на земеделската продукция. От една страна това предполага въвеждане на нови организационни форми на земеделското стопанство – организиране на групи производители за съвместно финансиране и защита на интересите им и стимулирането на млади фермери да започнат земеделска дейност, а от друга – изграждането и подобряването на съществуващата местна инфраструктура, осигуряваща реализация на земеделската продукция – тържища, пазари и специализирани изкупвателни пунктове. От друга страна модернизацията на земеделските стопанства чрез въвеждане на нови производствени технологии е от съществено значение за подобряване на тяхната икономическа ефективност. Специално внимание трябва да се обърне върху развитието на организационните и инфраструктурни мерки при напояването за постигането на висока ефективност при пестеливо използване на водния ресурс.

Приоритетно за успешното развитие на устойчиво земеделие „Зелено движение“ ще работи за непрекъснато повишаване квалификацията и своевременната информираност на земеделските производители. За да се посрещнат изискванията и предизвикателствата в земеделието е нужно адекватно ниво на технически и икономически знания и умения за новите технологии, биологичното земеделие, качеството и безопасността на земеделската продукция и познания за изискванията и стандартите, произтичащи от българското и европейско законодателство.

Приоритети за политическо действие:

• Идентифициране и промоция на модерни и екологични технологии и подходи за селско стопанство.

• Създаване на програма за действие за подобрен капацитет и координация на организациите на селските стопани. Повишаване конкурентноспособността на земеделието, горското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

• Набелязване на мерки за подобряване на местната специализирана и комунална инфраструктура в селските общини.

• Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания.

• Подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и преструктурирането им в съответствие с изискванията за безопасност на труда, опазване на околната среда, хигиена и хуманно отношение към животните.

• Развитие на земеделски методи, съхраняващи околната среда и компенсиране на производителите в планинските и необлагодетелствани райони, за да поддържат земята си в добро състояние и да се предотврати изоставянето на земя в тези райони. Увеличаване броя на производители на биологични продукти и увеличаване на площите, обработвани по система за биологична продукция.

• Подобряване качеството на живота и увеличаване на възможностите за заетост в селските райони, качество и достъпност на услугите и инфраструктурата.

• Децентрализирано управление и интегрирано местно развитие в селските райони. Изготвяне и прилагане на стратегии за местно развитие.

• Строг контрол при изпълнението на стратегическите планове и програми за развитие на селските райони.

Генно модифицирани организми

Земеделските монокултури, насърчавани от агро-бизнеса, генното модифициране и патентоването на природно формирани белези на организмите застрашават разнообразието при земеделските култури и домашните породи животни като драстично увеличават уязвимостта им към болести.

Генно модифицираните организми (ГМО) променят облика на планетата Земя и подлагат на риск бъдещето на човечеството. Те прекрояват и унищожават фино балансираните природни екосистеми.

ГМО, които достигат до нас под формата на нови сортове семена или като хранителни продукти, излизат от лабораториите много преди края на проучванията за тяхната безопасност.

„Зелено движение“ подкрепяме развитието на познанието за природата и нейните елементарни механизми за съществуване. Същевременно ние сме против разпространението на генно модифицирани организми и продукти с недоказан комплексен ефект върху човешкото тяло и върху заобикалящата ни среда.

„Зелено движение“ ще настоява за отмяна валидността на патентите върху природно формирани белези на организмите и спирането на процеса на тяхното патентоване.

Приоритети за политическо действие:

• Пълна забрана за освобождаване в природата на жизнеспособни генетично модифицирани организми или части от тях;

• Създаване на механизъм за независим контрол на целия процес по създаване и използване на ГМО.

• При пускане на пазара на храни, произведени от генетично модифицирани организми или на съставки, които са продукт на тяхната жизнена дейност, това да бъде недвусмислено обозначено върху тяхната опаковка, както и да има предупредителен надпис за неяснотите относно дългосрочните последици за човешкото здраве.

