Зелено движение с номер 29 в интегралната бюлетина разполага с подробно разписана програма за управлението на България. Във всеки ден до изборите ще акцентираме върху една глава от програмата.

VІІІ. Качествено  образование

Европейски приоритети за качествено образование за всички

Качественото държавно образование, обучение и учене през целия живот трябва да бъдат достъпни за всички хора в Европа, независимо от мястото, където живеят, от техния социален и имуществен ценз. Образованието може да подготви нашите общества така, че те да преодолеят неравенството, да постигнат напредък в екологичния преход и да бъдат в челните редици на науката и културата. Работните места в новите зелени индустрии могат да бъдат заети само ако имаме хора, обучени да ги работят.

Ние сме горещи поддръжници на програмата “Еразъм+” още от самото й  създаване и приветстваме въвеждането на принципа за равенство в рамките на “Еразъм”, за да се гарантира, че обучаващите се, които нямат финансова възможност, ще получат достатъчно средства, за да финансират изцяло престоя си в чужбина. Програмата “Еразъм+” трябва да бъде еднакво достъпна за всички, независимо от държавата или финансовите възможности.

Европейската Зелена сделка изисква въвеждане на общ проект за зелено образование и обучение, който ще помогне за свързването на училища, университети и центрове за обучение в цяла Европа. Гражданското образование, включително образованието за борба с екстремизма, омразата и расизма, следва да бъде част от учебните програми и неформалното обучение, признати на равнище ЕС. Инвестициите в образованието са критична част от нашите предложения за финансиране на прехода и трябва да дадат на всички възможност да учат и да осигурят уменията, от които се нуждаем за бъдещето на ЕС.

Достъпът на всички групи на обществото до образование, с грижа за хората от различни културни и географски отдалечени общности, е основа за бъдеще на участващо, работещо и проспериращо общество. Както етническите малцинства, така и необлагодетелствани по социален, икономически и друг признак семейства трябва да получат целенасочена грижа за достъп до образование, квалифицирано преподаване и трайно включване в учебния процес за осигуряване на достойно бъдеще на всички граждани в България и Европа.

Трябва да осигурим политическо и гражданско участие на момичетата, жените и маргинализираните групи, както и тяхното приобщаващо и качествено образование. Трябва да насърчаваме икономическото им овластяване и равностойното им участие в обществото.

Национални приоритети за качествено образование за всички

В последните години сме свидетели на някои положителни тенденции в българското училищно образование, свързани с навлизане на повече млади кадри в професията в резултат на повишените заплати. Сериозните проблеми обаче остават – по отношение на влошаващото се качество на образованието, липсата на мотивация, отпадането от училище, сегрегацията. Голямата разлика между най-слабите и най-силните  резултати на българските ученици в международното проучване PISA е резултат от липсата на равен достъп до качествено образование. От 65 страни, участващи в PISA, България е с най-голямо неравенство. Крайно наложително е да осъвременим цялостния образователен модел на всички нива, но най-видими и належащи са промените в средното образование: необходими са нови програми, ново учебно съдържание, нови методики на преподаване, масово интегриране на технологии, за да може да се достигне качеството на образованието в отделните училища да бъде приблизително еднакво добро и да се намалят драстичните разлики между градско и селско училище, между елитна гимназия и квартално училище, между централни, периферни и сегрегирани в гетото училища. Ранното детско развитие също трябва да е приоритетно, така че всяко дете да получи необходимата грижа и да влезе подготвено в първи клас. Подкрепяме езиковата интеграция и провеждането на скрининг на ранното детско развитие. Голям проблем е отпадането от училище – ранно напусналите през 2020 г. са 12.8 % . Огромен проблем е и образователната сегрегация. За последните 20 г. броят на сегрегираните училища вместо да намалява, се е увеличил 3 пъти, като все повече се наблюдава т.н. вторична сегрегация – деца от българския етнос се отписват от родителите им и етнически смесеното училище става сегрегирано. Сегрегацията е огромен проблем не само за ромския етнос, но и за цялата нация, защото сегрегираните училища в сегрегирани райони създават некачествено образование, безработица, бедност и социална изолация.

За да подпомогнем решаването на проблемите на национално ниво, сме определили следните приоритети за действие:

● Ще инициираме широк обществен дебат за това как дефинираме и постигаме качеството в образованието. В него ще бъде потърсено, реално изказано и взето предвид мнението на различни групи в обществото – както на професионално ангажираните в сферата на образованието хора, така и на родители, неправителствени организации, представители на бизнеса, местната власт и т.н.

● На база на публичните консултации ще работим за промяна на модела на университетското педагогическо образование – въвеждане на съвременна система за подготовка на качествени учители и непрекъснатото им последващо развитие, основана на детайлно запознаване с най-успешно работещите образователни педагогики в съвременното училище (напр. демократичното образование, Валдорфската и Монтесори педагогиката и др.).

● Всеки учител, по време на подготовката му в университета, трябва да проведе стаж в “трудно” училище, заедно със стажа в базово училище, което обикновено е с ниска концентрация на уязвими групи. След завършване на университета да работи като помощник учител 1 година.

● Прекратяване на войната между учители и родители, както и между учители и университетски преподаватели за това кой повече е “развалил” децата. Активно отваряне на училищата за включване на родителите в различни аспекти на учебния процес, а не само присъствието им на родителски срещи.

● Въвеждане на стимули и допълнително заплащане за учители, които успяват да постигнат по-високо качество на преподаването (по-добри резултати на матури и олимпиади, повишаване на мотивацията, намаляване на отсъствията и др.) при прозрачни, проследими и справедливи критерии.

