Предизборната ни програма: XI. КУЛТУРА И МЕДИИ
Зелено движение с номер 29 в интегралната бюлетина разполага с подробно разписана програма за управлението на България. Във всеки ден до изборите ще акцентираме върху една глава от програмата.
XI. КУЛТУРА И МЕДИИ
КУЛТУРА
Вярваме, че културата е онази спойка, която ни свързва като общество, която съхранява нашите традиции и история и е в основата на нашите надежди и мечти. Развитието на качествена и достъпна културна среда в Европа и в България ще доведе до повишаване на качеството на живот и до формиране на благоприятна обща среда за развитие на човешкия ни потенциал. Днес България е равноправен член на европейската културна общност и отстоява своята идентичност с уважение и грижа към правата и достойнството на всички свои граждани, независимо от пол, религия, културна принадлежност, сексуална ориентация, социален и икономически статус.
Културното наследство е важен елемент за развитието на обществото. България е една от най-богатите на културни паметници държави и заедно с красивата природа представляват огромен потенциал за утвърждаването на националната ни идентичност като богатство в общността на „единната в многообразието си“ Европа, както и като ресурс за местен поминък и за развитието на туризъм.
Културното наследство обаче е и един от най-слабо реформираните сектори в българското общество. При управлението на културните паметници бяха запазени много елементи от тоталитарния режим като централизация, огромна и неефективна администрация, липса на прозрачност и до голяма степен репресивен режим спрямо участието на гражданското общество в този процес. До голяма степен в сектора липсва синхронизиране с европейското законодателство и преодоляването му е един от най-важните приоритети в политиката за опазване на културното наследство.
Липсата на прозрачност е основа за корупционни практики в културната политика, за решаване „на тъмно“ на множеството наболели проблеми. В голяма част от случаите гражданите са изправени пред окончателни решения, които не могат да променят. Казусите са много: злоупотреби с паметници на културата в градска среда, бутафорни реставрации, унищожаване на археологически обекти във връзка с инфраструктурни проекти (магистрали). Всичко това насочва гражданската енергия към отделни случаи, раздробява усилията и отнема време, през което злоупотребите се утвърждават като модел, който не може да бъде премахнат.
Зелено движение ще работи за трайна децентрализация на дейностите свързани с културното наследство.Културното наследство е един от малкото елементи в нашата държава, който покрива изцяло територията на България и важи както за добре развитите, така и за най-бедните региони. То представлява неизчерпаем потенциал за местни инициативи, образование и инвестиции. Безспорен двигател на този процес са местните читалища, които според данни на Националния статистически институт в момента са 3 321 срещу 184 музея в цялата страна. През 1961 г. в читалищата са се пазили 786 музейни сбирки. По данни на Министерството на културата през 2022 г. от тях са регистрирани само 49. След пандемията от COVID 19 и утвърждаването на „хоум офис“ алтернативата в страната ни се наблюдава обратна миграция от големия град към малките населени места. Много квалифицирани кадри се насочиха към неголеми села и запустели райони, което е шанс за възраждане на тези места. В този процес читалищата имат ключова роля. Ние ще работим за създаване на условия за привличане на млади и образовани кадри към локалните дестинации и за ангажиране на регионалните и общински музеи в този процес чрез активна регистрация на бившите музейни сбирки и активизиране дейността по опазване на културните паметници по места.
Съхраняване и развитие на българската култура
● Опазване, развитие и популяризиране на българската култура като важен национален приоритет. Защита на обществения интерес чрез ранно детско образование в областта на културата, широк достъп до изкуство чрез съхранение и представяне на българското културно наследство.
● Високи професионални стандарти и заплащане за участниците в културната дейност. Прозрачност и отчетност във всички дейности в областта на културата, финансирани от държавата.
● Развитие у децата на творчески потенциал и потребност от култура. Засилване и популяризиране на четенето с разбиране и оценка сред цялото население с фокус върху децата и младежите за развитие на функционалната грамотност и критическото мислене.