Управление на отпадъците

За да бъде устойчива, индустрията трябва да отговаря на няколко основни критерия. Тя трябва да залага главно на възобновяеми суровини, а към невъзобновяемите да подхожда разумно и пестеливо, за да могат и следващите поколения да разполагат със същите ресурси и възможности, както това, населяващо планетата днес. В съвременните условия производствата трябва да са максимално интензивни, а не екстензивни. Индустрията трябва да налага и постоянно да осъвременява стандартите за ефективност, енергоемкост, ресурсоемкост и качество, със стремеж към постоянно намаляване на въздействието върху околната среда и постигането на нулеви вредни емисии и емисии от парникови газове. Отпадъците от производството и консумацията на продукцията трябва да са в максимална степен рециклируеми или биоразградими.

Производства с невъзможен за рециклиране отпадък или такъв, който не е биоразградим,, а продуктът не е жизненоважен и без алтернатива, отговаряща на тези условия, трябва да бъдат преустановени. Изхвърлянето на такива отпадъци на сметищата води до отпадъчен материал, който многократно ще надживее всеки един от нас, а бавното му разграждане води до вредни отлагания в почвите с негативно влияние върху живите организми. Всички индустриални производства се нуждаят от добра организация в справянето с отпадъците си, която да не позволява разхищаване на оползотворими ресурси. За България е необходимо налагането на мащабни кампании и проекти за рециклиране и преминаването от пожелателно към задължително разделно събиране на отпадъците на домакинствата.

При индустриалните и домакинските отпадъци е необходимо държавната политика да даде стабилна основа на частната инициатива, която да се грижи за управлението на отпадъците на пазарен принцип и в истински конкурентна среда.

Третирането на опасни отпадъци е друга област, в която също предстои много работа в България. Липсва действаща политика и по отношение на органичните отпадъци (биомасата), които трябва да бъдат преработвани в компост (органична тор) и биогорива, а не оставяни на сметището, където заровени сред тонове други отпадъци гният без кислород и водят до отделянето на метан, който е многократно по-силен парников газ от въглеродния диоксид. За тази преработка е необходимо органичните отпадъци от домакинствата, селското стопанство и леката промишленост да се събират в максимално чист вид, отделно от други рециклируеми материали и от опасни отпадъци и да бъдат депонирани в специални предприятия за преработката им.

Приоритети за политическо действие:

• Разработване на стратегии „нулеви отпадъци“.

• Стимулиране на създаването на множество предприятия за преработка на отпадъци, като при това тези предприятия да са локализирани в максимална близост до населените места и големите ферми и фабрики, за да може да се оптимизират разходите по транспорт на отпадъците и да се създава заетост за населението по региони.

• Разработване и налагане на система от стимули за домакинствата като осигуряване на безплатни кофи и контейнери за отделните домове и диференциране на такса смет в зависимост от рециклируемостта на отпадъците.

• Завишаване такса смет на предприятия, произвеждащи големи количества нерециклируеми отпадъци.

• Завишаване на контрола и санкциите за замърсяване и въвеждане на принципа „замърсителят плаща“.

• Изваждане от употреба на опаковки, торбички и прибори за еднократна употреба от трудноразградими материали.

Eнергетика

Светът се движи към революционна промяна, основана на енергийната трансформация. Климатичните промени и деградацията на околната среда заедно с намаляването на икономически оправданите запаси на изкопаеми горива (нефт, газ, въглища, уран) са нейната основа. В последните години към тях се добави и трети фактор – енергийната и хибридна война на Русия срещу Европейския съюз като подготовка за нахлуването ѝ в Украйна.

“Зелено движение” следва убедено идеята, че бъдещият просперитет на човечеството е пряко подчинен на трансформацията на световната енергетика от такава, основана на изкопаемите горива, към такава, базирана на чиста, ефективна и въглеродно неутрална произведена енергия, чиято основа са възобновяемите енергийни източници.

Като отговор на климатичните предизвикателства Европейският съюз прие своя стратегическа дългосрочна визия до 2050 г. за просперираща, модерна, конкурентноспособна и неутрална по отношение на климата икономика, коренът и планът за действие на която е Европейският зелен пакт, познат у нас като Зелената сделка. В сърцевината й са енергийната трансформация, справедливият енергиен преход, опазването и възстановяването на природата, дигитализацията, декарбонизацията на индустрията, транспорта и др., и всички те представляват нов път за възходящо развитие на българската икономика и бизнес, а оттам и на българското общество и държава.

