Предизборната ни програма: II. ЕНЕРГЕТИКА, КОЯТО РАБОТИ ЗА ХОРАТА
Зелено движение с номер 29 в интегралната бюлетина разполага с подробно разписана програма за управлението на България. Във всеки ден до изборите ще акцентираме върху една глава от програмата.
II. ЕНЕРГЕТИКА, КОЯТО РАБОТИ ЗА ХОРАТА
Светът се движи към революционна промяна, основана на енергийната трансформация. Климатичните промени и деградацията на околната среда заедно с намаляването на икономически оправданите запаси на изкопаеми горива (нефт, газ, въглища, уран) са нейната основа. В последните години към тях се добави и трети фактор – енергийната и хибридна война на Русия срещу Европейския съюз като подготовка за нахлуването ѝ в Украйна.
Преход, основан на възобновяеми енергийни източници
Ще настояваме ЕС да изгради енергийна система за всички, основана изцяло на възобновяеми енергийни източници, която да свързва и захранва континента. Възобновяемите енергийни източници са енергийният и икономическият ключ към бъдещето. По-евтини и по-безопасни от всеки друг енергиен източник, възобновяемите енергийни източници помогнаха на икономиката на ЕС да спести 100 милиарда евро между 2021 и 2023 г. и да намали сметките за енергия на домакинствата.
Искаме да променим българската енергийна система, така че да разчита 100% на слънчева, вятърна, водна и геотермална енергия, като постепенно се откажем от изкопаемите горива до 2040 г. Само възобновяемите енергийни източници могат да осигурят обитаема планета, геополитическа независимост от автократи и устойчива и демократично управлявана енергийна система.
Искаме да поставим гражданите в центъра на енергийния преход и да заменим сегашната централизирана система с децентрализирана, високоефективна, интелигентна и демократична енергийна система, която поставя на първо място хората, икономическата справедливост и опазването на планетата.
Гражданите трябва да участват в процесите на вземане на решения, например за местоположението на енергийните проекти. Енергийните проекти следва да се разработват по начини, които свеждат до минимум въздействието им върху природата. Насърчаваме общностната собственост върху проектите за възобновяема енергия, тъй като тя дава на гражданите пряка власт за вземане на решения в тях.
Искаме да поставим слънчеви панели на всеки покрив и да стимулираме местни решения като системи за централно отопление, съхранение на енергия, зареждане на електрически превозни средства и термопомпи. Едновременно с това трябва да ускорим развитието на стабилна електроенергийна мрежа с подобрена свързаност и резервно захранване, за да осигурим стабилен приток на енергия, включително и когато слънцето не грее или вятърът не духа.
Решаването на кризата с климата ще създаде милиони работни места в различни сектори – от възобновяеми енергийни източници и строителство до промишленост и транспорт.
Готовите за изпълнение проекти, които ще стартират утре, биха довели до откриването на 2 милиона работни места в краткосрочен и средносрочен план, а в дългосрочен – до 10 милиона.
Прекратяване на използването на изкопаеми горива в Европа
ЕС трябва постепенно да се откаже от всички изкопаеми горива до 2040 г., като започне с въглищата до 2030 г. ЕС се нуждае от ясен план за пълното спиране на изкопаемите горива – газ и нефт – още през 2035 г. и не по-късно от 2040 г.
Ще подкрепим масовата и ускорена електрификация във всички сектори и ще осигурим достъпна енергия за всички. Трябва да подкрепим развитието на евтина електрическа мобилност и инфраструктура за зареждане.
От решаващо значение за климата е възможно най-бързо да преминем към отопление и охлаждане на базата на възобновяеми източници в домовете и промишлеността (като термопомпи, централно отопление, отпадна топлина, геотермална енергия – и ако е необходимо, дървесина от устойчив произход и отпадна биомаса). Ще помогнем на онези, които не могат да си позволят първоначалните инвестиции, за да преминат през прехода и да извлекат дългосрочни ползи.
Предлаганите алтернативи, като например зеленият водород, са свързани с по-големи рискове и разходи както за потребителите, така и за промишлеността. Те трябва да бъдат запазени за резервни варианти в енергийната система, тежката промишленост, корабоплаването на дълги разстояния и полетите, при които електрификацията не е възможна.
