ЕК откри наказателни процедури срещу България за неприлагане на екологично законодателство на ЕС 

Европейската комисия (ЕК) откри нова наказателна процедура срещу България за неприлагане на приетите през 2023 г. промени в директивата за пазара на въглеродни квоти. В новата директива бяха включени допълнителни икономически сектори към търговията с СО2 емисии, сред които отоплението и охлаждането на сгради, автомобилният транспорт и някои промишлени производства. 

Влизайки в сила миналия юли, тази нова директива предвиди отчисления от средствата, получени от купуването им от замърсителите, да отиват към новия Социален фонд за климата, който ще започне да функционира през 2026 г., за да осигури целево финансиране на държавите в подкрепа на най-засегнатите уязвими групи, особено домакинствата в енергийна или транспортна бедност. 

Нова наказателна процедура е отворена и за това, че България не е успяла да изпълни поетия от нея ангажимент до 2020 г. да подготвя за повторна употреба и рециклиране битови отпадъци като хартия, метал, пластмаса и стъкло.

И двете процедури касят теми, по които Зелено движение работи от години или са залегнали в програмата на партията. 

Делът на депонираните битови отпадъци в България остава много висок – 62%, което е около 2,5 пъти повече от средната за ЕС стойност – 23,5%. Делът на рециклираните битови отпадъци от 31,5% също изостава от средната за ЕС стойност – 47,4%. Нормата на вторично използване на материалите в България възлиза на едва 2,6%, като и този показател е значително под средната стойност за ЕС – 12,8%.  

Част от програмата на Зелено движение предвижда стимулирането на преминаването към кръгови и споделени модели на потребление чрез разделно събиране, обратно изкупуване, ремонт и повторна употреба, споделена употреба и ползване на услуги, както и разработване и прилагане на план за разделно събиране на биоотпадъците от домакинствата. Предвиждаме и засилване на контрола върху работата на организациите, оползотворяващи отпадъци от опаковки, както и значително увеличаване на броя на точките с цветни контейнери в населените места.  

След представянето на пакета „Подготвени за цел 55“ (Fit for 55) от Европейската комисия през юли 2021 г. „Зелено движение“ ясно осъзна необходимостта България спешно да компенсира изоставането си и да интегрира мерките и решенията за декарбонизация във всички сфери на дейност, политики и ведомства. Поради тази  причина след изборите през есента на 2021 г. и сформирането на „Кабинета Петков“ ние включихме в приоритетите създаването на Консултативния съвет по европейската зелена сделка към Министерския съвет. Този съвет имаше за цел да събере всички заинтересовани страни в България и водещите институции, за да можем да преодолеем предизвикателствата, свързани с включването на нови сектори в схемата за търговия с емисии, както и да повдигне завесата за новите възможности за страната.

През януари-март 2022 г. под ръководството на Борислав Сандов като вицепремиер по климатичните политики бе осъществен процесът на създаване на този Консултативен съвет. Пак по същото време, в контекста на новата наказателна процедура за Социалния климатичен фонд, бе сформирана извънредна вътрешноведомствена работна група, водена от Министерството на труда и социалната политика и с участието на Министерството на околната среда, Министерство на регионалното развитие, Министерството на енергетиката и Министерството на финансите. Целта на тази работна група беше разглеждането на новия финансов инструмент на политическо, социално и климатично ниво, който очакваше да осигури на България над 5 милиарда лева за смекчаване на последиците от включването на нови икономически сектори в схемата за търговия с емисии.

За съжаление след падането на „Кабинета Петков“ този процес бе изоставен и политически забравен от последващите правителства и министри. Това доведе до нова наказателна процедура за България през лятото на 2024 г., която ясно демонстрира две неща:

• Неразбиране на новите икономически и политически цели на ЕС от българските политици.
• Нежелание за преодоляване на важни социални проблеми като енергийната бедност, засягаща вероятно около 400-500 хиляди българи.

Почти през целия процес на работа по това законодателство официалната българска позиция в преговорите на ниво ЕС винаги е била отричаща и търсеща начини за избягване на тези политики и реализацията им у нас, вместо обратното – да търсим реализация и популяризиране на ползите. Например трайно да решим проблема с енергийната бедност, а не да даваме социални помощи от по 200-300 млн. лв. на година за дърва и въглища. Нежеланието на Министерството на труда и социалната политика да признае, че Социалният климатичен фонд е социален ангажимент, а не климатичен проблем на МОСВ, допълнително усложни ситуацията.

Последното редовно правителство направи обратното на рационалното действие, капсулирайки отново климатичните политики под шапката на МОСВ, което най-просто казано няма капацитет да работи в различни сфери като транспорт, земеделие, индустрия и социални аспекти, свързани с намаляване на емисиите. А и нещо повече, експертите от едно ведомство не могат да наложат политическата воля на друго ведомство.

„Зелено движение“ припомня, че липсата на сериозна информационна кампания за гражданите по отношение на политиките и целите по пакета „Подготвени за цел 55“, както и липсата на признание на зелените теми и политики от всички политически субекти в страната като водещи за ускорено икономическо развитие, ще доведат до икономическо изоставане, по-бавно повишаване на доходите и отдалечаване на българското общество от европейските ценности и политики.