Програма

Обща политика в областта ОКОЛНА СРЕДА

Въведение

Разбирането, че природният капитал – въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем, и всички други ресурси под и над земната повърхност, от които зависи не само начинът ни на живот, но и самият ни живот (в голяма степен крайна величина), е в основата на нашата концепция за устойчиво развитие на българската икономика. А тя е единственият начин да повишим за поколения напред благосъстоянието на българските граждани и да запазим тяхното здраве в по-чиста и съхранена природна и градска среда. Определянето на нуждите от инвестиции в екологосъобразни технологии и устойчиви базирани на природата решения и осигуряването на подходящо финансиране ще бъдат от ключово значение за постигането на целите, свързани с преодоляване на предизвикателствата от световните кризи на замърсяване и загуба на биологично разнообразие и с климатичните промени, както и за ускорено реализиране на реформи за създаването на нов модел на устойчив растеж.

Визия

Европейският зелен пакт, е стратегията на ЕС за постигане на целта му за неутралност по отношение на климата до 2050 г., а законодателният пакет „Подготвени за цел 55“ е пътят към климатично неутрален и устойчив ЕС, превръщайки амбицията на ЕС в реалност.

Това ще доведе и до спиране загубата на биоразнообразие чрез възстановяване на увредените екосистеми и връщане на природата в цяла Европа — от земеделските земи и моретата до горите и градската среда.

Това е безпрецедентна възможност за България. Зеленият пакт отваря пространство за привличане на публични и частни инвестиции, за трансфер на технологии и експертиза, както и за законодателни промени, които могат да доведат до трансформация в посока високоефективна нулевовъглеродна икономика и решения, базирани на природата, преодолявайки в същото време и проблеми като замърсяването на средата и рециклирането на отпадъци, справянето с чистотата на атмосферния въздух и редица други.

Да се възползваме максимално от възможностите, предлагани от Зеления пакт, Механизма за справедлив преход и Механизма за възстановяване на Европа, за да развием модерна, ресурсно и енергийно ефективна, високотехнологична и конкурентоспособна икономика, в която икономическият растеж не е обвързан с растеж на емисиите на парникови газове. Така ще създадем висока добавена стойност, качествени работни места и нови възможности за развитие, като същевременно ще гарантираме основното човешко право на безопасна, чиста и здравословна околна среда. Политиките по опазването на  околната среда са възможност и за провеждане на дълбоки структурни реформи, оптимизиране на междуинституционалната координация, диверсификация на веригите за доставка, интегриране на принципите на кръговата биобазирана икономика във всички икономически сектори и ускорено развитие на икономически изостаналите райони.

Европейският зелен пакт ще допринесе за подобряване на благосъстоянието и здравето на гражданите и идните поколения в България, като осигури:

• чист въздух, чиста вода, здрави почви и биологично разнообразие;
• санирани енергийно ефективни сгради;
• здравословна храна на достъпни цени;
• повече обществен транспорт;
• по-чиста енергия и авангардни иновации в областта на чистите технологии;
• по-трайни продукти, които могат да бъдат ремонтирани, рециклирани и повторно използвани;
• ориентирани към бъдещето работни места и обучение за придобиване на уменията, необходими за зеления преход.

Опазването на природата и осигуряването на здравословна околна среда е основен приоритет на „Зелено движение“. Въпреки големия брой закони и разпоредби и относителното им хармонизиране с международното законодателство, съществуват редица пропуски, които обезсилват тяхното действие. Това в съчетание с липсата на политическа воля и действащи институции за контрол, както и повсеместната корупция, води до безнаказано унищожаване на природата, влошаване и унищожаване на околната среда и безвъзвратна загуба на уникални природни ландшафти и ресурси, които няма да съществуват за бъдещите поколения.

Като споделяме основните принципи и ценности на партиите от зеленото семейство по света в контекста на Целите за устойчиво развитие и Европейският зелен пакт, ние работим за:

• Подобряване и налагане на законодателство, което гарантира цялостен подход за защита на природата и околната среда от негативните човешки дейности и гарантирайки здравословна околна среда и некомпрометирани ресурси за бъдещите поколения.
• Премахване на субсидиите за дейности, разрушаващи природата, включително неустойчиво горско стопанство, неустойчив туризъм, експлоатация на изкопаеми горива, строеж на язовири, минни дейности, генно инженерство, паша в националните паркове и земеделски монокултури. Въвеждане на данъчни и кредитни облекчения и пренасочване на субсидиите към природосъобразни дейности: сертифицирано горско стопанство и биологично земеделие, алтернативен туризъм, енергийна ефективност и природосъобразни източници на енергия.
• Пълна реформа на Министерство на околната среда и водите и превръщането му в институция, която реално защитава природата чрез конкурси на всеки служител със строги изисквания за тематично образование според ресорната дирекция, регламентирани критерии за ежегодна оценка на изпълнението за всеки служител, специализирани обучения за експертните длъжности и приемане на актуализиран Устройствен правилник на МОСВ в тази насока.
• Повишаване на капацитета на МОСВ, РИОСВ, ИАОС, басейнови дирекции и паркови дирекции чрез увеличаване на броя и квалификацията на служителите в тях, подобряване на материално-техническата база и създаване на атрактивни условия за работа в институциите. Създаване на организация и осигуряване на капацитет за непрекъснато осъществяване на контролните функции на тези институции (24/7, 365 дни);
• Въвеждане на независими процедури по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), Екологична оценка (ЕО) и Оценка за съвместимостта (ОС), при която инвеститорът не плаща директно на експертите, които оценяват неговия проект. Увеличаване на гражданското участие в експертните съвети по ОВОС.
• Подобряване на синхронизацията на законодателството за околната среда с други свързани нормативни актове.
• Преглед и осъвременяване на санкциите и глобите за нарушаване на екологичното законодателство, за да се гарантира, че имат превантивен ефект;
• Включване целите за опазване на природата във всички секторни политики: икономика, енергетика, финанси, селско и горско стопанство, транспорт и др.
• Интегриране в секторните стратегии на индикатори за мерки по адаптация и смекчаване на последствията от климатичните промени и вменяване на вицепремиера по климатични политики на координационни контролни функции спрямо секторните министерства по отношение на тези индикатори
• Изграждане на капацитет и интегриране на целите за опазване на природата и преодоляване на предизвикателствата от климатичните промени във всички регионални и местни институции, и техните политики и практики, наблягайки на постигане целите за устойчиво развитие.
• Увеличаване на гражданския и обществен контрол върху дейността и вземането на решения от институциите.

