ПОЗИЦИЯ на ПП „Зелено движение“
Против: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, одобрен с Решение на Министерски съвет №932 от 22.12.2023 г., внесен за разглеждане в Народното събрание на Република България на 28.12.2023 със сигнатура 49-302-01-84 (https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165301)
ПП „Зелено движение“ изразява своето неодобрение към визирания Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и настоява предложеният законопроект да бъде оттеглен, а при евентуално негово гласуване в парламентарните комисии или в пленарна зала, същият да бъде категорично отхвърлен.
Аргументите ни за това искане са:
1. Добавянето на т. 9 към чл. 64 от ЗУТ (§ 1. от разглеждания ЗИД), която определя всички хидротехнически съоръжения като елементи на техническата инфраструктура създава предпоставки за предоставянето на държавна помощ извън случаите, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Действащият ЗУТ дава редица облекчения при проектирането, изпълняването и поддържането на съоръжения на техническата инфраструктура. Ако предложените промени бъдат одобрени, ползвателят на всяко хидротехническо съоръжение би могъл да се възползва от тях. Съществуват множество действащи хидротехнически съоръжения, както и множество инвестиционни намерения, предвиждащи изграждането на такива, включително в имоти публична държавна и изключителна държавна собственост. Например редица деривационни канали, сградоцентрали, водовземни съоръжения за ВЕЦ, изравнители, рибовъдни стопанства и прочие обекти, стопанисвани от частни физически или юридически лица, имат спорен или нулев принос по отношение на общественото енергийно или продоволствено обезпечаване, като същевременно лишават обществото от разнообразни екосистемни услуги, увреждат природните местообитания, водят до загуба на биоразнообразие, повишават риска от наводнения, влошават устойчивостта на речните екосистеми на климатични промени и допринасят за обостряне на сушите и процеса на опустиняване на земята ни. Съществуват съоръжения с доказано пряко или косвено значение за лишаването на населени места от достъп до питейна вода и вода за бита, както и такива, които са причина за общностни конфликти, обезлюдяване, замърсяване на околната среда и са ярък пример за неразумна развойна дейност.
Член 107, § 1 от ДФЕС определя като несъвместима с вътрешния пазар всяка държавна помощ, предоставена под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, облагодетелствайки определени предприятия или производството на определени стоки. В мотивите си вносителят на законопроекта посочва, че с него не се транспонират актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. Противно на това твърдение, ние оценяваме предложения текст като директно нарушаващ европейското право. Собствениците на фотоволтаични системи, вятърни турбини и всички останали съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници ще бъдат поставени в неравностойно положение при реализацията на своите инвестиционни предложения спрямо собствениците на ВЕЦ например. Включването на всички хидротехнически съоръжения в елементите на техническата инфраструктура не съответства на постановеното в чл. 4, ал. 1 от Закона за държавните помощи, не отговаря на условията на чл. 4, ал. 2 и противостои на принципите, заложени в чл. 5 на същия закон.
2. Възразяваме най-остро срещу § 3, ал. 1 от проектозакона, където към преходните и заключителните разпоредби на ЗУТ се добавя следния текст:
„§ 3. (1) Строежи или части от тях – публична собственост на държавата и общините, представляващи елементи на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, т. 1-5, 9 и 10, започнати или завършени до влизането в сила на този закон, за които няма строителни книжа, но са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно действащите правила и нормативи, не подлежат на премахване или забрана за ползване.“
Това предложение представлява целенасочен лобистки опит за безсрочно и безнаказано продължаване на дейността на незаконно изградени хидротехнически съоръжения в коритата на реките, както и целенасочен опит да се пренебрегне действащото законодателство в Република България за точно определени незаконни строежи. Предложението би създало условия за правен произвол и злоупотреби в съдилищата, юридически казуси и неясноти по отношение на административни решения и процедурни практики от страна на държавни институции като РИОСВ, басейнови дирекции, дирекции по строителен контрол, дирекции на защитени територии и др. Нещо повече – приемането на подобна поправка накърнява устоите на правовата държава и ние ще го разглеждаме като противоконституционна дейност, противоречаща на духа и разпоредбите на чл. 4, ал. 1, както и на чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията на Република България.
