Декларация на ПП „Зелено движение“ във връзка с приетите решения на 48-oто Народно събрание за предоговаряне на Реформа 10 за намаляване на емисиите от въглищните централи в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и плановете за изграждане на нови ядрени мощности в България

Отказът за трансформация на енергетиката обрича България на бедност и ранно затваряне на въглищната индустрия по модела „Кремиковци“

Във време на глобална енергийна трансформация и ускорен зелен преход, при осигурени финансови инструменти в размер на над 60 милиарда лева за следващите 5 години и социални гаранции за справедлив преход на въглищните региони, при започнала икономическа трансформация за постигане на Глобалните цели на ООН за устойчиво развитие, вчера мнозинството от депутатите в българския парламент гласува решения за ограничаване модернизацията на икономиката и продължаваща бедност на българските граждани, които запазват един олигархичен, подкрепящ миналото икономически модел, отдалечаващ България от европейските ценности и икономически и социални стандарти.

С противоправните решения от 12.01.2023 г. Народното събрание задължи служебното правителство да проведе преговори, които противоречат на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република на България, който гласи, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Същите имат и предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. На това основание Националният съвет на ПП „Зелено движение“, като взе предвид, че:

Вярваме и работим активно за бъдеще без изкопаеми горива и ядрена енергия, което е основна ценност на европейските зелени партии;
Изменението на климата е ключово предизвикателство за нашата планета през това десетилетие и ще бъдем безкомпромисни за преодоляването на най-голямата планетарна криза – климатичната;
За нас действията в областта на климата не са допълнение към друго съдържание на политиката, което да изглежда екологично, когато се счита за полезно. Това е същността и наша политическа цел и ние ще продължим да сме безкомпромисни по отношение на необходимостта от конкретни политики в областта на климата;
Отказът на служебното правителство да започне реалното изпълнение на одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост през последните 6 месеца, най-вече като не се подписват договорите за възлагане на реформите и инвестициите между Министерство на финансите и другите ведомства, както и бламирането на процеса за законодателни реформи в Народното събрание, не е нищо повече от прикрит опит да се спрат двете най-важни за България реформи, а именно съдебната и тази за декарбонизация на енергетиката и икономиката;
По данни на Европейската агенция за околната среда и Световната здравна организация, емисиите на замърсителите на въздуха от електроцентралите на лигнитни въглища в България за периода 2016 – 2020 г. са причина за общо 3160 доказани смъртни случая, дължащи се на експозиция на ФПЧ 2,5, озон, азотен диоксид, серен диоксид и живак. Оценката на икономическите разходи, свързани с въздействията на въглищата върху здравето, за този период възлизат на суми между 11,8 и 15,7 млрд. евро. Т.е., щетите от изгарянето на въглища са много по-значими от ползите и това е удобно неглижирана тема, за която не се говори достатъчно в България;
България няма план, както и ясно и аргументирано предложение за промяна и предоговаряне на ПВУ, затова искането за промяна на Плана е популистки предизборен ход на определени политически субекти и поставя под риск над 10 милиарда лева, предвидени за следните направления:

– 1,5 милиарда лева за образование и модернизация на образователна инфраструктура;

– 1 милиард лева за здравеопазване;

– почти милиард лева за социално включване и интеграция;

– над 800 милиона лева за здравеопазване и почти 200 милиона лева за култура;

– 500 милиона за българското земеделие;

– над 2 милиарда лева за интелигентна индустрия, иновации и научни изследвания;

– и над 6 милиарда лева за енергетика и решения за декарбонизация.

Спиране на реформите по ПВУ ще доведе и до ограничение на възможностите България да реализира целия си потенциал по всички финансови инструменти, а именно:

– над 2,2 млрд. лева за нови икономически решения във въглищните региони по териториалните планове за справедлив преход;

– над 3 млрд. лв. по Модернизационния фонд за осъвременяване на електропреносните мрежи и мрежа от зарядни станции, защото течните изкопаеми горива са „следващите въглища“ и този преход е много по-труден, отколкото трансформацията на въглищния сектор;

– ускорено финансиране на решения за декарбонизация с регионален произход по Фонда за декарбонизация;