Биоразнообразие, защитени територии, Натура 2000

Биоразнообразието и ръстът на икономиката вървят ръка за ръка. Повече от половината от световния БВП зависи от биологично разнообразие и екосистемните услуги, и обратното – загубата на биоразнообразие и екосистеми ще доведе до загуби също в трилиони лева, цели индустрии ще бъдат нарушени и животът на милиони хора ще бъде засегнат. Безспорни са ползите, които природата предоставя на хората и индустриите чрез екосистемни процеси като опрашване на реколтата, защита от наводнения, намаляване на пожарите, снабдяване с прясна вода, производство на дървен материал, съхранение на въглерод, морски риболов, ландшафт и природни екосистеми с туристическа стойност и ползи за психичното здраве и т.н.

Здравите екосистеми са от изключително значение за човешкия живот. Но темповете на изчезване на биологичните видове са от 100 до 1000 пъти по-високи сега, отколкото във времето преди да се появи човекът. Само 20% от горите на Земята са в „добро здраве“, сравнително незасегнати от разрушителни човешки дейности. Голяма част от реките са замърсени или унищожени от инженерни съоръжения. Голяма част от морското крайбрежие е презастроено с индустриална и туристическа инфраструктура. Инвазията на неместни видове растения, животни и болести расте бързо. България е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа. Тук се срещат почти всички основни типове природни местообитания в Европа.

Драстичното унищожаване на местообитания и изчезването на биологични видове в България, особено през последните 20 години, се дължи основно на недобросъвестни икономически дейности, както и на подкрепящото бездействие на държавата. Тези дейности, насочени единствено към бърза печалба, допълнително задълбочават проблемите, свързани с промяната в климата, глобалното неравенство и унищожаването на местните култури и поминъци. МОСВ не може да бъде бюрократична пречка, без да следи за опазването на околната среда.

Над 34% от територията на страната са предложени за защитени зони в НАТУРА 2000, а само 5% са съществуващите защитени територии. Досегашните правителства не желаят да опазват и управляват ефективно тези територии и позволяват тяхното безогледно разрушаване.

„Зелено движение“ работи за реализиране на политиките на ЕС за опазване и възстановяване на природата и изцяло се асоциира с целите, ангажиментите и мерките, заложени в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.

Приоритети за политическо действие:

• Създаване и налагане на политики и практики, с които да опазим и възстановим местните растения, животни и естествените им местообитания до добро природозащитно състояние.
• Създаване и приемане на закон за защита на ландшафта и осигуряване на обществен и запазващ характера им достъп, отчитащ високата им стойност като туристически ресурс и общонационално наследство – национални паркове, морски бряг и други.
• Ефективно премахване на бракониерството чрез създаване на добре платена и независима система от инспектори и актуализация на санкциите, глобите и обезщетенията. Включване на местните общности в приходите от екосистемни услуги, лов и риболов и в опазването на природата.
• Създаване на система за ефективност при строителния контрол, със специално внимание в защитените територии и зони и Черноморското крайбрежие.
• Създаване на Изпълнителна агенция за защита на природата, с отговорности за управление на националните паркове и защитените територии държавна собственост извън горските територии, координационна функция за управлението на защитените зони и мониторингова функция на състоянието на биологичното разнообразие и защитените територии и зони.
• Увеличаване площта на защитените територии до достигане на най-малко 15 % от площта на България до 2030 г., като 10% от тях са строго защитени територии, в т.ч. създаване на нови национални и природни паркове в Западна Стара планина, Родопите, Дунавска равнина и Черноморието.
• Актуализиране на плановете за управление на националните и природните паркове въз основа на актуални научни данни за състоянието на биологичното разнообразие и ландшафта им с цел спиране и превенция на загубата на природни ресурси.
• Създаване на нови защитени морски територии и зони в Черно море до 1/3 от площта на териториалното море, от които поне 10% морски резервати
• Възстановяване на най-малко 5000 хектара влажни зони до 2030 г.
• Възстановяване на най-малко 500 км реки до 2030 г. чрез премахване на изкуствени структури.
• Ефективни режими за опазване на биоразнообразието и ландшафта в заповедите за обявяване и плановете за управление на защитените територии и зоните от “Натура 2000” и работещи органи за управление с контролни функции.
• Въвеждане на икономически стимули и дългосрочни програми за увеличаване на доходите и ползите за местните хора от защитените територии и зони.
• Включване на местното население в управлението на защитените територии и зони.
• Разработване и стартиране на национална програма за изкупуване на частни дюни, степи, влажни зони, гори и други важни местообитания.
• Въвеждане на регламент за недопускане на изграждане на инфраструктура, включително инфраструктура за енергия от ВЕИ, в терени с идентифицирани важни местообитания.
• Разработване и реализиране на неотложни мерки за борба с инвазивните чужди видове. Създаване на механизми за финансиране на необходимите действия.
• Запазване на естествената дива растителност в земеделските територии (пасища, ливади, синори, единични и групи дървета и др.). Приоритетна защита на постоянно затревените площи, като екосистеми със специфично биоразнообразие, ресурси от лечебни растения и ефективни естествени системи за усвояване и съхраняване на въглероден диоксид.
• Създаване на строга система за защита на видове изискана от директивата за природните местообитания и видове. Осигуряване на законова защита за уязвими и застрашени видове, с акцент върху дивите опрашители.
• Създаване на фонд „Защитени територии и Натура 2000“ на базата на такси от ползвания и екосистемни услуги, който да подкрепя управлението на Натура 2000, защитените територии и опазване на застрашени видове.
• Запазване и увеличаване на публичната собственост в зона А на черноморското крайбрежие чрез целенасочено изкупуване и създаване на Национален парк „Българско Черноморие“ върху държавните имоти и морската акватория.
• Спиране на застрояването на морския бряг чрез актуализиране на картите на ценни крайбрежни местообитания като приоритетни горски обитания, степи и дюни, ефективно териториално планиране на черноморските общини, строг контрол на имотите с изтекъл срок на смяна на предназначението с цел “урбанизация” и регистрирането им след този срок отново като горски и земеделски територии, въвеждане на съществен данък за сгради, които не са влезли в експлоатация.
• Всички защитени зони и защитени територии, получаващи бюджетно финансиране, да бъдат сертифицирани за добро управление по стандарта „Зелен списък“ на Международния съюз за защита на природата.
• Въвеждане на системи за адаптивно управление и оценка за ефективността на управлението.
• Създаване на научна платформа от академични и научни институции, граждани и природозащитни неправителствени организации за организиране и провеждане на реален постоянен научен мониторинг с ежегодни теренни проучвания за състоянието на биоразнообразието в България.
• Разработването на политики се основава на научните данни за биоразнообразието в България, които се осигуряват от научни институции в специализираните природни науки.
• Повишаване на обществената култура и ангажираност по отношение на социалното, екологичното и икономическото значение на биоразнообразието и екосистемите и услугите, предоставяни от тях.
• Въвеждане на законова забрана за концесионни дейности в защитените и горските територии.

