Становище относно проекта на ЗПУО
Проектът на МОН предлага най-значителните и многобройни корекции на действащия от 2016
г. Закон за предучилищното и училищното образование. Въпреки че промените засягат сериозни и
актуални проблеми на българското образование, каквито са липсата на равен достъп на деца и
ученици от различни социални групи, отпадането от училище, сегрегацията и вторичната
сегрегация, професионалната педагогическа квалификация , общото впечатление е , че
предложените промени нямат потенциала да издигнат на по-високо ниво българската
образователна система , която има нужда не от палиативни или ретроградни мерки, а от
драстична промяна поради ниското качество на образователния процес, неадекватните учебни
програми и методики на преподаване. Толкова много и важни промени изискват продължително
обществено обсъждане и задълбочено експертно проучване, каквито не бяха извършени. Поради
многобройността им изразяваме позицията си само по някои от тях – най-вече по отношение на
тези, за чието въздействие имаме най-голямо притеснение.
- Една от значимите промени е въвеждането на нов вид езикова подкрепа на децата и учениците,
които не владеят български език в достатъчна степен – подготвителният езиков клас. Създаването му поставя и много въпроси. Около 25 % са учениците с майчин език, различен от българския, но основен проблем не е толкова високият им процент, колкото ниската им и непостоянна посещаемост в училище . Затова и дори да повтаря подготвителния клас, няма гаранция, че ученикът ще достигне образователния минимум на владеене на български език, ако не посещава редовно часовете. Истинският проблем е в мотивацията на ученика и в контрола на институциите върху родителите. Не е изяснен въпросът какви специалисти и по каква методика ще преподават при пълно невладеене на българския език от страна на някои ученици. - Заложеното повтаряне на първи клас няма да разреши, а само ще мултиплицира и задълбочи
проблема с образователните липси и недостатъчното владеене на български език. Тази
наказателна мярка е позната от социалистическата образователна система, но единственият й
ефект е по-голямо разделение в образователния статус на учениците и постепенно отпадане на
изоставащите от образователната система. Подкрепящото, приобщаващото и стимулиращото
образование е съвременният начин едно дете да бъде успешно обучавано. Механизмът за
съвместна работа на различните институции за обхващане и предотвратяване на отпадането от
образователната система, въведен през 2018 г., имаше много добър старт, но липсват данни за
последващото му осъществяване. Няма анализ дали предложената в проектозакона актуализация
на глобите за родителите, които не осигуряват редовното присъствие на децата си в училище, и
налагането им не от кметовете, а от директорите на детските градини и училищата, е адекватно и възможно за осъществяване решение. Предложеното спиране на детските надбавки за 3 месеца
при 5 неизвинени отсъствия на ученика е по-продуктивно от настоящото, което е за 1 година. - Като положителни и наложителни определяме предвидените мерки срещу образователната
сегрегация и вторичната сегрегация. За първи път в нормативен документ терминологично се
уточнява какво е сегрегирано училище, какво е вторична сегрегация и се изисква задължителна
десеграционна образователна политика от местните власти. Предложените текстове задължават
началника на РУО и кмета на общината да определят към кои училища да бъдат насочвани
децата, които няма да бъдат записани в сегрегираните образователни институции. Но за да бъдат
дейностите наистина успешни, местните власти трябва да работят и с родителите на учениците
от мнозинството, за да не отписват децата си от етнически смесените училища и те да се
превърнат във вторично сегрегирани, а такива мерки не са заложени в проектозакона. Пропуск е, че не се посочва и какви наказания ще бъдат налагани, ако кметовете и местните власти не осъществяват десеграционни образователни политики. - Ранното профилиране в новия вид специализирани училища – математически и природо-
математически, ще доведе до задълбочаване на образователните неравенства между различните училища. Продължаването на обучението в тях без приемен изпит на учениците, приети след 4. клас, определяме като дискриминационно спрямо останалите кандидати на изпитния тест след 7. клас. - Категорично сме против въвеждането на новия учебен предмет “Добродетели и религия” като
задължителен не защото отричаме важността на нравственото възпитание, а защото е
противоконституционно и противозаконно българските ученици да бъдат подлагани на религиозни
индоктринации /чл. 11, ал. 2 на ЗПУО: “В системата на предучилищното и училищното
образование не се допуска налагането на идеологически /или религиозни доктрини”.
