“Има дни, които започват добре и завършват доста зле. Четвъртък, благодарение на Комисията по околна среда и води към НС денят свърши доста кисело. Гледахме на второ четене Закона за опазване на околната среда (ЗООС), с който трябваше да се възстанови регламентираното право българските граждани да имат равен достъп до правосъдие по дела срещу инвестиционни намерения, нарушаващи здравето им (отнето през 2017-та от парламента на ГЕРБ и ДПС).
Други депутати пък, защитиха правото на държавата да строи бързо за сметка на гражданите в нарушение на Орхуската конвенция, въпреки че се създава реален риск за спиране на средства по европейски програми и забавяне на реализацията на инвестиционните намерения с повече от три години затова, че ЕК гледа дела много по-бавно от българския съд. За този риск се постарах да ги предупредя, като поръчах правно становище от доктор по Конституционно право и преподавател по европейско право в лондонски университет.
Единствено с колегата Александър Дунчев от ПП подкрепихме правото на гражданите да обжалват и да атакуват адекватно намерения, накърняващи правата ни като върнем обжалването на втора инстанция. Но членовете на комисията не възприеха това, въпреки нашите експертни становища, спорове в две комисии и две работни групи и много преговори с предложения за компромиси. Финално, до компромис не се стигна – втората инстанция няма да се върне. Решиха, че бързото застрояване на природата е по-важно от живота и здравето на хората, като оставиха делата по екологични въпроси на една единствена, първа и последна инстанция.”