Хуманно отношение към животните

В 21 век развитието на човешките общества се оценява и по тяхната грижа за безсловесните спътници на човека – домашните, селскостопанските и дивите животни. В българското общество има високо ниво на емпатия и грижа за животните за разлика от липсващата политика в държавните и местни власти в тази област.

Ние залагаме нова политика за хуманно отношение на животните, съдържаща:

• Създаване на специализирана дирекция към Дирекция Национална полиция с цел превенция и разследване на престъпленията срещу околната среда и нехуманното отношение към животните и въвеждане на ясно разпределение на отговорностите на институциите и правила и процедури за действия и наказания в тази сфера.
• Подобряване на законодателството и правоприлагането при противодействие на престъпленията срещу околната среда, биоразнообразието и животните. Изработване на ясни процедури за взаимодействие между отговорните държавни органи, анализ на съществуващите предизвикателства и изработване на конкретни планове за действие за справяне с тях.
• Развъждането и търговията с животни да се осъществяват само от регистрирани развъдници, които да подлежат на строги изисквания и контрол. Възможност за идентификация и проследяване на всяко домашно и селскостопанско животно. Забрана за продажба на кучета и котки на пазари за животни, в интернет сайтове и зоомагазини.
• Ревизиране и оптимизиране работата на БАБХ по отношение на хуманното отношение към животните и програмите за овладяване на популацията на безстопанствените животни, като за целта се създаде консултативен съвет с широко участие на експерти от научните среди и НПО. Мерките да бъдат насочени към премахване на причините за проблема, а не към следствията.
• Закриване на зоопарковете, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на животните и на европейското законодателство за научни и консервационни центрове; създаване на спасителни центрове за пострадали от човешка дейност диви животни.
• Забрана за отглеждане на животни с цел производство на ценни кожи и за нуждите на козметичната индустрия.

Гори

Горите на България покриват над 1/3 от територията на страната. Те осигуряват редица екосистемни услуги, като чист въздух и чиста питейна вода за хората. Дават дом за флората и фауната в страната. Допринасят за естествения кръговрат на веществата. Пазят почвеното ни богатство и са естествена защита от ерозия и наводнения.

Освен дървен материал за редица индустрии и биомаса за отопление на населението, горите са източник на редица хранителни и лечебни продукти – плодове, гъби, билки. Те са и любимо място за отдих на много хора.

Горите на България са предимно държавни – около 75% от всички горски територии. Те са публично благо с незаменимо обществено значение. За българските гори се грижат по-малко от 8 000 души.

За опустошаваните от бракониери територии данни няма – налице са данни за конфискувани стари лади, моторни триони, каручки и неизвестни количества дървен материал. Знаем за заведени съдебни процедури, но не и за ефективни наказания (т.е. такива, които да предотвратяват рецидивите на горско унищожение). Категорични сме, че повечето от тези проблеми се коренят в значителните несъвършенства на Закона за горите.

Приоритети за политическо действие:

• Основната ни цел е спиране на незаконните и неустойчиви сечи. Ангажираме се да въведем 100% опазване и защита на наличните вековни първични гори в България и 20% увеличение на горите до 2050 г.
• Създаване на единна държавна агенция по горите на пряко подчинение на МС. Създаване на обществени бордове към трите ѝ нива на управление – локално, регионално и национално. Създаване на икономическа стабилност на горския сектор, чрез Държавен фонд Гори, в който да постъпват всички приходи от държавните гори. Включване на дейностите в горите, изпълнявани от външни изпълнители в обхвата на ЗОП, ЗДС и ЗОС. Изграждане на авиозвено за борба с горските пожари към агенцията. Закупуване на специализирани хеликоптери. Въвеждане на изисквания за почтеност, независимост и професионализъм в управлението на горите. Залагане на висок образователен ценз за горските служители и техните ръководители. Избор на ръководни кадри при пълна прозрачност, доказана почтеност и с ясна публична визия за развитието на горите и модернизацията на горското стопанство. Увеличаване на броя и заплащането на горските инспектори. Създаване на механизми за професионално обучение и развитие за горските служители.
• Справедливо държавно субсидиране на дейностите в горите и ефективно наказание за нарушителите и осъществяващите вредни икономически практики.
• Модернизиране на стопанисването и ползването на горите, въвеждане на електронни системи за мониторинг и оценка и обвързването им със системите за мониторинг и оценка на МОСВ и неговите агенции.
• Своевременно внедряване на нови технологии и световни добри практики в горското стопанство и свързаните производства.
• Ясен ред и съгласуваност на действията на държавните и местните институции, имащи отношение към опазването на околната среда, ползването на горските територии и налагането на ефективни наказания за нарушителите на правилата и законите.
• Прозрачност и отчетност в ползването на горите и горските продукти на национално, регионално и местно ниво.
• Насърчаване и подпомагане желанието за устойчиво управление у стопанските ползватели на горските ресурси, включително чрез приоритетно разпределение на публично финансиране за сертифицирани гори и други приоритетни форми на управление на горите.
• Горска сертификация на 100% от всички държавни и общински гори до 2030 г. и многофункционално устойчиво ползване на горските ресурси: дървесина, недървесни горски ресурси (гъби, плодове, билки, др.), осигуряване на водния ресурс, убежище за дивеч и редки животни.
• Промени на досега действащите лесоустройствени практики и привеждането им в съответствие с изискванията за опазване на горските местообитания, произтичащи от европейските Директиви за хабитатите и птиците и със съвременните виждания.
• Промяна на нормативните документи като първостепенните функции на горите да бъдат: средообразуваща, консервационна, рекреационна и противоерозионна функции, а второстепенна – тяхното стопанско значение за добив на дървесина.
• Преустановяване на стопанското ползване на стари първични гори (над 100 годишна възраст), гори в „затворени басейни“ и гори, които са ключови за опазването на застрашени видове.
• Адаптиране на практиките за устойчиво управление на горите съзобразно предизвикателствата от климатичните промени.
• Приоритетно изкупуване от държавата на гори частна собственост във вододайните зони.
• Поощряване на създаването на горски пояси във и около земеделските площи, техническата инфраструктура и населените места и гори сред урбанизираните територии. Определяне на такива пояси в съществуващите гори и забрана за сечи с икономическа насоченост.
• Промяна на Наказателно-процесуалния кодекс в посока по-строги и действащи наказания за бракониерство и незаконна сеч.
• Създаване на правна норма за ползване на дърва за огрев от държавните гори пряко от населението с цел прекратяване на порочните практики в определени общини, включително за купуване на гласове чрез осигуряване на дърва за огрев.
• Извършване на национална горска инвентаризация и регулярното ѝ актуализиране на всеки 10 години.
• Въвеждане на законови механизми за отчитане и стимулиране на общественополезното им управление чрез внедряване на екосистемните услуги и заплащането им от бизнеса и обществото в полза на горските стопани.
• Разширяване на програмата за изкупуване на малоразмерни горски имоти от държавата.
• Въвеждане на търговия на дървесина от държавните гори от постоянни складове, включително и за дървата за горене в големите агломерации, с цел намаляване на замърсяването на въздуха в тях.
• Разваляне на сделките за замяна (срамните „заменки“) на най-ценните ни гори от времето на Тройната коалиция.
• Промяна на законодателството с цел всички естествени гори да станат част от горските територии, за да се опазят онези 10% от горите, които все още са стопанисвани като земеделски земи.
• Включване на самозалесилите се гори в имоти със статут на земеделски територии в обхвата на горски територии.

