Становище на “Зелено движение” относно промените в Закона за водите

ДО Г-Н МЛАДЕН ШИШКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОСВ И ВКБ КЪМ НС НА РБЪЛГАРИЯ

Относно: Становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите 51-554-01-112/04.06.2025 г. от политическа партия ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ШИШКОВ,
Политическа партия “Зелено движение” изразява подкрепа по отношение на законодателната инициатива за опазване на санитарно-охранителните зони в България.

Задължение на Република България е да осигури своите водни запаси от питейна вода при условията на климатични промени и прогнозираното от климатолози и метеоролози засушаване за нашия регион и да отговори на изискванията на Рамковата директива за водите.

Политическа партия “Зелено движение” първа извърши обстоен монторинг на кризата с водите и алармира институциите и обществеността.

Припомняме констатираното от нас към 1 септември 2024 г:

Минимум 546 или 10,4% от населените места в България не се обслужват от ВиК оператор. За тях няма никава информация имат ли вода и какво е нейното качество.

Минимум 410 населени места с 420 000 жители от 105 общини са с обявен чрез заповед на кмета режим на водоснабдяване. Още 140 населени места с 84 000 жители имат трайни проблеми с доставката на вода. За част от ВиК операторите и населените места, обслужвани от тях, няма информация извън сигналите на гражданите.

Общини с особено висок брой населени места с режим на водата са: Аврен, Аксаково, Антоново, Асеновград, Болярово, Братя Даскалови, Брезник, Велики Преслав, Венец, Върбица, Гърмен, Джебел, Карнобат, Крумовград, Котел, Перущица, Омуртаг, Павликени, Плевен, Попово, Разград, Севлиево, Сунгурларе, Стралджа, Търговище, Черноочене.

Общини, които и през 2007 г. са имали сериозни проблеми с водоснабдяването: Аврен, Аксаково, Антоново, Асеновград, Бобошево, Болярово, Върбица, Гърмен, Джебел, Карнобат, Котел, Омуртаг, Павликени, Перущица, Плевен, Попово, Радомир,Сопот, Стралджа, Сунгурларе, Твърдица, Търговище, Хисаря, Черноочене

КЕВР и ВИК предоставят данни за минимум 8256 основни и резервни водоизточници. За 10 % от населените места липсва информация за водоизточниците.

4117 разрешителни за ползване на води за питейно-битови цели са издадени на ВиК оператори и общини (329 от повърхностни води и 3788 от подземни води), т.е. опазваме качеството и количеството на водите в 50% от водоизточниците

2847 водомери при водоизточника т.е. едва при 34% от всички водоизточници се измерва водата, постъпваща от природата в нарушение на Закона за водите. Според КЕВР едва “44% от добитите водни количества се измерват при водоизточника съгласно разпоредбите на чл. 194а, ал. 1 от ЗВ”

2478 са определените санитарно-охранителни зони (СОЗ) на източниците на питейни води или около половината от водоизточниците имат определени СОЗ (някои от водоизточниците имат групови СОЗ)

5175 водомерни зони в обслужвани от ВиК територии, от тях едва 1554 с постоянно измерване на дебит и налягане на вход/изход зона. Едва 30% от потребителите получават редовно вода с питейни качества с необходимото налягане.

Горните факти говорят за сериозни предизвикателства пред Република България в задачата да осигури питейна вода за своите граждани. За адресиране на тези предизвикателства ние набелязахме следните важни стъпки:

Въвеждане на правото на достъп до питейна вода като основно право на човека и развитие на това право в Закона за водите – какво съдържа, как се определя, че е нарушено, какви права имат гражданите за да се защитят, коя е отговорната институция за административен контрол, начини на защита на правото пред съда и т.н. Създаване на стандарти за обявяване на водни кризи – режим на водата, заповеди за неизползване на водите за питейни цели при влошаване на качеството.
Проучване и опазване на нови резервни водоизточници и определяне на техните санитарно-охранителни зони. Проучване на качество на водата в язовири за поливни и енергийни цели и оценяване на възможността те да бъдат включени като редовни или резервни водоизточници. Инвестиции в нови водоизточници. Инвестиции в завършване на започнати водоснабдителни проекти (напр. язовир Нейковци). Инвестиции в довеждаща инфраструктура от язовири, чиято вода е с питейни качества или чрез управленски мерки може да постигне тези качества (напр. яз. Кричим може да захрани с допълнителни води Пловдивско и Хасковско)
Учредяване на санитарно-охранителни зони за всички водоизточници. Промяна на наредбата с цел опростяване процедурата по планиране Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. (половината от използваните водоизточници нямат учредени СОЗ)
Ограничаване ползването на старите гори в СОЗ с цел максимално осигуряване на техните водоохранителните и водорегулиращите функции. Спешни промени в Закона за горите.
Проверки за незаконно включване във водоснабдителната система на населените места във воден режим.
Идентифициране на течовете от водоснабдителните системи. Инвестиции в спирането на загубите.
Създаване на публично табло от МРРБ за селищата в режим на водоподаване и качеството на водите за пиене. Възстановяване дейността на Информационна система за водностопанските системи съоръжения и Единна информационна система за ВиК услугите и регистър на асоциациите по ВиК и на ВиК операторите. За тези системи от ОПОС 2014-2020 бяха изплатени 6 млн.лева по проект на МРРБ.
Ограничаване на новото жилищно и промишлено строителство до капацитета на водоснабдителните системи и водоизточниците. Създаване на административни наказателни разпоредби за длъжностните лица от ВиК операторите при издаване на съгласувателни писма за ново строителство без да е наличен ресурс. Обвързване развитието на урбанизираните територии в ОУП с наличния воден ресурс.
Технологично обновление на ВиК и прилагане на нови технологии за пречистване на питейните води. Инвестиции в пречиствателни станции за питейни води.
Поставяне на измервателни устройства на всички водовземни съоръжения (по данни от ВиК София такива има на 3% от водовземните съоръжения). Опит за връщане на отпадналия проект по ПВУ.
Измерване на вход населени места, което да позволява оценка на състоянието на отделните водоснабдителни системи и планиране на нужните мерки.
Въвеждане принципа на професионализъм при управлението на ВиК операторите. Обвързване на управлението със спазването на законите (голям брой оператори не изпълняват задълженията си към КЕВР).