Безпрецедентен обем от публични ресурси са насочени към постигането на целите на Зелената сделка, включително и в енергийната трансформация. Тази трансформация вече все по-малко е въпрос на цивилизационен избор от страна на членовете на Европейския съюз и все повече е критерий за демократичен, институционален, икономически и социален прогрес. Войната в Украйна, вместо да компрометира, на практика засили процесите на енергийна трансформация и интеграция.

„Зелено движение“ споделя разбирането, че като част от Обединена Европа България може да има чиста, безопасна, достъпна, стабилна, независима и финансово приемлива за гражданите си енергетика само ако подходи смело и радикално към модернизация и декарбонизира енергийните си източници, развивайки максимално природните си дадености и потенциал за възобновяема енергия. Трансформацията на енергийния сектор е сред основните приоритети, за отстояването на който ще работим с всички възможни политически и граждански средства.

България – активен участник в развитието на европейската енергийна политика, в развитието на регионалната енергийна сигурност в Югоизточна Европа, в Зелената сделка и справедливия енергиен преход

Никога в историята си Европейският съюз не е мобилизирал толкова публични средства и политическа воля за постигане на климатична неутралност до 2050 г., за да се осъществи преход към чисти и независими енергийни източници и развитие на устойчива икономика. Нещо повече: с началото на войната в Украйна ЕС си постави за цел ускорено да намали зависимостта си от изкопаемите горива, особено руските, чрез плана REPowerEU. Това е стратегически важно за България, тъй като нашата енергийна зависимост от Русия е двойно по-висока от средните за ЕС нива.

От ключово значение за реализиране на успешната промяна, конкретно за България, е максималното и ефективно осъществяване на целите и използването на предвидените средства от Европейския зелен пакт, от Плана за възстановяване и устойчивост, от Модернизационния и Иновационния фонд, от трите стълба по Механизма за справедлив преход, в комбинация и приоритизирайки амбициите и целите по плана REPowerEU, както и от традиционните структурни и кохезионни фондове.

„Зелено движение“ подкрепя Зелената сделка и работи за осъществяването ѝ в България по начини, които дават възможности за участие и за полза за всеки български гражданин. Ние сме убедени, че участието на гражданите е задължително условие и основен фактор за успеха на справедливия енергиен преход. Усилията само на партиите или на отделни политици не са достатъчни и ние работим за привличането на всички български граждани в процесите на енергийна трансформация.

За да подпомогне реализирането на енергийната трансформация и справедливия енергиен преход, „Зелено движение“ си поставя и следните цели:

● Ускорено и ефективно използване на европейските средства за трансформация и декарбонизация на икономиката и енергетиката. Размерът на тези средства надхвърля 15 милиарда лева за периода 2021 – 2027 г., включително и осигуряване на национално финансиране;

● Технологично обновяване и разнообразяване на подходите за финансиране и реализиране на енергийна ефективност във всички сфери на икономиката и сградите;

● Децентрализация на производството и създаване на условия за енергийно независими общности, развитие и привличане на инвестиции за изграждане на умни мрежи, прекратяване на икономически необосновани енергийни мегапроекти;

● Цифровизация на енергийния сектор и на електроразпределителните мрежи и създаване на пазарни условия с цел да се допусне разнообразяване на предлаганите на българските граждани енергийни услуги;

● Осъществяване на реална децентрализация с възможност отделните общини и региони да имат избор за икономическа и енергийна трансформация, основана на областните планове за развитие, в чието изработване активно са участвали. Изграждане на средни по големина мощности за ефективно централизирано топлоснабдяване от ВЕИ в малките градове и в селските региони на принципа: енергията да се произвежда близо до потребителите;

● Подкрепа за конкурентоспособността на българския бизнес и индустрия чрез създаване на прозрачни пазарни условия за търговия с електроенергия и изкопаем (природен) газ, както на едро, така и на дребно, чрез елиминиране на съмненията за корупция при продажбата на електроенергия от държавни енергийни предприятия, за нелоялни търговски практики или за фаворизиране на определени олигархични кръгове;

● Насърчаване подобряването на енергийната ефективност на съществуващия сграден фонд, доближаваща го, доколкото е възможно, до стандартите за пасивни къщи, както и стимулиране за придържане към същите стандарти на всички новостроящи се сгради. Намаляване до възможния минимум на сгради, строящи се основно с фокус върху РЗП и без или с минимална съпътстваща инфраструктура, която следва да е предвидена, дори финансирана от инвеститорите и изпълнявана успоредно с изграждането на основния обект, а не да бъде изграждана от местните общности с общи средства след години.