Контролна дейност върху факторите на средата

Опазването на околната средата се основава на инструментите на превантивната дейност (ОВОС, екологична оценка, комплексни разрешителни и оценки за съвместимост с целите на Натура), на текущия контрол по време на изпълнение на човешките дейности и на последващия контрол и екологичната отговорност. Всички тези инструменти се основават на изисквания на европейските директиви и регламенти и практически не работят ефективно у нас. Институциите, които ги извършват – МОСВ, РИОСВ, ИАОС, басейнови дирекции, все още са с непопълнени щатове и недостатъчен персонал, а голяма част от наличния е деквалифициран. Огромна част от управляващите кадри се сменят на политическа основа и са без подходящо образование. За някои основни замърсители на въздуха и водите липсва система за измерване, а някои от лабораториите, закупени с европейски средства, не работят. Основни принципи като „замърсителят плаща” не се прилагат в България, а по основните процедури на превантивния контрол има наказателни процедури, заведени в ЕК и пред съда на ЕС.

Приоритети за политическо действие:

• Служебно обвързване на всяко административнонаказателно производство с процедурата по екологична отговорност чрез промяна на ЗООС и ЗОПОЕЩ, създавайки система за прилагане на принципа „замърсителят плаща“.
• Създаване на механизъм за задължително обвързване на превантивния, текущия и последващ контрол, защото няма полза от решенията по ОВОС и екологична оценка, ако липсва контрол по прилагането им.
• Включване в превантивния и текущ контрол на местните власти, академичните институции, включително студенти, НПО и всички желаещи граждани чрез развитие на инструменти за упълномощаване.
• Промяна на законодателство с цел залагане на процедури на регионално и национални ниво (законодателство, общи устройствени планове, областни горскостопански планове, планове за управление на речните басейни и т.н.), което ще намали времето и ресурсите, които гражданите и бизнесът отделят за започване на техните инициативи и дейности. Ще премахнем ненужните процедури от системата на МОСВ.
• Развиване на законодателството с цел въвеждане на норми в урбанизирана и в неурбанизирана среда, както и системи за мониторинг и контрол върху неприятните миризми, шума, светлинното и електромагнитното замърсяване.
• За намаляване на противопоставянето и бавните съдебни процедури ще създадем пост на екологичен омбудсман, избиран от гражданите на регионално ниво и грижещ се за защита на техните права пред институциите.
• Развиване на законодателството, свързано с превантивния контрол, на основата на решенията на Съда на ЕС, включително въвеждане на изискване за подлагане на процедури на „приятелските“ решения на МОСВ от миналото за скрито освобождаване на корупционни проекти от задължителните процедури.
• Създаване на реална възможност за участие на гражданите в процедурите по превантивен контрол чрез системи за електронно информиране и участие.
• Увеличаване на възможностите за контрол по спазване на комплексните разрешителни и спирането на онези предприятия, които трайно ги нарушават.
• Реформа на Изпълнителна агенция по околна среда и РИОСВ с цел оптимизиране на разходите и подобряване на дейността им.
• Увеличаване на заплащането в системата за контрол на МОСВ с цел избягване на корупционни зависимости.
• Изграждане на капацитет в държавните и регионални администрации за интегриране и познаване на екологичното законодателство и интегриране на принципа за извършване на превантивен контрол и екологична оценки на най-ранен етап при изготвянето на всички стратегически документи, планове, програми ОУП, ПУП и инвестиционни намерения.

Води

Водата е най-важният компонент за живота. Ресурсите от чиста вода постоянно намаляват поради неправилно управление и недалновидни човешки дейности като замърсяване и неефективно използване в промишлеността, бита и земеделието, обезлесяване и залесяване с неподходящи видове, пресушаване на влажните зони и други. Интензивното разрастване на населените места, конвенционалната енергетика и земеделие става за сметка на нуждите от вода за функциониране на естествените водни екосистеми. Ползването на водите за промишлени и енергийни нужди взема превес над питейните нужди и напояването. Особено негативно е въздействието от интензивното строителство по Черноморието, където масовото разрастване на курортите не е съобразено с наличните ресурси от питейна вода и средства за пречистване на отпадните води. Пълзящото застрояване все по-високо в планините за задоволяване на тесни икономически интереси отнема и влошава качеството на питейната вода в разположените в подножието селища. Примерът с отдаване на концесии на ВиК дружествата в София и в други градове от страната, показва, че този подход не работи и колосалните водни загуби във ВиК мрежата не могат да се преодолеят, съответно стотици населени места са без вода или получават вода с много лошо качество.

