Тома Белев: Над 1000 декара гори в Ихтиманско са изсечени за фотоволтаични централи

Може ли по друг начин? Може, естествено.

Намирам се в Ихтиманско. Зад мен са 400 декара бивши гори – 60-70 годишни дъбови и иглолистни култури, които са изсечени. На друго място са изсечени още 600 декара, които ще станат фотоволтаици. На трето място е унищожена 211 декара горска територия, залесена с евросредства през 2014 и 2015 г. по проект на Община Ихтиман, а десет години по-късно имота вече е частен и се строи фотоволтаична централа.

Вероятно ще кажете: ето, лошата зелена сделка! Всъщност въпросът не е в зелената сделка, нито в Европейския съюз. Ние сами си го правим. Когато някой каже „Тука е така“, това е защото сами си правим тук да е така.

Европейският съюз не изисква да изсичаме гори, не изисква да слагаме фотоволтаици по ливади и пасища, нито по обработваеми земи.

Поставя се цел, а целта е хубава – да не зависим от чужди енергийни източници. Да използваме това, което имаме безплатно – слънцето, силата на вятъра и на водата. Проблемът е, че когато говорим за зелената сделка, имаме предвид как я прилагаме в България. А ние я прилагаме зле.

Директивата за възобновяеми енергийни източници изисква от държавите-членки до 2025-2026 г. да определят своите зони за приоритетно развитие на ВЕИ, така че да се реализират целите до 2030 и до 2050 г. за освобождаване от изкопаеми горива.

В момента ние обаче го прилагаме грешно. Защото сме изпратили в Народното събрание едни хора, които не разбират смисъла на директивите, хора, които са необразовани.

Ще дам един пример. Българското правителство предлага смислен законопроект за изменение на Закона за възобновяемите енергийни източници. Влизайки в Народното събрание, той обаче става безсмислен, защото един депутат – Делян Добрев, предлага да се измени и вместо зони за ВЕИ, които да гарантират постигане на целите, те стават зони за електроенергия от вятъра.

Така фотоволтаиците остават без регулация и се случва това, което е зад нас. Това не е екологично. Горите и пасищата са част от естествените инструменти на природата за съхраняване на въглеродния диоксид. И когато ги унищожаваме, за да сложим отгоре фотоволтаици, ние всъщност не помагаме за намаляване на въздействието върху измененията в климата.

Може ли по друг начин? Може, естествено. Нека да се поучим от Германия, например. Тя прие закон всяка година да изгражда 1,9 гигавата фотоволтаични паркове. Само че половината от тях трябва да са върху сгради. Т.е., хората сами да си произвеждат енергия и да я потребяват.

Какво се случва в България? По план до 2030 г. трябва да имаме 9 гигавата инсталирана мощност. Целта е 12, но 3 вече имаме. Тези

9 гигавата спокойно могат да бъдат построени върху урбанизирани територии, без дори да пипаме сградите. Ако сложим и върху сградите, може всички източници на енергия от слънцето изцяло да бъдат в градовете.

Отделно имаме и нарушени територии – това са сметища, бивши мини и кариери. Ако там се поставят фотоволтаични панели, те биха дали още 9 гигавата.

Ако добавим и транспортната инфраструктура, могат допълнително да се направят още няколко гигавата.

Няма никаква необходимост да строим върху гори, ливади и пасища, ако има политическа воля.

Но политическа воля няма, защото всяко подобно действие е в полза на определен икономически субект, който гледа бързо да реализира своята печалба, без да чака екологична оценка.

А европейската директива изисква план на национално ниво, който да обхване всички източници за възобновяема енергия, да бъде подложен на екологична оценка и като се определят зоните, където приоритетно да се развиват ВЕИ, те вече да бъдат освободени от Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).

Но дотогава директивата предвижда всички подобни обекти, независимо дали соларни панели или перки, да бъдат подлагани на ОВОС. А всъщност нищо подобно не се случва. Някои проекти върху десетки хиляди декари минават само с преценка „Не е необходима ОВОС“. В нарушение на директивата.

Тук е така, защото така си го правим сами.

А го правим така, защото не търсим професионализма, не търсим експертността в хората, които изпращаме в парламента.

Затова, на 9 юни е добре да мислим, преди да гласуваме. Ако искате в парламента да влезе една политическа сила, която е съставена изцяло от експерти, и е наясно как се прилага европейското законодателство, гласувайте с номер 29 за Зелено движение. ЗА ЧЕСТНА ПОЛИТИКА И ЧИСТА ПРИРОДА!