Тома Белев, доскорошен заместник-министър в Министерството на околната среда и водите в екипа, ръководен от Борислав Сандов, сподели отчет за работата и постигнатото в изпълнението на програмата на Демократична България “Чист въздух, почви и води” за седем месеца и половина. Какво успяха да свършат за краткото време представителите на Зелено движение?
В програмата си за управление бяхме записали “Създаване на система от защитени реки и защитена морска акватория”. За седем месеца и половина Зелено движение в МОСВ успя да обяви:
Защитена местност “Река Лом” опазваща 60 км. от реката в областите Монтана и Видин
Защитена местност “Река Белица” опазваща 30 км. от реката в областите Велико Търново и Габрово
Защитена местност “Есетрите Ветрен” опазваща 5 км. от река Дунав в област Силистра
Защитена местност “Река Ботуня” опазваща 6 км. от река Ботуня в област Монтана.
Третата в България морска защитена територия “Залив Корал” – защитаваща 1,1 кв.км. морска акватория в област Бургас.
Защитена зона “Камчия” опазваща 7, 5 кв. км. морска акватория в област Варна
В програмата ни записахме “Създаване на научна платформа от академични и научни институции, граждани и природозащитни неправителствени организации за организиране и провеждане на реален постоянен мониторинг на състоянието на биоразнообразието в България.” Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие съществува от две десетилетия. До миналата година тя бе създадена и попълвана основно чрез средства от европейските програми и изпълнявана чрез обществени поръчки, печелени от няколко търговски дружества. За два десетилетия и разходвани над 20 милиона лева в нея имаше под 30 хиляди записа за близо хиляда вида и местообитания – толкова малко, че практически не може да се ползва.
С първото изменение на бюджета предвидихме специално перо за мониторинг на биологичното разнообразие. Проведохме срещи с председателя на БАН и научния секретар и след тях възложихме извършването на националния мониторинг на Националния природонаучен музей при БАН с условието да включи в изпълнението на програмата широк кръг от учени от другите институти на БАН, университетите и неправителствените организации. Подготвихме правилник за дейността на платформата, който да се одобри след приемането на изменение на закона за биологичното разнообразие.
И в момента стотици учени са на терен и работят върху мониторинга на видове и местообитания. Очаквам с любопитство и заработването на платформата за гражданска наука, която да включи и любители на природата като мен, в процеса за събиране на данни.
В програмата на Демократична България има подробно разписана част, касаеща опазването на горите. Като основана цел в тази част е посочено “спиране на незаконните и неустойчиви сечи”. В кабинета Петков Зелено движение не отговаряше за управлението на горите, но това не означава, че не предприехме мерки по изпълнение на програмата ни.
На първо място, издадохме указание сечите в горите в земеделските територии да се подлагат на процедура по преценка необходимостта от ОВОС. Тези сечи практически се извършваха незаконно дотогава – за тях нямаше процедури по закона за горите, не се планираха от лесовъди, а се разрешаваха с хвърчаща бележка от общината и не преминаваха на никакви процедури по екологичното законодателство.
Горите в земеделските земи заемат над 3 200 000 декара и представляват 10 % от всички гори. След издаденото указание изпищяха някои дърводобивници, свикнали да секат без да се съобразяват с никой. Сега чувам, че има голям натиск от дърводобивни фирми в Западна Стара планина и Родопите да се премахне указанието. То се основава на решение на съда на ЕС по преюдициален въпрос и дори служебният министър да отмени указанието, издадено от министър Сандов, съдилищата са задължени да го прилагат.
Пак на решение на съда на ЕС, но по дело на ЕК срещу Словакия, е основано и второто ни указание към РИОСВ, а именно да подлагат санитарните и принудителни сечи на процедури по преценка необходимостта от оценка за съвместимост с целите на Натура 2000. Тези сечи осигуряват около 15 % от добива на цялата дървесина у нас през последните години и също не подлежаха на никакви процедури по ЗООС и ЗБР. За подобно прегрешение Словакия бе осъдена на 22.06.2022 г. от съда на ЕС.
Отделно планирахме и реализирахме мярка по ОПОС, което ще осигури 60 милиона лева на държавните горски предприятия за 2022 и 2023 г. за разсадници и залесявания. Толкова средства за залесяване не са отделяни никога за последните 30 години. Подобна мярка включихме и в следващата програма “Околна среда”.
