Предизборната ни програма: I. ЖИВОТЪТ ЗАВИСИ ОТ ПРИРОДАТА
Зелено движение с номер 29 в интегралната бюлетина разполага с подробно разписана програма за управлението на България. Във всеки ден до изборите ще акцентираме върху една глава от програмата.
I. ОКОЛНА СРЕДА: ЖИВОТЪТ ЗАВИСИ ОТ ПРИРОДАТА
Разбирането, че природните ценности – въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем и всички други ресурси под и над земната повърхност, от които зависи не само начинът ни на живот, но и самият ни живот, е в основата на нашата концепция за устойчиво развитие. Правото на безопасна, чиста и здравословна околна среда е основно човешко право.
Визия
Европейският зелен пакт е планът за действие на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Той отваря пространство за привличане на публични и частни инвестиции, за трансфер на технологии и експертиза, както и за законодателни промени, които могат да доведат до трансформация в посока високоефективна нулевовъглеродна икономика и природосъобразни решения, едновременно преодолявайки и други проблеми като замърсяването на околната среда.
Европейският зелен пакт ще допринесе за подобряване на благосъстоянието и здравето на гражданите и идните поколения в България, като осигури:
●чист въздух, чиста вода, здрави почви и биологично разнообразие;
●енергийно ефективни санирани сгради;
●здравословна храна на достъпни цени;
●по-чиста енергия и авангардни иновации в областта на чистите технологии;
●по-трайни продукти, които могат да бъдат ремонтирани, рециклирани и повторно използвани;
●ориентирани към бъдещето работни места и обучение за нужните умения, необходими за зеления преход.
Опазването на природата и осигуряването на здравословна околна среда е основен приоритет на „Зелено движение“. Въпреки големият брой закони и разпоредби и относителното им хармонизиране с международното законодателство съществуват редица пропуски. Този факт в съчетание с липсата на политическа воля и на действащи институции за контрол, както и повсеместната корупция водят до безнаказано влошаване и унищожаване на природата и безвъзвратна загуба на уникални природни ландшафти и ресурси, които няма да съществуват за бъдещите поколения.
Като споделяме основните принципи и ценности на партиите от зеленото семейство по света в контекста на целите за устойчиво развитие и на Европейския зелен пакт, ние работим за:
●подобряване и налагане на законодателство, което гарантира защита на природата и здравословна околна среда с некомпрометирани ресурси за бъдещите поколения;
●пълна реформа на Министерството на околната среда и водите и превръщането му в институция, реално защитаваща природата: провеждане на конкурси със строги изисквания за тематично образование по ресорни дирекции, ежегодна атестация на служителите, специализирани обучения за експертните длъжности и приемане на актуализиран Устройствен правилник на МОСВ;
●въвеждане на независими процедури по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), Екологична оценка (ЕО) и Оценка за съвместимостта (ОС), при която инвеститорът не плаща директно на експертите, които оценяват неговия проект;
● преглед и осъвременяване на санкциите и глобите за нарушаване на екологичното законодателство, за да се гарантира, че те имат превантивен ефект;
● включване целите за опазване на природата във всички секторни политики: икономика, енергетика, финанси, селско и горско стопанство, транспорт и др.;
●смекчаване на последствията от климатичните промени и вменяване на вицепремиера по климатични политики на контрол по отношение на индикаторите за промяна.
Биоразнообразие, защитени територии, Натура 2000
Изчезването на биологичните видове в световен мащаб сега е от 100 до 1000 пъти по-високо от времето преди появата на човека. Само 20% от горите на Земята са в „добро здраве“, сравнително незасегнати от разрушителни човешки дейности. Голяма част от реките, включително и в България, са замърсени или унищожени от инженерни съоръжения. Голяма част от морското крайбрежие е презастроено с индустриална и туристическа инфраструктура. Дейностите, насочени единствено към бърза печалба, задълбочават проблемите, свързани с промяната в климата и унищожаването на местните култури и поминъци. Драстичното унищожаване на местообитания и изчезването на биологични видове в България, особено през последните 20 години, се дължи основно на недобросъвестни икономически дейности, както и на бездействието на държавата. Но въпреки че е най-бедната страна в ЕС, България е една от страните с най-богато биологично разнообразие в Европа. Над 34% от територията на страната са обявени за защитени зони в НАТУРА 2000, но само 5% са защитени територии. Досегашните правителства не желаят да опазват и управляват ефективно тези територии и позволяват тяхното безогледно разрушаване.
