НАШИЯТ ПЛАН ОТ 20 РЕШЕНИЯ ЗА ВИТОША: ЗЕЛЕНА, ДОСТЪПНА, ОПАЗЕНА, ЗА ДА НЕ Я ЗАГУБИМ ЗАВИНАГИ
Предложения на ПП „Зелено движение“ за устойчиво, прозрачно и обществено отговорно управление на Витоша и ролята на Столична община
Природен парк „Витоша“ е неотменна част от природната и културната идентичност на София и България. Той е символ на достъпната планина, на грижата за околната среда и на връзката между градската среда и природата. В последните години паркът е изправен пред системна липса на финансиране и поддръжка, конфликти между институции и сериозен обществен натиск за нейното опазване и недопускане не проекти, които водят до унищожаване на нейните екосистеми.
През юни 2025 г. Столична община представи „Визия за Витоша“ и „Пътна карта за възстановяване на лифтовете“. Въпреки позитивните намерения, тези документи се ограничават до частично възстановяване на отделни съоръжения и не предлагат ясни стъпки за постигане на цялостна визия за социалната, екологичната, обществената и образователна роля на планината.
От „Зелено движение“ предлагаме 20 стъпки, които отразяват реалните предизвикателства пред Витоша и посочват конкретни решения, за които водеща роля има Столична община. Тези мерки могат да бъдат реализирани в рамките на действащото законодателство, чрез добра координация между институциите и с активното участие на гражданите.
20 РЕШЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ВИТОША, КОИТО СТОЛИЧНА ОБЩИНА ТРЯБВА ДА РЕАЛИЗИРА
1. Широко обществено обсъждане за бъдещето на Витоша:
Столична община трябва да организира открит и прозрачен процес на консултации с граждани, институции и експерти относно приоритетите за парка – с участие на планинари, природозащитници, научната общност и местните общности.
2. Развитие на алтернативните туристически дестинации около София:
Витоша не може да бъде единственото място за отдих на повече от 1,2 милиона души. Общината трябва да приложи Общия устройствен план от 2007 г., който предвижда развитие на рекреационни зони в Люлин, Плана, Лозенска планина, Стара планина и по поречието на Искър.
3. Изготвяне на подробен устройствен план (ПУП) за инфраструктурата в парка:
Планът за управление на Витоша от 2005 г. изисква ПУП за лифтове, пътища, ВИК и електроснабдителни трасета. Този план никога не е възложен – а без него строителство е невъзможно.
4. Придобиване на лифтовете в общинска собственост:
Столична община трябва да предприеме действия за връщане на собствеността върху лифтовете. Видно е, че настоящите собственици не пожелаха да инвестират в тях за 16 години, а водеха дела срещу заповедите на главния архитект лифтовете да бъдат подменени. Витоша следва да бъде достъпна за всички граждани, поради което е необходимо цената за ползване на лифтовите съоръжения да бъде социално поносима и да се интегрира в системата на обществения градски транспорт, като съответно се ограничи достъпа с лични автомобили само до лицата, които имат нужда от това. Единственото устойчиво решение за достъпа до планината е лифтовете да бъдат собственост на Столична община.
5. Създаване на комисии по ЗУТ за установяването на състоянието на изоставените сгради:
Кметът на СО е нужно да създаде със своя заповед комисия по чл. 196 от ЗУТ за всички изоставени сгради и съоръжения в планината, вкл. за Симеоновски лифт. Нейна задача по закон е установяване на тяхното състояние и необходимите ремонтни и възстановителни дейности. Това е единственият път за да няма изоставени и рушащи се строежи и съоръжения в природния парк.
6. Премахване на остатъците от Драгалевския лифт и влек „Конярника“:
Единствено в правомощията на кмета на СО е да възложи премахване на останките на Драгалевския лифт за сметка на собственика. Измина година и половина след влизане в сила на окончателното решение на съда, че лифта трябва да бъде подменен и година след положително решение на РИОСВ, но собственикът не предприема никакви стъпки за това. Същото важи и за влек Конярника.
7. Демонтаж на лифтове, които не подлежат на възстановяване
След решение на съда се установи, че Княжевски лифт и лифт Романски не могат да бъдат поправени и възстановени, поради което може да бъдат издадени актове от общината за тяхното премахване. Инициативата за подмяна на Княжевски лифт е закъсала заради липса на действия от страна на собственика още през 2021г. Освобождаването на просеките ще позволи да се пристъпи към подмяната на лифтовете, както изисква Плана за управление на парка. Тази подмяна може да се извърши от собствениците на имотите в парка, в лицето на държавата и Столична община.
8. Интегриране на пътищата в границите на парка в общинската пътна мрежа:
Столична община поиска и получи правото да използва пътищата в границите на парка Витоша. Сега е необходимо да поиска от МС те да бъдат включени в списъка на общинската пътна мрежа и ремонтирани. Решението на Министерски съвет най-накрая позволява общината да изгради система за ограничаване на достъпа с автомобили във Витоша до капацитета на съществуващите паркинги, както изисква Плана за управление на парка.
