Зелено движение предлага 12 мерки срещу кризата с безводието

Снимка: Вера Стаевска

12 конкретни мерки, с които да се реши кризата с безводието в редица части на България, предложи Зелено движение. Политическата партия от години алармира за наболелия проблем, а от няколко седмици следи ситуацията изкъсо и почти ежедневно актуализира на страницата си във Facebook данните за засушаването и кризата с водоснабдяването.

12 решения на Зелено движение

Въвеждане на правото на достъп до питейна вода като основно право на
човека и развитие това право в закона за водите – какво съдържа, как се
определя, че е нарушено, какви права имат гражданите за да се защитят, коя е
отговорната институция за административен контрол, начини на защита на
правото пред съда и т.н. Създаване на стандарти за обявяване на водни кризи –
режим на водата, заповеди за неизползване на водите за питейни цели при
влошаване на качеството).

Проучване и опазване на нови резервни водоизточници и определяне на
техните санитарно-охранителни зони. Проучване на качество на водата в
язовири за поливни и енергийни цели и оценка за възможността да бъдат
включени като редовни или резервни водоизточници. Инвестиции в нови
водоизточници. Инвестиции във завършване на започнато водоснабдителни
проекти ( язовир Нейковци). Инвестиции в довеждаща инфраструктура от
язовири, чиято вода е с питейни качества или чрез управленски мерки може да
достигне тези качества ( яз. Кричим например може да захрани с
допълнителни води Пловдивско и Хасковско)

Учредяване на санитарно-охранителни зони за всички водоизточници. Промяна
на наредбата с цел опростяване процедурата по планиране Наредба № 3 от 16
октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване
и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и
съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на
минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни
нужди. (половината от използваните водоизточници нямат учредени СОЗ)

Ограничаване ползването на старите гори в СОЗ с цел максимално
осигуряване на техните водоохранителните и водорегулиращите функции.
Спешни промени в Закона за горите.

Проверки за незаконно включване във водоснабдителната система на
населените места във воден режим.

Идентифициране на течовете от водоснабдителните системи. Инвестиции в
спирането на загубите.

Създаване на публично табло от МРРБ за селищата в режим на водоподаване
и качеството на водите за пиене. Възстановяване на дейността на
Информационна система за водностопанските системи съоръжения и Единна
информационна система за ВиК услугите и регистър на асоциациите по ВиК и
на ВиК операторите. За тези системи от ОПОС 2014-2020 бяха изплатени 6
млн.лева по проект на МРРБ.

Ограничаване на жилищното и промишелно ново строителство до капацитета
на водоснабдителните системи и водоизточниците. Създаване на
административни наказателни разпоредби за длъжностните лица от ВиК
операторите издаващи съгласувателни писма за ново строителство без да е
наличен ресурс. Обвързване на развитието на урбанизраните територии в ОУП
с наличният воден ресурс.

Технологично обновление на ВиК и прилагане на нови технологии за
пречистване на питейните води. Инвестиции в пречиствателни станции за
питейни води

Поставяне на измервателни устройства на всички водовземни съоръжения ( по
данни от ВиК София такива има на 3% от водовземните съоръжения). Опит за
възстановявания отпаднал проект по ПВУ.

Измерване на вход населени места –което да позволява оценка на състоянието
на отделните водоснабдителни системи и планиране на нужните мерки.

Въвеждане на принципа на професионализъм при управлението на ВиК
операторите. Обвързване на управлението със спазването на законите. (голям
брой оператори не изпълняват задълженията си към ДКЕВР).

Към днешна дата 410 населени места от 105 общини с над 420 000 жители са с обявен чрез заповед на кмета режим на водоснабдяването, обяви Тома Белев, съпредседател на Зелено движение. По думите му още 140 населени места с 84 000 жители имат трайни проблеми с доставката на вода. За част от ВиК операторите и населените места, обслужвани от тях, няма никаква информация освен сигналите на гражданите.

Сред по-големите общини с режим на водата са Аврен, Аксаково, Антоново, Асеновград, Болярово, Братя Даскалови, Брезник, Велики Преслав, Венец, Върбица, Гърмен, Джебел, Карнобат, Крумовград, Котел, Перущица, Омуртаг, Павликени, Плевен, Попово, Разград, Севлиево, Сунгурларе, Стралджа, Търговище, Черноочене.

Комисията за енергийно и водно регулиране и ВиК-дружествата предоставят данни за поне 8256 основни и резервни водоизточници. На ВиК-оператори и общини са издадени 4117 разрешителни за ползване на води за питейно-битови цели, тоест оказва се, че опазваме качеството и количеството на водите в едва 50% от водоизточниците на страната. А освен това за една десета от населените места обаче липсва информация за водоизточниците.

