Тома Белев: Ясно е какво да се направи, за да се възстановят лифтовете на Витоша

Съпредседателят на Зелено движение Тома Белев гостува в подкаста на Клуб Z  с журналиста Борислав Кръстев по актуалната тема за спирането на Симеоновския лифт.

Белев, който е лесовъд, бивш директор на Природен парк Витоша и общински съветник в София от 2020 до 2022 г. изложи в детайли историята на приватизацията на лифтовете на Витоша и възбожностите за изход от ситуацията.

КАК СЕ СТИГНА ДО ПРИВАТИЗАЦИЯТА

„Столичното дружество „Въжени линии“ бе приватизирано. Процесът започва в мандата на Общинския съвет от 2001 до 2005 г. След това на изборите Бойко Борисов стана кмет. Той нямаше своя група в Общинския съвет, но веднага се намери мнозинство, което да подкрепя неговите идеи и приватизацията се извърши през 2007 г.

Приватизационният договор изискваше да се запази за 10 години числеността на персонала и 25 години предметът на дейност. И да се твърди, че по линията на контрол на приватизационния процес може да се постигне нещо, не е реалистично. Защото за запазването на предмета на дейност – превоз на пътници, е достатъчно да работи един единствен влек“, разказа Тома Белев.

„Всичко, което се случва от 2007 насам, е резултат от волята на собственика. Ако не желае да работи Конярника, той не работи. Ако не желае да възстанови Княжевския лифт, не го възстановява. Записано е в Конституцията и частната собственост се уважава.

Логиката да бъде приватизирано „Въжени линии“ е, че общината плащала 300 000 лева годишно субсидия на дружеството, защото един ден в месеца лифтовете работят безплатно за пенсионери и ученици. По същата логика тогава спряха и градския транспорт до Витоша, защото той изискваше дотация.

Масова практика в Общинския съвет през последните 20 години е когато има нещо публично с висока стойност и частен интерес, то се изоставя, запустява, става опасно и накрая гражданите казват: хубаво е да го има, ама нека да се приватизира, като не се може да се поддържа“, припомни той.

СТРЕМЕЖИТЕ НА СОБСТВЕНИКА

„През 2012 г. имаше един опит през Закона за горите инвеститорът да придобие по право земята под съоръженията, който накара гражданите да блокират Орлов мост няколко дни. Ако това бе прието, „Въжени линии“ ЕАД щеше да получи 1200 хектара публична собственост, но тогава не мина.

После почнат да говорят, че законът им пречел и затова не можели да функционират. Видя се, че може. Друг оператор – „Мачирски спорт“ си подмениха съоръженията. И в Боровец, и в Пампорово се видя, че законът не пречи.

Естествено, че могат да намерят резервни части за лифтовете, това оправдание не е сериозно. Още по-добре е те да се сменят с нови, модерни, по-бързи съоръжения.

Но неофициалният собственик на дружеството, г-н Цеко Минев, си има свои виждания, които едва ли ще промени“, разказа Белев.

РЕШЕНИЯТА

„Решенията са в ръцете на кмета и Столичния общински съвет. През 2020 г., в началото на мандата ми като общински съветник, с колегите от групата на Демократична България подготвихме документ с 15 точки за какво е необходимо, за да се подобри достъпът до планината. Колегите от мнозинството ГЕРБ-ВМРО за 4 години обаче не намериха време да разгледат това предложение.

Единият метод е да се упълномощи кмета да преговаря със собственика за изкупуване, защото нито Княжевският лифт, нито Драгалевският служат за целите на ски спорта“, предлага той.

„Около Княжевския е заформена цялата система от алеи и пътеки в среднопланинската част на Витоша, а около Драгалевския – цялата високопланинска система.

Традиционно беше за софиянци да се качиш на Драгалевския лифт, да минеш през платото и да слезеш на Златните мостове, оттам на Копитото и да слезеш на трамвая в Княжево и да се прибереш у дома. Или в обратната посока, съответно.

Това бе най-използваният маршрут, позволяващ пълноценното преживяване да видиш природата в различен етап. Малко са месеците, в които планината е хомогенна. Например, когато е пролет, лятото вече е дошло около склоновете, а горе още е зима“, разказва Белев.

„Другият начин е принудата чрез Закона за устройство на територията да задължи собственика да поддържа съоръженията. Това се използва от 2019 насам, като главният архитект издава заповеди към собственика. Част от заповедите бяха оспорени в съда, други бяха потвърдени. Вече са в сила заповедите за Драгалевския лифт и влека Конярника, но трябва да се проследи и тези заповеди да се изпълнят, защото ако няма контрол върху изпълнението, нищо не се случва.

Ако приватизаторът откаже да изпълни това задължение, държавата или общината могат да премахнат съоръженията като опасни и да представят на собственика сметката за премахването. В такива случаи обикновено инвеститорите предпочитат сами да премахнат незаконните си строежи, защото така им излиза по-евтино“, сподели съпредседателят на Зелено движение.

„Общината може да намери средствата за това и да го направи за хората. Става въпрос за няколко милиона, които са нищо на фона на целия бюджет. Може да се вземе кредит от държавата, има Банка за развитие, има начини, когато има воля.

Ясно е какво трябва да се направи, какво решение максимално бързо да се вземе, за да се възстановят лифтовете на Витоша“, завърши Тома Белев.