Тома Белев: Криза с водата ще има, докато гражданите не притиснат централната и местната власт

(Текстът на съпредседателя на Зелено движение Тома Белев е от публикация в Дневник)

Община Кочериново обяви строг воден режим за голяма част от населените места. През 2007 г община Кочериново пак е обявила строг воден режим. Същото мога да напиша и за Аврен, Аксаково, Антоново, Асеновград, Бобошево, Болярово, Върбица, Гърмен, Джебел, Карнобат, Котел, Омуртаг, Павликени, Перущица, Плевен, Попово, Радомир, Стралджа, Сунгурларе, Твърдица, Търговище и т.н.

Седемнайсет години едни и същи населени места имат проблем с водите. Някои от тези общини имат и едни и същи кметове за тези години.

Когато споделих този извод с един депутат, той поклати глава и каза: “Петдесет лева са си петдесет лева”. Не съм толкова циничен, за да възприема, че всичко в държавата се дължи на купуването на гласове. По-скоро си мисля, че малките общини трудно могат да издигнат нови можещи лидери, защото общността е малка, а за този резултат играят роля също късата памет и философията “всички са маскари, няма да им гласувам”.

Отговорността за кризата с водата трябва да се сподели и от държавата, която е съсобственик в повечето ВиК оператори и осигурява най-голямото финансиране.

А в нея се е настанило от четвърт век убеждението, че всеки от “нашата партия” може да управлява всичко и за директори на ВиК се търсят специалисти с 2 години управленски стаж, може и на баничарница, и с всякакво образование. И като дойде “нашият човек” на поста, му трябват няколко години да се ориентира и влезе в проблематиката на водоснабдяването и тъкмо навлезе – трябва да освободи мястото за следващия “наш човек”.

А кризата с водите е сериозна и няма кой даже да събира информацията къде няма вода и какво трябва да се направи, за да има. Ресорното Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) не може даже да поддържа публичните регистри за водните оператори и водната инфраструктура, за които преди 4 години бяха платени 6 милиона лева, на изпълнител без никакъв опит, та камо ли нещо такова като информационно табло, в което всеки гражданин да може да види къде има воден режим и какво е качеството на водата.

Когато служебният премиер поръча на четирите отговорни министерства за водите да предприемат спешни мерки под ръководството на МРРБ ,те се срещнаха, умуваха и решиха да изготвят… “цялостен хидромелиоративен анализ, който да покаже вариантите за подобряване на водоснабдяването”.

Когато на най-високо управленско ниво не се прави разлика между хидромелиорации и водоснабдяване, е трудно да се очаква нещо полезно.

От “Зелено движение” преди два месеца започнахме да събираме информация за кризата с водата, защото още от юни се разбра, че тази година ще е трудна. Събирахме данни чрез питания до ВиК оператори и ВиК холдинга, от доклади на РЗИ, ровене из страниците на общините, от медии и сигнали на граждани. Част от тези – задължени от закона да осигуряват правото на вода на бъларските граждани – не ни отговориха. ВиК холдингът започна да събира информация, защото я поискахме, и все още на интернет страницата му темата с водната криза не е намерила място.

На базата на информацията създадохме в Google My Maps картата “Право на вода” , за да има поне на едно място информация за размера на проблема с липсата на питейна вода. А размерът е сериозен – сутринта на 28 август с официално обявен воден режим със заповеди на кметовете са 425 населени места от 105 общини с 430 хиляди души население. До довечера в списък ще бъдат включени с голяма вероятност още няколко, защото така е всеки ден. Отделно, защото кметовете не искат да издават заповеди по техни си съображения (една голяма тема), имаме още 130 населени места с 83 хиляди жители, които нямат вода в чешмите си, но и нямат заповеди за въведен режим. Към тях можем да посочим и

минимум десет процента от населените места в България, които нямат ВиК оператор, и за тях имат ли вода и какво е нейното качество е трудно да се разбере.

В търсене на причината за тази повтаряща се от десетилетия криза тръгнахме по пътя на водата и установихме, че нито една институция не може да каже колко вода се взима от природата, колко се губи и краде по пътя и колко достига до гражданите. Всякакви проценти, размахвани от политици и докладвани в институциите, са изсмукани от пръстите или гледани на дъното в чашата с кафе,

просто защото водата за пиене в България не се мери.

