Зорница Стратиева и Алекс Дунчев с питане към Министерство на земеделието, храните и горите

Зорница Стратиева: Подкрепих Alex Dountchev за това депутатско питане до горската администрация. Статистиката за цени и количества на дърва за огрев ще ни помогне да си отговорим на важни управленски въпроси:

  • Как се движат цените и предлагането на дърва за огрев през различните години и региони на страната?
  • Кое “повдига цените нагоре”? Наистина ли големи играчи като Монди и Кроношпан се отразяват на цената на необработена дървесина?
  • Коя е поносимата цена на дървесина за огрев?
  • Можем ли да заместим дървесината за огрев в помощите за енергийна бедност?

Alex Dountchev: Нови интересни данни за дървата, резултат от новия подход на пълна прозрачност, който налагаме в горите! На база парламентарен въпрос от 4-ма депутати земеделското министерство предостави с помощта на държавните горски стопанства изключително детайлна справка за дървата за огрев, предоставяни от държавата по ценоразпис на местното население през 2021 г., вкл. обемите по стопанства, причините за неизпълнение, както и ценовите диапазони (https://www.parliament.bg/bg/topical_nature/ID/39140).

Интересни акценти от отговора на министерството:

  1. По данни на ИАГ реализираните законно дърва за огрев през 2021 г. са около 4 милиона пл.м3 (7 млн пр.м3) от общо 6,4 млн пл.м3 добита дървесина за цялата година от горски и земеделски територии в България (http://www.iag.bg/data/docs/spravkata31.12.21.xlsx). Незаконните дърва вероятно са над 1 млн м3.
  2. Държавните горски стопанства са осигурили около 2,5 млн пл.м3 дърва за огрев, от които 0,5 млн пл.м3 са предоставени по кметски списъци, а 2 млн. чрез търговци (често „наши фирми“). Предоставените от държавните стопанства широколистни дърва са на „народни“ цени от 35-50 лв./пр. м3 (т.е. 60-80 лв./пл. м3), докато към момента цените на дървата в частните складове са 80- 100 лв. (т.е. 150-180 лв./пл.м3).
  3. Според данните на ИАГ от общински и частни гори и зем. земи са добити около 1,5 млн пл.м3 дърва, реализирани основно чрез търговци.
  4. Не общините, които са основно задължени по закон, а държавните стопанства се грижат основно за осигуряването без надценка на дърва за огрев за местното население (общините възлагат услугата на търговци, често „наши фирми“).
  5. На държавните стопанства се предоставят кметски списъци, които се изготвят не по домакинства, както изисква закона, а по „ИЗБИРАТЕЛНИ СПИСЪЦИ“ – т.е. вероятно с цел „купуване“ на „избиратели“ от местните власти.
  6. Повишеното търсене на дърва за огрев през есента, което се допълва и от завишеното търсене на дървесина от дървопреработващата индустрия (вкл. за пелети), води до завишаване на цените от търговците на дърва.
  7. Установеното неизпълнение на разчетите за осигуряване на местното население с дърва се дължи основно на некоректни или закъснели списъци, отказ от дървата поради преминаване на алтернативни горива, липса на работна ръка, но допускам и по други причини, вкл. с корупционен елемент.

    Какво може да се направи:

    На първо място, да изискваме ежедневно държавата да е по-прозрачна и да гарантира пълна конкуренция за бизнеса, осигуряващ над 50% от дървата за огрев!

    На второ място, ще е нужно да се преразгледат механизмите за определяне на ценоразписите и подпомагане на енергийно бедните хора, доколкото с ценоразписите се гарантират приемливи непазарни цени за местното население (една от публичните функции на публичните гори), но пък се изкривява свободния пазар и се ощетяват финансово държавните стопанства за сметка на техните недържавни конкуренти.

    Трето, от отговора на министерството се вижда, че все повече се възприема предложението на редица държавни стопанства и Агенцията по горите част (до 50%) от дървата за огрев от публичните гори за местни нужди да се продават от ЦЕНТРАЛНИ СКЛАДОВЕ (вкл. по заявки), с което да се ограничат:
  • политическото заиграване с дървата,
  • продажбата на незаконни дърва,
  • доставките на мокри дърва (замърсяващи въздуха),
  • спекулативните цени,
  • корупционни практики и зависимости от местните власти и горски служители при доставките,
  • недопустимата вече по FSC практика дървата да се добиват „на корен“ от частни лица без задължителната защитна екипировка и лицензи за правоспособност.

    Централни складове вече се ползват успешно в отделни стопанства, и ще е добре да се обсъдят като опция и в законодателен контекст.

Още новини