● Възпитаване на гордост от българското културно наследство като неразривна част от историята ни. Освобождаване от политическа употреба на националните герои чрез обективна научна дискусия за националната история и културното наследство на България
● Отстояване на европейските културни ценности като основа на съвременната българска идентичност и развитие на културна среда, защитаваща толерантността, правото на различие и избор в духа на Хартата на основните права на ЕС – достойнство, свобода, равенство, солидарност, гражданство, правосъдие.
● Създаване на стратегия за развитие на българската култура с 10-годишен хоризонт. Реформа и хармонизиране на нормативната база съобразно стратегията. Устойчиво увеличаване на бюджета за култура с оглед създаване на възможно най-добрите обществени ползи съобразно стратегията
● Създаване на звено към Министерство на културата, извършващо системни проучвания върху процесите и участниците в културата с цел подобряване ефикасността на текущи политики и сформирането на нови такива
.● Ревизия и деполитизация на работата на Национален фонд „Култура“, Национален филмов център и други държавни организации и програми, финансиращи културни дейности у нас, с оглед обвързването им със стратегическите приоритети за развитие на културата и осигуряване на улеснен достъп до държавна подкрепа на начинаещи и по-слабо известни артисти, местни и любителски културни дейци и групи, както и артисти и колективи, популяризиращи културни дейности сред локални общности, млади хора, хора в неравностойно социално положение.
Достъп до култура за различни публики
● Възраждане на читалищата, библиотеките и музеите като уникални средища за културни, образователни и други мероприятия. Осигуряване на целеви средства за обновяването на сградния фонд и модернизация на оборудването им, както и за закупуване на нови книги. Създаване на национална програма за обновяване и модернизиране на сградния фонд на останалите културните институти.
● Равен достъп до култура на всички българи чрез подкрепа за създаването на качествени културни продукти и събития в цялата страна. Иницииране на програми за финансово достъпни билети и културни продукти за ученици, студенти, пенсионери и хора в неравностойно положение.
● Системни грижи за осигуряване на улеснен достъп до културни институции и културни продукти на трудноподвижни хора, хора с нарушения в зрението и слуха, хронично болни.
● Включване на културата като неотлъчна и значима част от образователния процес и осигуряване на достъп до класически и нови културни творби със световно признание.
● Развитие на читалищната дейност като връзка между образованието и културата на съвременна България.. С цел реално приобщаване към европейското културно пространство държавата да осигури финансов и човешки ресурс и за дейности като съвременни музикални, театрални и дигитални изкуства; медийна грамотност; междукултурен обмен и опит в различна културна среда; образование за различни възрастови групи, свързано с равните права.
Опазване на културното наследство и превръщането му в неразривна част от благоприятната жизнена среда
Приоритизиране на опазването на недвижимото културно наследство като част от националната сигурност. Ревизия на Закона за културното наследство
Финансово и експертно обезпечаване на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), на Главния инспекторат за опазване на културното наследство и останалите ресорни звена към Министерство на културата
Създаване на национална концепция за изследване и устойчиво развитие на археологическите обекти в страната с активното участие на БАН, на исторически и археологически музеи. Създаване на целеви програми за финансиране на консервацията, реставрацията и достъпа до археологическите обекти
Създаване на финансов механизъм за изкупуване на сгради със статут на архитектурни паметници и поддръжката им
Въвеждане на концепции за визуална идентичност на централните зони на областните градове и в други райони, приоритизирани от НИНКН, с цел съобразяване на новото строителство с културното наследство
Подкрепа за опазване и популяризиране на нематериалното културно наследство и българския фолклор.
Дигитализация на музейни колекции, библиотечни фондове и архиви, включително на БНТ, БНР и Българска национална филмотека, включително, но не само чрез максималното оползотворяване на заложения финансов ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост. Спешни действия, които да направят процеса на управление на културното наследство прозрачен чрез дигитализация на: · археологическата карта на България, музейните фондове, архива на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и на административните органи, свързани с управлението на културното наследство (Министерство на културата).