Приоритети за политическо действие:

• Стриктно прилагане на европейското водно и природозащитното законодателство, свързано с водите и актуализация на националното законодателство с цел гарантиране приоритетно задоволяване на питейните и другите екологични нужди.
• Изграждане на автоматизирана система за мониторинг на водните ресурси и тяхното използване.
• Преоценка на ползването водните ресурси и обекти в защитените територии и ценните планински екосистеми.
• Въвеждане на общо управление на водните ресурси и водните обекти държавна собственост.
• Отразяване на актуалните граници на водните обекти в кадастралните карти.
• Преодоляване на разхищението и строг контрол върху ползването на водния ресурс.
• Завършване на учредяването на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около всички водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и минерални води. Актуализация на Наредбата за СОЗ.
• При замърсяване на водите прилагане на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети при спазване на принципа “замърсителят плаща”.
• Въвеждане на система от адекватни стимули и санкции за предотвратяване замърсяването и разхищаването на водата.
• Въвеждане на системи от регионалните ВиК за непрекъснат мониторинг и отчет потреблението на вода. Премахване на порочните практики за преобладаващо разхищение на питейната вода чрез въвеждане на нови технологии и иновации.
• Въвеждане на ефективни и базирани на природата решения и системи за напояване в земеделието.
• Модернизиране на изградените и неподдържани напоителни системи, в зависимост от земеделските и водните нужди на регионите.
• Постигане на добро екологично състояние на водните обекти до 2027 г. в съответствие с Рамковата директива за водите и българското законодателство.
• Осигуряване на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води за всички населените места над 2000 еквивалент жители, и въвеждане на природосъобразно ВиК в населените места под 2000 еквивалент жители и всички промишлени обекти до 2030 г. и въвеждане на устойчиви екосъобразни практики като изкуствени влажни зони за малки населени места.
• Прекратяване на дълбоководното заустване на непречистени отпадъчни води в Черно море и осигуряване на пречиствателни съоръжения за морските курорти и други туристически комплекси.
• Осигуряване на достатъчно питейна вода и програми за пестеливо ползване на водите в бита и подновяване на водопреносните системи.
• Въвеждане на екологична такса при ползването на води (особено от индустрията), която да осигурява средства за опазване на горите във вододайните зони.
• Осигуряване на нормативна база за обективна оценка на наличните водни ресурси при инвестиционни проекти и недопускане на реализирането им в случай на негативна оценка.
• Преоценка на подхода за отдаване на концесии на водоснабдителните услуги като единствено решение.
• Опазване на биоразнообразието на водните екосистеми в партньорство с гражданските организации и бизнеса.
• Преглед и където е необходимо ревизия на разрешителните за изграждането и експлоатацията на минивецове на реките с оглед гарантиране достигането на добро екологично състояние на речните екосистеми най-късно до 2027 г. в съответствие с Рамковата директива за водите (РДВ) на ЕС.
• Опазването и защитата на екосистемата на Черно море чрез създаване на зони за мултифункционално използване и морско пространствено планиране и целеви проекти за защитените територии.
• Създаване на система от защитени реки и защитена морска акватория.
• Възстановяване на влажни зони и на биологичното разнообразие в реки, езера, торфища и блата.
• Определяне и създаване на ретензионни площи за предпазване на населени места от наводнения.
• Възстановяване на 500 километра речни течения чрез премахване на неизползвана инфраструктура.
• Спиране на сечта на крайречните гори и изземването на баластра под формата на „почистване на реки“.
• Устойчиво управление на водите на р. Дунав съвместно със сръбските и румънски власти в контекста на адаптация към климатичните промени и прекратяване на остарелите несъстоятелни концепции на проекти за удълбаване на реката и изграждане на язовири за производство на ел.енергия. Подкрепа за продължаващото развитие на плиткогазеща корабна флотилия на държавите от региона, което да подпомогне развитието на местния корабен флот.

Въздух

Въздухът е основна част от най-чувствителната компонента на природната среда – атмосферата. Замърсяването на въздуха е сред основните фактори за общественото здраве, който пряко касае заболеваемостта, намалената продължителност на живота и трудоспособността на хората. В България качеството на атмосферния въздух е силно влошено: не само, че не постигаме препоръките на Световната здравна организация, но не спазваме и по-ниските критерии на националното и европейско законодателство. Над 60% от градското население в България живее при нива на замърсяване над допустимите норми.

Основните проблеми са свързани със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ), в някои от големите градове – и със замърсяване с азотен диоксид, а в района около Маришкия басейн и в частност – град Гълъбово и със сериозно замърсяване със серен диоксид. Поради тези причини и срещу страната ни са стартирали няколко наказателни процедури от Европейската комисия, за които ЕС осъди вече България.

Основните негативни фактори, влияещи върху качеството на въздуха, са отоплението с твърди горива, нерегламентираното изгаряне на отпадъци, транспорта, замърсяванията от промишлеността, енергетиката и урбанизацията. „Зелено движение“ работим за намаляване въздействието на вредните фактори и увеличаване на ефекта от положителните.

Като първа стъпка следва да се подобри системата за мониторинг на въздуха в България: за да се събира пълна информация за състоянието на качеството на въздуха. Тази информация трябва да е публично достъпна и своевременно оповестявана.

„Зелено движение“ работим за засилване ефективността на контрола, приравняване на санкциите за замърсяване с европейските и налагане на механизми за предотвратяване при спазване на принципа „замърсителят плаща“.