“Зелено движение” припомняме, че до 2030 г. Гърция се стреми за цел от 80% ВЕИ, Румъния – 50%, а България – едва 30%. Това забавяне рискува да превърне България в изключително неконкурентна икономика и не е далеч моментът, когато ще искаме да внасяме в пъти по-евтина зелена енергия от нашите съседи и мантрата за износ на ток ще бъде променена, защото бизнесът и домакинствата искат евтина, стабилна и зелена енергия.
Припомняме, че въглищният сектор от над десетилетие не е рентабилен и моментната висока доходност, която се отнема за енергийните компенсации на бизнеса, се дължи на войната на Русия в Украйна и предизвиканата от нея инфлация. Това не означава, че в бъдеще секторът ще излезе на печалба. Точно обратното. Спиране на реформите по ПВУ категорично ще доведе до несправедлив енергиен преход и след 3-5 години ще станем свидетели на модела „Кремиковци“ и във въглищните региони, ще имаме съкращения и регионални икономически дисбаланси, които няма да могат да бъдат компенсирани чрез новите финансови инструменти.
България спешно трябва да напредне с изграждането на ВЕИ на пазарен принцип, които да дават евтина, чиста и сигурна енергия за икономиката и домакинствата. Това развитие на ВЕИ може и трябва да се случи в следващите 4 години и дори още по-ускорено в годините след това. Със спекулирането, че губим еквивалента на 12 TВч електроенергия трябва да се спре! Не ги губим, ако изградим алтернативни мощности от ВЕИ, а ги заместваме.
Ядрената енергия не е решение на енергийната трансформация. Зависимостта от Русия по отношение на ядрената енергия изобщо не приключва с това, че няма да се ползват руски реактори. Русия е на първо място в света по производство на уранов хексафлуорид и производство на обогатен уран. Страните от ЕС купуват от Русия около 20% от естествения и 26% от обогатения уран, който използват. Освен че не е в посока на ускорените европейски енергийни политики, включително в Плана REPowerEU, строителството на два нови ядрени блока означава запазване на статуквото на централизация на енергийната система, което означава енергийна зависимост, а не независимост (достижима единствено чрез ВЕИ). Строителство на два нови блока ще се конфронтира остро с целите на ЕС за енергийна независимост и би било единствено в подкрепа на Русия. То ще накърни изключително много икономическия интерес на България и ще създаде нови дългосрочни рискове при войни, тероризъм, климатични промени – всичките свързани с физическата защита и сигурността на АЕЦ. Ще генерира и още количества опасен радиоактивен отпадък за хилядолетия напред, за чието обезопасяване ще трябва да се харчат колосални средства;
Време е вече да възприемем принципа на базирано на доказателства и наука вземаме на политически решения (evidence-based policy, science-based targets) – към момента у нас процъфтяват всякакви митове, поддържани от синдикални или работодателски асоциации, които нямат практика да проверяват фактите (измерими, проверими), и са инициатори на мнения или спекулативни твърдения;
България отново е в изолация на международната дипломатическа сцена. Преразглеждането на поетите от страната ни ангажименти за декарбонизация и искането за безусловното им отменяне, без предлагане на алтернатива за тяхното изпълнение и на друг модел на постигане на целта, е недопустимо и това също ще тежи на съвестта на тези, които искат страната да спре да догонва европейските си партньори. Това се случва в период, в който България има реален шанс да домакинства срещата на върха за климата на ООН през 2024 г. (СОР 29), и ще доведе, преди всичко, до пропуснати икономически ползи и възможности като например присъединяването ни към ОИСР;
Призоваваме Европейската комисия да не отстъпва пред искането за неизпълнение на поети ангажименти от страна на България. ПВУ разчита на средства, които са заемен капитал на ЕС – дълг на всички граждани. Отстъпването от климатични цели и допускането на страна членка да получи средства без изпълнение на поети ангажименти след няколко години ще бъде основание на сектори и индустрии, за които е направен компромис, да търсят обезщетения. Климатичната спешност и реалност са ясни, вървим към време, в което промените в климата стават заплаха за сигурността и ще се налагат все по-спешни и тежки решения, за да се намали отделянето на емисии. Всеки компромис днес е повод засегнатите индустрии да претендират за незаслужени обезщетения по линия на обществени средства утре.

С настоящата декларация ясно заявяваме, че от ПП „Зелено движение“ се ангажираме да проведем разговори с всички заинтересовани страни и европейските ни партньори, за да намерим и приложим най-правилните решения за България за изпълнението и реализацията на реформите и инвестициите по ПВУ и другите финансови инструменти, като вярваме, че те са предпоставка и за привличането на много повече средства от частни инвестиции.

Подчертаваме, че от създаването си до днес ПП “Зелено движение” активно работи за прекратяване на енергийната зависимост на България от Русия, за диверсификация не само на доставките на енергийни ресурси, но и на начините за производство на енергия, както и реално либерализиране на енергийния пазар.

През годините неведнъж сме изобличавали и сме се борили срещу тежки корупционни схеми по нерентабилни за България проекти като Белене, Южен поток и Турски поток.

ПП „Зелено движение“ ще бъде гарант за това България да осигури европейските ценности и икономически и социални стандарти на българския бизнес и граждани, особено на тези, които са свързани с енергийната сигурност и ясно показват нуждата от ускоряване на прехода към нулевовъглеродна икономика, чрез стимули за навлизането и демократизирането на възобновяемите енергийни източници и осигуряването на ресурсна и енергийна ефективност.

Декарбонизацията не означава само по-здравословна околна среда, а е възможност за повишаване на конкурентоспособността и връщане на лидерските позиции на ЕС. Зелената сделка днес не е проблем, а решение за независимост и просперитет.