ПОЛИТИЧЕСКА ПОЗИЦИЯ на политическа партия „Зелено движение“ – България, член на Европейската зелена партия (ЕЗП),
Относно доклада за напредъка на Република Северна Македония, в процедура за одобрение от Европейския парламент през юни 2025 г.
Настоящата позиция отразява вижданията на ПП „Зелено движение“ и разглежда въпроси, имащи пряко отношение към спазването на Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/C 202/02), нуждата от ускоряване на присъединителния процес на Северна Македония към ЕС, както и рисковете, свързани с хибридната дезинформационна война, водена от външни актьори, включително Руската федерация, на територията на Балканите.
Докладчици (участвали в изготвянето на позицията на ЗД):
Г-н Андрей Ковачев – член на Националния съвет
Г-н Георги Стефанов – член на Изпълнителния съвет
Г-н Васил Кънев – председател на МО „Възраждане“, София
Г-жа Наталия Димитрова-Попова – член на Изпълнителния съвет
Г-н Веселин Дробенов – член на Контролния съвет
Г-н Ивайло Стоименов – член на Националния съвет
Г-н Петко Ковачев – член на Националния съвет
Г-н Стефан Радев – член на Изпълнителния съвет
1. ОПАЗВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИ С БЪЛГАРСКО САМОСЪЗНАНИЕ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
В редица официални документи на ЕК, ЕП, правителствата на България и Северна Македония, въпросът с българите в РСМ се третира като малцинствен. Според нас това е неправилна интерпретация.
Реално става дума за граждани на Северна Македония – етнически македонци, за които българската идентичност е неразривна част от тяхното семейно и историческо наследство. За тях „македонец“ и „българин“ не са противоположни, а съвместими понятия. Тази двойна идентичност е обоснована от поколения семеен и културен контекст.
Много от тези хора не се самоопределят като българско малцинство, а като македонски граждани с български културно-исторически произход. Макар над 100 000 от тях да са получили българско гражданство, едва около 3 000 са се декларирали като българи при преброяванията – факт, който показва наличието на страх от обществено преследване и социални репресии, включително медийни кампании и реч на омраза. Публични личности, притежаващи български паспорт, са обект на линч от медии, институции и политици – при липса на институционална защита от страна на държавата.
Това представлява нарушение на чл. 21 и чл. 22 от Хартата на основните права на ЕС, които гарантират правото на културно самоопределение и защита от дискриминация.
2. „ИСТОРИЧЕСКИЯТ ВЪПРОС“ И ЦЕНЗУРАТА
Историческият спор между двете държави често се разглежда като сблъсък на националистически наративи. В действителност става дума за системна и продължаваща до днес държавна цензура в Северна Македония, която има за цел да изключи всякакви български елементи от историческия наратив.
Тази цензура е институционализирана още през 1945 г. и се характеризира с премълчаване, изопачаване или манипулативна подмяна на исторически факти. След 1991 г. тя продължава чрез образованието, медиите и културната политика.
От ПП Зелено движение препоръчваме Европейският парламент да включи в следващия доклад за напредък, независима оценка за състоянието на академичната и историческата свобода на изразяване в РСМ, както и анализ на цензурата като пречка пред свободния избор на културна идентичност.
3. ОБЩЕСТВЕНАТА ПОДКРЕПА ЗА “БЪЛГАРСКОТО ВЕТО” В БЪЛГАРИЯ
В България живеят над 1 милион граждани с българо-македонски произход, потомци на бежанци от територията на днешна Северна Македония. Тези хора са интегрална част от българската нация и отстояват правото на памет и културна приемственост.
Силната подкрепа за запазване на вето-позицията на България е свързана с липсата на напредък по гарантиране на културните и граждански права на хора с македоно-българска идентичност в РСМ и с езика на омраза, който продължава да доминира в обществения дискурс.
4. МАКЕДОНСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ – ПРИЗНАНИЕ БЕЗ ИЗТРИВАНЕ
Няма съмнение относно съществуването на македонска нация, държава и език. Но настояването за официално „признаване“ от страна на България на историческа отделеност, базирана върху наративи, отричащи всяка българска връзка, представлява опит за политическа легитимация на историческо заличаване на идентичност.
Културната идентичност е личен и неприкосновен въпрос. ЕС следва да насърчи политики, които не изключват историческите културни пластове, а насърчават плурализъм и взаимно уважение.
5. КОНСТИТУЦИОННОТО ВПИСВАНЕ
Смятаме, че вписването на българите в конституцията на РСМ не бива да бъде основано на понятието „малцинство“, което създава квотен спор за броя и статута им. Вместо това, би било адекватно да се подчертае, че:
Македонците с български културен произход са интегрална част от македонския народ, със защитено право на идентичност. Това решение би премахнало нуждата от административна квота и би гарантирало уважение към личния избор на принадлежност.
6. ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПП „Зелено движение“ смята, че проектът на доклада на ЕП от юни 2025 г. не отразява адекватно основните предизвикателства, описани по-горе. Не обвиняваме отделни докладчици, а липсата на достатъчно данни и институционално внимание към проблема.
Предлагаме, в процеса на изготвяне на следващия доклад за напредък на РСМ през 2026 г.:
- Да се проведе независима “fact-finding” мисия, организирана от Европейския парламент, с участието на Агенцията на ЕС за основни права, представители на гражданското общество и наблюдатели от ЕЗП;
- Включване на глава в следващия годишен доклад, посветена на правото на културно самоопределение и речта на омразата;
- Призив към властите в РСМ да приемат активни и ефективни мерки срещу дискриминацията и социалната стигматизация на граждани с македоно-българска идентичност.
Неотчитането на горепосочените обстоятелства подхранва евроскептицизъм, отслабва обществената подкрепа за европейската интеграция и засилва влиянието на антиевропейски и проруски сили както в България, така и в Северна Македония.
7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ПП „Зелено движение“ смята, че устойчивият напредък в процеса на присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз изисква открито и отговорно адресиране на дълбоко вкоренените проблеми, свързани с потискането на македоно-българската идентичност, системната цензура върху исторически факти и институционалната толерантност към реч на омразата и дискриминацията. Това не са двустранни спорове, а въпроси на основни права и демократични стандарти, които пряко засягат ангажиментите на Европейския съюз. Призоваваме Европейския парламент да заеме принципна позиция, като разпознае тези структурни проблеми, интегрира ги в мониторинговия процес и гарантира, че правата на всички граждани – включително на тези със сложна и многопластова идентичност – ще бъдат защитени в съответствие с Хартата на основните права на ЕС. Само чрез такъв подход политиката на разширяване ще остане достоверна, основана на ценности, устойчива срещу външно влияние и способна да неутрализира нарастващия евроскептицизъм в региона.
ПП „Зелено движение“ също така вярва, че европейската перспектива на Република Северна Македония е стратегически важна не само за региона, но и за самия Европейски съюз. За да бъде този процес легитимен и устойчив, той трябва да стъпи върху реално зачитане на основните права, включително правото на културна идентичност, относимите исторически факти и защита от дискриминация.
