Законът за възстановяване на природата, договорен с държавите членки, ще възстанови увредените екосистеми във всички страни от Съюза, ще спомогне за постигането на целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие и ще подобри продоволствената сигурност. За окончателното приемане на регламента предстои решителното гласуване на Съвета на министрите.
В Европейския парламент за ясни параметри за възстановяване на ексосистемите се застъпиха представителите на групата Зелените/Европейски свободен алианс (ЕСА) и тази на социалистите, а Европейската народна партия (с изключение на българския представител Радан Кънев) и крайно десните бяха против мерките за възстановяване на природата. В приетия от евродепутатите текст се залагат следните ангажименти:
Държавите от ЕС трябва да възстановят най-малко 30% от местообитанията в лошо състояние до 2030 г., 60% до 2040 г. и 90% до 2050 г.
Прилагането на разпоредбите за селскостопанските екосистеми може да бъде временно преустановено при извънредни обстоятелства.
Над 80% от европейските местообитания са в лошо състояние.
Тома Белев, съпредседател на Зелено движение, партия-член на Европейските зелени, подчерта, че решаващо е гласуването от ресорните министри в Съвета на ЕС, които ще изразят волята за възстановяване на природата от държавите – членки.
Юта Паулус, член на ЕП, докладчик в сянка на Зелените/ЕСА в Комисията по околна среда, коментира: „Този закон има за цел да спаси основата на нашето оцеляване, нашата природа. Само чрез възстановяване на разрушените екосистеми можем да спрем изчезването на видове и да постигнем целите на ЕС в областта на климата. Загубата на биологично разнообразие застрашава земеделските стопани. Без здрави екосистеми няма чиста питейна вода, чист въздух и плодородна почва. А само здравите екосистеми могат да смекчат последиците от изменението на климата като суши, пожари и наводнения.”
Бас Ейкхаут, член на ЕП от Зелените/ЕСА и заместник-председател на Комисията по околна среда, заяви: „Гласуването е успех за опазването на биоразнообразието и за опазването на климата в ЕС, за земеделските производители и за безопасността на храните. Това е победа за многобройните екологични организации и групи, които от месеци се борят за Закона за възстановяване на природата. Сега е важно да направим така, че Зелената сделка да бъде устойчива на бъдещето за следващия законодателен период. ЕНП трябва да покаже, че застава зад Зелената сделка и ръководителя на Европейската комисия от собствената си партия и няма да се поддаде на популистки призиви от крайната десница.”
С новия закон ЕС се задължава да възстанови най-малко 20% от сухоземните си и морски зони до 2030 г., а до 2050 г. – всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване. В съответствие с позицията на европарламента държавите от ЕС следва да дадат приоритет на зоните по „Натура 2000“ до 2030 г. След като я приведат в добро състояние, държавите членки гарантират, че дадена зона няма да се влоши значително. Те ще трябва също така да приемат национални планове за възстановяване, в които да опишат подробно как възнамеряват да постигнат тези цели.
Към момента българските данни за местообитанията са оспорвани в сигнали до Европейската комисия, включително и от евродепутата Радан Кънев (ЕНП), заради порочната практика мониторингът да се възлага на администратори – фирми, а не на научните институции. Споразумението, договорено с държавите членки, беше прието с 329 гласа „за“, 275 гласа „против“ и 24 гласа „въздържал се“. В днешното гласуване българските евродепутати от социалистите и Радан Кънев са подкрепили Регламента за възстановяване на природата, всички други са гласували „против“ – с изключение на Петър Витанов и Ева Мейдел, които са отсъствали.
Сега регламентът трябва да бъде приет и от Съвета на ЕС, след което ще бъде публикувано в Официален вестник на ЕС и ще влезе в сила 20 дни по-късно.
