СРЕЩУ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО РЕЛИГИОЗНО ОБУЧЕНИЕ
ДЕКЛАРАЦИЯ на ПП „ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ“ относно въвеждането на задължително обучение по религия в българските училища
„ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ“ настоява за защита на светския характер на образованието и подобряването на качеството му, основано на съвременно научно знание. Призоваваме да се запази обучението по религия като незадължително и неподчинено на конкретно вероизповедание, както и предстоящите обществени дискусии върху Концепция за промяна на учебните програми да бъдат широко оповестени и достъпни за различни заинтересовани страни.
Историята на българския народ, на неговата култура и идентичност са дълбоко свързани с християнството и с духовната традиция на Православната църква. Като ѝ отдаваме заслужена почит и благодарност за нейната голяма духовна и просветна роля в развитието на българското общество през вековете, изказваме категоричното си несъгласие за въвеждане на задължително религиозно обучение в българското училище.
На фона на сериозните и задълбочаващи се проблеми по отношение качеството на образованието в България, идеята за задължително религиозно обучение е ретроградна и неадекватна. Тя подменя неотложната необходимост от дълбоки реформи в цялостното съдържание, структура и организация на образователния процес.
Задължителното религиозно обучение по православно християнство и по ислям противоречи на общия дух на новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), приет след продължително и широко обществено обсъждане през 2016 г. Неговата цел е образование прогресивно, светско, модерно и отговарящо на съвременните световни предизвикателства.
Чл. 11, ал, 2, т. 1 от ЗПУО категорично забранява налагането на идеологически и религиозни доктрини. Отпадането на този текст ще отвори широко врата за навлизането на такива доктрини в българското училище – така както сред училища в цяла България през последното десетилетие развива дейност Орденът на Рицарите Тамплиери на Йерусалим – Велик Приорат България със съдействието на МОН и на синдикалния лидер Янка Такева.
Готовността на Министъра на образованието и науката за евентуална промяна на закона чрез премахване на чл. 11 за светския характер на образованието в Република България подсказва, че или идеята за задължително религиозно обучение е заявена под натиск, или отново се работи на парче, без ясна представа дали промяната би се вписала в цялостната образователна стратегия и политика.
Да се разглеждат влиянието на образованието и на възпитанието поотделно е остаряла педагогическа теза. Религията, свързвана основно с възпитанието на подрастващите, обаче няма изключителна роля, нито е единствената, която би могла да изгради високи нравствени качества. Добродетелите се придобиват не чрез сухото им изучаване, а чрез опита, чрез взаимодействието на детето с цялостната среда, в която израства. Българският ученик не живее в изолирана среда. Обществените и политическите процеси пряко или косвено влияят върху нравственото му формиране. Етичните императиви на десетте Божи заповеди не могат да неутрализират в детското съзнание реалността на корупцията, безотговорността, лъжата, на които стават свидетели децата. Всеки един от нас е пример за подрастващите в добра или в лоша посока.
Освен това прегледът на учебниците по свободно избираемия предмет “Религия – Християнство – Православие” показва редица човешко-правни проблеми. Най-напред православни християнски ценности са открито противопоставени в много аспекти на общочовешки ценности и на правата на личността, защитени във Всеобщата декларация за правата на човека и на Европейската конвенция за правата на човека. Учебникът за първи клас съдържа елементи на вероучение, вкл. наизустяване на молитви от деца, част от които може дори да не са кръщавани в християнската вяра. Никъде в учебниците до трети клас не се споменава за съществуването на други религии, което не допринася за развитието на междурелигиозната толерантност. Едва в четвърти клас само в един урок се споменават празниците на другите вероизповедания в България.
В учебниците за гимназиалния етап на обучение има открита индоктринация срещу свободната воля на личността, срещу различието и другостта, срещу гражданското общество, определено като „последната фаза на секуларизацията”, срещу критичното и аналитичното мислене – елементи на функционалната грамотност, която е с висок дефицит сред българските ученици. Снимките на настоящи български политици и на шествие в защита на традиционното семейство в учебника за 11. клас са явна политическа пропаганда.
Неизяснен проблем е какво ще бъде обучението за ученици от началния училищен курс, които изповядват католицизъм, протестантство, арменско апостолическо християнство, юдаизъм или просто са атеисти.
Притеснително е и, че основният инициатор за въвеждането на новия предмет – Светият синод на Българската православна църква – въпреки настойчивите си претенции за висока нравственост, на практика не спазва нито българските закони, нито собствения си Устав. Вече 17 години Синодът демонстративно отказва да приеме правила за поддържане и съхраняване на регистрите на църковните имотите, за сключването на договори за наем, аренда, учредяване на право на строеж и право на ползване на църковните имоти, за условията и реда за продажба на свещи. Всичко, свързано с осветяване на приходите и имуществото на БПЦ, остава скрито от българското общество. Светият синод отказва да плаща данъци, въпреки че получава все по-голяма субсидия от държавата; отказва да признае, че е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация и да представи регистър на принадлежащите на църквата недвижими имоти; отказва да изпълнява задълженията си по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Още по-притеснителни са изключително ретроградните обществени позиции, приети от Светия синод по отношение на маргинализирани и стигматизирани групи, каквито са ромите, бежанците и ЛГБТ-общността. Нападките срещу Стратегията за детето и Истанбулската конвенция са не просто проява на антихуманност, но и активно допринасят за разпространяването на фалшиви новини и на откровените лъжи на руската хибридна война.
Всички тези факти поставят под сериозно съмнение водещата роля, която БПЦ настоява да играе в живота и в нравственото развитие на българските деца.
Министерството на образованието и науката не е предоставило проучване или резултати от пилотен проект как и в каква степен задължителното религиозно обучение по православно християнство и по ислям ще намали агресията в училище и ще утвърди добродетели, нито дали ползите ще са повече от вредите от въвеждането му. Смятаме, че то ще засили разделението на децата на религиозен принцип, а може да стимулира и религиозна радикализация. Тревожим се за това как толкова различни тези и послания на светското и на религиозното знание, някои от които са в открито противоречие, ще въздействат върху психо-емоционалното състояние на подрастващите, особено на тези в ранна училищна възраст, и върху развитието на социално-емоционални умения.
Обезпокоени сме и че в настоящата геополитическа ситуация е възможно религиозното обучение да бъде проводник на чужди влияния. Затова настояваме да се запази незадължителният характер на обучението, като то бъде неконфесионално, да има познавателен аспект не само спрямо собствената, но и спрямо други религии, да не налага догми и да възпитава в междурелигиозна толерантност.
„ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ“ настоява да се преразгледа съдържанието на учебниците по православно християнство, така че да се отстранят противоречията в тях спрямо Конституцията на България, Хартата на основните права на ЕС, както и на съвременното научно знание. Приветстваме заявената от МОН Концепция за промяна на учебните програми по всички учебни предмети, по която предстоят продължителни експертни и обществени обсъждания и се надяваме усилията на министерството да се съсредоточат върху нейното приложение, а не върху въвеждането на нов задължителен учебен предмет с неясна нравствена полза за българските ученици.
