Петко Ковачев: Марица-изток трябва да е енергийно-икономически комплекс с цялостна стратегия

Водачът на листата на Зелено движение в Стара Загора Петко Ковачев в интервю за „Старозагорски акценти“

Г-н Ковачев вижда ли се краят на предизборната кампания?

Кампанията върви активно.  Продължават срещите ни, както със симпатизанти, така и с противници на идеите ни. Срещите лице в лице са ключът на кампанията. Те карат хората да се замислят за неща, които не са им приоритет. Призивът ми към гражданите е масово да гласуват. Най-малкото, за да се преборим със статуквото, с купения вот и с гласуването от страх или под натиск.

Какви са основните послания на Зелено движение?

Посланията на Зелено движение са ясни. Първото сред тях е запазването на българската природа чиста. А там, където е нарушена, да я възстановим. За да се създаде една по-добра и по-здравословна среда на живот за всички ни. Имаме ясни послания във всяка област на живота и икономиката  В това число влизат отбраната, земеделието, транспортът , енергетиката, регионалното развитие, здравеопазването, образованието и т.н.

Ние сме твърдо „За“ „зелената сделка“ в нейната цялост. В  България и в старозагорския регион, тя много често се асоциира със закриването на комплекса „Марица-изток“.  

„Зелената сделка“ всъщност е многообхватна система от промени и трансформации. Те правят от Европа не само конкурентоспособна, но я превръщат в континент, адекватен на климатичните промени.

Основните компоненти на „зелената сделка“ са: енергия, достъпна и чиста за всички, енергийна ефективност, адекватен отговор на климатичните промени, устойчива и интелигентна  мобилност, строителство, в крак с климатичните промени, справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система, опазване на биологичното разнообразие и кръгова икономика.

„Зелената сделка“ не се случи както трябва, защото стартира през 2019-а, и година по-късно започна КОВИД-пандемията. Европа се оказа блокирана в развитието си.

Второто нещо, което сложи прът в колелата на „Зелената сделка“ е войната между Русия и Украйна. Тя започна като енергийна война още през 2013-2014 г. Трябва много ясно да си дадем сметка, че ЕС и отделните му страни-членки не отговориха адекватно на тази енергийна война. Бяхме ли го сторили, „горещата“ война в настоящия й вид, може би нямаше да я има.

„Зелено движение“ се отличава и с много ясното си отношение към националната и към  европейската отбрана. Вече е ясно, че мирът между Украйна и Русия, на който всички се надяват и който всички искат е все по-трудно осъществим. За съжаление анализите сочат, че рисковете от военни конфликти се увеличават.  Кутията на Пандора е широко отворена и трудно ще се затвори.

В тази връзка Европа трябва да е готова за собствена отбрана в рамките на НАТО, но с по-мащабно европейско сътрудничество, включващо по-широка интеграция на европейските доктрини и политики. В този процес България, като външна граница на Европа, трябва да участва много сериозно.

„Зелено движение“ ясно е записало в програмата си, че е за 3, а не за 2% военни разходи на годишна база, защото военната готовност на България е силно занижена.

Несъвместима е с оръжията на западните страни-членки на НАТО. Страната ни има традиции във военното производство. Длъжна е да отговори на всяка вероятна атака срещу територията си.

От Зелено движение не пренебрегваме и транспортната политика на държавата. Старозагорският регион е на кръстопът. От тук минават ключови пътища за страната и за континента. Един от тях е пътят Русе-Свиленград-Истанбул, продължаващ на север до Хелзинки.

Ние сме за по-екологичен транспорт с възстановяване  ролята на железопътния транспорт. Не вярваме на приказките за „високоскоростните‘ влакове, развиващи скорост до 160 км/ч.

Ние сме за много по-висока скорост на влаковете. Настояваме поне основните ЖП трасета в България да са наистина високоскоростни, да поддържат скорост от 200 км/ч.

Споменатият от мен коридор Север-Юг, засягащ и Старозагорска област, ни връща към желанието на Томислав Дончев да удължи въпросния коридор и той да минава през тунела под Шипка. За нас тази алтернатива е „бита карта“. Прекият път, който съкращава това трасе е през Хаинбоаз. Той минава и през комплекса „Марица-изток“, където отваря много възможности за бъдещата енергийна и индустриална зона там. Мечтите на местния бизнес за индустриална зона с фокус върху логистиката на територията на летище Стара Загора не са адекватни. България се намира на ключов кръстопът. Крайно време е да се възползва рационално от това. България има да решава и ключовия си транспортен проблем по море с Турция, засягащ пътя през Босфора.

Какво е бъдещето на комплекса Марица-изток?

Комплексът трябва да се превърне в енергийно-икономически комплекс на базата на „зелената“ енергетика и съхранението на енергия. Той включва огромна територия, използването на която трябва да се планира стратегически цялостно, а не на парче. Държавата трябва да е наясно как в комплекса ще се развива „зелената енергетика“, съхранението на електроенергия и как ще се подкрепят  проектите, разработвани от бизнеса.  Част от енергийното планиране е и водородната долина. Не мисля, че трябва да дадем на един консорциум 15 млрд. евро за водородна долина, за която той няма капацитет.

На територията на комплекса има тежък дефицит на демокрация. Община Гълъбово е превърната във феодален терен и села като Главан, Искрица и Мъдрец бяха „наказани‘, че не подкрепят  на изборите Николай Тонев. Натискът продължава и в момента. Комплексът се контролира политически. Това трябва да спре. „Марица-изток‘ трябва да е енергийно-икономически  комплекс с ясна, цялостна стратегия.