Приоритети за политическо действие в тези области:
● създаване и приемане на Закон за защита на ландшафта;
● създаване на Изпълнителна агенция за защита на природата с отговорност за управление на националните паркове, защитените територии и зони и на Черноморското крайбрежие, както и наблюдение на състоянието на биологичното разнообразие и защитените територии и зони;
● защитените територии да достигнат най-малко 15 % от площта на България до 2030 г., като 10% от тях да бъдат строго защитени територии, като в това число се включи и създаването на нови национални и природни паркове в Западна Стара планина, Родопите, Дунавската равнина и Черноморието;
● създаване на нови защитени морски територии и зони в Черно море, които да достигнат до 1/3 от площта на териториалното море, като от тях поне 10% са морски резервати;
● обявяване на системни и пълни защитни режими, отразяващи заплахите за защитените зони от НАТУРА 2000 и основани на техните природозащитни приоритети, стъпвайки на подхода при консенсусните научни предложения за Кресна и плажовете „Корал“, „Кара дере“ и „Паша дере“;
● създаване на нови защитени територии в НАТУРА 2000 в техните части, изискващи строга или по-строга защита съгласно природозащитните приоритети на зоните.
● възстановяване на най-малко 500 км реки до 2030 г. чрез премахване на изкуствените структури.
● разработване и стартиране на национална програма за изкупуване на частни дюни, степи, влажни зони, гори и други важни местообитания;
● въвеждане на регламент за недопускане на изграждане на инфраструктура, включително за енергия от ВЕИ в терени с идентифицирани важни местообитания.
● създаване на строга система за защита на видове съгласно Директивата за природните местообитания, осигуряване на законова защита на дивите опрашители;
● запазване и увеличаване на публичната собственост в зона “А” на Черноморското крайбрежие.
● спиране на застрояването на морския бряг чрез актуализиране на картите на ценни крайбрежни местообитания като приоритетни горски обитания, степи и дюни, строг контрол на имотите с изтекъл срок на смяна на предназначението с цел “урбанизация” и регистрирането им след този срок отново като горски и земеделски територии;
● създаване на платформа от научни институции, граждани и природозащитни неправителствени организации за организиране и провеждане на реален постоянен научен мониторинг с ежегодни теренни проучвания за състоянието на биоразнообразието в България;
● въвеждане на законова забрана за концесионни дейности в защитените и горските територии.
Хуманно отношение към животните
В 21 век развитието на човешките общества се оценява и по тяхната грижа за домашните, селскостопанските и дивите животни. В българското общество има високо ниво на емпатия и грижа за животните за разлика от липсващата политика от страна на държавните и местни власти в тази област.
Ние залагаме нова политика за хуманно отношение към животните, която да включва:
● създаване на специализирана дирекция към Дирекция „Национална полиция“ с цел превенция и разследване на престъпленията срещу околната среда и нехуманното отношение към животните;
● подобряване на законодателството и правоприлагането при противодействие на престъпленията срещу околната среда, биоразнообразието и животните;
● развъждането и търговията с животни да се осъществяват само от регистрирани развъдници, които да подлежат на строги изисквания и контрол;
● ревизиране и оптимизиране на работата на БАБХ по отношение на хуманното отношение към животните и на програмите за овладяване на популацията на безстопанствените животни, като мерките да бъдат насочени към премахване на причините за проблема, а не към следствията;
● закриване на зоопарковете, които не отговарят на изискванията на Закона за защита на животните и на европейското законодателство;
● забрана за отглеждане на животни за ценни кожи и за нуждите на козметичната индустрия.
Гори
Горите на България покриват над 1/3 от територията на страната. Те са публично благо и любимо място за отдих, осигуряват чист въздух и чиста питейна вода за хората и са дом за българската флора и фауна. Пазят почвеното ни богатство и са естествена защита от ерозия и наводнения. Източник са освен на дървен материал за редица индустрии и на биомаса за отопление на населението, така и на редица хранителни и лечебни продукти – плодове, гъби, билки.
