Борислав Сандов: Необходима е общоевропейска здравна политика

Това е лична кауза за водача на евролистата на Зелено движение

В много държави в Източна Европа за първи път ще има “зелени“ представители. Имаме зелена вълна на изток, която се надяваме да компенсира нарастването на крайнодесните и на популистите в Западна и Централна Европа. Това каза лидерът на листата на ПП “Зелено движение“ за изборите за Европейски парламент Борислав Сандов пред водещата Ива Дойчинова в изборния формат на “Фокус“ “Лидерите говорят. Стратегии на фокус“.

Той изрази надежда, че групата на “Зелените“ в новия Европейски парламент ще бъде достатъчно влиятелна и голяма и няма да позволи на десния и крайнодесния блок да оформи мнозинството. “Виждаме ясен завой от страна на Урсула Фон Дер Лайен и на Европейската народна партия към популизъм и десен популизъм в опит да изградят мостове. Това би било много лошо за Европа, особено за новите страни членки, тъй като ще доведе до намалена интеграция в рамките на Европейския съюз и до забавяне по ключови за нас процеси“, смята Борислав Сандов.

По думите му би било силен знак, ако “Зелено движение“ успее да изпрати свои представители в следващия Европарламент. “Групата на “Зелените“ е много единна. Ние нямаме противоречия помежду си по политики. Това, което ни отличава, е, че всяка държава има своите специфики. Досега нямаше достатъчно много хора от нашия регион, от Източна Европа, които да фокусират вниманието върху теми, които са по-специфични за нашия регион и които не са проблеми в страните, от които основно се излъчват депутати от групата на “Зелените“, отбеляза кандидатът за евродепутат.

Зелената сделка

Зелената сделка е единственият начин Европа да постигне устойчиво развитие в сферата на климатичните промени и гражданите й да имат качествен живот, смята Борислав Сандов. “Зелената сделка е чист въздух, чиста вода, чиста храна, независима от външни източници енергия.“

Зелените политики не се противопоставят на конкурентоспособността на европейската икономика, категоричен бе той. “Конкурентоспособността, свободното движение и търговия е в основата на Европейския съюз от самото му създаване. Говоренето е предизвикано повече от външните пазари и икономически активни субекти като Китай, които използват нелоялна конкуренция, за да подбиват определени стоки на европейските производители. Но това е въпрос на външна политика, която е заложена дори и в Зелената сделка през механизма за въглеродни мита по границите на Европейския съюз. Това означава всяка стока, която идва от държава, в която не действат механизмите за прилагане на Парижкото споразумение и търговия с въглеродни емисии, да получава допълнително въглеродно мито на границата на Евросъюза“, обясни Сандов.

Това от една страна ще спре изтичането на производство от Европейския съюз към страни, в които няма подобни регулации, а от друга страна – и нелоялната конкуренция на определени продукти, произведени в страни, в които не се спазват регулациите, свързани с околната среда и с човешкия труд, смята той.

Зелената сделка в сегашния ѝ вид според Борислав Сандов е популизъм. “На практика ние имахме много по-добри предложения. Освен зелена, тя щеше да е и социална сделка и щеше да компенсира определени дефицити, които в последствие предизвикаха вълнения в сектори като земеделие. Урсула Фон Дер Лайен се провали в редица аспекти на прилагането на Зелената сделка. През целия си мандат тя отслабваше нейния обхват в полза на определени големи бизнес играчи – агробиокорпорации, които произвеждат пестициди, торове или лекарства, и крупни земевладелци, които получават голям пай от европейските субсидии за земеделие и в същото време правят монокултурно земеделие в огромни мащаби. Нашето предложение за Зелена сделка е надграждащо, но тя трябва и да се прилага. Зелената сделка трябва да бъде прилагана така, че да не ощетява гражданите, европейската икономика и в същия момент да въвежда иновации и да привлича инвестиции, включително отвъд Европейския съюз“, подчерта Борислав Сандов.

Той отбеляза, че през последните две години в България се насажда мнението, че въглищата са жизненоважни за българската енергетика. Това на практика не е така, смята бившият министър на околната среда и водите. “Когато тези предприятия трябва да излязат на свободния пазар и да са в конкурентна среда, те не успяват. Пример за това е един от двата “американски“ ТЕЦ-а, които работеха с договор с държавата. Договорът приключи и той преустанови работа, защото не може да функционира на свободния пазар. Договорът на другата централа изтича през 2026 г. и аз съм убеден, че и тя ще затвори. Но това не създава риск на енергийния пазар“, подчерта Сандов.

Това, че страната ни внася електроенергия, не означава, че тя е по-скъпа. “Това означава по-евтина енергия, произведена в съседните на нас страни от възобновяеми енергийни източници. България, от износител на мръсна енергия, вече се превръща във вносител на чиста енергия“, обясни Борислав Сандов.

Той отбеляза, че в ПВУ е заложено страната ни да намали с 40% въглеродните си емисии до 2026 г. “Изненадата е, че ние вече го направихме, без да прилагаме регулации – самият свободен пазар го направи. Ние имаме най-ниското производство на въглищна енергетика, откакто тя съществува. Вчера имахме рекорд – едва 5% от енергията в светлата част на деня се произвеждаше от въглища. За сметка на това 50% се произвеждаше от слънце. Това е тенденция, която продължава, и тя не ощетява държавата и бизнеса, защото това е конкурентна цена. Когато няма регулиран пазар и държавните ТЕЦ-ове не могат чрез държавна субсидия и протекционизъм да бъдат поддържани, те просто няма как да работят. Това няма да срине енергийната система. Това ще направи електроенергията по-евтина и по-чиста“, обясни Борислав Сандов.