Всяко водовземно съоръжение, което прегражда изцяло или частично речното легло, е построено изцяло или частично върху земи публична държавна собственост (чл. 11, чл. 13 и чл. 31 от Закона за водите; §1, т. 27 и т. 81 към Допълнителните разпоредби на Закона за водите). Това е в сила от началото на 2000 г. съгласно редакцията на ЗВ от 27.07.1999 г. До влизането в сила на ЗИД на Закона на енергетиката през 2010 г. (ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 16.07.2010 г.) изграждането на водовземни съоръжения в руслата на реките се извършва чрез концесия (съгласно чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 16а, ал. 2 и ал. 5 от Закона за държавната собственост). След приети промени на Закона на енергетиката през 2010 г. (ДВ, бр. 54 от 16.07.2010 г.) съгласно чл. 62, ал. 1 от същия закон строителството на хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях се допуска с учредено от компетентния държавен орган (в случая – Министерски съвет) възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за държавната собственост без търг или конкурс. Потвърждение за известността на тези изискуеми процедури на компетентните органи може да се открие в писмо с изх. №04-00-2372/09.09.2010 г. на Министъра на околната среда и водите до Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съществуват публично достъпни, неоспорими доказателства (вкл. съдебна практика с решения на ВАС) за наличието на водохващания за частни, малки ВЕЦ в речните легла (публична държавна собственост), които са построени и пуснати в експлоатация в периода 2000-2010 без договор за концесия или в периода след 2010 г., без да е било учредено право на строеж в чужда собственост. Разрешителните за строеж и разрешителните за ползване на такива хидротехнически съоръжения са издадени при съществени непреодолими нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и подлежат на оспорване и обявяване на нищожност по реда на глава десета от АПК (чл. 149, ал. 5). Същото се отнася и за издадените/удължаваните разрешителни за водовземане и за водоползване по реда на Закона за водите, както и за решенията по реда на Закона за опазване на околната среда и на Закона за биологичното разнообразие при реализацията на съответните инвестиционни предложения. Нещо повече – чл. 153ж. от Наказателния кодекс на Република България определя изграждането на водовземни съоръжения и на съоръжения за използване на повърхностни и подземни води в нарушение на закона като престъпление, предвиждайки строги наказания.
При положение че законопроектът предвижда всякакви хидротехнически съоръжения (включително незаконно изградени водохващания от частни физически или юридически субекти за собствено облагодетелстване) да бъдат разглеждани като елементи на техническата инфраструктура и с оглед на чл. 92 от Закона за собствеността, можем да направим извода, че редица незаконни водохващания по българските реки, които са изградени в земи публична собственост на държавата или на общините без договор за концесия, без учредено право на строеж или в миналото с неясна и неразвита правова уредба, няма да подлежат на премахване или забрана за ползване. Това на практика означава, че приемането на подобен законопроект ще е равносилно на правово безвремие и безнаказаност по отношение на всички незаконни водохващания в реките ни, без значение дали се използват, или не и дали съответните възложители ще преминат процедурата, предвидена в следващите алинеи на § 3 от законопроекта. Подчертаваме, че формулировки като „но са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им“ са предпоставка за масови бъдещи злоупотреби от недобросъвестни ползватели на незаконни хидротехнически съоръжения, които ще твърдят и с лекота ще доказват из българските съдилища, че техен прароднина е построил въпросното водовземно съоръжение или че нямат представа кой услужливо е коригирал коритото на прилежащата планинска река. Като цяло комбинацията от включването на предложената т. 9 към член 64 на ЗУТ и на текста на § 3. (1) от законопроекта категорично ще доведат до серия преднамерени злоупотреби и непоправими щети за правовия ред в страната въпреки изтъкнатите добри намерения в мотивите на вносителя. В публикуваните мотиви не е разгледана възможността за подобни злоупотреби, нито е обоснована нуждата от определянето на всички хидротехнически съоръжения за елементи на техническата инфраструктура.