Горите на България са предимно държавни – около 75% от всички горски територии. За тях обаче се грижат по-малко от 8 000 души. Политическото кадруване, водещо до замяната на професионалистите със зависими лица, е основна причина за незаконните сечи, корупцията и злоупотребите при продажбата на дървесина и горски имоти. Предпоставка за политическото кадруване и политическия натиск е и липсата на прозрачност и обществен контрол, както и допускането до разпореждането с държавните ресурси на влиятелни бизнесмени чрез спорни дългосрочни договори, ловни и дърводобивни договори и т.н.. За изсечени от бракониерите гори и изтребен дивеч данни няма – има само за конфискувани стари коли, резачки, каручки и неизвестни количества дървен материал. Знаем за заведени съдебни процедури, но не и за ефективни наказания (т.е. такива, които да предотвратяват рецидивите на горско унищожение). Категорични сме, че повечето от тези проблеми се коренят в значителните несъвършенства на Закона за горите и Закона за лова и опазването на дивеча.
Приоритети за политическо действие:
● основна цел: спиране на незаконните и неустойчиви сечи, вкл. в земеделски земи, като се ангажираме да работим за 100% опазване и защита на вековните първични гори в България и 20% увеличение на горите до 2050 г.;
● създаване на единна държавна агенция по горите на пряко подчинение на МС и на обществени бордове към трите ѝ нива на управление – локално, регионално и национално,
● създаване на икономическа стабилност на горския сектор чрез Държавен фонд „Гори“, в който да постъпват приходите от държавните гори, изграждане към агенцията на авиозвено със специализирани хеликоптери за борба с горските пожари;
● борба срещу корупцията и политизацията на горската система чрез създаване на нови правила за назначаване и освобождаване на горските кадри при пълна прозрачност и без възможност за политическо кадруване, както и чрез ревизия на дългосрочните договори и ловните концесии в държавните гори;
● модернизиране на стопанисването на горите, въвеждане на единни електронни системи за контрол, управление, мониторинг и оценка и обвързването им със системите на НАП и на АПИ, и със системите за мониторинг и оценка на МОСВ и на неговите агенции;
● нулева толерантност към корупцията и повишаване на обществения контрол, прозрачността в работата на контролните органи и налагане на ефективни наказания за нарушителите на правилата и законите, като отговорността е основно насочена към възложителите;
● горска сертификация на 100% от всички държавни и общински гори до 2030 г. и многофункционално устойчиво ползване на горските ресурси: дървесина, недървесни ресурси (гъби, плодове, билки, др.), осигуряване на водния ресурс, убежище за дивеч и редки животни;
● промяна на нормативните документи, като първостепенните функции на горите да бъдат: средообразуваща, консервационна, рекреационна и противоерозионна;
● преустановяване на стопанското ползване на стари първични гори (над 100-годишна възраст), гори в „затворени басейни“ и гори, които са ключови за опазването на застрашени видове.
● адаптиране на практиките за управление на горите съобразно климатичните промени.
● промяна на Наказателно-процесуалния кодекс за по-строги и действащи наказания за бракониерство на дивеч и незаконна сеч;
● създаване на правна норма за продажбата на дървесина от държавните гори чрез централни складове с цел да се прекратят порочните практики в определени общини, включително купуването на гласове чрез осигуряване на дърва за огрев, както и на незаконния дърводобив от фирми-концесионери;
● разваляне на сделките за замяна (срамните „заменки“) на най-ценните ни гори от времето на управлението на Тройната коалиция, както и промяна на правилата за продажба на държавни гори само при крайна необходимост и на цени многократно над пазарните.
Контролна дейност върху факторите на средата
Опазването на околната среда се основава на превантивната дейност (ОВОС, екологична оценка, комплексни разрешителни и оценки за съвместимост с целите на Натура), на текущия контрол по време на изпълнение на човешките дейности и на последващия контрол. Всички тези инструменти не работят ефективно у нас. Една от причините е, че огромна част от управляващите кадри в ресорните институции се сменят на политическа основа и са без подходящо образование. Друга причина е, че за някои замърсители липсва система за измерване, а някои лаборатории, закупени с европейски средства, не работят.
Приоритети за политическо действие:
●създаване на система за прилагане на принципа „замърсителят плаща“в националния фиск;
●създаване на механизъм за задължително обвързване на превантивния, текущия и последващия контрол.
●развиване на законодателството с цел въвеждане на норми в урбанизирана и в неурбанизирана среда, както и системи за мониторинг и контрол върху неприятните миризми, шума, светлинното и електромагнитното замърсяване.