В същото време ще насърчаваме изследователската работа, проучването, създаването и използването на нови технологии и нови енергийни ресурси, включително и ендемични за една или няколко държави от ЕС и съседите ни. Такъв пример е потенциалният добив на енергия от сероводорода в Черно море, с което би се намалила и мъртвата зона на морето.
Европа се нуждае от план за постепенно премахване на всички субсидии за изкопаеми горива най-късно до 2025 г. и на всички други вредни за околната среда субсидии най-късно до 2027 г. Милиардите евро от субсидиите за изкопаеми горива трябва да се насочат към възобновяема енергия, енергийна ефективност и икономии на енергия. Никакви публични средства на Европа или на държавите членки не трябва да се насочват към инфраструктура, която би ни затворила в системата на изкопаемите горива или би възпрепятствала електрификацията на базата на възобновяеми източници, когато това е възможно.
Икономическите стимули или дерогации за луксозни емисии нямат място в един справедлив преход.
Енергоспестяващите мерки за намаляване на потреблението са от съществено значение. Фокусирането върху намаляването на потреблението и ефективността означава, че се използва и изисква по-малко енергия – това улеснява прехода към по-зелена енергийна ни система. Мерките за енергийна ефективност, заложени в неотдавнашното законодателство на ЕС, като например въвеждането на принципа “енергийната ефективност на първо място”, са голямо постижение.
Намаляването на търсенето следва да се постигне и чрез стимули за промяна на поведението, начина на живот и колективната организация в съответствие със социалната справедливост.
В транспортния сектор например постепенното премахване на пътуванията със самолет на къси разстояния, когато съществуват разумни железопътни алтернативи, въвеждането на ограничение за теглото на личните автомобили или развитието на висококачествена железопътна и велосипедна инфраструктура би довело до намаляване на потреблението на енергия.
Възобновяема енергия за всички
Всеки трябва да има достъп до достатъчна възобновяема енергия като основно право. 125 милиона души в ЕС изпитват затруднения при отоплението на домовете си, като жените и възрастните хора са непропорционално засегнати. Премахването на енергийната бедност е основен приоритет за ЕС.
Подкрепяме енергийната гаранция, която да осигури на всички домакинства достатъчно количество енергия на достъпна цена. Уязвимите групи ще могат да се възползват от целева подкрепа, включително за инвестиции в енергоспестяване, и никое уязвимо домакинство няма да бъде лишавано от енергия поради невъзможност да плаща.
Консумирането на собствена енергия, споделянето ѝ със съседите и присъединяването към енергийна общност трябва да се превърне във възможност, от която всички могат да се възползват. Ще гарантираме, че технологиите за съхранение на енергия като батерии и достъп до мрежата, са достатъчно разпространени и достъпни за всеки.
Топло през зимата, хладно през лятото
Нуждаем се от програма на ЕС за обновяване на жилищата на хората с ниски доходи, които плащат най-високите сметки за енергия. Една широко мащабна програма за социално енергийно обновяване може да гарантира, че до 2040 г. всеки ще живее в здравословен дом без изкопаеми горива. 75% от сградите в Европа са енергийно неефективни и са отговорни за 36% от въглеродните емисии.Има огромна възможност за подобрение чрез саниране и модернизация. Подкрепата трябва да е достъпна за всички, като по-голямата част от финансирането е насочена към най-уязвимите, а ремонтът трябва да е неутрален по отношение на разходите на наемателите.
Инвестициите на ЕС, на държавите-членки и на частния сектор в бързото обновяване ще осигурят по-приятни и по-екологични места за живеене и ще създадат качествени работни места. Фискалните предложения ще стимулират публичните инвестиции в екологични жилища, както и ще отключат частни средства за обновяване на жилищния фонд.
„Зелено движение“” следва убедено идеята, че бъдещият просперитет на човечеството е пряко подчинен на трансформацията на световната енергетика от такава, основана на изкопаемите горива, към такава, базирана на чиста, ефективна и въглеродно неутрална произведена енергия, чиято основа са възобновяемите енергийни източници.
Като отговор на климатичните предизвикателства Европейският съюз прие своя стратегическа дългосрочна визия до 2050 г. за просперираща, модерна, конкурентноспособна и неутрална по отношение на климата икономика, коренът и планът за действие на която е Европейският зелен пакт, познат у нас като Зелената сделка. В сърцевината й са енергийната трансформация, справедливият енергиен преход, опазването и възстановяването на природата, дигитализацията, декарбонизацията на индустрията, транспорта и др., и всички те представляват нов път за възходящо развитие на българската икономика и бизнес, а оттам и на българското общество и държава.
