България бе сполетяна от 10 години безвремие в опазването на околната среда. Има затлачени процедури и производства с години по различни закони, което спъва развитието на държавата и нарушава правата и здравето на гражданите. Към настоящия момент текат 16 наказателни процедури срещу България в област околна среда, което е показателно за това безвремие, от които четири са в съдебна фаза. Оптимистично е, че за някои от тях разполагаме с необходимото време да реагираме и да предотвратим финансовите санкции, но със сигурност поне по делото за мръсният въздух България ще трябва да плаща милиони към бюджета на ЕС.
Към 2014 година трябваше да сме обявили всички защитени зони от Натура 2000, но и днес има зони, които не са обявени. По същия начин стои въпросът за прилагане регламента за контрола на инвазивните чужди видове. Извън установените от ЕК нарушения има директиви, които практически не се прилагат. Например, директивата за отговорността за причинени екологични щети, имаме приет закон през 2008, но по него няма процедури. А тази директива е в основата на такъв основен принцип на Европейския съюз като „ Замърсителят плаща“.
Трите най-спешни законопроекта, които трябва да бъдат разгледани от Народното събрание, са Закона за опазване на околната среда, Закона за генетично модифицираните организми и Закона за биологичното разнообразие за да спрем някои наказателни процедури. За да пресечем условията за корупция първо трябва да научим администрацията, че законите се прилагат еднакво към всички. Трябва да се възвърне върховенството на правото в опазването на околната среда.