●създаване на пост на екологичен омбудсман, избиран от гражданите на регионално ниво и грижещ се за защита на техните права пред институциите.
● развиване на законодателството, свързано с превантивния контрол, на основата на решенията на Съда на ЕС, включително въвеждане на изискване за подлагане на контрол на „приятелските“ решения на МОСВ от миналото за скрито освобождаване на корупционни проекти от задължителните екологични процедури.
●създаване на реална възможност за участие на гражданите в процедурите по превантивен контрол чрез системи за електронно информиране и участие;
●увеличаване на заплащането в системата за контрол на МОСВ с цел избягване на корупционни зависимости.
Води
Водата е най-важният компонент за живота. Чистата вода постоянно намалява поради неправилно управление и недалновидни човешки дейности като замърсяване и неефективно използване в промишлеността, в бита и в земеделието, като обезлесяване, пресушаване на влажните зони и други. Ползването на водите за промишлени и енергийни нужди взема превес над питейните нужди и напояването. Особено негативно е въздействието от интензивното строителство по Черноморието, където масовото разрастване на курортите не е съобразено с ресурсите от питейна вода и пречистването на отпадните води. Пълзящото застрояване все по-високо в планините за задоволяване на тесни икономически интереси отнема и влошава качеството на питейната вода в разположените в подножието селища. Загубите във ВиК мрежата не могат да се преодолеят, съответно стотици населени места са без вода или получават вода с много лошо качество.
Приоритети за политическо действие:
●Стриктно прилагане на европейското водно и природозащитното законодателство, свързано с водите и актуализация на националното законодателство с цел гарантиране приоритетно задоволяване на питейните и другите екологични нужди;
●Изграждане на автоматизирана система за мониторинг на водните ресурси и тяхното използване;
●Преоценка на ползването на водните ресурси и обекти в защитените територии,
●Въвеждане на общо управление на водните ресурси и водните обекти държавна собственост;
●Преодоляване на разхищението и строг контрол върху ползването на водния ресурс;
●Завършване на учредяването на санитарно-охранителни зони (СОЗ) около всички водоизточници и съоръжения за питейни и битови нужди и минерални води; актуализация на Наредбата за СОЗ;
●При замърсяване на водите прилагане на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети при спазване на принципа “замърсителят плаща”;
●Осигуряване на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води за всички населени места над 2000 еквивалент жители и въвеждане на природосъобразно ВиК в населените места под 2000 еквивалент жители и във всички промишлени обекти до 2030 г.;
●Прекратяване на дълбоководното заустване на непречистени отпадъчни води в Черно море и осигуряване на пречиствателни съоръжения за морските курорти;
●Осигуряване на нормативна база за обективна оценка на наличните водни ресурси при инвестиционни проекти и недопускане на реализирането им в случай на негативна оценка;
●Преоценка на подхода за отдаване на концесии на водоснабдителните услуги;
●Опазване на биоразнообразието на водните екосистеми в партньорство с НПО и с бизнеса;
●Преглед и ревизия на разрешителните за изграждането и експлоатацията на минивецове на реките с оглед гарантиране на добро екологично състояние на речните екосистеми;
●Опазване и защита на екосистемата на Черно море чрез създаване на зони за мултифункционално използване;
●Създаване на система от защитени реки и защитена морска акватория;
●Възстановяване на влажни зони и на биологичното разнообразие в реки, езера, торфища и блата;
●Определяне и създаване на ретензионни площи за предпазване на населени места от наводнения.
●Възстановяване на 500 километра речни течения чрез премахване на излишната инфраструктура;
●Спиране на сечта на крайречните гори и на изземването на баластра под формата на „почистване на реки“.
●Устойчиво управление на водите на р. Дунав съвместно със сръбските и с румънските власти за адаптация към климатичните промени и прекратяване на остарелите несъстоятелни концепции на проекти за удълбаване на реката и за изграждане на язовири за производство на електрическа енергия.
Въздух
Замърсяването на въздуха е сред основните фактори за общественото здраве, който пряко касае заболеваемостта, намалената продължителност на живота и трудоспособността. В България качеството на атмосферния въздух е силно влошено: не само, че не постигаме препоръките на Световната здравна организация, но не спазваме и по-ниските критерии на националното и европейското законодателство. Над 60% от градското население в България живее над допустимите нива на замърсяване.