Според статистика на Световната здравна организация и на Европейската агенция по околна среда в България годишно загиват 3000 човека преждевременно заради изгарянето на въглища. “Това е война спрямо нашето собствено население. Защо да го правим, при положение че е скъпо, мръсно, неефективно и в него има много корупция?!“, допълни Сандов.

Реиндустриализация на Европейския съюз

Реиндустриализацията на Евросъюза е задължителна, смята той. “Това означава ново, мощно производство в сектори, които са иновативни и актуални на времето. Самият енергиен преход ни ангажира с това да произвеждаме нови панели, ветрогенератори, помпи, оборудване, свързано с възобновяемата енергия. От друга страна има необходимост от съхранение на тази енергия в батерии“, изброи Борислав Сандов.

Той отбеляза, че Европа губи конкурентоспособност в традиционния си иначе сектор на автомобилостроене. “Големите концерни дълго време казваха, че електромобилите не могат да влязат веднага на пазара. Тук виждаме зависимостта с онези големи лобита, свързани с изкопаемите горива, защото електромобилите не ползват горива. Това даде възможност на други държави като САЩ, Китай, Индия, Северна Корея да наводнят европейския пазар с електромобили“, обясни Сандов.

Цялата европейска икономика в момента е в процес на преход и модернизация. “Европейският съюз финансира все повече проекти, свързани с железопътен транспорт, защото той е и най-евтин. Европейският съюз не се води от някаква идеология, още по-малко зелена. Това е свързано с поставени цели на глобално ниво, от които Евросъюзът е част и иска да бъде лидер, защото когато си лидер в дадени процеси, при теб идват иновациите и инвестициите и успяваш да спечелиш на чисто конкурентен принцип. Това е икономически изгодно“, подчерта кандидатът за евродепутат.

Сигурност и отбрана

Групата на “Зелените“ се обявява за създаване на обща отбранителна стратегия на Европейския съюз и за обединяване на усилията на военно-промишления комплекс и координация между държавите членки с техните способности. “Това би дало съвсем друг облик на Европейския съюз, защото тази тема често влияе върху позицията и тежестта в геополитически аспект. Когато Европейският съюз е просто част от един друг съюз, какъвто е НАТО, той не се смята за толкова силен играч. Ако обаче обединим усилията си, ние ще станем по-значим играч от САЩ в това отношение“, смята Борислав Сандов.

Едновременно с този процес Европейският съюз трябва да създаде механизми и координация по отношение на адаптацията към климатичните промени, предвид наблюдаваните по-интензивни и повече екстремни природни явления. “Често тази координация е същата като координационни центове, като инфраструктура, а често пъти и техниката е много сходна. Това може да бъде една обща Агенция за сигурност и спасяване“, обясни Сандов.

Според него тази обща агенция би следвало да е базирана в България. “България е най-близко разположена до двете големи конфликти зони до Европа – Черноморския регион и Близкия изток. Имаме ключово географско положение. Освен това Европейската стратегия за адаптация към климатичните промени ясно казва, че Южна Европа и по-специално Балканите са най-силно застрашени от негативни прояви на времето. Това би дало една допълнителна сигурност на България по отношение на отбрана. Когато координационният център е тук и когато има техника, ще можем много по-бързо да реагираме за бедствията, които се

случват най-близо до нас. Не на последно място, България е една от малкото държави в Европейския съюз, които нямат европейска агенция. Тук имаме много аргументи да се преборим България да има европейска администрация от този тип с европейска агенция, която е значима“, смята Борислав Сандов.

Лични каузи

Здравеопазването е национална политика, но според кандидата за евродепутат от “Зелените“ тя трябва да стане общоевропейска. “За България това е ключово важно. От една страна тя е свързана с общоевропейски теми като опазване на околната среда и климата. Ние се изправяме пред все повече дефицити. Ако имаме обща здравна политика в Европа, това ще се окаже благоприятно за България“, вярва Сандов.

Статистиката показва, че 30% от децата в България са с белодробни заболявания, 50% са с наднормено тегло. Тези цифри са резултат от мръсен въздух и негодни за пиене водоизточници, посочи той. “Трябва да обърнем този процес, за да имаме здрави деца и здраво общество. Затова е необходима обща здравна политика с общи стандарти и активното им прилагане.“

Друга тема, за която Борислав Сандов смята, че евродепутатите могат и трябва да бъдат посланици пред европейските институции, е културата. “Културата е национална политика, но тя трябва да бъде промотирана от българските представители в европейските и световни институции. Не успяваме да представим нашата изключително интересна история и култура, която може да привлече интерес, да създаде партньорства, да докара туристи. Това е тема, върху която ще работя. Говоря не само за традиционна, но и за ъндърграунд култура, защото тук също има много неща, които можем да покажем на европейско ниво. Всеки депутат в Европейския парламент може да прави редовно изложби, да представя определени неща от своята страна или да кани хора от определени сектори, които да покажат другото лице на България пред нашите партньори“, смята кандидатът за евродепутат.

Зелените ще се борят и за намаляване на възрастта за гласуване в Европейския съюз до 16 години. “Смятаме, че в днешно време младите хора узряват доста по-бързо и трябва да бъдат ангажирани по-отрано, защото иначе се дезинтегрират в обществените процеси. Те в най-голяма степен са зависими от политиките по климатичните промени, отбраната, миграцията“, поясни Борислав Сандов.