● Цялостна ревизия на изискванията за резултатите от обучението и учебните програми по всеки общообразователен учебен предмет с цел осезаемо включване на аспекти и понятия от екологичното образование във всички предмети във всички възрастови групи – екосистеми и екосистемни услуги, климатични промени, загуба на биоразнообразие, замърсяване и отпадъци, загуба на почвено плодородие, кръгова икономика и др. , като се правят връзки с икономическите сектори и дейности, които имат нужда от реформа и иновации.

● Осезаемо включване на гражданското образование съгласно ангажимента на общоевропейско ниво на Европейските Зелени.

● Задължително включване на часове по медийна грамотност с цел противодействие на мощната хибридна дезинформационна кампания.

● Олекотяване на учебните програми и поставяне на фокуса върху разкриването и осъзнаването на взаимовръзките между феномените в различните области на познание.

● Засилване на контакта между децата и природата чрез посещения на защитени територии, запознаване от първа ръка с видове, нощувки сред природата и други преживелищни форми. Целта е да се даде възможност на децата от най-ранна възраст да усетят със сетивата си природата, за да могат да възприемат нейната фундаментална значимост за нашия живот.

● Проактивно ранно кариерно ориентиране за перспективни зелени професии чрез следните мерки:

●включване на информация за тези професии на подходящите места в учебното съдържание, което засяга изграждането на умения за управление на кариерата;

●отделяне на средства за учебни посещения в предприятия с екологични продукти и производствени процеси;

●въвеждане на профилирана подготовка по кръгова икономика и зелено предприемачество.

● Пилотиране на държавно финансирана програма “Национален Еразъм” между училищата с цел насърчаване на споделянето на добри практики и ученето един от друг.

● Подобряване на физическата среда в училищата и оформяне на пространствата за учене по начин, който позволява повече взаимодействие между ученици от различни възрасти, повече възможности за дискусии и екипна работа, също както и креативно представяне на наученото.

● Насърчаване на осезаемото навлизане на модерни педагогически подходи в класната стая като интердисциплинарни уроци, обърната класна стая (в комбинация с дигитализацията на учебното съдържание), ученици преподават на ученици, съвместни образователни формати между няколко училища в един и същи или различни градове и др.

● Проучване и пилотно въвеждане на по-малко санкциониращи и стресиращи методи на оценяване, различни от индивидуалното писмено и устно изпитване с цифрова оценка. Трябва да се даде възможност израстването на всеки ученик да се проследи по по-цялостен начин и да се оцени напредъкът му не само спрямо унифициран за всички очакван резултат, а и спрямо собствената му изходна позиция.

● Засилване на връзките между отделните институции, които участват в работата на приетия през 2017 г. Междуинституционален механизъм по обхващане и задържане на ученици. Досега са обхванати около 50 000 деца. Но като цялостен резултат процентът на успешно реинтегрирани деца е сравнително нисък – около 10%. Важно е децата не само да се върнат в класните стаи, но и да останат в тях. Това може да се случи само след като в училище стане интересно и полезно. Безплатното хранене и целодневната организация са важна, но недостатъчна причина.

● В Закона за предучилищното и училищното образование от 2016 г. има забрана за сегрегирани паралелки и групи, но не и забрана на цели сегрегирани училища. Към 2022 г. в България има 162 сегрегирани училища, от които 120 с почти 100 % сегрегация. Други 65 общообразователни училища и 83 професионални гимназии са в процес на вторична сегрегация или под заплаха от сегрегация. Тези факти налагат обсъждане на промяна в закона.

● Да се задължат общините чрез промени в законодателството и в административните наредби да провеждат строга и активна политика за десегрегация там, където има сегрегирани училища. Има действаща национална програма „Подкрепа на общините за реализиране на дейности за образователна десегрегация и превенция за недопускане на вторична сегрегация“, която е част от Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030). Тя трябва да обхване всички общини, в които има сегрегирани училища – в програмата има заложени средства за транспорт до несегрегирано училище, за учебни пособия и материали, за заплащане на образователни медиатори, помощник-учители и социални работници. Да се обсъди идеята общините да ограничат приема в първи клас в сегрегираните училища.

● Да се инициират обучения на учителите за мултидисциплинарен подход при осъществяване на междусекторните политики за изпълнение на общите цели за образователно и социално  включване. В STEM кабинетите могат да се провеждат и извънкласни занимания за деца от всички етноси и социални групи. Това е добър начин да се преодолее разликата между етнически смесените и сегрегираните училища, между елитните и кварталните. В проект на МОН е заложено да се обучат 35 000 учители за работа в STEM среда.

● Да се увеличи процентът на учителите, обучени за работа в мултикултурна среда. Към 2020 г. те са 25,8 %, и то най-вече в детските градини и в началните класове. В Националната рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество /2021-2030 г./  като крайна цел са посочени 35 %, което е недостатъчно.

● Да се инициират обучения на директорите, учителите, областната и общинската администрация, на които да се разясни защо решаването на проблема с образователната сегрегация е важно не само за ромския етнос, но и за цялата нация, като се използват и успешни примери за десегрегация от финландското, испанското, немското и др. образование. На тях да се обсъдят и начините за работа с родителите срещу антиромските стереотипи и предразсъдъци.

● Да се обсъдят възможности за оптимизация на целия модел на финансиране на висшето образование с оглед подобряване на качеството му.

● Да се предложи промяна в методиката на определяне на таксите за обучение във висшите учебни заведения, за да има синхронизация между стойността им и качеството на образователните услуги в даден университет.