Основните проблеми са свързани със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ), в някои от големите градове – и със замърсяване с азотен диоксид, а в района около Маришкия басейн и в частност град Гълъбово и със сериозно замърсяване със серен диоксид. Поради тези причини срещу страната ни са стартирали няколко наказателни процедури от Европейската комисия, за които ЕС осъди вече България.
Факторите, влошаващи качеството на въздуха, са отоплението с твърди горива, горенето на отпадъци, транспорта, замърсяванията от промишлеността, енергетиката и урбанизацията. „Зелено движение“ работим за намаляване въздействието на вредните фактори и увеличаване на ефекта от положителните.
„Зелено движение“ работим за засилване на контрола, приравняване на санкциите за замърсяване с европейските и за механизми за предотвратяване при спазване на принципа „замърсителят плаща“.
Приоритети за политическо действие:
●Засилване на мониторинга за качество на въздуха в градските и в промишлените райони чрез създаване на нови пунктове за мониторинг с автоматични измервателни станции, подобряване на техническата изправност на съществуващите, увеличаване на мобилните станции за мониторинг и въвеждане на по-нискобюджетни методи за измерване на качеството на въздуха;
●Засилен контрол върху индустриалните източници на замърсяване и по-строги санкции. Подобряване на капацитета за установяване и идентифициране на промишленото замърсяване и повишен контрол върху собствения мониторинг на предприятията;
●Реализиране на програми за максимално ограничаване на отоплението с дърва и въглища чрез стимулиране на използването на топлофикации и ВЕИ в отоплението (особено геотермална и слънчева), както и високоефективни термопомпи в съчетание с мерки за енергийна ефективност на сградите;
●Намаляване на зависимостта от използване на автомобили. Основни акценти: подобряване на публичния транспорт във и извън населените места, подобряване на инфраструктурата за ходене пеша и за каране на велосипеди;
●Цялостна електрификация на градския транспорт, насърчаване на използването му, както и развитие на алтернативни форми на придвижване в града;
●Подкрепа за изграждане в национален мащаб на мрежа от зарядни станции за електромобили;
●Широко залесяване в градска среда и увеличаване на уличното озеленяване;
●Създаване на нормативна основа срещу неприятни миризми от промишлеността и енергетиката;
●Популяризиране и насърчаване (в т.ч. с финансови стимули) на зелени практики: залесителни мероприятия, възобновяеми енергийни източници, екологичен транспорт и др.;
●Увеличаване на гражданското участие при контрола на замърсителите на атмосферата;
●Засилване на правомощията и разширяване на отговорностите на местната власт да прилага мерки за подобряване на качеството на въздуха, включително и по отношение на индустриалните източници на замърсяване.
Устойчиво управление на отпадъците и кръгова икономика
Намаляването на външните зависимости и натиска върху околната среда трябва да се търси и чрез намаляване на употребата и чрез повторното използване и рециклиране на материалите. Делът на депонираните битови отпадъци у нас е много висок – 62%, което е около 2,5 пъти повече от средната за ЕС стойност – 23,5%. Делът на рециклираните битови отпадъци от 31,5% също изостава от средната за ЕС стойност – 47,4%. Нормата на вторично използване на материалите в България възлиза на едва 2,6%, като и този показател е значително под средната стойност за ЕС – 12,8%. Целите на Европейския парламент са доста амбициозни – до 2035 г. рециклираните отпадъци да достигнат 65%, а депонираните – 10%.
За да е устойчива, индустрията трябва да залага главно на възобновяеми и биобазирани суровини и тяхното повторно използване, а към невъзобновяемите да подхожда разумно и пестеливо. Отпадъците от производството и консумацията на продукцията трябва да са в максимална степен повторно използвани, след това рециклируеми и не на последно място биоразградими.
Производства с невъзможен за рециклиране или бионеразградим отпадък, при които продуктът не е жизненоважен и не предлага алтернатива, отговаряща на тези условия, трябва да бъдат преустановени. Изхвърлянето на тези отпадъци на сметищата води до отпадъци, които многократно ще надживеят всеки от нас, а бавното им разграждане води до вредни отлагания и негативно влияние върху живите организми. Ние сме за повторно оползотворяване, рециклиране и преминаване от пожелателно анонимно към задължително индивидуално разделно събиране на отпадъците на домакинствата и бизнеса.