Децентрализация на процесите по опазване и социализация на културното наследство. Създаване на условия за привличане на млади и образовани кадри към локалните дестинации. Ангажиране на регионалните и общински музеи в този процес чрез активна регистрация на бившите музейни сбирки и активизиране дейността по опазване на културните паметници по места.
Създаване на ефективен механизъм за регулярна работа по културни политики от Министерството на културата в диалог с активни и разпознаваеми в обществото граждански организации и автори от различни сфери на културата и изкуството.
Ратифициране на Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Convention on the Value of Cultural Heritage for Society) от Народното събрание. България е една от петте страни, членки на Съвета на Европа (едновременно с Албания, Кипър, Полша и Сан Марино), която е подписала, но не е ратифицирала. Това ще представлява ясен сигнал за ориентацията на България към културната политика на Европейския съюз.
Прозрачност в управлението на културното наследство и дигитално представяне на културното наследство. Процесът трябва да включи всички големи институции на паметта (архиви, библиотеки, музеи, галерии), изследователски университети и институти и действащите национални и европейски програми и инфраструктури с цел ангажиране на интереса и улесняване на достъпа до това наследство на широката публика, особено на младите хора, както и включването му в програми за културен туризъм, инициативи на културен обмен, тематични интерактивни маршрути със забележителности и др.
Подпомагане дейността на държавните културни институти и независимия сектор
● Ефективно и прозрачно управление на публично финансираните културни институти. Гарантиране на справедливост и отчетност при избора на директори на държавни културни институти.
● Проектно финансиране на конкурентен принцип на творчески инициативи и проекти. Финансова подкрепа за стартиращи творци и предприемачи в културата.
● Преглед на нормативната рамка, анализ на досегашните резултати и преструктуриране на второстепенните разпоредители с бюджет към Министерство на културата с цел гарантиране на прозрачност, ефективност и справедливост, вкл. Национален фонд „Култура“.
● Единна дигитална платформа към Министерство на електронното управление за координиране на процесите в българската култура, включително създаването на информационна банка за събития, произведения и личности.
● Въвеждане на регистър за артисти и специалисти в областта на културата.
● Съвместна работа с висшите училища за развитие на предприемаческото мислене сред кадрите, вкл. ръководните, в музеи, читалища, библиотеки и други културни институти, с оглед добрите световни практики.
● Насърчаване на партньорствата между култура и бизнес, включително чрез преразглеждане на нормативната уредба. Подкрепа за меценатството.
● Подпомагане участието на български творци и творчески състави на международни фестивали и събития. Подкрепа за включването на български културни организации в най-важните европейски и световни културни мрежи.
● Въвеждане на стимули за привличане и задържане на професионалисти, занимаващи се с поддържащи дейности в сферата на сценичните изкуства.
МЕДИИ
Медийната свобода и плурализмът представляват фундамент на свободното и демократично общество. Те осигуряват прозрачност и отчетност на властта, предоставят пълноценна трибуна за обществено-политически дебат на всички обществени групи и помагат на гражданите да правят информиран избор.
На фона на засилени хибридни атаки срещу европейските ценности и националната ни идентичност виждаме мисията на медиите като гарант за истинност и проверка на разпространяваната информация, както и за обективна преценка на значимостта на новините, получаващи приоритет и по-голяма видимост при отразяване.
Свободни и независими медии в Европа
Концентрацията на медиите е достигнала застрашителни нива и заплашва редакционната и икономическата независимост. Защитата на журналистическите източници е възпрепятствана от широкообхватни закони за борба с тероризма и широкообхватни мерки за масово наблюдение. Исковете за клевета и неправомерните съдебни процедури се превърнаха в основни методи за запушване на устата на разследващите журналисти.
