Едва 58 или 24% са жените депутати в 48-ото Народно събрание. Ситуацията на местно ниво е още по-тревожна, като само 40 от общо 265 общини в България се ръководят от жени или едва 15%. Така изглежда в цифри включването на жените в политиката в България според доклада на Фондация „Екатерина Каравелова“ от кръглата маса „Ролята на парламента и политическите партии за насърчаване на равнопоставеността“.
Основни акценти:
– Правата на всички жени и мъже да участват в обществените и политически дела на равна основа са от ключово значение за равнопоставеността между половете и устойчивото развитие и са неразделна част от едно демократично управление.
– Актуалната картина в България показва устойчива тенденция на ниско предста- вителство на жените на изборни длъжности както на местно, така и на национално ниво.
– От общо 31 многомандатни избирателни района 7 не излъчиха нито една жена народен представител – Габрово, Кюстендил, Разград, Силистра, Смолян, София област и Ямбол. В четири от тези избирателни района нито една от представените в 48-ото НС партии не е предложила жена за водач на листата си (Габрово, Кюстендил, Смолян и Ямбол).
– За сравнение, в Европейския съюз жените в на- ционалните парламенти са средно 33%, a в общинските съвети – 29,4% (при 27,2% за България)
– Бариерите пред равнопоставеното политическо участие на жените и мъжете предизвикателство са традиционните роли на половете и невъзможността жените да съчетават работа, грижа за дома, децата и зависими възрастни и политическа кариера.
– Първият фактор за създаване не равни възможности е да се търсят и привличат жени, които имат интерес да бъдат кандидати за изборни длъжности. Резултатът от една квотна система трябва да бъде критична маса от поне 30 – 40% жени на изборни длъжности, за да има реална промяна.
– Вторият фактор от значение за постигане на балансирано представителство е наличието на открита процедура за кандидатстване, при която комитет с балансирано представителство на жени и мъже оценява кандидатите според еднакви критерии. Доказано е, че членовете на изборни комитети имат предразположение към кандидати с близък до техния профил.
– Третият фактор са обученията и менторството. Това се отнася както за жените на различни структурни нива в партиите, така и за жените и мъжете, заемащи изборни длъжности, без значение дали става въпрос за местно или национално ниво.
Участничките очертаха три нива на предизвикателства пред жените, които искат да правят политическа кариера
– Индивидуални: жените често имат по-ниска самооценка и като резултат се съмняват дали имат необходимите знания и умения.
– Партийни: липсва чувствителност по въпросите на равнопоставеността и проблемите на жените. Женските организации в партиите не получават финансиране, жените кандидати на избори, особено в малки населени места, имат затруднен достъп до ресурси, който включва не само липса на финансиране, но и много по-малко медийно отразяване.
– Системни: съществуват икономически неравенства между жените и мъжете и разлики в заплащането и финансовите възможности, които затрудняват политическото участие на жените. Стереотипното образование и кариерно ориентиране пречат на развитието на потенциала както на жените, така и на мъжете и водят до феминизирането на определени икономически сектори, които често са по-ниско платени и по-малко престижни, докато други остават с много малко заети жени.
От Зелено движение участие в кръглата маса „Ролята на парламента и политическите партии за насърчаване на равнопоставеността“, организирана от Фондация „Екатерина Каравелова“, взеха Добромира Костова, съпредседател, Кристиана Стоянова, член на Изпълнителния съвет, Зорница Стратиева, депутат в 47-ото Народно събрание.