Липсва действаща политика и по отношение на органичните отпадъци (биомасата), които трябва да бъдат преработвани в компост (органична тор) и в биогорива, а не оставяни на сметището, където сред тонове други отпадъци гният и водят до отделянето на метан, който е многократно по-силен парников газ от въглеродния диоксид.
Приоритети за политическо действие:
●Изграждане на модерна система за сметосъбиране и устойчиво управление на отпадъците (вкл. стратегия за нулеви отпадъци), съобразена с принципите на кръговата икономика;
●Стимулиране на компаниите, пряко ангажирани с разработване и прилагане на технологии за чисти ресурси, както и на тези, използващи рециклирани продукти като суровини;
●Стимулиране на компании от всички индустрии с фокус върху малките и средните предприятия за включване в кръговата и биобазирана икономика и за намаляване на екологичния им отпечатък чрез:
○ подобряване на енергийната и ресурсната им ефективност и увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници;
○ заместване на първичните суровини с вторични рециклирани и последващото им заместване с биобазирани ресурси.
●Стимулиране на преминаването към кръгови и споделени модели на потребление – предотвратяване на образуването на отпадъци чрез разделно събиране, обратно изкупуване, ремонт и повторна употреба, споделена употреба и ползване на услуги;
● Разработване и прилагане на план за разделно събиране на биоотпадъците от домакинствата;
● Засилване на контрола върху работата на организациите, оползотворяващи отпадъци от опаковки, и значително увеличаване на броя на точките с цветни контейнери в населените места;
●Стимулиране на повторната употреба чрез залагане на конкретни количествени цели на организациите за оползотворяване на опаковки, електрически уреди, батерии, гуми и текстил.
●Въвеждане на нова система на сметосъбиране на базата на принципите:
○ разделно събиране при източника и недопускане на смесването на потоците на рециклируемите с биоразградимите и с другите отпадъци;
○ премахване на анонимността – поетапно премахване на общите контейнери и преминаване към индивидуални съдове за смет или други индивидуализиращи домашните отпадъци методи;
○ „замърсителят плаща“ – ефективно въвеждане на принципа на определяне на такса „битови отпадъци“ за всяко домакинство и юридическо лице на базата на количеството реално образувани смесени отпадъци: който изхвърля разделно, плаща по-малко;
● Поощряване на домакинствата за устойчивото потребление и намаляването на разхищението на ресурси, особено на храни, дрехи, обувки, както и на разделното събиране на отпадъци;
●Въвеждане на процедура по даряване без бюрократични спънки на хранителните отпадъци, които остават под форма на продукти с изтекъл срок, но могат да бъдат ползвани за храна на животни;
●Подлагане на задължителен ОВОС на всички инвестиционни предложения за изгаряне, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
Почви
От състоянието на почвата зависи земеделието и изхранването на хората. Освен от естествените климатични условия почвата зависи пряко от сеитбообръщенията, обработването и ерозията, както и от наличието на различни замърсители – тежки метали, петролни продукти, пестициди, минерални торове, строителни отпадъци и сметища. Плодородният почвен слой се унищожава и вследствие на водна и почвена ерозия, несъобразено с условията строителство, добивни дейности и интензивно земеделие.
Около 80% от почвите в България са подходящи за развитие на биологично селскостопанско производство, докато интензивното земеделие през последните 50 години е довело до сериозни екологични щети: ерозия на почвата, разрушаване на ландшафта, прекомерно ползване и замърсяване на водите, загуба на биоразнообразие.
Приоритети за политическо действие:
●Актуализация на националната стратегия за опазване на почвите с даване на ясен фокус върху почвите като стратегически природен ресурс. Подобряване на координацията между ведомствата, имащи отношение към проблема, за реални мерки и контрол по прилагане на стратегията.
●Подобряване на събирането на целеви данни за състоянието на почвите от ИАОС като в бъдеще то отчита промените на годишна база, както и докладва изпълнението на мерки за подобряване на състоянието 2 пъти годишно – преди и след вегетативния сезон.
●Актуализиране на националните стратегически документи, отговарящи на европейските стандарти за намаляване на използването на торове и препарати за растителна защита в съответствие със Стратегията на ЕС “От фермата до трапезата”, за изисквани площи полезащитни пояси, за задължителни проценти спрямо земеделските площи за елементи на ландшафта, за задържащи влага и осигуряващи паша на дивите опрашители и др.