Досега от данни на ВиК операторите пред ДКЕВР и на интернет страниците им идентифицирахме, че за водоснабдяване се ползват минимум 8256 основни и резервни водоизточници. За тях басейновите диркции са издали 4117 разрешителни за ползване на води за питейно-битови цели, т.е. за около половината от водоизточниците се спазва Законът за водите. От тази половина колко вода се черпи от природата се мери чрез 2847 водомера при водоизточника – т.е. едва при 34% от всички водоизточници се знае колко вода постъпва във водоснабдителните системи. Според ДКЕВР само около 50% от водите, постъпващи във ВиК операторите, се мерят на входа. ДКЕВР посочва, че вътре в самите 5175 водомерни водоснабдителни сиситеми има едва 1554 водомера, отговарящи на стандартите.

Тези няколко числа показват единствено, че всяко позоваване на сушата като причина за липсата на вода е вероятно, но недоказуемо, защото питейните ни води просто не се мерят, освен при потребителите, и то не за всички, тъй като и кражбите взимат своето. И тук трябва да си спомним, че

миналата година Министерството на околната среда и водите отказа изпълнението на договорения с Европейската комисия в Плана за възстановяване и развитие проект за 130 милиона за автоматизирана система за измерване на водите в природата, ползваните води и връщаните в реките отпадни води.

В горски и други бази данни открихме информация за 2478 определени и учредени Санитарно-охранителни зони на източниците на питейни води, които обслужват най-много половината от водоизточниците, защото някои от зоните опазват водите на няколко водоизточника. И съвсем логично, установихме географски, че там където има режим на водата, най-често не се откриват данни за охранителни зони. Защото ползването на повърхностни или плитки подземни води от сондажи, каптажи и кладенци силно зависи от това как се управляват териториите на водосборите им –

когато няма стари гори, няма и достатъчно вода.

Тук трябва да посоча, че докато половин България се чуди къде да намери вода, в Министерството на земеделието се готвят да увеличат дърводобивния натиск върху горите, включително да намалят разстоянието между просеките за дърводобив от 40 на 20 метра. Ако се приемат тези разпоредби при сеч ще си заминава до една четвърт от гората само от просеки и пътища, което ще е катастрофално за водозащитните и водорегулиращи функции на горите.

От всичките събрани данни в “Зелено движение” успяхме да формираме 12 препоръки за справяне с водната криза. Сред тях ключови са:

• проучване на нови водоизточници и определяне на техните санитарно-охранителни зони
• проучване на качеството на водата в язовири за поливни и енергийни цели и оценка за възможността да бъдат включени като редовни или резервни водоизточници
• инвестиции в завършване на започнати водоснабдителни проекти като язовир “Нейковци”, Кюстендилско
• инвестиции в довеждаща инфраструктура от язовири, чиято вода е с питейни качества или чрез управленски мерки може да достигне тези качества – например язовир “Кричим” може да захрани с допълнителни води Пловдивско и Хасковско (проект от години, така и нереализиран)
• напълно в рамките на една година могат да бъдат учредени и санитарно-охранителни зони за всички водоизточници, а депутатите да променят Закона за горите, за да ограничат ползването на старите гори в зоните, за да се опазят техните водоохранителни и водорегулиращи функции.

Сред мерките, които могат да приемат депутатите са и законово обвързване на жилищното и промишлено ново строителство до капацитета на водоснабдителните системи и водоизточниците. Не е допустимо чрез общите и подробните устройствени планове да предвиждат скокообразно увеличаване на урбанизираните територии, без да е наличен воден ресурс. Отново задача на депутатите е да се развие и регламентира правото на вода за българските граждани – какво съдържа, как се определя, че е нарушено, какви права имат гражданите за да се защитят, коя е отговорната институция за административен контрол, начини на защита на правото пред съда и т.н. Задължително е създаването на стандарти за обявяване на водни кризи – режим на водата, заповеди за неизползване на водите за питейни цели при влошаване на качеството.

Провеждането на проверки за незаконно включване във водоснабдителната система на населените места във воден режим и идентифициране на течовете от водоснабдителните системи и инвестиране в спирането на загубите по мрежата са други две краткосрочни мерки.

Няма да посочвам всичките мерки, но от Зелено движение много държим на една от тях – въвеждане на принципа на професионализъм при управлението на ВиК операторите. Няма как, ако не ценим и не даваме път на специалистите с образование, знания и опит, да се реши кризата с водите.

Защото признайте, че е странно във ВиК оператор да няма ВиК инженери.

Ще умрем от собственото си късогледство като граждани, ако не бъдем активни, защото данните показват – когато няма питейна вода, населените места опустяват и загиват. Само активни, настояващи, търсещи, питащи и протестиращи граждани могат да принудят централната и местната власт да си изпълнят задълженията и да гарантират правото на питейна вода за всеки.