Политическа партия „Зелено движение“ напомня, че без качество на образованието социалните реформи в него губят смисъл. Изненадващото предложение от 29.01.2024 г на Министерския съвет за премахване на таксите за висшите училища предизвика бурни дебати. Те са повод отново да насочим поглед към проблемите, свързани с качеството на висшето образование у нас и с неговата достъпност и ефективност.
„Зелено движение“ винаги е било „за“ образование, достъпно за всички граждани, независимо от тяхното материално положение и социален статус. В този смисъл облекчаването на финансовите условия за прием във висшите училища е като цяло правилно. Но пълното премахване на образователните такси, несъчетано с други мерки, може да окаже вреден ефект в поне две посоки. На първо място, по този начин държавният бюджет става основен източник на приходи за висшите училища при не съвсем ясни критерии за финансирането им. Това може да направи университетите силно уязвими спрямо политически натиск и потенциално накърнява академичната автономия и свободата на научните изследвания. Освен това финансовото обвързване на студентите със следването им донякъде ги стимулираше да бъдат по-отговорни и по-ангажирани спрямо избора си на образователно и професионално направление и така косвено допринасяше за качеството на образователния процес. Сега отпада и последната бариера пред масовото и формално записване на студенти в университетите без реална мотивация за завършването на образователна степен. Освен всичко друго, това ще ангажира финансов и експертен ресурс от страна на държавата и висшите училища, който няма да има никаква дългосрочна възвръщаемост.
Повишаването на достъпността на висшето образование може да се постигне с редица други инструменти, които също да гарантират запазване на високи стандарти и висока ангажираност в образователния процес от страна на преподавателите, студентите и техните семейства. Намаляването или пълното премахване на семестриалните такси може да се приложи планирано спрямо специалности с нисък прием, за които има недостиг на кадри на пазара на труда, за да се повиши атрактивността им сред кандидат-студентите. Таксите могат да бъдат диференцирано намалени или премахнати за кандидат-студенти и студенти с ниски доходи и висок успех от средното образование или от семестриалните изпити. За такива студенти могат също да се отпускат по-високи стипендии, които да покриват разходите им за образование. По-тясното сътрудничество на университетите с частния сектор, с неправителствените организации или с държавните и общински структури може да предложи на студентите повече варианти за платени стажове и почасова работа, които да повишават практическата им компетентност в избраната от тях специалност и същевременно да покрива разходите им за образование. Тази частична трудова заетост може да бъде организирана като неизменна част от образователния цикъл на бакалавърско или магистърско ниво в различни специалности, а не да разчита на инициативата на отделни фирми и организации или на самите студенти. За социално слабите студенти с висок успех биха могли да се предлагат и други мерки като преференциални условия за ползване на студентски общежития и столове, обществен транспорт, учебни помагала и т.н. Преференциални финансови условия биха могли да се предлагат и за студенти и кандидат-студенти с висок успех от други държави, които имат българско гражданство или кандидатстват за придобиването му. Привличането на хора с българско самосъзнание от страни като Украйна, Молдова, Северна Македония и Сърбия, както и от българската диаспора навсякъде по света, е добре да бъде обвързано също така с ангажимент след завършване на висше образование у нас те да започнат тук и професионалната си реализация поне за даден период от време.
Не на последно място, смятаме, че е важно да се обсъди промяна в методиката на определяне на таксите, за да има синхронизация между стойността им и качеството на образователните услуги в даден университет.
Но преди всичко дискусията за висшето образование трябва да започне от ясните принципи на финансиране на университетите, в които броят привлечени студенти да бъде по-маловажен фактор, отколкото е сега. Рейтинговата система на висшите училища предлага набор от критерии, спрямо които субсидията на университетите да бъде диференцирана. Сред тези критерии са например брой учени с високи изследователски постижения в дадено професионално направление, брой завършили студенти, реализирали се на пазара на труда по специалността си, техните кариерни позиции и среден доход и др.
В заключение заявяваме, че политическа партия „Зелено движение“ подкрепя реформи във всички образователни степени – от предучилищното до висшето образование, следващи дългосрочна визия и целящи постигането на определени резултати от полза както за гражданите на страната, така и за обществото като цяло. Към момента такава визия липсва, а тя трябва да стои зад всички предлагани от правителството мерки и решения.
„Зелено движение“ като парламентарно представена партия ще участва активно в дебатите по бъдещия ЗИД на Закона за висшето образование, като ще предложи мерки, целящи укрепване както на достъпността, така и на качеството на висшето образование.
