Даниела Божинова: Липсва политическа воля гражданите да имат думата при вземането на решения

Даниела Божинова е доктор на политическите науки и магистър арабист. Тя е изследовател и автор в областта на електоралната демокрация, зелените политики и местното самоуправление и социален предприемач с над 20-годишен опит.

Съпредседател на Зелено движение, народен представител в последното Народно събрание.

Тя е водач на листата за Народно събрание в Бургас и на второ място с преференция 102 в 24-ти МИР, София.

Божинова е един от двамата водещи кандидати на Зелено движение в листата за Европейски парламент с преференция 102.

Публикуваме тук нейното интервю в “Черноморски фактор”.

Д-р Божинова, ПП ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ ще се яви самостоятелно на предстоящите парламентарни избори. Кои бяха основните разделителни линии в коалиция ПП-ДБ, които Ви мотивираха да се разграничите от тях?

Управлението съвместно с ГЕРБ-СДС, в противовес на предизборните обещания, беше разочарование за много избиратели, включително и за нашите. ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ, признавам, беше част от този компромис като коалиционен партньор в ПП-ДБ, макар че ние нямахме представители в правителството.

Компромисът като че ли имаше най-висока цена за нас, тъй като ние понесохме отговорност за реализираното управление и взетите решения, без да сме участвали във вземането им.

Председателският съвет на коалицията не беше свикан нито веднъж и решенията се вземаха неформално от двама-трима лидери. Мисля си, че няма как да сме във формация, която декларира, че ще наложи в България върховенство на правото, а същевременно не спазва своите собствени правила. Липсата на ефективност и напредък  в реформите, забавянето на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост беше друга важна причина да напуснем ПП-ДБ.

Последователно отстоявахте позицията си относно провеждането на референдуми и допитването до хората при вземането на важни решения в 49-о НС, какво успяхте да направите още през краткия живот на този парламент?

Аз бях единствена от коалиция ПП-ДБ, която гласува ЗА провеждането на референдум относно еврото. Без значение от кого е предложен референдумът и без значение, че аз лично подкрепям влизането в еврозоната, винаги съм смятала, че

българските граждани трябва да вземат пряко важните решения за бъдещето на своята държава, а на местно ниво – за развитието на своето населено място.

На 1 март внесох законопроект за промени в настоящия закон за референдумите (Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление ЗПУГДВМС). Той е направен така от законодателите в няколко парламента, че да обезсмисли усилията за пряко участие. За съжаление, моят законопроект въобще не стигна до гласуване в зала заради краткото времетраене на 49-то Народно събрание. В края на събранието се опитах да организирам 48 народни представители, с които да отправим искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на най-блокиращата разпоредба на настоящия закон – тази за избирателната активност (чл.23 ал.1 ЗПУГДВМС). Тя направи невалидни всичките три национални референдума, които сме провели. Но политическа воля липсваше и не успях да събера достатъчна подкрепа за сезиране на Конституционния съд.

Проблемът е, че дори и партиите, които демонстрират положително отношение към референдумите, не желаят да овластяват гражданите за действие по този закон, а по-скоро се стремят да запазят правото на референдум за себе си.

Кои са основните политики, които ще отстоява ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ в новоизбрания парламент?

ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ има подробна програма от 80 страници – може би най-детайлната програма от всички политически партии,

която предвижда мерки в енергетиката и други икономически сектори, образованието, здравеопазването, културата – там искаме пълна реформа в управлението на недвижимото културно наследство, което следва все още тоталитарни модели. Разбира се, най-подробно сме разписали екологичните политики, подобряването на управлението на горите, на водите, превенция на наводнения и други екстремни прояви на измененията на климата и др. Мисля, че сме единствената партия, която има специален раздел в програмата си за хуманното отношение и грижа за животните, включително диви, селскостопански и домашни любимци.

Какво е мнението ви за спорния Законопроект за енергия от възобновяеми източници в морските пространства, който някои определят като изцяло лобистки?

Предложеният законопроект вероятно беше лобистки, както казвате, а лобизмът у нас не е нито осветен, нито регламентиран. Законопроектът беше лош, с липсваща екологична оценка, без зониране и отстояния, без отчитане на въздействието на вятърните турбини върху рибните ресурси и морското биоразнообразие, с противоречив икономически модел на реализация. ЗЕЛЕНО ДВИЖЕНИЕ настоя за оттегляне на законопроекта, макар да сме

първата българска политическа партия, която някога е заявила подкрепа за възобновяемите енергийни източници. Това обаче не означава, че подкрепяме ВЕИ на всяка цена.

Смятаме също, че не трябва да следваме готови схеми, а да отчитаме спецификата на Черно море. И защо да се ограничаваме с един енергиен източник? Защо не дискутираме например българския патент за извличане на енергия от сероводорода в Черно море?

Знаете, че има инвестиционно намерение в сърцето на Странджа, в община Средец да се направи фотоволтаична централа на площ от 8 300 дка, много от местните жители не са съгласни. Как трябва да се подходи според вас, при такива проекти, които не се одобряват от местното население?

Този проект, ако се осъществи, би бил най-голямата фотоволтаична централа като площ в Европа. Недопустимо е да покриваме земеделската земя с панели. Това можем да правим само върху много деградирали и неизползваеми за земеделие земи, но предимно върху покриви. В случая с община Средец се отнемат пасища, които се ползват от няколко животновъдни ферми в с. Дюлево, да не говорим за ландшафта и микроклимата. Необходимо е законодателно действие, което да осигури поне минимум от пасища в землището на едно село, както и въвеждане на негативни икономически стимули, така че да откажем инвеститорите да разполагат ВЕИ върху земеделски или горски терени. Тук бих предложила и една демократична процедура, която да служи за гаранция – задължително общо събрание на населението, като част от процедурата по одобряване смяната на предназначението на даден терен. Събранието ще бъде далеч по-ефективно от предвидените по закон обществени обсъждания, които са доста формални за свикване и отчитане. Те не успяват да гарантират, че засегнатите групи от хора са информирани и попитани за съгласие в обществена консултация.