Безпрецедентен обем от публични ресурси са насочени към постигането на целите на Зелената сделка, включително и в енергийната трансформация. Тази трансформация вече е все по-малко въпрос на цивилизационен избор от страна на членовете на Европейския съюз и все повече е критерий за демократичен, институционален, икономически и социален прогрес. Войната в Украйна, вместо да компрометира, на практика засили процесите на енергийна трансформация и интеграция.
„Зелено движение“ споделя разбирането, че като част от Обединена Европа България може да има чиста, безопасна, достъпна, стабилна, независима и финансово приемлива за гражданите си енергетика само ако подходи смело и радикално към модернизация и декарбонизира енергийните си източници, развивайки максимално природните си дадености и потенциал за възобновяема енергия. Трансформацията на енергийния сектор е сред основните приоритети, за отстояването на който ще работим с всички възможни политически и граждански средства.
България – активен участник в развитието на европейската енергийна политика, в развитието на регионалната енергийна сигурност в Югоизточна Европа, в Зелената сделка и справедливия енергиен преход
От ключово значение за реализиране на успешната промяна, конкретно за България, е максималното и ефективно осъществяване на целите и използването на предвидените средства от Европейския зелен пакт, от Плана за възстановяване и устойчивост, от Модернизационния и Иновационния фонд, от трите стълба по Механизма за справедлив преход, в комбинация и приоритизирайки амбициите и целите по плана REPowerEU, както и от традиционните структурни и кохезионни фондове.
„Зелено движение“ подкрепя Зелената сделка и работи за осъществяването ѝ в България по начини, които дават възможности за участие на и в полза за всеки български гражданин. Ние сме убедени, че участието на гражданите е задължително условие и основен фактор за успеха на справедливия енергиен преход. Усилията само на партиите или на отделни политици не са достатъчни и ние работим за привличането на всички български граждани в процесите на енергийна трансформация.
За да подпомогне реализирането на енергийната трансформация и справедливия енергиен преход, „Зелено движение“ си поставя и следните цели:
● Ускорено и ефективно използване на европейски и национални средства за трансформация и декарбонизация на икономиката и енергетиката, като размерът на тези средства приближава 20 милиарда лева за периода до 2030 г.;
● Технологично обновяване и разнообразяване на подходите за финансиране и реализиране на енергийна ефективност във всички сфери на икономиката и на сградите;
● Децентрализация на производството и създаване на условия за енергийно независими общности, развитие и привличане на инвестиции за изграждане на умни мрежи, прекратяване на икономически необосновани енергийни мегапроекти;
● Цифровизация на енергийния сектор и на електроразпределителните мрежи и създаване на пазарни условия с цел да се допусне разнообразяване на предлаганите на българските граждани енергийни услуги;
● Осъществяване на реална децентрализация с възможност отделните общини и региони да имат избор за икономическа и енергийна трансформация, основана на областните планове за развитие, в чието изработване активно са участвали. Изграждане на средни по големина мощности за ефективно централизирано топлоснабдяване от ВЕИ и геотермална енергия в малките градове и в селските региони на принципа: енергията да се произвежда близо до потребителите;
● Подкрепа за конкурентоспособността на българския бизнес и индустрия чрез създаване на прозрачни пазарни условия за търговия с електроенергия и изкопаем (природен) газ, както на едро, така и на дребно, чрез елиминиране на съмненията за корупция при продажбата на електроенергия от държавни енергийни предприятия, за нелоялни търговски практики или за фаворизиране на определени олигархични кръгове;
● Насърчаване подобряването на енергийната ефективност на съществуващия сграден фонд, доближаваща го, доколкото е възможно, до стандартите за пасивни къщи, както и стимулиране за придържане към същите стандарти на всички новостроящи се сгради. Намаляване до възможния минимум на сгради, строящи се основно с фокус върху РЗП и без или с минимална съпътстваща инфраструктура, която следва да е предвидена, дори финансирана от инвеститорите и изпълнявана успоредно с изграждането на основния обект, а не да бъде изграждана от местните общности с общи средства след години.
