Водите на България са национално богатство и въпросите, свързани с тях, следва да са предмет на национални политики.

България е сред петте страни в Европа, бедни на водни ресурси. Това поставя с особена острота проблема с недостига на питейна вода. Задача от националната сигурност на страната е предприемане на спешни мерки за компетентно управление на водите в България, включваща основните принципи на Рамковата директива по водите на ЕС.

Наш ангажимент трябва да бъде защитата на правата на всеки човек, независимо в кое селище от страната живее, да получава качествена водна услуга.

Водният сектор в България не е в добро състояние, тъй като реформите не се осъществяват вече много години. У нас има много високи равнища на загуби на питейна вода – около 60%, и много ниска степен на подмяна на водопроводната мрежа в страната – 0,1% годишно, при препоръчани от Международната асоциация по водите (IWA) 1,5%.

Интегрираното управление на водите изисква разглеждането им като природен ресурс, но и природна стихия, с фокус върху инженерната инфраструктура, нуждите на населението, селското стопанство, хидроенергетиката и индустрията. Приоритетите в сектора включват:

  • Създаване на единна система за управление на водните ресурси в страната – води: повърхностни, подземни, минерални, морски, включващи реки, язовири, водоеми;
  • Привеждане на нормативната уредба на водния сектор в съответствие с прилагането на интегрираното управление на водните ресурси на басейново ниво и принципите за възстановяване на разходите и „замърсителят плаща”;
  • Приемане на нов Закон за водоснабдяване и канализация;
  • Завършване на процеса за класификация на язовирите в България по степен на потенциалната опасност съобразно оценката на риска от: човешки жертви, застрашаване на живота и здравето на хората, икономически, социални и екологични щети, при засегнати критични инфраструктури, пътища от републиканската пътна мрежа, промишлени предприятия, земеделски земи и водоизточници;
  • Динамичен мониторинг и контрол върху язовири, реки и водоносни хоризонти; 
  • Опазване на биоразнообразието на водните екосистеми в партньорство с гражданските организации и бизнеса;
  • Ефективен ВиК сектор с фокус върху квартали, села и махали с липса на адекватно питейно водоснабдяване. Грижа за стратегически активи. Иновации и партньорства с бизнеса;
  • Поетапно изграждане на устойчива ВиК инфраструктура в ромските махали;
  • Увеличаване на поливните площи и модернизиране на поливните методи, като се използват екосистемно базирани решения;
  • Повишаване на ролята на минералните води в здравеопазването и туризма;
  • Преглед и където е необходимо ревизия на разрешителните за изграждането и експлоатацията на минивецове на реките с оглед гарантиране достигането на добро екологично състояние на речните екосистеми най-късно до 2027 г. в съответствие с Рамковата директива за водите (РДВ) на ЕС;
  • Опазването и защитата на екосистемата на Черно море чрез създаване на зони за мултифункционално използване и морско пространствено планиране и целеви проекти за защитените територии;
  • Създаване на система от защитени реки и защитена морска акватория;
  • Възстановяване на влажни зони и на биологичното разнообразие в реки, езера, торфища и блата;
  • Определяне и създаване на ретензионни площи за предпазване на населени места от наводнения;
  • Възстановяване на 500 километра речни течения чрез премахване на неизползвана инфраструктура;
  • Спиране на сечта на крайречните гори и изземването на баластра под формата на „почистване на реки“.

Мерките за модернизиране на сектора и устойчивото му развитие включват:

  • Структуриране на ясни „водни“ устойчиви мерки в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост;
  • Създаване на национален център за интегриран дистанционен мониторинг на нивата на язовирите и притока на основните реки в реално време с възможност за изготвяне на краткосрочни и дългосрочни прогнози;
  • Детайлна и надеждна оценка на риска от наводняване и засушаване по региони и водни басейни; 
  • Създаване на регистър на „критичната водна инфраструктура“ (язовирни стени, довеждащи водопроводи, пречиствателни станции, големи резервоари и помпени станции) и оценка на състоянието им; 
  • Бърза и компетентна намеса за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност, като яз. Бели Искър, яз. Студена, яз. Тича, яз. Камчия, яз. Ястребино и др.;
  • Строг контрол по изолиране и обезопасяване на хвостохранилищата в страната;
  • Разширяване на национална система за мониторинг на качеството на водите (фокус върху точки на заустване в индустрията, нитрати и нитрити в земеделието). Създаване на прозрачност за реалното състояние на водите чрез задължение за публикуване на всички протоколи от изследвания от хидробиологичен и физико-химичен мониторинг на водите;
  • Пълен технически и финансов одит на „Напоителни системи“ ЕАД и ВиК операторите в лошо състояние и прилагане на оздравителни програми;
  • Инвестиция в канализация и пречистване на битови отпадни води за всички населени места над 2000 жители;
  • Осигуряване на вода за напояване на земеделските стопанства чрез внедряване на иновации и решения, базирани на природата, в хидромелиоративната система на страната, които са разходноефективни и едновременно осигуряват екологични, социални и икономически ползи, като спомагат за постигането на устойчивост.