Опазването на източниците за питейно-битово водоснабдяване е едно от основните предизвикателства при управлението на водите у нас. Процесът по създаване на санитарно-охранителни зони в България е започнал през 1906 г. и тяхното обявяване е с цел осигуряване на чиста питейна вода на населението на България. Огромен брой от водоизточниците са изградени по време на социализма за малките населени места и махали на т.нар. “стопанска сметка”. Тези водоизточници в момента са неизвестни на Басейновите дирекции. Тяхната поддръжка се осигурява не от местните ВиК оператори, а от непрофесионалисти – членове на местни инициативни групи. По този начин не може се следи за качеството на питейната вода и правилната експлоатация на питейно-битови водоизточници.

Предвид гореизложеното, нашето становище относно внесения законопроект е следното:

Законопроектът предлага действие на буферни зони до обявяването на СОЗ и ние считаме, че това решение е в добра посока.

В същото време трябва да си дадем сметка, че идентифицирането на всички действащи и резервни източници на питейни води няма как да се извърши по настоящия ред, след като 25 години не стигнаха за това при настоящата правна уредба. В този смисъл би било полезно да се задължат ВиК операторите и общините да подадат в срок географска информация за всички източници на питейни води.

По отношение режимите на СОЗ и буферните зони в законопроекта са направени предложения, касаещи единствено горските територии. Несъмнена е ролята на горите за регулиране на водния отток. Научно доказано е, че по-възрастните, с разнообразен състав, структура и склоп гори имат по-силна роля в опазване количеството и качеството на водните ресурси. Същевременно, отчитайки че СОЗ не включват само такива територии, от “Зелено движение” предлагаме законопроектът да се допълни и с разпоредби в следния смисъл:

Собствеността на държавата и общините в СОЗ да бъде публична с цел избягване на фрагментация и изплащане на обезщетения впоследствие.
Ограниченията върху стопанисването на горите да обхващат и горите в селскостопанските територии, предвид факта, че 10 % от всички гори са такива и тяхното ползване не отчита екологичните им функции.
Да се създадат законови режими за начина и формата на стопанисване на земеделските земи с оглед запазване на техните водорегулиращи функции, например забраната за разораване на площи, заети от тревни съобщества, доколкото те имат значимо по-добри водоохранни функции от орните земи; други режими трябва да бъдат свързани с използването на торове и пестициди.
Да се допълни проектозакона с преклузивни срокове, в които да бъдат одобрени наредбата за плащане на екосистемни услуги в горите и областните планове за развитие на горските територии. Необходимо е също да се развие горската нормативна база с цел законово определяне на водоохранните гори и стандартите за тяхното управление. Все още в нормативната база не е посочено кои гори имат основно водоохранни функции, как се определят и как се стопанисват. По отношение видовете ограничения в стопанисването на горите трябва да отчетем, че 14 години след приемането на Закона за горите все още малко области имат приети Областни планове за развитие на горските територии, чиято задача бе да се идентифицират и опазят чрез режими източници на питейни води без обявени СОЗ. Същата ситуация е и с наредбата за плащане на екосистемни услуги, която, независимо че е разработена, все още не е приета и това лишава собствениците на горски територии в СОЗ от справедлива компенсация за наложените ограничения.
Ограниченията в размера на ползване на горските ресурси, които налага проектозаконът са временно решение, доколкото те не гарантират ефективност по отношение най-добрите горскостопански мерки за управление на голямото разнообразие на реалните водоохранни гори. Подходящо е да бъде заложено задължение на изпълнителната власт да изготви и приеме национален план за управление на водоохранните гори в СОЗ и буферните зони в срок от три години, като законовите разпоредби действат до неговото приемане. Законът би могъл да се допълни с визията какви гори целим да постигнем с неговото приемане и прилагане.

В заключение партия “Зелено движение” подкрепя намеренията и посоката, в която предложеният ЗИД на Закона за водите 51-554-01-112/04.06.2025 развива българското законодателство.

Същевременно препоръчваме законопроектът да бъде допълнително подобрен в хода на процедурата по разглеждане и приемане, така че Народното събрание в по-висока степен да гарантира човешкото право на достъп до питейни води за всеки български гражданин.

От ПП „Зелено движение“ имаме готовност да предоставим експертни текстове за допълване на предложения ЗИД на ЗВ.

С уважение,

Даниела Божинова

Тома Белев

Съпредседатели на ПП “Зелено движение”