3. Освен всичко останало предложеният ЗИД на ЗУТ компрометира цялостната политика на страната и на Европейския съюз по управление на речните екосистеми, която е ориентирана към дефрагментацията им и премахването на изкуствените миграционни бариери във връзка с възстановяването на естествените речни корита, свободното движение на водни организми и седименти, повишаване устойчивостта на екосистемите към климатичните промени и осигуряването на разнообразие от екосистемни услуги за развитието на балансиран и природосъобразен поминък на местните общности. Възстановяването на естествените хидроморфологични условия в реките и тяхната непрекъснатост са фундаментално заложени при Плановете за управление на речните басейни, Плановете за управление на риска от наводнения, Плановете за управление на защитени територии, защитени зони и защитени видове, Рамката за приоритетни действия за Натура 2000 в България, Националния план за възстановяване и устойчивост, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030, Рамковата директива за водите, Директивата за местообитанията, редица национални закони, където те са транспонирани (ЗВ, ЗООС, ЗБР и др.), както и постигнатото съгласие в ЕС по съдържанието на бъдещия Закон за възстановяване на околната среда. За последните 45 години са премахнати над 3500 миграционни бариери по реките във Франция. Испания премахва по над 100 бариери всяка години. Все повече страни в Европа имат национални планове по водосбори за възстановяване на речната непрекъснатост, процедурни облекчения и национални механизми за финансиране на премахването на излезли от употреба или прекомерно увреждащи околната среда хидротехнически съоръжения. Премахването на миграционни бариери е все по-силно застъпено в скандинавските държави, Великобритания, Австрия, Швейцария, Нидерландия, Германия, Португалия, а Естония цели да стане първата страна в ЕС със свободно течащи реки. Не липсват добрите примери и в Източна Европа. През последните години бяха премахнати бариери по реки в Украйна, Черна гора, Хърватия, Словения, Словакия, Румъния, Литва и др. Все повече са примерите за премахване на стари, големи язовири поради своята нерентабилност, технически рискове и увреждане на екосистемите, като лидери в това отношение са САЩ, Канада, Франция и Испания. Вместо законодателната дейност в България да бъде насочена към изясняване и улесняване на процедурите по премахването на незаконни и излезли от употреба хидротехнически съоръжения, представляващи миграционни бариери по реките ни, се предлагат промени в противоположната посока, които ще предопределят България като лош пример както по отношение на управлението на реките, така и по отношение на правовия ред.
4. Законопроектът нарушава конституционния принцип за равенство пред закона, фаворизирайки държавната и общинска собственост и опрощавайки нарушения, извършени от различни еманации на държавата като министерства, агенции, държавни и общински дружества и др. Равенството е основен конституционен принцип на гражданското общество и правовата държава по смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. То е основа за нейното тълкуване и прилагане, за нормотворческата дейност и е основно право на гражданите. Принципът на равенство означава равнопоставеност пред закона . Равенството пред закона се изразява в две основни форми: задължение за равно третиране и забрана за произволно неравно третиране. В правовата държава повелята за равно третиране задължава нормотвореца да урежда подобните случаи по еднакъв начин, а различните – по различен, респ. задължение на публичната власт е да третира „еднаквите еднакво“. Само така може да се гарантира равенството пред закона и да се осигури справедливост в обществото. (Решение № 10 от 26 юли 2022 г по конституционно дело № 21 от 2021г.)
Според партия „Зелено движение“ има риск отделни текстове да бъдат атакувани пред Конституционния съд по примера на Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. и вместо само за техническа инфраструктура, държавна и общинска публична собственост, този ЗИД на ЗУТ да се превърне в поредната всеобхватна амнистия на незаконно строителство.
5. Законопроектът е в нарушение и на чл. 18, ал. 6 на Конституцията, който посочва: „Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото“. Категоричното нарушаване на принципите, че България е правова държава и на равенството пред закона, не е в интерес на гражданите и на обществото. Липсата на известни публични наказания за юридическите и физическите лица, извършили нарушения на законите и довели до този законопроект, е показателна за липсата на правова държава.
6. Проектът за изменение и допълнение на ЗУТ не адресира по никакъв начин Решение VII/8d (Bulgaria) на Комитета на Орхуската Конвенция. В това решение се изисква България да направи законови промени, така че да гарантира правен интерес на обществените организации с екологична цел за обжалване на устройствени планове и на строителни разрешения на основание противоречие със законодателството по околна среда и по конкретно в частта за съгласуване на тези актове по реда на ЗООС и ЗБР (ЕО, ОВОС и ОС). По това решение в Конвенцията е отворено досие срещу България за неспазване на чл. 9 на Конвенцията, изискващ страните членки да гарантират правото на екологични НПО-та да обжалват актовете по ЕО, ОВОС и ОС. Конвенцията е задължителна в рамките на Съвета на Европа, гарантира гражданските права и е част от Маастрихтските критерии за членство в ЕС.
7. Не на последно място искаме да подчертаем, че приемането на подобен ЗИД на ЗУТ ще е ясно послание към всички граждани, че могат да погазват действащото национално законодателство, вярвайки, че ще намерят начин за прокарването на удобен ЗИД на всеки закон, който ще ги оневини, ще им позволи да узаконят и продължат до скоро незаконната си дейност.
Предвид гореизложеното, ПП „Зелено движение“ настоява предложеният законопроект да бъде оттеглен, а при евентуално негово гласуване в парламентарните комисии или в пленарна зала същият да бъде категорично отхвърлен. Призоваваме народните представители, в частност тези, които са членове на Зелено движение, както и общо всички депутати в 49-ото Народно събрание да гласуват „против“ този законопроект.