Нуждаем се от рамка на ЕС, която да предотврати концентрацията на медиите и да даде възможност на журналистите да работят свободно. Разследващата журналистика се нуждае от специални гаранции. Свободната и независима журналистика никога не трябва да бъде въпрос на финансиране. Искаме да следим отблизо прилагането на правото на ЕС, по-специално на законите на ЕС за авторското право, търговските тайни, регламента за защита на данните и директивата за аудио-визуалните медийни услуги, за да гарантираме, че с тях не се злоупотребява. Ще работим за правилното прилагане на Закона за свободата на медиите и директивата за борба със SLAPPs (стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността).
Прозрачни и отговорни медии
● Професионализиране на управлението на обществени медии чрез премахване на фигурата на генералния директор и замяната му с изпълнителен директор и надзорен съвет с контролни функции. Създаване на програмен съвет, отговарящ за медийното съдържание.
● Създаване на медийна среда, опосредстваща пълноценен граждански контрол върху работата на държавните органи и на политическото ръководство на страната.
● Изготвяне на модел за адекватно, дългосрочно, устойчиво и предсказуемо финансиране на обществените медии БНР и БНТ. Освобождаване от политически и финансови зависимости на обществените медии.
● Гарантиране на независимостта и ефективността на СЕМ съгласно най-високите европейски стандарти.
● Намаляване на мандата на ръководствата на обществените медии до 3 години за едно и също лице.
● Гарантиране на ангажимента на обществените медии към истинността на фактите чрез въвеждане на законови санкции при разпространение на неистинни твърдения.
● Финансирането на БНР и БНТ да се изчислява с оглед програми, изпълняващи обществена мисия, и да не се предоставя бюджетна издръжка за комерсиални продукции на обществените медии. Комерсиалните продукции биха могли да се издържат от увеличение на допустимото рекламно време.
● Въвеждане на отчетност на БНР, БНТ и СЕМ чрез изслушване пред Народното събрание под формата на парламентарен контрол
● Криминализиране в Наказателния кодекс на разпространение на призиви и символи на терористични режими, определени за такива с решение на Народното събрание.
● Пълна прозрачност на финансирането на печатните и онлайн медии, които се финансират с обществени средства.
● Въвеждане на законово изискване за огласяване на собствеността върху всички медии – обществени или частни, и пълна прозрачност на авторството на всички материали в тях и използваните за създаването им източници.
● Криминализиране на речта на омразата в медиите като агресивно говорене срещу цели групи на етнически, културен, расов, полов, религиозен признак и целенасочено настройване на аудиторията срещу такива групи.
● Преосмисляне на критериите за обществени поръчки за медийно разпространение с оглед целево покритие на конкретни съдържателни параметри на информационни кампании и осигуряване на независимост от политически натиск върху медиите
● Публично регламентиран достъп до състава на редакционните колегии и собствеността на всички медии, както и отговорност за главните редактори.
● Освобождаване от политически и финансови зависимости на обществените медии. Преразглеждане на правомощията, финансирането и законовите гаранции за независим и компетентен медиен регулатор, включително и въвеждане на мерки за изграждане на административния му капацитет. Привеждане на функциите на регулатора в съответствие с Европейския законодателен акт за свобода на медиите.
● Бързо и ефективно транспониране на Директивата за авторското право при отчитане на проведените консултации и намиране на ясен баланс между конкуриращи се права и защитата им в еднаква степен.
● Извеждане на медийната грамотност в приоритет за всички степени на българското образование като фундамент за развитието на пълноценно гражданско общество. Обсъждане и въвеждане на работещи механизми за борба с фалшивите и хибридните новини.
● Подкрепа за въвеждане на по-добър достъп на медийни услуги до хора с увреждания, включително пълно въвеждане на субтитри при поискване. Създаване на система за оценка на медийния плурализъм и на концентрацията на медийния пазар при разрешения за сливане и придобиване на медии.
● Създаване на условия за съществуване на напълно независими и обективни медии. Предприемане на мерки, включително законодателни, за защита на журналисти от политически, административен и икономически натиск, осъществявани включително чрез SLAPP-дела.
● Привеждане на българското законодателство в съответствие с Европейския законодателен акт за свобода на медиите.