Визия за енергетиката
Визията на „Зелено движение“ за развитие на българската енергетика до 2030 г. залага на ускорена трансформация към модерен и енергийно ефективен сектор с масово навлезли възобновяеми източници на енергия, с умни мрежи, с електрифициран транспортен сектор, с ясен подход за цялостна декарбонизация на икономиката и с грижа към всички. Това трябва да бъде постигнато чрез справедлив енергиен преход, както с участието на гражданите в енергийното производство, така и с ограничаване ръста на разходите за енергия на енергийно бедните и уязвими домакинства. Това включва подкрепа, финансова и организационна, на хората и бизнеса във въглищните и енергийно интензивните райони, като се подпомогне преминаването им към нови, устойчиви икономически дейности с висока добавена стойност, които трайно преодоляват енергийните и икономическите монополи в тези региони.
Промяната в сектора е свързана с реформи, технологично обновяване и наваксване на изоставането в процесите на енергийна ефективност, децентрализация на производството и създаване на условия за енергийно независими общности. Тя изисква прекратяване на икономически необосновани мегапроекти от типа на АЕЦ „Белене“, „Козлодуй 7 и 8 блок“, както и разнообразяване източниците на доставка на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй 5-ти и 6-ти блок.
Бързото придвижване на отрасъла към използване основно на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) трябва да се превърне в основна цел за развитие на енергетиката в следващото десетилетие. България има потенциал да постигне оптимален енергиен микс в комбинация с високи нива на енергийна ефективност и ВЕИ, който ще ни позволи да намалим максимално вноса на енергийни суровини и горива и да постигнем реална енергийна независимост. Този подход, ако е навременно иницииран, е вероятно да доведе и до запазване ролята на България на регионален износител на електроенергия – традиционна за страната ни в Югоизточна Европа.
Ние от „Зелено движение“ сме убедени, че постигането на тези цели не трябва обаче да става за сметка на разрушаването на ценни природни територии.
Контекст
България е страната с енергийно най-интензивна икономика (нива 3,8 пъти над средните за ЕС) и енергийна бедност, обхващаща около ⅓ от българското население, с липса на работеща дефиниция и подкрепа за енергийно бедните, което от своя страна води до невъзможност да бъдат приложени конкретни мерки към най-нуждаещите се домакинства.
Българската енергетика е силно зависима от изкопаеми и вносни енергийни суровини и горива, а доскоро на такива с руски произход, с висока концентрация и монополизъм в този сектор. Липсата на диверсификация на енергийните доставки и лошата правна и институционална рамка, управлявана с поръчкови назначения, при липсата на каквато и да била управленска прозрачност, допълнително утежнява ситуацията в сектора.
Нужни са максимална децентрализация, достатъчност, независимост и сигурност на доставките. Децентрализацията ще повиши възможностите за конкуренция в отрасъла, ще осигури възможност за навлизане на повече и относително малки участници и дори възможност за отделните домакинства да могат да произвеждат електроенергия и да я предлагат на пазара. Децентрализацията е и залог за ефективно потребление на локално ниво с минимални технологични загуби и ограничени инвестиции в развитие на преносна инфраструктура. Бързото навлизане на многобройни малки участници (единични производители за собствени цели и приоритетното развитие на енергийни общности) ще облекчи системата, като я разтовари в часовите пояси на пиково търсене и ще работи за намаляване на цените. Допълнително децентрализацията ще доведе до растеж на производството и доставките на елементи, модули и системи за „умни мрежи“, които са неотменен елемент от управлението на всяка децентрализирана система. Децентрализацията помага за намаляване на търсенето на изкопаеми енергийни ресурси и горива и оттам – за достатъчността на доставките, с което ще ликвидира възможността за енергийни кризи, причинена от намалено производство или недостиг на суровини. Децентрализацията работи и за отпадането на силно замърсяващи и опасни за човешкото здраве мощности, използващи изкопаеми горива.
„Зелено движение“ се обявява за етапно ограничаване на ролята на ядрената енергетика в България. Ние сме категорично против строителството на АЕЦ „Белене“ или разширяване на АЕЦ „Козлодуй“ и за безусловно прекратяване на каквито и да е процедури по развитието на тези проекти.
Нашата главна дългосрочна цел (до 2040 г.) в областта на енергетиката е: „България – държава без изкопаеми енергийни източници“.