Визия за енергетиката

Визията на „Зелено движение“ за развитие на българската енергетика до 2030 г. залага на ускорена трансформация към модерен и енергоефективен сектор с масово навлезли възобновяеми източници на енергия, с умни мрежи, с електрифициран транспортен сектор, с ясен подход за цялостна декарбонизация на икономиката и с грижа към всички.

Всичко това трябва да бъде постигнато чрез справедлив преход, както с участието на гражданите в енергийното производство, така и с ограничаване ръста на разходите за енергия на енергийно бедните и уязвими домакинства. Това включва подкрепа, финансова и организационна, на хората и бизнеса във въглищните и енергийно интензивните райони, като се подпомогне преминаването им към нови, устойчиви икономически дейности с висока добавена стойност, които трайно преодоляват енергийните и икономическите монополи в тези региони.

Промяната в сектора е свързана с реформи, технологично обновяване и наваксване на изоставането в процесите на енергийна ефективност, децентрализация на производството и създаване на условия за енергийно независими общности. Тя изисква прекратяване на икономически необосновани мегапроекти от типа на АЕЦ „Белене“, „Козлодуй 7“, както и разнообразяване източниците на доставка на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ до изтичане на сегашните лицензи. Началото на промяната стартира с максимално ефективно използване на енергийните ресурси, тъй като България е най-енергоразхищаващата страна в Европейския съюз – с 2 пъти по-лоши показатели от Румъния и 5-10 пъти по-лоши показатели от различните страни от ЕС-15.

Бързото придвижване на отрасъла към използване основно на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) трябва да се превърне в основна цел за развитие на енергетиката в следващото десетилетие. България има потенциал да постигне оптимален енергиен микс в комбинация с високи нива на енергийна ефективност и ВЕИ, който ще ни позволи да намалим максимално вноса на енергийни суровини и горива и да постигнем реална енергийна независимост. Този подход, ако е навременно иницииран, е вероятно да доведе и до запазване ролята на България на регионален износител на електроенергия – традиционна за страната ни в Югоизточна Европа.

Ние от “Зелено движение” сме убедени, че постигането на тази цели не трябва да става за сметка на разрушаването на ценни природни територии.

Контекст
България е страната с енергийно най-интензивна икономика (нива 3,8 пъти над средните за ЕС) и енергийна бедност, обхващаща над ⅓ от българското население с липса на ясна дефиниция и подкрепа за енергийно бедните, което от своя страна води до невъзможност да бъдат приложени конкретни мерки към най-нуждаещите се домакинства.

Българската енергетика е силно зависима от изкопаеми и вносни енергийни суровини и горива, особено такива с руски произход, с висока концентрация и монополизъм в този сектор. Липсата на диверсификация на енергийните доставки и лошата правна и институционална рамка, управлявана с поръчкови назначения, при липсата на каквато и да била управленска прозрачност, допълнително утежнява ситуацията в сектора.

Максимална децентрализация, достатъчност, независимост и сигурност на доставките
Децентрализацията ще повиши възможностите за конкуренция в отрасъла, ще осигури възможност за навлизане на повече и относително малки участници и дори възможност за отделните домакинства да могат да произвеждат електроенергия и да я предлагат на пазара. Децентрализацията е и залог за ефективно потребление на локално ниво с минимални технологични загуби и ограничени инвестиции в развитие на преносна инфраструктура. Бързото навлизане на многобройни малки участници (единични производители за собствени цели и приоритетното развитие на енергийни общности) ще облекчи системата, като я разтовари в часовите пояси на пиково търсене и ще работи за намаляване на цените. Допълнително децентрализацията ще доведе до растеж на производството и доставките на елементи, модули и системи за „умни мрежи“, които са неотменен елемент от управлението на всяка децентрализирана система.