Предложената поправка на чл. 11, ал.1 от ЗПУО: към определението “Предучилищното и
училищното образование в Република България е светско” да се прибави: “Обучение, свързано с
религиите, вкл. с елементи на конфесионално обучение, в системата на предучилищното и
училищното образование се осъществява само при условията и реда на този закон” е логически и
юридически несъвместима. Съгласно добавената нова ал. 2 към чл. 88 учебният предмет
Добродетели и религия става задължителен, което е в противоречие с поправките в чл. 76, който
се отнася до избираемите учебни предмети. Ако в предмета Добродетели и религия се включва
алтернативна програма с елементи на конфесионално обучение , не става ясно защо в
проектозакона продължава да съществува още един избираем предмет Религия.
Публикуваната Концепция за обучението по алтернативната програма “Добродетели/етика” не
дава яснота върху какви принципи ще бъде структурирана и оставя силни съмнения, че тази
алтернативна програма ще бъде разработена от същия екип, изработил програмата и учебниците
по настоящия свободноизбираем предмет Религия-Християнство-Православие. Описаният в
концепцията принцип на преподаване : “недогматичен, с обективен и плуралистичен поглед върху
религиозните и философските традиции”, насърчаващ разбирането и уважението към различните
вярвания , е коренно различен от този, наблюдаван в настоящите учебници по избираемия
предмет Религия-Християнство-Православие: догматичен, субективен, враждебен срещу другите
религии, незачитащ различията и срещу свободната воля на личността. Едва в учебника за 4. клас
е включен един урок за празниците на другите религиозни вероизповедания в България. В
учебниците за гимназиалния курс се заклеймяват езическите елементи в българската фолклорна
традиция като кукерството и нестинарството, заклеймява се секуларизацията в демократичните
общества и като неин краен продукт – гражданското общество, не се признава равнопоставеността на различните религиозни общности, свободната воля на личността и гражданските й права. Това е много притеснително, тъй като учебните програми с конфесионални елементи – православие и ислям, се предвижда да стъпят върху действащите в момента програми и учебници. В контекста на изложеното невъзможно е двете алтернативни програми да постигнат еднакви възпитателни цели. - Не одобряваме премахването на настоящото задължение за обвързване на държавното
финансиране на частни детски градини и частни училища с осигуряване на 20 % от приеманите
деца и ученици, вкл. деца и ученици с изявени дарби и/или със специални образователни
потребности, да се обучават без заплащане на дейностите, които не са финансирани от
държавата. В публикуваните мотиви към законопроекта не е посочено кое налага промяната. - Считаме, че промените в член 107 от ЗПУО , с които се премахва участието на родителите на
ученици със Специални образователни потребности във вземането на решение относно избора
или промяната на формата им на обучение – дневна, индивидуална или комбинирана, не са в
полза на образователното, социалното и личностното развитие на децата със СОП. - Няма яснота как практически ще се прилагат предвидените промени в оценяването за знанията
на учениците и ще се отчитат придобитите в образователния процес социално -поведенчески
умения .
Предложеният от МОН проектозакон предизвиква повече въпроси, отколкото дава
недвусмислени и полезни решения. В становището си администрацията на Министерския съвет
ясно посочва, че изготвената от МОН Частична оценка на Закона за изменение и допълнение на
Законът за предучилищното и училищното образование не съдържа подробен анализ на
проблемите и на очакваното въздействие на заложените решения върху основните
заинтересовани страни – деца, ученици, педагози и родители. Липсва и оценка доколко
предложените промени са адекватни за постигането на поставените цели, за точността на която би
трябвало да бъдат разгледани както положителните, така и отрицателните потенциални
въздействия от промените.
Категорично настояваме да бъде оттеглено разглеждането на законопроекта в настоящия му вид
от Парламентарната комисия по образование и от Народното събрание. Настояваме всяка една от
предложените промени да бъде задълбочено анализирана от професионалните и експертните
общности за въздействието и ефективността й върху заинтересованите страни и върху
образователната система като цяло. Изготвените анализи да бъдат подложени на широк
обществен дебат. В противен случай, ако не са удачно подбрани и приложени, промените могат
да доведат до задълбочаване на проблемите в образователната система, вместо да подобрят
ефективността и качеството ѝ.
Становището е прието от Изпълнителния съвет на партия „Зелено движение“.