9. Организиране на сезонен обществен транспорт до планинските села:
Да се създадат автобусни линии между София и селата Ярлово, Боснек, Чуйпетлово, чрез сътрудничество с общините Перник и Самоков – така ще се обслужат най-дългите пешеходни маршрути.
10. Искане за прехвърляне на влека „Заека“ от държавата на СО:
Столична община трябва да поиска от държавата да и предостави за ползване държавния влек Заека. От изминалите години е ясно, че Министерство на спорта няма желание да възстанови неговата работа. Този влек заедно с поставянето на няколко нови влека ще създаде планираната в Плана за управление на парка зона за ски обучения край х. Алеко и ще гарантира работата на ски училищата.
11. Изграждане на обща спирка за автобусите към Алеко и Златните мостове:
При изработване на новия Генерален план за организация на движението в СО е необходимо да се планира обща спирка за градски транспорт обслужващ направление Алеко и направление Златните мостове. Това ще подсигури по бързо обслужване на посетителите на парка.
12. Разпределяне на отговорностите по поддръжка на пътеки и алеи:
Алеите и пътеките в Природен парк Витоша трябва да се поддържат. Дирекцията на парка, РИОСВ София и СО е необходимо да координират и разделят отговорностите си за тях спрямо собствеността на имотите и Столична община може да бъде инициатор за това.
13. Възстановяване и отваряне на общинските сгради – да започнем с Дендрариума:
Столична община е най-големият собственик на сгради в Природен парк Витоша. Необходимо е всяка една от тях да се управлява с цел предлагане на услуги за посетителите. Никой няма полза сградите да стоят затворени и е нужно бързо да се намери начин за тяхното ефективно управление. Може да се започне със сградите на Дендрариума. Необходимо е само решение на СОС в тази насока.
14. Пускане в експлоатация на пречиствателната станция при Алеко и изграждане на нова при Златните мостове
Общинската пречиствателна станция на центъра Алеко в м. Брезовица трябва да започне да работи и това зависи от Столична община. Подобна обща пречиствателна станция може да бъде изградена и за сградите в център Златните мостове.
15. Изграждане на система от достъпни тоалетни
При годишно посещение от над 3 млн. души в природният парк трябва да съществува система от достъпни тоалетни в центровете с концентрация на туристи. Те може да са както в съществуващи сгради, така и да се изградят като самостоятелни обекти.
16. Обявяване на санитарно-охранителни зони за питейна вода:
Всички посетители в парка пият вода от него. Необходимо е да се завърши процеса за обявяване на санитарно-охранителните зони за питейни води, както предвижда плана за управление на природния парк. Общините София, Перник и Самоков и ВиК операторите може да си поделят разходите за този процес.
17. Обявяване на горите в парка във фаза на старост и прекратяване на сечта за огрев:
Горите в парка Витоша не трябва да бъдат използвани за добив за дърва за огрев. Техните екосистемни услуги за рекреацията, опазване на водите и на биологичното разнообразие са по-важни. Столична община може да даде пример като обяви горите във фаза на старост, както други общини в България и да ограничи сечите в горите нейна собственост. За това е необходимо решение на СОС.
18. Промяна в Закона за биологичното разнообразие за интегриран управленски план:
Природният парк Витоша се нуждае от актуален план за управление. Същевременно по закон трябва да има и отделен план за управление на Защитената зона Витоша от Натура 2000. Изработването на различни планове ще затрудни тяхното прилагане. Столична община чрез сдружението на общините или чрез депутати може да инициира изменение на закона за биологичното разнообразие, който да позволи изработването само на един интегриран план за управление за природният парк и за защитената зона, както е предвидено за националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан.
19. Доброволчески програми за поддръжка и образование:
СО може да създаде мрежа от доброволци за поддръжка на пътеки, мониторинг, обучения и просвета – особено с участие на млади хора.
20. Възстановяване на хижарската мрежа
Сградите собственост на общината и общинските дружества могат да възстановят дейността си чрез споразумения с туристически дружества и други сдружения при ясни критерии и екологични стандарти.
В заключение от ПП „Зелено движение“ настояваме Столична община да не разглежда развитието на Витоша само през призмата на лифтовете в планината. Представените Визия и Пътна карта е положителна стъпка, но тя обхваща една малка част от проблемите на Витоша.
В пътната карта липсва визия за:
- ефективно управление на общинската собственост;
- развитие на услугите предлагани на посетителите;
- санитарна защита на водоизточниците;
- опазване на старите гори;
- социални и образователни функции;
- както и ангажимент към участието на обществото и прозрачност на процесите.
Затова нашите 20 стъпки целят да надградят и допълнят Визията и Пътната карта
Предложения ни са реалистични, съобразени със законодателството и базирани на дългогодишна експертна и обществена работа.
Призоваваме Столична община:
- да излезе от ролята на страничен наблюдател;
- да поведе процеса с визия, координация и ангажимент;
- да възвърне Витоша на хората – не на определени икономически интереси.
Опазването и развитието на Витоша зависи от всички нас. Наш дълг е тя да бъде запазена, достъпна и управлявана с грижа – както за нашето поколение, така и за следващите.