●Съобразяване на земеползването с условията на засоленост.
●Разработване на превантивни противоерозионни програми.
●Изискване за рекултивация на нарушените терени при концесии за добив на природни богатства.
●Строг контрол при използването на утайките от пречистване на отпадни води за нуждите на земеделието.
●Минимизиране на замърсяването на почвите с нефтопродукти, ПАН (полиароматни въглеводороди) и ПСВ (полихлорирани бифенили) и задължително почистване на замърсените земи.
●Осъвременяване на картата на уязвимите към нитратно замърсяване зони с цел опазване на подземните води.
●Стимулиране на агротехнически мерки за дългосрочно опазване на почвеното плодородие като азотно торене в екологосъобразни норми.
●Въвеждане на земеделски практики и техники, водещи до укрепването на почвообразувателните процеси като консервационното земеделие (познато още и като безорно).
●Въвеждане на мерки на макро и микрониво за поощряване на практики за устойчиво използване на земеделски земи и опазване на биоразнообразието, включително за оставяне между обработваемите масиви на площи с дива растителност, прекратяване на паленето на стърнища и сухи треви и отмяна на наредби като тази за разчистване на пасищата.
Промени в климата
Антропогенните въздействия от изменението на климата изискват не само да се вземат предвид преките и физическите последствия, засягащи страната, но и индиректните глобални последствия, възникващи от взаимодействието с други въздействия върху природата и върху хората по света. Секторите с главна роля за промените в климата са енергетиката, транспортът, индустрията и селското стопанство.
Приоритети за политическо действие:
●Работим за това темата за изменението на климата да е на най-високо ниво в структурите на държавата и да присъства като фактор, влияещ върху стратегиите не само на ведомствата, свързани с околната среда, енергетиката, транспорта и земеделието, но и на институциите, разработващи политики в сферите на икономиката, външните работи, отбраната, образованието.
●Насърчаваме разработването на чисти и ефективни нулевовъглеродни технологии чрез пряка и непряка държавна подкрепа, за да придобият масовост и цената им да стане конкурентна.
●Намаляване на моторизирания транспорт и на ненужното използване на МПС.
● Възстановяване на поста “вицепремиер по климатични политики” и разширяване на функциите му до контролни спрямо секторните министерства с цел интегриране на реални индикатори за адаптация и смекчаване на последствията от промените в климата.
Природни бедствия
.Най-ясните изражения на промените в климата в България са липсата на сняг в равнинната част на страната, горещите вълни с много високи температури и предизвиканите от тях пожари и засушаване, както и неравномерно разпределение на валежите и тяхната концентрация, водещи до сериозни щети и наводнения. Бездействието и неправилните държавни решения и политики увеличиха негативния ефект от тези природни катаклизми, а разходите на годишна база са нараснали многократно.
В България над 90% от реките в равнините и низините са променени от хидромелиоративни съоръжения. Заради оползотворяването на земята коритата на реките са изправени и затворени от диги в тесни канали. Много жилищни и промишлени сгради са построени в заливните територии на реките. Въпреки всички технически съоръжения щетите от наводнения се увеличават, а ползите от „извоюваните“ от реката земи не могат да компенсират загубите от унищожаване на естествените крайречни екосистеми. Коригирането на реките понижава нивото на подземните води и осушава околните земеделски земи.
Приоритети за политическо действие:
●Разработване на комплексни мерки за борба с щетите от наводненията.
●Въвеждане на природосъобразна система за ограничаване на щетите от наводнения с основен принцип: „Повече място за реките“.
●Възстановяване на връзката на реките с прилежащи заливни територии, които ще поемат „високите вълни“ при условия за наводнения, ще намаляват силата на водата и ще бъдат острови за биоразнообразието.
●Прекратяване на коригирането и стесняването на речните корита чрез бетонни стени.
●Прекратяване на обезлесяването на речните водосборни басейни.
●Спиране на унищожаването на крайречни гори под претекста „прочистване на речните корита за увеличаване на проводимостта“.
●Създаване на работещ модел за прогнозиране на наводненията и система за ранно предупреждаване на населението.
●Предприемане на спешни мерки за спиране на загубата на вода от стара инфраструктура.
●Осигуряване на достатъчно инвестиции за ранно установяване на пожари и потушаването им.