Децентрализацията помага за намаляване на търсенето на изкопаеми енергийни ресурси и горива и оттам – за достатъчността на доставките, с което ще ликвидира възможността за енергийни кризи, причинена от намалено производство или недостиг на суровини.

Най-накрая децентрализацията работи за отпадането на силно замърсяващи и опасни за човешкото здраве мощности, използващи изкопаеми горива.

Постепенно отпадане на ядрената енергетика, основана на радиоактивен ядрен разпад
„Зелено движение“ се обявяваме за етапно ограничаване на ролята на ядрената енергетика в България. Ние сме категорично против строителството на АЕЦ „Белене“ или разширяване на АЕЦ „Козлодуй“ и за безусловно прекратяване на каквито и да е процедури по развитието на тези проекти.

Нашата главна дългосрочна цел (до 2050 г.) в областта на енергетиката е: „България – държава без изкопаеми енергийни източници, горива и ядрена енергетика“.

За да се постигне тази цел, е необходимо да се изработи средносрочна стратегия заедно с пътна карта на конкретните действия по години (вкл. и план за действие с финансови показатели) до 2035 г., която да дава реален старт на постигането на дългосрочните европейски цели за климатична неутралност.
Тази стратегия трябва да бъде органически обвързана с останалите важни сектори и стратегии в страната: Националната програма за устойчиво развитие, стратегията за околната среда, стратегията за опазване на биологичното разнообразие, секторните и регионалните стратегии, особено тези в областта на енергетиката и транспорта като Интегрирания план „Климат и енергетика” и дългосрочната стратегия за декарбонизация, интегрираните регионални стратегии за развитие и териториалните планове за справедлив преход и т.н.

Приоритети за политическо действие до 2030 година:

1) Производство на енергия (ускоряване на ВЕИ в производството на топлинна и електрическа енергия, намаляване приноса на фосилни и ядрени мощности, подобряване екологичните параметри на съществуващите ТЕЦ-ове, рехабилитация на съществуващи ВЕЦ и подобряване на екологичните им параметри като възстановяване на функциите на реките и биокоридорите, природосъобразно развитие на нови ПАВЕЦ и на вятърни мощности);

2) Потребление на енергия (ускоряване на сградното саниране, повишаване на енергийната ефективност в производствата, електрификация на различни сектори);

3) Свързаност (подобряване на преносната и разпределителните мрежи, подобряване на връзките със съседни държави);

4) Децентрализация (засилване на ролята на общините, облекчаване на правилата за включване към мрежи);

5) Социална отговорност (включване на граждани и работници, подпомагане на регионите в трансформация, борба с енергийната бедност);

6) Сигурност (локализация на производството на енергия и енергийни технологии, диверсификация на доставките, адаптация на енергийния сектор към изменението на климата);

7) Иновации (дигитални решения, енергийни услуги);

8) Постигане на нива на енергийна ефективност и енергийна интензивност, сравнима със страните от Централна Европа. Процентът на реновирани сгради от бита и обществения сектор да достигне 3-5% от сградния фонд на годишна база;

9) 50 % от електроенергията да се произвежда от ВЕИ;

10) 45% от отоплението (вкл. топла вода) да се осигурява от възобновяеми енергийни източници;

11) Масово използване на възобновяеми енергийни източници в бита. Енергията за собствени нужди от единични производители и енергийни общности да достигне 2 ТВч на годишна база;

12) Пълноценно участие на България в световния научен обмен в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;

13) Интегриране на стандартите за пасивното строителство, високата ефективност и новите материали, както и принципите на секторна интеграция (транспорт, отопление, електроенергия) при проектиране и строителство на сградния фонд в бита, в административния сектор и в индустрията;
14) Ликвидиране на корупцията в енергетиката и приоритизирането на националните интереси за истинска енергийна независимост, която може да бъде само без изкопаеми горива.

