“Демократична България” остро протестира срещу изявленията на президента Радев по време на срещата на Европейския съюз в Брюксел, с които той за пореден път постави под съмнение стратегическите интереси на България като пълноценен член на ЕС и НАТО.
Радев се прави, че не разбира какво значи победа. “Демократична България” му обяснява: победа значи руските агресори да се изтеглят от цялата територия на Украйна, включително от окупирания през 2014 г. Крим, да платят репарации за нанесените материални и нематериални щети, а виновниците за военните престъпления и за престъпления срещу човечеството, да бъдат изправени пред международен трибунал, най-добре пред Международния наказателен съд в Хага. Радев безотговорно противопоставя победата за Украйна на мира, като игнорира реалността, че единствено постигането на целите на легитимната самозащита на Украйна ще бъде и победа за международното право и основа за траен и стабилен мир в Европа. Само такъв мир ще гарантира в пълна степен и българския национален интерес. Колкото по-бързо и решително бъде постигната тази цел, толкова по-малко жертви ще бъдат дадени. И точно затова предоставянето на навременна помощ е толкова важно и обслужва пряко и нашия собствен български национален интерес: постигането на справедлив и траен мир и възстановяване на международното право.
В цялата си риторика Радев се опитва да обоснове някакъв друг мир, без да има доблестта да го назове пряко. А е ясно, че единственият друг мир би могъл да бъде някаква форма на капитулация пред руската агресия. Призивите за такъв “мир” при условия, наложени от путиновия режим с цената на агресия и множество престъпления срещу човечеството и международното право, са предателство не само срещу борбата и саможертвата на украинския народ, но и спрямо нашия собствен фундаментален национален интерес. Време е в основата на нашата външна политика да бъде поставен принципът, че България не може да позволи нормите на международното право да бъдат заменени с правото на силния, а нашите граници и сигурност да бъдат поставени в зависимост от прищевките на всеки милитаризиран диктатор.
Въпреки че кампанията на Радев по сплашване на българското общество с това как предоставянето на военна помощ на Украйна щяло да ни направи част от войната се провали пред лицето на действителността, той отново се противопоставя на продължаването на подпомагането на отбраната на Украйна. Така Радев продължава да изолира България от усилията на всички наши съюзници, които ясно осъзнават своят интерес агресията на Кремъл да бъде отблъсната максимално бързо и успешно. Наред с това той и неговият служебен кабинет блокират реални възможности за модернизация на нашите отбранителни способности и обричат армията ни на все по-голямо и трудно обратимо технологично изоставане и изолация от нашите съюзници в НАТО.
