Политическа партия “Зелено движение” констатира, че сегашният състав на Европейската комисия не направи достатъчно, за да обясни логиката и целите на новите зелени политики в областта на земеделието, както и целите, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“ и в стратегията „Биоразнообразие“. Не обясни не само на земеделските стопани, но и на администрациите в държавите членки. Вместо това отделните държави бяха оставени да избират сами какви екосхеми и какви интервенции да прилагат в стратегическите си планове до 2027 година. Много от държавите не бяха амбициозни в целите, които си поставиха, други дори слязоха под нивото на изискванията в предходни периоди.
Въпреки това ЕК одобри стратегическите планове на всички държави членки. За да компенсират липсата на по-високи критерии или недостатъчен ефект върху околната среда, климата, биоразнообразието и хуманното отношение към животните, голяма част от администрациите в държавите членки задължиха фермерите да измерват, записват и отчитат подробни данни за много процеси във фермите. Задължиха ги да доказват факти, които досега никога не са били искани. Типичен пример е Наредба 12 на Министерството на земеделието и храните от август 2023 г, която задължава всички фермери, отглеждащи растения, да въведат система за самоконтрол и да изпращат проби за лабораторни анализи за остатъци от пестициди от всяка култура преди прибиране на реколтата. Това е скъпа и ненужна мярка! Така повечето фермери свързаха този административен натиск със „Зелената сделка“.
Кризата, породена от Ковид 19 и от войната в Украйна, повиши цените на природния газ и на електричеството до рекордни нива, което доведе до повишени разходи на фермерите и съответно до по-скъпа продукция. Една година по-късно цените на ресурсите спаднаха и се стабилизираха, търговците успяха да внесат всичко, което скъпият европейски пазар търси. Затова допринесоха и споразуменията за безмитна търговия, които ЕС подписа с Нова Зеландия, Украйна и МЕРКОСУР.
Но ефектът от двете кризи върху европейските фермери е съкрушителен: за някои продукти изкупните цени спаднаха наполовина, дори в сравнение с цените на енергията от преди кризата (например малини, фасул, пчелен мед). Съчетанието на тези фактори създаде условия за „перфектната буря“, която отприщи вълна от протести на фермери в цяла Европа.
За съжаление, Европейската комисия реагира предвидимо – изтегли предложението за Регламент за устойчива употреба на пестициди. Това поставя под съмнение единия от най-важните индикатори – намаляване с 50% на използването на пестициди до 2030 г. Няма методика, по която да се измерва и отчита използването на пестициди в държавите членки. Наскоро и лицензът за използване на глифозат в ЕС беше удължен с още 10 г.
Друга инициатива на комисията – нов регламент, който предвижда премахване на контрола и означаването на растения, продукт на генно инженерство (т.н. нови геномни техники, категория 1 ), поставя под огромен риск биологичното земеделие в ЕС – виж позицията на „Зелено движение“ по темата тук https://zelenodvizhenie.bg/pozitsia-na-zeleno-dvizhenie-po-novite-genomni-tehniki/ .
Тези факти ни карат с тревога да подозираме, че Зелената сделка в областта на земеделието на ЕС е под сериозен риск от провал! Секторът се нуждае от системна промяна, за да стане социално, икономически и екологично устойчив. Необходими са спешни мерки!
По отношение на ситуацията в България „Зелено движение“ предлага:
Българското правителство спешно да разработи прозрачни правила, по които да бъдат подпомогнати пострадалите сектори. Тази помощ и подкрепа трябва да имат конкретни цели и параметри, както и краен срок. Не може да се подпомага до безкрай губещо производство!
Незабавно трябва да се прегледат всички нормативни документи, създаващи административен произвол, и да бъдат премахнати всички ненужни изисквания, регулации и събиране на данни.
– Да се разработят спешни мерки за подобряване на пазара на български продукти и храни:
А) На местно ниво спешно държавата да приеме указанията на ЕК за устойчиви обществени поръчки, така че да осигури български качествени храни в общественото хранене и кетъринг услуги (например в училища, детски градини, болници), финансирани с държавни средства. Държавата е най-големият единичен потребител на земеделски продукти и преработени храни и трябва да дава пример, закупувайки здравословни продукти.
Б) МЗХ и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия следва да подпомогнат засилено участие на български производители в международните изложения за храни в подходящи пазари и региони, чрез които българските продукти имат шанс за подобрено позициониране на световния пазар.
– Необходимо е регионалните звена на МЗХ да започнат спешна работа по осигуряване на подкрепа – консултации и обучения, за всички земеделски стопани, които имат желание за диверсификация на културите, преработка или друг вид добавяне на стойност, смяна на модела на производство или увеличаване на рентабилността.
В заключение, напомняме декларация във връзка с протестите на земеделски производители в други държави от Европейския съюз от Европейската зелена партия, част от която е “Зелено движение” (текст на английски език): Without farmers, there’s no food. – Greens EFA (greens-efa.eu)