Приоритети за политическо действие:

• Повишаване на информираността на гражданите за качеството на въздуха, причините за замърсяването и произтичащите вредни ефекти.
• Засилване на мониторинга за качество на въздуха в градските и промишлени райони чрез създаване на нови пунктове за мониторинг на въздуха с автоматични измервателни станции, подобряване на местоположението и техническата изправност на съществуващите, увеличаване на мобилните станции за мониторинг и въвеждане на по-нискобюджетни методи за измерване на качеството на въздуха в допълнение към високотехнологичните за постигане на ефективно национално наблюдение.
• Засилен контрол върху индустриалните източници на замърсяване и актуализиране на санкциите. Подобряване на капацитета за установяване и идентифициране на промишлено замърсяване от страна на контролните органи, както и повишаване засилване на контрола върху собствения мониторинг на предприятията.
• Реализиране на програми за максимално ограничаване на отоплението с дърва и въглища чрез стимулиране на използването на топлофикации и ВЕИ в отоплението (особено геотермална и слънчева), както и високоефективни термопомпи в съчетание с мерки за енергийна ефективност на сградите.
• Реализиране на ефективни политики за повишаване на качеството на твърдите горива за отопление и извеждане на неефективните уреди за отопление в случаите, когато преминаването на друга форма на отопление е невъзможно чрез комбинация от стимулиращи и рестриктивни мерки, включително и чрез въвеждане зони с ниски емисии на вредни вещества. Работещ контрол по спазване на нормите и осигуряване на качество на дървесината за битово отопление, така че да бъдат работещи механизмите по контрол и санкции.
• Намаляване зависимостта от използване на автомобили. Основни акценти: подобряване на публичния транспорт в и извън населените места, подобряване на инфраструктурата за ходене пеша и каране на велосипеди. Превръщане на населените места в приятни, приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене.
• Данъчна политика, чрез въвеждане на принципа “замърсителят плаща” насърчаваща притежаването и използването на моторните превозни средства с ниски и нулеви емисии.
• Ефективно измерване на замърсяването от автомобилите при ГТП.
• Динамичен мониторинг на изгорелите газове на автомобилите и ефективно санкциониране на замърсителите.
• Цялостна електрификация на градския транспорт, насърчаване на използването му, както и развитие на алтернативни форми на придвижване в градската мобилност.
• Мерки за ограничаване на използването на автомобили в градове с наднормено замърсяване – и въвеждане на нискоемисионни зони и допълнителни данъци.
• Подкрепа за изграждане в национален мащаб на мрежа от зарядни станции за електромобили.
• Широко залесяване в градска среда и увеличаване на уличното озеленяване.
• Създаване на нормативна основа срещу неприятни миризми от промишлеността и енергетиката и нейното прилагане чрез активно включване на обществеността.
• Популяризиране и насърчаване (в т.ч. с финансови стимули) на зелени практики: залесителни мероприятия, възобновяеми енергийни източници, екологичен транспорт и др.
• Увеличаване на гражданското участие при контрола на замърсителите на атмосферата в България.
• Засилване правомощията и разширяване на отговорностите на местната власт да прилага мерки за подобряване качеството на въздуха, включително и по отношение на индустриалните източници на замърсяване.
• Сътрудничество и координация със съседни страни по отношение на качеството на атмосферния въздух и трансграничните замърсители.

Устойчиво управление на отпадъците и кръгова икономика

Намаляването на външните зависимости и натиска върху околната среда трябва да се търси и с намаляване на употребата и повторно използване и рециклиране на материалите – основните стълбове на кръговата икономика. Делът на депонираните битови отпадъци в България остава много висок – 62%, което е около 2,5 пъти повече от средната за ЕС стойност – 23,5%. Делът на рециклираните битови отпадъци от 31,5% също изостава от средната за ЕС стойност 47,4%. Нормата на вторично използване на материалите в българската икономика възлиза на едва 2,6%, като и този показател е значително под средната стойност за ЕС, достигаща 12,8%. Постигането на приетите от Европейския парламент амбициозни цели – до 2035 г. рециклираните отпадъци да достигнат 65%, а депонираните – 10%, остава сериозно предизвикателство, което изисква значителни инвестиции и усилия от всички участници.

За да бъде устойчива, индустрията трябва да отговаря на няколко основни критерия. Тя трябва да залага главно на възобновяеми и биобазирани суровини и тяхното повторно използване, а към невъзобновяемите да подхожда разумно и пестеливо, за да могат и следващите поколения да разполагат със същите ресурси и възможности, както това, населяващо планетата днес. Индустрията трябва да налага и постоянно да осъвременява стандартите за ефективност, енергоемкост, ресурсоемкост и качество, със стремеж към постоянно намаляване на въздействието върху околната среда и постигането на нулеви вредни емисии и емисии от парникови газове. Отпадъците от производството и консумацията на продукцията трябва да са в максимална степен повторно използвани, след това рециклируеми и не на последно място биоразградими.

Производства с невъзможен за рециклиране отпадък или такъв, който не е биоразградим, а продуктът не е жизненоважен и без алтернатива, отговаряща на тези условия, трябва да бъдат преустановени. Изхвърлянето на такива отпадъци на сметищата води до отпадъчен материал, който многократно ще надживее всеки един от нас, а бавното му разграждане води до вредни отлагания в почвите и водите с негативно влияние върху живите организми. Всички индустриални производства се нуждаят от добра организация в справянето с отпадъците си, която да не позволява разхищаване на оползотворими ресурси. За България е необходимо налагането на мащабни кампании и проекти за повторно оползотворяване, рециклиране и преминаването от пожелателно анонимно към задължително индивидуално разделно събиране на отпадъците на домакинствата и бизнеса, базирано на принципа “замърсителят плаща”.

При индустриалните и домакинските отпадъци е необходимо държавната политика да даде стабилна основа на частната инициатива, която да се грижи за управлението на отпадъците на пазарен принцип и в истински конкурентна среда.

Третирането на опасни отпадъци е друга област, в която също предстои много работа в България. Липсва действаща политика и по отношение на органичните отпадъци (биомасата), които трябва да бъдат преработвани в компост (органична тор) и биогорива, а не оставяни на сметището, където заровени сред тонове други отпадъци гният без кислород и водят до отделянето на метан, който е многократно по-силен парников газ от въглеродния диоксид. За тази преработка е необходимо органичните отпадъци от домакинствата, селското стопанство и леката промишленост да се събират в максимално чист вид, отделно от други рециклируеми материали и от опасни отпадъци и да бъдат депонирани в специални предприятия за преработката им.