За да се постигне тази цел, е необходимо да се приеме и актуализира Пътната карта за климатична неутралност, която следва да има ясни междинни цели и конкретни ангажименти (вкл. и план за действие с финансови показатели) за всеки 5 години, които да дават реален старт на постигането на дългосрочните европейски цели за климатична неутралност. Тази стратегия трябва да бъде органически обвързана с останалите важни сектори и стратегии в страната: Националната програма за устойчиво развитие, стратегията за околната среда, стратегията за опазване на биологичното разнообразие, секторните и регионалните стратегии, особено тези в областта на енергетиката и транспорта като Интегрирания план „Климат и енергетика” и дългосрочната стратегия за декарбонизация, интегрираните регионални стратегии за развитие и териториалните планове за справедлив преход и т.н.
Приоритети за политическо действие до 2030 година:
1) Производство на енергия (диверсифициране на ВЕИ и фокусиране върху изграждането на геотермалната енергия за производството на топлинна и електрическа енергия, намаляване приноса на изкопаеми и ядрени мощности, рехабилитация на съществуващи ВЕЦ и подобряване на екологичните им параметри като възстановяване на функциите на реките и биокоридорите, спешно възстановяване на ПАВЕЦ „Чаира“ и природосъобразно развитие на нови ПАВЕЦ и на вятърни мощности);
2) Потребление на енергия (ускоряване на сградното саниране, повишаване на енергийната ефективност в производствата, електрификация на различни сектори);
3) Свързаност (подобряване на преносната и разпределителните мрежи, подобряване на връзките със съседни държави);
4) Децентрализация (засилване на ролята на общините, облекчаване на правилата за включване към мрежи);
5) Социална отговорност (включване на граждани и работници, подпомагане на въглищните региони в трансформация, борба с енергийната бедност);
6) Сигурност (локализация на производството на енергия и енергийни технологии, диверсификация на доставките, адаптация на енергийния сектор към изменението на климата);
7) Иновации (дигитални решения за енергийни услуги) и подкрепа за научноприложни разработки на български учени, които са в унисон със зададените политики и цели в енергетиката. ;
8) Постигане на нива на енергийна ефективност и енергийна интензивност, сравнима със страните от Централна Европа. Процентът на реновирани сгради от бита и обществения сектор да достигне 3-5% от сградния фонд на годишна база;
9) 50 % от електроенергията да се произвежда от ВЕИ;
10) 45% от отоплението (вкл. топла вода) да се осигурява от възобновяеми енергийни източници, включително термопомпи и геотермална енергия;
11) Масово използване на възобновяеми енергийни източници в бита. Енергията за собствени нужди от единични производители и енергийни общности да достигне 2 ТВч на годишна база;
12) Пълноценно участие на България в световния научен обмен в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници;
13) Интегриране на стандартите за пасивното строителство, високата ефективност и новите материали, както и принципите на секторна интеграция (транспорт, отопление, електроенергия) при проектиране и строителство на сградния фонд в бита, в административния сектор и в индустрията;
14) Ликвидиране на корупцията в енергетиката и приоритизирането на националните интереси за истинска енергийна независимост, която може да бъде само без изкопаеми горива.
За да реализираме тези приоритети, ние ще се фокусираме върху следните дейности:
● Подготовка и внасяне на промени в законите и подзаконовата нормативна база;
●Популяризиране на добри практики от други страни;
● Подкрепа за инициативи, които работят за постигане на поставените цели;
● Активно сътрудничество с бизнеса, с местните и регионални власти, с научната общност;
●Активно участие в международното сътрудничество;
● Участие в изготвянето и развитието на общата европейска енергийна стратегия;
● Подкрепа на изследователската и развойната дейност в областта на чистите енергийни технологии.