България е известна с това, че от 1931 г. създава национални защитени територии, за да опази своите най-ценни природни кътчета, много по-рано от повечето европейски държави. Паркът Витоша например е първият парк на Балканския полуостров. За съжаление ако в края на миналия век бяхме сред първите страни в Европа по дял от страната в защитените територии, днес, двайсет и пет години по-късно, сме на предпоследно място. Затова в нашата програма записахме: “Увеличаване на националните защитени територии чрез придвижване на незаконно затлачени процедури от последните 20 години. Във всички останали държави в ЕС делът на защитените територии е между три и десет пъти по-голям от този в България. Тройно увеличаване на дела на строго защитените територии.”
За седем месеца и половина в МОСВ успяхме да обявим 15 нови защитени територии, включително над 100 км. реки, третата морска защитена територия, забележителни скални комплекси и тревни съобщества. Ако сравним, се вижда, че за седемте месеца на този кабинет бе защитена повече територия, отколкото през предходните седем години.
Възложихме актуализация на десетки предложения за нови защитени територии направени от инстутите по ботаника, по зоология, по екология при БАН, на Националния природонаучен музей, на областни управи, общини и НПО, “замръзнали” през годините заради трайният отказ на предишните правителства да обявяват нови защитени територии.
Радвам се, че българските защитени територии включват вече сред себе си такива места като реките Лом, Белица, Ботуня и Дунав, Залива Корал, Малкото Негованско езеро, Безденските извори, остров Тимок, скалните масиви Столо, Белинташ, Черните скали и Бабу, гората Миладиница и пасищата край Сладун. Имах надежда да са повече, но и това ще стане.
България е известна с богатото си биологично разнообразие. Ние обичаме да го изтъкваме. За съжаление за целевите мерки за изследване и опазване на видовете българската държава не отделяше средства и това доведе до загуби на отделни популации и много местообитания на защитени и застрашени от изчезване видове. Точно заради това в програмата на Демократична България бе записано “Прилагането на разработените планове за действие за изчезващи видове и подобряване на условията за тяхното опазване.”
На първо място за екипа на МОСВ бе да осигури целеви средства – в бюджета за първи път от десетилетия бяха задалени 600 000 лева за изпълнение на мерки от приетите планове за действие на видове. По отделни програми и договори с БАН през тази година се изпълняват мерки за над 30 застрашени вида, а в Ботаническата градина на БАН се създава размножителен център за редки растения.
Отделно обърнахме внимание на приемането на актуални планове за действие за опазване на видовете. Националният съвет за биологично разнообразие разгледа и прие 11 плана за действие, като министър Сандов успя да издаде заповед за седем от тях сред тях за сухоземните костенурки, лалугера, два от най-редките ни видове мъхове, орхидеи и т.н . Трябва да подчертая, че само усилията на учени, ловци и лесовъди да намерят общи решения успяха да доведат до одобрение на плановете за вълка и за лалугера, чието приемане е почнало през 2018г.
Ако един вид изчезне от България едва ли много хора ще разберат, но като експерт, който се занимава с възстановяване на видове знам колко много години, усилия и средства изисква той да бъде възстановен. Големи благодарности на всички учени и природозащитници, които и в момента са на терен и се занимават с изследването и опазването на видовете от родната природа.
Опазването на околната средата се основава на инструментите на превантивната дейност (ОВОС, екологична оценка, комплексни разрешителни и оценки за съвместимост с Натура), на текущия контрол по време на изпълнение на човешките дейности и на последващия контрол и екологичната отговорност. Всички тези инструменти се основават на изисквания на европейските директиви и регламенти. В програмата ние констатирахме, че те практически не работят ефективно у нас. В документа посочихме, че ще променим законодателство, като заложим процедурите на регионално и национални ниво, което ще намали времето и ресурсите, които гражданите и бизнесът отделят за започване на техните инициативи и дейности.
Освен че издадохме указания към РИОСВ как да процедират, подготвихме законопроекти за намаляване на административния натиск, инвестирахме усилия в провеждането на екологичните оценки на рамковите документи, като интегрираните териториални стратегии, морския пространствен план, трансграничните програми.
На ниво министерство за седем месеца бяха извършени повече екологични оценки, отколкото през предишните пет години, взети заедно.
Поощрихме гражданите, местните власти и регионални структури на МОСВ да предприемат действия за защитата на най-старите ни дървета. Считам, че успяхме – от граждани и местни власти се получиха десетки предложения. Процедурата по обявяване включва получаване на съгласие на собственика на дървоти и това я забавя леко. Въпреки това успяхме да обявим за вековни и забалежителни дървета защитени от Закона за биологичното разнообразие 32 вековни дървета от общините Белица, Горна Оряховица, Момчилград, Черноочене, Пазарджик, Асеновград, Смолян, Павел баня, Димитровград, Ивайловград, Харманли и София. Всъщност за тези седем месеца защитихме повече вековни дървета отколкото през която и да е друга от предишните десет години.