За да реализираме тези приоритети, ние ще се фокусираме върху следните дейности:
● Подготовка и внасяне на промени в законите и подзаконовата нормативна база;
● Популяризиране на добри практики от други страни;
● Подкрепа за инициативи, които работят за постигане на поставените цели;
● Активно сътрудничество с бизнеса, с местните и регионални власти, с научната общност;
● Активно участие в международното сътрудничество;
● Участие в изготвянето и развитието на общата европейска енергийна стратегия;
● Подкрепа на изследователската и развойната дейност в областта на чистите енергийни технологии.

Фокусът на дейността ни ще бъде върху:
● Ускорено разработване на новите законодателни инициативи в сферата на енергетиката като част от реформите в Националния план за възстановяване и устойчивост, с които да се изчистят пречките пред развитието на „чистата“, нисковъглеродна енергетика и да се гарантира развитието на сектора, основано на принципите и целите на Зелената сделка, REPowerEU и на съответните европейски регламенти и директиви;

● Ускорено премахване на административните пречки пред развитието на енергийно независими общини, пред бизнеса и пред възможностите отделните домакинства да станат производители на енергия;

● Създаването на нулевовъглеродни индустриални зони за развитие на индустрия и иновации с енергийна насоченост в района на „Марица-изток“ и останалите въглищни и въглеродно интензивни региони (Перник и Кюстендил);

● Изграждане на ефективна система за превенция на корупция, измами и злоупотреби във всички енергийни дружества. Уличените в корупция, измами и злоупотреби служители да бъдат освобождавани незабавно и да им се търси наказателна отговорност. Налагане на забрана на външните фирми, уличени в предлагането на подкупи и извършвали злоупотреби, за участие в търгове и в друга търговска дейност в енергетиката и в други държавни структури за срок от 10 г.;

● Ускорено приемане на дефиниция за енергийна бедност и създаване на план за осигуряване на приоритетна възможност за участие на енергийно бедни домакинства в програми за обновяване на сградите и за участие в енергийни кооперативи, за трайно преодоляване на енергийната бедност;

● Преглед на регулаторните политики за определяне на тарифи и методи за изчисление на мрежовите разходи с цел стимулиране на инвестиции в умни електромери, децентрализирано производство и цифровизация на енергийните системи;

● Модернизация и дигитализация на разпределителните и топлопреносните мрежи за диверсификация на енергийни услуги, която зависи в голяма степен и от цифровизацията на електроразпределителните мрежи;

● Създаване на условия за регулаторни експерименти/инкубатори/пясъчници, които да предшестват интеграцията на иновации, включително с фокус и върху експериментални технологии за възобновяема енергия като геотермалната енергия;

● Създаване на условия общините и регионите да развиват свои енергийни стратегии и планове на основата на публично-частно партнъорство, енергийни кооперативи и др., включително и като използват ефективно сегашната база на топлофикационните дружества или части от нея;

● Създаване на условия към всяка община да се създаде ресор с ранг на дирекция и ресорен заместник-кмет, чиято основна задача да бъде обследването от всички възможни гледни точки на енергийната ефективност, изпълнение на целите за възобновяема енергия и адаптация към климатичните промени в общината. Основният фокус на дирекцията да бъде реално документиране, сграда по сграда, на текущото ниво на енергийна ефективност и възможностите за производство на всички видове енергия на ниво сграда, квартал, община. Провеждане на активна информационна кампания за собствениците и ползвателите на сгради относно европейските, националните и общинските програми за подобряване на енергийната ефективност. Координиране на съответните общински звена, местните и национални доставчици на услуги в сферата и собствениците или сдруженията на собствениците на имоти в общината. Дирекцията да отговаря и за оценката на готовността на общинската инфраструктура да посрещне, удържи и преодолее последствията от екстремни метеорологични явления;

● По отношение на ВЕЦ и мини ВЕЦ страната ни е постигнала и дори надминала потенциала си. При тенденцията на дълготрайно засушаване и интензивни сезонни валежи към този източник трябва да се подхожда изключително внимателно и само след задълбочена експертна оценка, която да е базирана на нуждите на хората, екосистемите, земеделието и индустрията. В противен случай безразборното строителство на ВЕЦ и мини ВЕЦ, на което сме свидетели през последните години, ще доведе до нарушаване на водния баланс на цели региони, както и до разрушаване на естествените речни екосистеми, възстановяването на които вероятно ще бъде невъзможно заради засилващите се негативни ефекти на бързо променящия се климат. Тук е важно да отбележим, че възможностите за употребата на ВЕЦ съоръжения като батерии за съхранение на енергия предвид планинския характер на територията ни не са подробно изследвани и трябва да се предприемат целенасочени политики и усилия в тази посока;