Фокусът на дейността ни в 50-ото Народно събрание ще бъде върху:
● Усъвършенстване на законодателните инициативи в сферата на енергетиката и климата като част от реформите в Националния план за възстановяване и устойчивост, с които да се изчистят пречките пред развитието на „чистата“, нисковъглеродна енергетика и да се гарантира развитието на сектора, основано на принципите и целите на Зелената сделка, REPowerEU и на съответните европейски регламенти и директиви и не на последно място, да се одобрят и придвижат средствата по 2-то, 3-то и 4-то плащане по НПВУ;
● Ускорено премахване на административните пречки пред развитието на енергийно независими общини, пред бизнеса и пред възможностите отделните домакинства да станат производители на енергия;
● Създаването на нулево въглеродни индустриални зони за развитие на индустрия и иновации с енергийна насоченост в района на „Марица-изток“ и останалите въглищни и въглеродно интензивни региони (Перник и Кюстендил);
● Изграждане на ефективна система за превенция на корупция, измами и злоупотреби във всички енергийни дружества. Уличените в корупция, измами и злоупотреби служители трябва да бъдат освобождавани незабавно и да им се търси наказателна отговорност. Налагане на забрана на външните фирми, уличени в предлагането на подкупи и извършвали злоупотреби, за участие в търгове и в друга търговска дейност в енергетиката и в други държавни структури за срок от 10 г.;
● Актуализиране на дефиницията за енергийна бедност и създаване на план за осигуряване на приоритетна възможност за участие на енергийно бедни домакинства в програми за обновяване на сградите и за участие в енергийни кооперативи, за трайно преодоляване на енергийната бедност;
● Преглед на регулаторните политики за определяне на тарифи и методи за изчисление на мрежовите разходи с цел стимулиране на инвестиции в умни електромери, децентрализирано производство и цифровизация на енергийните системи;
● Модернизация и дигитализация на разпределителните и топлопреносните мрежи за диверсификация на енергийни услуги, която зависи в голяма степен и от цифровизацията на електроразпределителните мрежи;
● Създаване на условия за регулаторни експерименти/инкубатори, които да предшестват интеграцията на иновации, включително с фокус и върху експериментални технологии за възобновяема енергия като геотермалната енергия;
● Създаване на условия към всяка община да се създаде ресор с ранг на дирекция и ресорен заместник-кмет, чиято основна задача да бъде обследването от всички възможни гледни точки на енергийната ефективност, изпълнение на целите за възобновяема енергия и адаптация към климатичните промени в общината.
● По отношение на ВЕЦ и мини ВЕЦ страната ни е постигнала и дори надминала потенциала си. При тенденцията на дълготрайно засушаване и интензивни сезонни валежи към този източник трябва да се подхожда изключително внимателно и само след задълбочена експертна оценка, която да е базирана на нуждите на хората, екосистемите, земеделието и индустрията. В противен случай безразборното строителство на ВЕЦ и мини ВЕЦ, на което сме свидетели през последните години, ще доведе до нарушаване на водния баланс на цели региони, както и до разрушаване на естествените речни екосистеми, възстановяването на които вероятно ще бъде невъзможно заради засилващите се негативни ефекти на бързо променящия се климат. Тук е важно да отбележим, че възможностите за употребата на ВЕЦ съоръжения като батерии за съхранение на енергия предвид планинския характер на територията ни не са подробно изследвани и трябва да се предприемат целенасочени политики и усилия в тази посока;
● За вятърните турбини също трябва да се прилагат експертен подход и превантивни действия, за да не се допуска строителството на турбини на места, важни за птиците и тяхната миграция, както и на места с редки природни местообитания и естествени ландшафтни комплекси. На дневен ред са съоръженията за вятърна енергия в урбанизираните територии, както и разглеждане на потенциала за изграждането им в акваторията на Черно море наред с други технологии за производство на възобновяема енергия в морска среда;
● Разработване на инструменти за мобилизиране и привличане на частен капитал за енергийно обновяване;
● Засилване контрола на качеството при публично финансираното саниране на сгради;
● Целенасочено и резултатно обусловено финансиране с публичен ресурс за подготовката на кадри за секторите на ВЕИ и енергийната ефективност, както и на научни кадри, работещи в тези сектори.
III. Икономика, която работи за всички
Климатичната криза настъпва все по-настойчиво. Благодарение на мобилизацията на Движението за климата европейските зелени партии се пребориха през 2019 г. за подписване на Европейската зелена сделка. Климатът няма да чака да отминат другите кризи. Зелената сделка предвижда мащабен инвестиционен план за изграждане на проспериращо и динамично общество, основано на климатична неутралност, на зелени индустрии и технологии и на устойчива цифровизация.
Инвестиране в зелено и по-добро бъдеще
Икономическите и фискалните политики трябва да се съсредоточат върху подобряването на благосъстоянието и качеството на живот на хората, както и върху поддържането на относително стабилен климат и здравословна околна среда. В разрез със строгите икономии от миналото Европа трябва да даде възможност и да насърчи инвестициите за решаване на настоящите, за предотвратяване на бъдещите проблеми и за социалното сближаване.
За България остава ключово да приеме еврото през 2025 г. и да насърчава зелените инвестиции, включително диференцираните лихвени проценти.
