Експерти на Зелено движение внесоха препоръки към Националния план за възстановяване и устойчивост
Препоръки към проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от 16.04.2021 г. изготвиха експерти на Зелено движение в партньорство с фондация “Блулинк”. Становището съдържа препоръки по стълб 2.Б Зелена България и стълб 2.В Свързана България от НПВУ и включените в тях компоненти: Нисковъглеродна икономика, Устойчиво селско стопанство и Транспортна свързаност. Препоръките са в посока подобряване на заложените проекти, увеличаване бюджета на някои от мерките, както и включване на допълнителни мерки, които от една страна са необходими и директно ще доведат до опазване на природата, а от друга страна ще спомогнат за смекчаване на ефекта от климатичните промени. Становището съдържа и хоризонтални препоръки по отношение на внедряването на принципите на кръговата и био икономиката във всичките четири стълба на НПВУ.
С подкрепата на Зелената европейска фондация (Green European Foundation) експертите на Зелено движение и фондация “БлуЛинк” проведоха изследване на прилагането на т.нар. Механизъм за зелено възстановяване и устойчивост (МЗВУ) от пандемията от COVID-19 в България и три избрани страни-членки на ЕС (Португалия, Латвия и Словакия) и изготвените НПВУ в тях. В резултат на изследването бяха идентифицирани трите най-проблематични области на политика в НПВУ в стълб „Зелена България“ и бяха разработени препоръки за постигане на съответствие с приложимите регламенти, критерии и изисквания на ЕС.
Въз основа на анализа на проблемните тематични области, експертите ще изготвят становища с предложения за “позеленяване” на НПВУ в избраните три проблемни тематични области и конкретни предложения за постигане на съответствие с приложимите изисквания на ЕС в тези области на плана. Становищата бяха представени и обсъдени в редица срещи, проведени в периода април-май 2021 г. с представители от политически партии, институции, браншови организации, НПО и други целеви групи, които подкрепят “позеленяването” на НПВУ.
Основните заключения от анализа в област на политика „Устойчиво селско стопанство“ са, че земеделието в България има нужда от реална подкрепа и добри политики, а не от бетон и дизелови помпи. В проекта на НПВУ в тази област на политика се предвиждат малко над 870 млн. лева, от които 97% да отидат в държавното предприятие “Напоителни системи” за отводняване на естествени влажни зони и напоителни канали от бетон. Нужна е трансформация на проектите за земеделие, за да отговарят на критериите на Европейската комисия и допринесат за адаптация на българското земеделие към климатичните промени и за синхрон с новата стратегия “От фермата до трапезата”.
В област на политика „Нисковъглеродна икономика“ в НПВУ не се виждат намерения да се предприемат действия, чрез които икономиката ни да излезе от линейния модел на производство. Това става видно и от общия планиран ресурс от 100 млн. лв. за подпомагане на прехода към кръгова икономика в плана, който е крайно недостатъчно като средства и като времеви период, за който да бъдат инвестирани и постигнати реални резултати в посока трансформация към кръгова икономика. Някои от най-важните реформи, чрез които България да започне да прилага принципите на кръговата икономика включват: подходи за повишаване на разбирането и капацитета в администрацията на национално, регионално и местно ниво както, както и сред местните бизнеси по отношение на внедряване на принципите на кръговата икономика; разработка и реализация на конкретни държавни и общински програми и схеми за кръгова икономика; определяне и насърчаване на индустриите и секторите с висок потенциал за прилагане на принципите на кръговата икономика.
Планираните мерки за адаптация към климатичните промени и енергийната трансформация в НПВУ са неамбициозни и неадекватно подкрепени с инвестициите. В становището на Блулинк е посочено, че трябва да се търси целенасочено стимулиране на производството и съхранението на енергия от ВЕИ за собствени нужди чрез облекчаване на административните процедури за инвеститорите, вкл. и когато двама или повече инвеститори биха желали да се организират в „енергиен кооператив“ за производство и съхранение на „зелена енергия“. В плана е необходимо да бъдат предвидени финансови стимули на базата на финансови инструменти, а не толкова на директни грантови схеми. Препоръчва се присъединяване към инициативата „European Hydrogen Backbone“, отпадане на всички реформи и инвестиции, които не са пряко свързани с развитието на жп-транспорта, а в новите програми за енергийна ефективност е необходимо да се създадат предпоставки за извличането на максимален обществен, икономически и екологичен ефект от тяхното изпълнение, съпроводени с постепенно увеличаване на самоучастието на собствениците на сградите.
Препоръките бяха предоставени за разглеждане на Заместник министър-председателя по управление на европейските средства, Ръководителя на представителството на ЕК в България и няколко ресорни министерства.
Направените предложения са изготвени в рамките на проект “Насърчаване на обществения дебат по процеса на зелено възстановяване и устойчивост в България“ (Fostering Public Debate on Green Recovery and Resilience Process in Bulgaria). Стратегическа цел на проекта е да допринесе за подобряване на диалога с различни заинтересовани страни и професионални групи, които ще бъдат пряко засегнати от изпълнението на НПВУ. Проектът се осъществява от Зелената европейска фондация (Green European Foundation) в сътрудничество с фондация „Блулинк“, с финансовата подкрепа на Европейския парламент.