От Зелено движение предлагаме на първо време правото на достъп до питейна вода да бъде гарантирано като основно право на човека в Закона за водите. Зелените ще се борят също така за създаването на стандарти за обявяване на водни кризи.

Освен това се предлага и проучването и опазването на нови резервни водоизточници и определянето на техните санитарно-охранителни зони. Това е възможно да се постигне и чрез инвестиции в завършване на започнати вече водоснабдителни проект, като язовир Нейковци.

Зелено движение предлага да се учредят санитарно-охранителни зони за всички водоизточници. За сведение – към момента са определени 2478 санитарно-охранителни зони на източниците на питейни води (или около половината от водоизточниците имат определени СОЗ).

От партията ще настояват също така за ограничаване на ползването на старите гори в СОЗ с цел максимално осигуряване на техните водоохранителните и водорегулиращите функции. За целта ще са нужни спешни промени в Закона за горите.

За подобряване на ситуацията с водната криза ще помогнат и редовни проверки за незаконно включване във водоснабдителната система на населените места във воден режим, както и редовно идентифициране на течовете от водоснабдителните системи и увеличаване на инвестиции в спирането на загубите.

Зелено движение призовава и за създаване от страна на МРРБ на публично табло за селищата в режим на водоподаване и качеството на водите за пиене, както и за възстановяване на дейността на Информационна система за водностопанските системи съоръжения и Единна информационна система за ВиК услугите. За изграждането на тези системи бяха изплатени 6 млн. лева от ОПОС 2014-2020 по проект на МРРБ, припомнят от движението.

За решаване на водната криза ще спомогне и евентуалното ограничаване на жилищното и промишленото ново строителство до капацитета на водоснабдителните системи и водоизточниците.

Разбира се, Зелено движение настоява и за технологично обновление на ВиК и прилагане на нови технологии за пречистване на питейните води, както и за поставяне на измервателни устройства на всички водовземни съоръжения ( по данни от ВиК София такива има на 3% от водовземните съоръжения).

От партията предлагат също да се въведе принципа на професионализъм при управлението на ВиК операторите и обвързването на управлението със спазването на законите.

Обобщени данни от картата ПРАВО НА ВОДА

Минимум 546 или 10% от населените места в България не се обслужват от ВиК
оператор. За тях няма никава информация имат ли вода и какво е нейното
качество.

През 2024г най-малко 482 населени места с 472 000 жители от 105 общини са
били с обявен чрез заповед на кмета режим на водоснабдяване. Още 151
населени места с 101 000 жители имат трайни проблеми с доставката на вода и
са били в необявен режим на водата. За част от ВиК операторите и населените
места обслужвани от тях няма никаква информация извън сигналите на
гражданите.

Общини с висок брой населени места с режим на водата – Аврен, Аксаково,
Антоново, Асеновград, Болярово, Братя Даскалови, Брезник, Велики Преслав,
Венец, Върбица, Гърмен, Джебел, Карнобат, Крумовград, Котел, Перущица,
Омуртаг, Павликени, Плевен, Попово, Разград, Севлиево, Сунгурларе,
Стралджа, Търговище, Черноочене.

Общини които и през 2007 година са имали сериозни проблеми с
водоснабдяването: Аврен, Аксаково, Антоново, Асеновград, Бобошево,
Болярово, Върбица, Гърмен, Джебел, Карнобат, Котел, Омуртаг, Павликени,
Перущица, Плевен, Попово, Радомир, Сопот, Стралджа, Сунгурларе,
Твърдица, Търговище, Хисаря, Черноочене, когато двайсет години местната
власт не може да реши един проблем означава само, че тя или не знае как или
не иска или не може да го реши.

ДКЕРВ и ВИК предоставят данни за минимум 8256 основни и резервни
водоизточници. За 10 % от населените места липсва информация за
водоизточниците.

4117 разрешителни за ползване на води за питейно-битови цели издадени на
ВиК оператори и общини (329 от повърхностни води и 3788 от подземни води),
т.е. опазваме качеството и количеството на водите в 50% от водоизточниците
2847 водомери при водоизточника – едва при 34% от всички водоизточници се
измерва водата постъпваща от природата в нарушение на Закона за водите.
По данни от ДКЕВР едва “44% от добитите водни количества се измерват при
водоизточника съгласно разпоредбите на чл. 194а, ал. 1 от ЗВ”

2478 определени Санитарно-охранителни зони на източниците на питейни
води) или едва около половината от водоизточниците имат определени СОЗ
(някои от водоизточниците имат групови СОЗ)

5175 водомерни зони в обслужвани от ВиК територии, от тях едва 1554 имащи
постоянно измерване на дебит и налягане на вход/изход зона, Едва 30% от
потребителите получават редовно вода с питейни качества с необходимото
налягане.