По-зелена промишленост в името на нашата бъдеща конкурентоспособност
Зеленият преход е предизвикателството на нашето поколение и той няма да бъде постигнат без активна индустриална политика. Позеленяването на промишлеността чрез инвестиции в Европа е огромна възможност за България, както по отношение на конкурентоспособността, така и на неутралността по отношение на климат, включително чрез създаването на Фонд за зелен и социален преход, който ще финансира проекти за екологична инфраструктура, като например обществен транспорт, железопътен превоз на товари, свързване на енергийните мрежи и обновяването на жилищния фонд.
Екологично финансиране за реални цели
Инвестициите в нови проекти за добив на въглища, нефт и газ, в енергийни проекти, свързани с въглища, както и в компаниите, които ги разработват, трябва да бъдат лишени от регулаторна подкрепа и от публично финансиране и стимулиране.
Ще насърчим финансовите играчи да приемат стабилни планове за климатичния преход, които да подкрепят икономическия преход и да дадат възможност за постепенната му трансформация. Тяхното съдържание и изпълнение трябва да бъдат регламентирани, като се предвидят секторни политики за дейностите с най-високи емисии и методи за определяне на целите за декарбонизация. Ще се борим за включването на всички дейности на банковия сектор в Директивата за комплексна проверка на корпоративната устойчивост, така че банковият сектор да носи отговорност за въздействието на своите инвестиции върху правата на човека, околната среда и климата.
Ще поискаме преразглеждане и затягане на правилата за работа на финансовите пазари, за да бъдат предотвратени спекулации, подобни на тези, който доведоха до невижданата криза от 2007-2010 г. за много от европейските икономики и за ЕС като цяло.
Тук е мястото да споменем за „затваряне на кранчетата“, през които изтичат огромни публични средства: тежката корупция, източването на пари чрез офшорни фирми, мръсните пари на олигарси, източване на публични средства от структурните и кохезионните фондове, залагане на огромни печалби при публично финансирани проекти, особено в инфраструктурата, субсидии за щяло и нещяло, финансирането по линия на „Евратом“, който най-сетне трябва да бъде денонсиран и др.
Стабилно и приобщаващо банкиране
Домакинствата вече не трябва да пълнят джобовете на финансови играчи, които спекулират с храни, енергия и жилища, или да понасят последиците от финансови сривове. Правото на хората на достъп до пари в брой и използването им следва да бъде защитено като въпрос на приобщаване.
Затваряне на цикъла с кръгова икономика
Произвеждаме, консумираме и изхвърляме – икономиката на нашето общество води до използване на повече ресурси, отколкото нашата планета може да понесе. Ако не предприемем нищо, за да променим това, до 2050 г. ще са ни необходими три планети, за да задоволим нуждата си от суровини. Затова ще работим за напълно възобновяема, напълно кръгова и нетоксична икономика до 2040 г. с ясни и обвързващи цели и пътища за преход към намаляване на потреблението и използването на ресурси до 2030 г.
Тъй като зеленият преход изисква все по-големи количества метали, трябва да възприемем подход на достатъчност и да дадем приоритет на развитието на капацитета за преработка и рециклиране на стратегически материали.Ще се борим с планираното изваждане от употреба, включително на софтуера, и липсата на възможност за поправка.Ще насърчаваме замяната на някои от масовите материали, които се произвеждат със силно замърсяващи технологии или са бързо изчерпаеми, с нови, щадящи здравето и природата, или с такива, които се произвеждат от възстановяеми ресурси.
Изграждане на социална икономика и икономика на сътрудничеството
Нашата визия за икономиката е динамична и кръгова, в нея малките и средните предприятия (МСП), които са гръбнакът на европейската икономика, процъфтяват заедно с нови модели на общностна, социална и съвместна икономика.
Ще се стремим да избягваме бюрокрацията и регулирането, които са по-сложни, по-твърди или по-обременителни, отколкото е необходимо за защита на общественото благо. Силата на устойчивите обществени поръчки трябва да бъде използвана за насърчаване на високи екологични и социални стандарти и за насърчаване на колективното договаряне.
Защита на потребителите
Силната защита на потребителите е необходима, за да ги предпазва от нелоялни търговски практики при финансовите услуги, мобилните оператори и други. Продуктите, рекламирани като еднакви в различните европейски държави, трябва да бъдат с еднакво качество и състав.