Приоритети за политическо действие:

• Изграждане на модерна система за сметосъбиране и устойчиво управление на отпадъците (вкл. приемане на стратегия Нулеви отпадъци), съобразена с принципите на кръговата икономика и възприетата в ЕС йерархия за управление на отпадъците.
• Безкомпромисна борба с нерегламентираното изхвърляне и незаконно депониране на отпадъци.
• Стимулиране на компаниите, пряко ангажирани с разработване и прилагане на технологии за чисти ресурси и съхраняване на енергия, както и на тези, използващи рециклирани продукти като суровини и поощряване на публично-частното партньорство в тази насока.
• Стимулиране на компании от всички индустрии, с фокус върху малките и средните предприятия, за включване в кръговата и био-базирана икономика и извършване на промени на всички възможни нива във веригите им за създаване на стойност за намаляване на екологичния им отпечатък чрез:

○        Подобряване на енергийната и ресурсната им ефективност и увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници.;

○        Заместване на първичните суровини с вторични рециклирани и последващото им заместване с био базирани ресурси.;

○        Въвеждане на оценка на жизнения цикъл на продуктите и интелигентен/кръгов екодизайн;

○        участие в различни форми на индустриална симбиоза – продуктите на едните са суровини за другите.

• Стимулиране на сертифицирането по системи за управление на околната среда.
• Въвеждане на критерии за екологосъобразни обществени поръчки.
• Пълно реформиране на съществуващата система за разделно събиране в градовете поради неефективната ѝ работа.
• Стимулиране на преминаването към кръгови и споделени модели на потребление – предотвратяване на образуването на отпадъци чрез разделно събиране, обратно изкупуване, ремонт и повторната употреба, споделена употреба и ползване на услуги, вместо притежаване на продукти и подпомагане на общините в създаване на центрове за рециклиране и повторна употреба.
• Създаване на широко отворена към бизнеса ГИС-базирана национално информационна система за отпадъци.
• Развитие на научната и развойната дейност в областта на екодизайна и чистите технологии и тясното им обвързване с икономиката.
• Разработване на план за разделно събиране на биоотпадъците от домакинствата и оказване на експертна подкрепа за общините при прилагането му.
• Своевременно въвеждане на система за разделно събиране и повторна употреба на отпадъци от текстил, финансирана от бизнеса, който предлага нови текстилни стоки на българския пазар.
• Въвеждане на депозитна система за някои видове масови опаковки.
• Засилване на контрола върху работата на организациите, оползотворяващи отпадъци от опаковки и значително увеличаване на броя на точките с цветни контейнери в населените места и превръщането на системата за разделно събиране в удобна за потребителите система.
• Стимулиране на повторната употреба чрез залагане на конкретни количествени цели на организациите за оползотворяване на опаковки, ел.уреди, батерии, превозни средства, гуми и текстил.
• Въвеждане на нова система на сметосъбиране на базата на принципите:

○        Разделно събиране при източника и недопускане на смесването на потоците на рециклируемите с биоразградимите и другите отпадъци;

○        Премахване на анонимността – поетапно премахване на общите контейнери и преминаване към индивидуални съдове за смет или други индивидуализиращи домашните отпадъци методи;

○        Замърсителят плаща – ефективно въвеждане на принципа на определяне на такса „битови отпадъци“ за всяко домакинство и за всяко юридическо лице на базата на количеството реално образувани смесени  отпадъци. Изграждане на система за регистриране на количествата разделно събрани отпадъци и диференциране на такса смет – който изхвърля разделно, плаща по-малко;

○        Въвеждане и все по-широко използване на новите технологии за отчетност, контрол и комуникация, с цел разширяване възможностите за прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

• Поощряване на домакинствата за устойчивото потребление и намаляването на разхищението на ресурси, особено на храни, дрехи, обувки, както и на разделното събиране на отпадъци в домовете;
• Въвеждане на процедура по даряване без бюрократични спънки на хранителните отпадъци, които остават под форма на продукти с изтекъл срок от магазини, но могат да бъдат ползвани за храна на животни, на приюти за животни и спасителни центрове;
• Провеждане на ефективни информационни кампании за информиране на широката общественост за ползите от рециклирането, компостирането и повторната употреба;
• Подпомагане на образователната система на всички нива за създаването на кадри за кръгова и био-базирана икономика;
• Подлагане на задължителен ОВОС на всички инвестиционни предложения на изгаряне, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

Почви

От състоянието на почвата зависи изхранването на хората и развитието на земеделието. Освен от естествените климатични условия състоянието на почвите зависи пряко от начина на земеползване – сеитбообръщения, обработки на почвата и противоерозионни мероприятия, както и наличието на различни замърсители – тежки метали, петролни продукти, пестициди, минерални торове, строителни отпадъци и нерегламентирани сметища. Плодородният почвен слой се унищожава също така и в следствие на водна и почвена ерозия, несъобразено с условията строителство, добивни дейности и интензивно земеделие.

Около 80% от почвите в България са подходящи за развитие на биологично селскостопанско производство, докато интензивното земеделие през последните 50 години е довело до сериозни екологични щети – ерозия на почвата, разрушаване на ландшафта, прекомерно ползване и замърсяване на водите, загуба на биоразнообразие.

Развитието и прилагането на превантивните инструменти за опазване на околната среда и иновативни земеделски практики като консервационното земеделие е от съществено значение за опазване на почвите.

Приоритети за политическо действие:

• Актуализация на националната стратегия за опазване на почвите с даване на ясен фокус върху почвите като стратегически природен ресурс. Подобряване на координацията между ведомствата, имащи отношение по проблема, за реални мерки и контрол по прилагане на стратегията.
• Подобряване събирането на целеви данни за състоянието на почвите от ИАОС като в бъдеще то отчита промените на годишна база, както и докладва изпълнението на мерки за подобряване на състоянието 2 пъти годишно – преди и след вегетативния сезон.
• Актуализиране на националните стратегически документи с конкретни индикатори, отговарящи на европейските стандарти – включително, но не само, за: намаляване на ползването на торове и препарати за растителна защите в съответствие със Стратегията на ЕС “От фермата до трапезата”, изисквани площи полезащитни пояси, задължителни проценти спрямо земеделските площи за елементи на ландшафта, задържащи влага и осигуряващи паша на дивите опрашители, и др.
• Регулиране на торенето и създаване на механизъм за спазване на изискванията към водите за напояване.
• Съобразяване на земеползването с условията на засоленост.
• Извършване на пълна инвентаризация на замърсените места.
• Развиване на система за периодично набиране на информация за локални почвени замърсявания и възстановяване на вредите.
• Разработване на програми за проучване и ремедиация на почвите.
• Разработване на превантивни противоерозионни програми.
• Изискване за рекултивация на нарушените терени при концесии за добив на природни богатства.
• Строг контрол при използването на утайките от пречистване на отпадни води за нуждите на земеделието.
• Минимизиране замърсяването на почвите с нефтопродукти, ПАН (полиароматни въглеводороди) и ПСВ (полихлорирани бифенили) и задължително почистване на замърсените земи.
• Мобилизиране на институциите и експертите, въвлечени в анализа на почвите в страната, като Институт „Пушкаров“ и структурите на Селскостопанска академия, и създаване на национален почвен регистър и оценка на състоянието на почвите по места.
• Осъвременяване на картата на уязвимите към нитратно замърсяване зони с цел опазване на подземните води.
• Стимулиране на агротехнически мерки за дългосрочно опазване на почвеното плодородие, като азотно торене в екологосъобразни норми.
• Насърчаване на селекционните и семепроизводителни мерки с цел стимулиране на регионално адаптирани сортове, а не на монокултурно земеделие.
• Въвеждане на земеделски практики и техники, водещи до укрепването на почвообразувателните процеси, като консервационното земеделие (познато още и като безорно).
• Прилагане на мерки за възстановяване качеството на замърсени терени.
• Повишаване отговорностите на собствениците и ползвателите на земи и завишаване санкциите за замърсяване и увреждане на почвата.
• Въвеждане на мерки на макро и микро ниво за поощряване на практики за устойчиво използване на земеделски земи и опазване на биоразнообразието, включително за оставяне между обработваемите масиви на площи с дива растителност, прекратяване на паленето на стърнища и сухи треви и отмяна на наредби като тази за разчистване на пасищата.

