Версията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), предадена в Европейската комисия на 15 октомври 2021 г., няма да доведе до по-чиста енергетика и до устойчиво земеделие, заявиха експерти на Зелено движение на пресконференция днес. Планът трябва да включи конкретни мерки и да адресира най-важните структурни проблеми на икономиката и обществото в тези две области, подчертаха експертите. На събитието бяха представени изводи от проучвания на националните планове за възстановяване и устойчивост на България и други европейски страни, проведени в рамките на проект “Насърчаване на обществения дебат по процеса на зелено възстановяване и устойчивост в България“ с подкрепата на Зелената европейска фондация (GEF).
Последният вариант на НПВУ все още не е достатъчно добър, за да отговори на предизвикателствата в областта на енергетиката, въпреки че беше направена съществена ревизия, благодарение на граждански организации и активисти, коментира Петко Ковачев от Института за зелена политика. В него все още липсват амбициозни цели и няма яснота как ще се управляват фондовете за декарбонизация и справедлив енергиен преход. “Този въпрос не е решен от НПВУ и ако работещите в „Марица Изток“ не получат справедливост, те ще бъдат прави, защото някой не си е свършил работата”, предупреди Ковачев.
Не са премахнати и плановете за изграждане на газопроводи. Разбирането, че България трябва да мине през процес на газификация, а тази инфраструктура после да се използва за пренос на водород, ще доведе до разходи за инвестиции, които после няма да могат да се възстановят до 2035 г., коментира експертът. “Природният газ е изкопаемо гориво и също емитира парникови газове, включително има емисии на метан от газопроводите.”
Също така НПВУ не предвижда ясни цели за участие на ВЕИ в енергийния микс. Планираните мерки не са достатъчни за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.
По отношение на енергийната ефективност експертът оцени положително, че в плана се залага самоучастие на собствениците във финансирането, защото 100% финансиране от държавата води до липсата на ангажимент и отговорност от страна на собствениците.
Не беше прието предложението на експерти индустриалните паркове да могат да изграждат ВЕИ енергийни кооперативи, които да използват за собствени цели. “Това е дефицит на целия НПВУ и проява на съпротива по отношение на енергийните кооперативи.” Не беше прието също и предложението многобройните обекти от системата на БДЖ да се използват за производство на възобновяема енергия за собствените им нужди.
Според Петко Ковачев е необходима и ревизия на целевите средства за енергийните помощи на домакинствата, за да могат парите да се пренасочат от купуване на въглища, които замърсяват въздуха, към подкрепа за по-екологични мерки, които ще доведат до енергийна независимост на хората.
“В момента има голямо социално напрежение в общините Гълъбово и Раднево в района на Стара Загора, тъй като хората не знаят какво предстои”, коментира експертът в областта на алтернативния туризъм, социалното предприемачество и социологията Гавраил Гавраилов. Въпреки по-високите заплати в тези общини, в сравнение с останалите в областта, през последните 5 години те рязко се обезлюдяват, а хората избират не съседен град, а селски райони. Към момента в селските райони живее около една четвърт от българското население. Повече от 95% от къщите се отопляват на твърдо гориво, а около 10% от всички вредни емисии в страната се генерират от отоплението на селските къщи, обобщи Гавраилов. “Хората нямат алтернатива. Това се дължи на енергийните помощи, както и на липсата на политики, които да насърчават хората да бъдат енергийно независими”.
Изключително важно е да се развива и зеленото образование у нас: “Образователната система е длъжник по отношение на информираността на подрастващите за прехода към зелена икономика, а тази тема трябва да бъде задължителна част от средното образование”, препоръча още Гавраилов.
Албена Симеонова, председател на браншова организация на биоземеделците „Биопродукти“ и народен представител от Коалиция “Демократична България” в 45-ото и 46-ото Народно събрание, направи преглед на мерките за земеделие в НПВУ и на пропуските, които все още се наблюдават в тази област. Тя оцени положително, че средствата за мегапроекта за изливане на бетон от държавното дружество “Напоителни системи” за възстановяване на напоителни канали и отводняване на влажните зони са намалени. Не е добре обаче, че те не са насочени към други съвременни мерки за напояване в земеделието.
“Няма основание почти нито един фермер да бъде доволен от новия план, защото средствата за подкрепата са намалени”, заяви Симеонова. За напояване и мерки за ефективно управление на водите средствата са намалени от 850 млн. лв. на 200 млн. лв. – като 50% от инвестициите трябва да се покрият от производителите, което е много трудно за тях в условията на пандемия и нарастващи цени на земеделско оборудване и техника, коментира експертката. В момента производителите страдат от климатичните промени – прекаленото засушаване, валежи, градушки. За съжаление НПВУ не помага за преодоляване на тези предизвикателства и трябва да се направи сериозно преразглеждане в тази му част.
В НПВУ не е обърнато почти никакво внимание на биологичното земеделие, посочи още Симеонова. “Това е обида за биологичните производителите, които намаляват с всеки ден – от 7500, регистрирани биопроизводители през 2020 г. в момента те са вече 6000.” Земята за биологично производство у нас е 2%, а до 2030 година Евросъюзът си е заложил целта 25% от произведената селскостопанска продукция да бъде биологична. Трябва да се развиват “късите вериги” за доставка и да се подпомагат фермерските пазари във всеки по-голям град, за да се приложи и у нас стратегията на ЕС “От фермата до трапезата”. Дори и Планът да закъснее, трябва да се преразгледа заради политиките, които нашите политици дължат на земеделските производители, смята Симеонова.
Текстът е изготвен в рамките на проект № GEF-21-17 “Насърчаване на обществения дебат по процеса на зелено възстановяване и устойчивост в България“ (Fostering Public Debate on Green Recovery and Resilience Process in Bulgaria). Проектът се осъществява от Зелената европейска фондация (Green European Foundation) в сътрудничество с фондация „Блулинк“, с финансовата подкрепа на Европейския парламент.