● За вятърните турбини също трябва да се прилагат експертен подход и превантивни действия, за да не се допуска строителството на турбини на места, важни за птиците и тяхната миграция, както и на места с редки природни местообитания и естествени ландшафтни комплекси. На дневен ред са съоръженията за вятърна енергия в урбанизираните територии, както и разглеждане на потенциала за изграждането им в акваторията на Черно море наред с други технологии за производство на възобновяема енергия в морска среда;

● Разработване на инструменти за мобилизиране и привличане на частен капитал за енергийно обновяване;

● Засилване контрола на качеството при публично финансираното саниране на сгради;

● Насочване на публичен ресурс за подготовката на кадри за сектора на ВЕИ и енергийната ефективност.

Устойчив туризъм

В резултат на свръхинтензивното застрояване по Черноморието и ски курортите България се превърна в евтина дестинация, известна с ниското качество на предлаганите услуги. Всичко това спира развитието на този отрасъл. Ние смятаме, че България трябва да развива само устойчиви форми на туризъм, които запазват природното и културно наследство и подпомагат развитието на местните общности.

Приоритети за политическо действие:

• Активна работа за превръщането на България в качествена туристическа дестинация чрез хармонизиране и прилагане на стратегиите за устойчиво развитие и чрез законови промени.

• Налагане на забрани за: създаването на нови застроителни ядра по Черноморието извън съществуващите селища и курорти; за строителство над 3 етажа в близост до ценни природни територии; за строителство в 200-метровата зона от брега.

• Въвеждане и прилагане на ограничения за създаването на нови ски-курорти в планините и значително разширяване на съществуващите.

• Разработване на процедури, които да осигурят опазването или създаването на архитектурни и културни забележителности в селските райони, в т.ч. и архитектурна цялост на цели селища.

• Премахване на незаконно построени сгради и рекултивация на терените за сметка на нарушителите.

Екологичен транспорт

„Зелено движение“ смятаме, че съществуват възможности за развитието и преминаването към екологични форми на транспорт при никаква загуба и дори повишена полза и сигурност за потребителя. Ние настояваме за въвеждане на екосъобразен, икономичен и комфортен обществен транспорт; създаване на повече възможности за алтернативен транспорт като велосипедния при мерки за повишена сигурност на немоторизираните участници в движението. Необходимо е съобразяване на инфраструктурните проекти в областта на транспорта с принципите за опазване на околната среда, а където е необходимо и неизбежно нарушаването на тези принципи, да се намират начини за компенсиране на негативните ефекти.

Приоритети за политическо действие:

• В средносрочен план – въвеждане на био-горива с минимум 10% дял в транспорта до 2020 г., доколкото отглеждането на културите за био-горива не е за сметка на прехранването на населението или обезлесяване.

• Разработване и осигуряване на стимули за развитие и популяризиране на обществения, железопътен и автобусен транспорт като най-екологичната алтернатива.

• Основен принцип при производството на био-горива да стане въвеждането на задължително събиране и оползотворяване на отпадните хранителни мазнини и органични отпадъци от домакинствата, леката промишленост, селското стопанство и пречиствателните инсталации.

• Работим за създаването на мрежи от велосипедни алеи и места за безопасно паркиране на велосипеди, като едновременно с това ще проведем широка обществена кампания за насърчаване на велосипедния транспорт.

• Ще създадем стимули за пренасочване на товарния и пътническия превоз от пътната мрежа към железопътните линии.

• Ще работим за пренасочване на държавните инвестиции и тези в рамките на партньорство между частния и обществения сектор от разширяване на летищата към разширяване и подобряване на железопътната мрежа. Ще работим за въвеждане на изискването повишаването на пътния данък да зависи от емисиите, излъчвани от МПС.