Относно: Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на Инвестиционно предложение „Изграждане на логистична и складова база за каменни фракции, цех за производство на каменна вата, енергоизточник за нуждите на производството, сграден фонд и площадки за находище „Върбовка“, с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново“

На 06.01.2022 г. в град Павликени присъствахме на общественото обсъждане във връзка с Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на Инвестиционно предложение (ИП) „Изграждане на логистична и складова база за каменни фракции, цех за производство на каменна вата, енергоизточник за нуждите на производството, сграден фонд и площадки за находище „Върбовка“, с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново.

Общото ни впечатление от процесния ДОВОС е, че не разглежда в необходимата пълнота и е твърде неубедителен по отношение на ключови за опазването на околната среда и човешкото здраве особености на ИП. Най-големите ни притеснения са свързани с:

  • качество, количество и произход на използваното гориво за енергоизточника;
  • внушенията на заблуди по отношение на упрaвлението на отпадъците;
  • качествен състав, количество и последващо третиране отпадни продукти;
    -опазване на водите;
  • слабости на мониторинга върху съдържанието на замърсители в емисиите;
  • изключително ниско ниво на частта за биоразнообразието;
  • не отчитане на значими здравни и социално-икономически рискове.

    Като гориво в енергийната централа ще постъпват модифицирани горива от отпадъци- RDF- с код 191210, съгласно Наредба No2 за класификация на отпадъците. Неколкократно се изтъква като положителен принос, че използваното гориво ще бъде с национален произход, без изобщо да се вземат под внимание рисковете за околната среда и евентуалните технологични проблеми, произтичащи от тези намерения. Авторите на ДОВОС безусловно приемат, че използваното гориво няма да съдържа опасни отпадъци и няма да съдържа устойчиви органични замърсители (УОЗ). В същото време ИП не предвижда собствен или външен контрол на доставяните отпадъци, а разчита изцяло на проверка на придружаващата ги документация (стр. 54 от ДОВОС). На същата страница се споменава, че „ще се въведат вътрешни стандарти за горене“, които не се коментират повече. Считаме, че е редно съставът и качествата на доставките от модифицирани горива от отпадъци (RDF) да се подлагат на проверка от акредитирана лаборатория и резултатите от нея да са публично достояние. Приложените в ДОВОС стойности за състава и характеристиките на модифицираното гориво са на базата на усреднени анализи от страни като Германия, Финландия и Холандия. Предполагаемото съдържание на замърсители в димните газове и ефективността на системата за очистване са относими единствено към висококачествените RDF-горива на страни с ефективно събиране и управление на отпадъците. Задължително условие за производството на висококачествени и същевременно икономически изгодни RDF-горива е правилното разделяне на различните групи отпадъци още при източника и стриктен контрол на опасните отпадъци, които не се смесват с рециклируемите и нерециклеруемите твърди битови отпадъци. Най-ефективният подход за това са индивидуалните събирателни контейнери, които позволяват контрол върху нарушителите, глоби и по-високи цени на услугата при липса на отговорно изхвърляне. За съжаление, в България сметосъбирането и контрола върху него са на отчайващо ниско ниво. Контейнерите за твърди битови отпадъци се използват масово като контейнери за всичко и изобилстват от разнородни опасни отпадъци. Не открихме официална статистика по разбираеми причини, но по неофициални данни, не повече от 1% от използваните от домакинствата опасни отпадъци се предават на регламентираните за това места. Останалата част попадат в общите контейнери или на нерегламентирани сметища край реки, поляни, гори, пътища и други подобни места. Това е предпоставка не само за лошо качество на произвежданите у нас RDF-суровини, но също и за високо съдържание на опасни отпадъци. Същевременно, общите контейнери за смесени битови отпадъци у нас са на открито и често са с отворени капаци, което е предпоставка за висока влажност на RDF-суровината. Наличието на високо съдържание на фини частици метал и стъкло е също очаквана неблагоприятна характеристика на българските модифицирани горива от отпадъци, поради примитивното сметосъбиране и трудното отстраняване на тези частици по механичен път. Налице са множество предпоставки за производството на нискокачествени и опасни за околната среда горива от отпадъци. Подобряването на качеството им би струвало много средства и усилия за ръчно сортиране и сушене. По повод скандалния внос на RDF-гориво в България, в скорошно свое интервю, Министърът на околната среда и водите, г-н Сандов, призна, че същият се налага поради това, че генерираният отпадък от този тип от българските общини е некачествен и не може да се ползва за изгаряне. Дори с използването на висококачествени модифицирани горива, техният разнороден състав и високо съдържание на неизвестни компоненти, създава постоянни смущения в горивните системи навсякъде, където се ползват. Тези смущения се отразяват негативно върху контрола на образуваните отровни емисии и върху тяхното очистване. Имаме притеснения и по отношение на това, че производителите на горивото от отпадъци извършват форма на самосертифициране и лесно биха могли да попълнят придружаващата доставката документация с невярно съдържание, докато лабораторния контрол на качеството на RDF-горивата, чието организиране е също тяхно, да не е представителен за цялата доставка. Предпоставка за това е интересът на по-лошо управляваните и по-бързо запълващи се регионални системи за управление на отпадъците да се отърват от натрупани количества. Отделно от това, контролът на качеството и състава на RDF-горивата от акредитираните лаборатории не трябва да се счита за представителен, а само за ориентировъчен, защото е базиран на анализа на суб-проби от твърде нееднородна смес. Подобни злоупотреби са доказани в южна Италия, с която могат да се направят множество паралели по отношение на управлението на отпадъците у нас. Проучвания на италианската екологична организация Legambiente показват, че неопасни отпадъци могат да съдържат токсични вещества поради неефективен контрол. От януари 2017 до май 2018, италианската полиция е провела 54 разследвания на организиран нелегален трафик на отпадъци и е установила повече от 4,5 милиона тона отровни вещества, които не са били декларирани като опасен отпадък.

    Международни научни изследвания показват, че при съхранението на RDF и по-специално RDF с ниско качество има риск от повърхностно тлеене, повърхностно пламване, вътрешно тлеене и дори експлозия. Въпреки твърденията, че RDF е безопасно и стабилно гориво, с претенции за неговите добри способности за съхранение, експлозиите и последващите пожари се наблюдават редовно през последните 30 години и имат сериозни последици.

    ИП предвижда използването на около 420 000 тона RDF-гориво на година, което е приблизително колкото прогнозните годишни количества на RDF-производството на всичките 53 регионални сдружения за управление на отпадъците в България, включени в представено в ДОВОС проучване (стр. 47). При евентуална реализация на ИП сравнително чистият район на Павликени ще има незавидната участ да приютява и изгаря значима част от отпадъците на цяла България.

    В духа на горецитираното и без да се спираме и на другите смущаващи факти изнесени в обсъждания ДОВОС, Местната Организация на ПП Зелено движение категорично се противопоставя на така предложеното инвестиционно намерение и заявява своята подкрепа на активните граждани от Общините Павликени и Сухиндол, нежелаещи общината им да се превърне в сметището на България. Нека бъде ясно, че нашето намерение не е да блокираме или забавим фабриката за производство на каменна вата, но оправданите притеснения на общността, които чухме по време на обсъждането и съображенията, които описахме като наше становище, следва да се приемат сериозно. Ние вярваме, че трябва да бъдат намерени по-устойчиви и екологични алтернативи за получаване на необходимата за производството енергия.