Промени в климата

Приоритизиране на националните политики за преодоляване на предизвикателствата от антропогенните въздействия от изменението на климата, изискващи не само да се вземат предвид преките и физически последствия, засягащи живота в страната, но и индиректните глобални последствия, неизбежно възникващи от взаимодействието с други въздействия върху природата и хората по света.

Секторите с главна роля за промените в климата са енергетика, транспорт, индустрията и селското стопанство.

Приоритети за политическо действие:

• Работим за това изменението на климата да е на най-високо ниво в структурите на държавата и да присъства като фактор, влияещ върху стратегиите не само на ведомствата, свързани с околната среда, енергетиката, транспорта и земеделието, но и на институциите, разработващи политики в сферите на икономиката, външните работи, отбраната, образованието.
• Насърчаваме разработването на чисти и ефективни нулевовъглеродни технологии чрез пряка и непряка държавна подкрепа, за да придобият масовост и цената им да стане конкурентна.
• Работим за премахване на пречките пред промяната на поведението на потребителите и индустрията. Това е особено важна предпоставка за всяка политика в борбата с климатичните промени. Ключово за формиране на общественото поведение и подкрепата за действията на национално и международно ниво е разясняването и разпространяването на информация за естеството на климатичните изменения и последствията от тях. Наложително е разработване и въвеждане в училищата на образователни програми по темата.
• Работим за въвеждане на „въглероден данък“, чрез който да се изпълни принципът „Замърсителят плаща“.
• Въвеждане на въглероден данък и върху стоки които са с произход извън ЕС.
• В транспортния сектор нашата политика е към намаляване на зависимостта от моторизирания транспорт и на ненужното ползване на МПС. За това са необходими дългосрочни промени за премахване на досегашните остарели градоустройствени практики за зониране и квартална архитектура, които създават зависимост от моторизирания транспорт.
• Приоритизираме мерките насочени към намаляване ползването на енергия и въвеждане възобновяеми енергийни източници в домакинствата и сдруженията на потребители.
• Запазване на поста “вицепремиер по климатични политики” и разширяване на функциите му до контролни спрямо секторните министерства с цел интегриране на реални индикатори за адаптация и смекчаване на последствията от промените в климата чрез приоритетни мерки и осигурено финансиране за тях във всички държавни политики на национално и местно ниво.

Природни бедствия

Най-ясните изражения на промените в климата са зачестилите явления като суши и концентрирани валежи и предизвиканите от тях пожари и наводнения. През последните години България претърпя значителни човешки и материални загуби от наводненията и сушите. Бездействието и неправилните държавни решения и политики увеличиха негативния ефект от тези природни катаклизми, а разходите на годишна база са нарастнали многократно.

Хората неправилно се опитват да контролират реките, вместо да контролират ползването на земите в близост до тях. В България над 90% от реките в равнините и низините са променени от хидромелиоративни съоръжения, основно през последните 60 години. Заради оползотворяването на всяка педя земя коритата на реките са изправени и затворени от диги в тесни канали. Много жилищни и промишлени сгради са построени в заливните територии на реките. Въпреки всички технически съоръжения щетите от наводнения се увеличават, а ползите от „извоюваните“ от реката земи не могат да компенсират загубите от унищожаване на естествените крайречни екосистеми. Коригирането на реките понижава нивото на подземните води и осушава околните земеделски земи.

Приоритети за политическо действие:

• Разработване на комплексни мерки за борба с щетите от наводненията, съобразени с водещите световни и европейски практики.
• Въвеждане на природосъобразна система за ограничаване на щетите от наводнения с основен принцип: „Повече място за реките“.
• Възстановяване на връзката на реките с прилежащи заливни територии, които ще поемат „високите вълни“ при условия за наводнения, ще намаляват силата на водата и ще бъдат острови за биоразнообразието.
• Прекратяване на коригирането и стесняването на речните корита чрез бетонни стени. Разработване и стимулиране на екологосъобразни подходи за брегоукрепване чрез използване на естествени материали.
• Прекратяване обезлесяването на речните водосборни басейни. Това ще намали ерозията и поройните прииждания по склоновете.
• Спиране унищожаването на крайречни гори под претекста „прочистване на речните корита за увеличаване проводимостта“.
• Създаване на работещ модел за прогнозиране на наводненията и система за ранно предупреждаване на населението.
• Предприемане на спешни мерки за спиране загубата на вода поради стара или неподдържана инфраструктура.
• Прилагане на Националната стратегия за адаптация и мерките при суша.
• Въвеждане на добри практики по задържане на влага като засаждане на подходящи видове, съхраняване на вода от сезонни валежи, повторно използване на вода, възстановяване на напоителни канали и водоеми при идентифицирана нужда и други.
• Осигуряване на достатъчно инвестиции за ранно установяване на пожари.
• Изграждане на авиозвено за борба с горските пожари към агенцията по горите. Закупуване на специализирани хеликоптери.